На общ устройствен план на община дългопол
Изтегляне 6.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Описание Източник на инф. Геогр. коорд.
Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - Пъстрият пор не е регистриран по време на теренната работа в зона BG0000104. Налице са, обаче, три регистрации на целевия вид посредством анкетен метод.Таблица 1: Регистрации на пъстър пор в зона BG0000104 „Провадийскo-Роякско плато”.
В рамките на проекта не е възможно да се съберат количествени данни за целевия вид като такива за числеността, относителната плътност или обилието му. Приблизителната численост на пъстрия пор на територията на зона BG0000104, изчислена на базата на предполагаема плътност в пригодните местообитания 1 инд./10 км², е 5,18 индивида (при изчислена площ на пригодните местообитания 51,82 км²). Площта на потенциалните местообитания на пъстрия пор на територията на ЗЗ „Провадийско-Роякско плато”, изчислена въз основа на изготвения модел, възлиза на 5181,8 хектара, т.е. приблизително 52 км². Подходящите местообитания представляват приблизително 10 % от общата площ на зоната, като отделните ядра не са равномерно разпределени по територията й, а по-скоро са по ръба и в районите около зоната. В заключение може да се каже, че зона „Провадийско-Роякско плато” предлага относително не големи по площ и пространствено отдалечени подходящи за целевия вид местообитания, но значими за поддържането на популацията на вида в района, поради връзката на зоната посредством биокоридори от подходящи местообитания със съседни зони като „Камчийска и Еменска планина” и „Камчия”. Общата площ на ефективно заетите от пъстрия пор местообитания, изчислена на базата на двете му регистрации на територията на зоната (и още една в непосредствена близост), би била силно занижена (952, 90 хектара) спрямо реалната площ на заетите от целевия вид местообитания поради факта, че не разполагаме с достатъчно данни за присъствието на вида. Наличието на находища на оптималната плячка на пъстрия пор – лалугера, обуславя доброто състояние на местообитанията по отношение на хранителната база на хищника в отделни части на зоната. Според изготвения на базата на теренните данни модел, териториите, които предлагат оптимална плячка за пъстрия пор и тези със субоптимален хранителен потенциал в значителна степен се припокриват. Като цяло хранителната база на пъстрия пор в зона „Провадийско-Роякско плато” може да се разглежда като средна до богата, но е пространствено неравномерно разпределена, т.е. агрегирана. Тя включва както оптималната плячка (лалугера), така и субоптимална плячка: полевка, сляпо куче и др. Въпреки регистрираното на места влошаване на състоянието на местообитанията на оптималната плячка на целевия вид, в пригодните за пъстрия пор местообитания има добър потенциал за развитие на хранителната база, поради което може да приемем природозащитното състояние по този параметър за благоприятно. Отделните ядра от потенциални местообитания на пъстрия пор в рамките на зона „Провадийско-Роякско плато” имат слаба свързаност помежду си посредством отговарящи на изискванията биокоридори (1097,36 хектара). Същевременно липсата на непреодолими бариери не изключва вероятността от разселване и генетичен обмен между пространствените групировки на вида от отделните ядра с потенциални местообитания. В зоната няма непреодолими бариери за вида, представляващи антропогенни конструкции/територии, а само субоптимални местообитания, предимно горски местности, които не възпират напълно придвижването на целевия вид, а само намаляват вероятността от такова. Значение за вида имат биокоридорите намиращи се извън границите на зоната, които от една страна предоставят възможност за връзка между пригодни части на зоната чрез преминаване извън границите й, а от друга я свързват със съседно разположените приоритетни за целевия вид зони.
На графиката в жълто са посечни вероятните местообитания, който попадат в ОУП Дългопол, също пъстрият пор не е регистриран по време на теренната работа в BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Vormela peregusna не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
|
