На общ устройствен план на община дългопол
Изтегляне 6.53 Mb.
|
Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) - предмет на опазване в защитени зони BG 0000501 „Голяма камчия”, BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине”, BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” и BG 0000141 „Река Камчия”. Описание на вида – това е вид водна жаба. Жълтокоремната бумка се среща в континенталната част на Западна и Централна Европа от Пиренеите до Южна Полша и Карпатите. В България се среща в цялата страна. Освен в канавки с вода тя се среща в малки блата и локви, в полупресъхнали потоци и рекички, рядко в по-големи водоеми. Живее както в равнините така и в планините, където е установена и на 1900 м надморска височина. Жълтокоремната бумка е активна през светлите часове на денонощието. Значителен дял от храната ѝ са водни организми, най-вече насекоми. Жълтокоремната бумка е силно привързана към водата. Рядко се отдалечава на повече от 30-40 см от водата, освен в дъждовни нощи. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия” – в рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 49 428,27 м. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Bombina variegata не е установена и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине”– общо потенциалното местообитание на вида е 688,11 ha (клас 1 – 678,50 ha; клас 2 – 9,61 ha; клас 3 – 0,00 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки, с обща площ 9,61 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 52973,31 м. След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Жълтокоремната бумка не е регистрирана в ЗЗ, свързана е с живот във водна среда с наличие на високи дървета. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0.
В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 362086,57 м. По време на полевите изследвания в зоната няма намерени екземпляри. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 63329,41 ha (99,45% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 348,86 ha (0,55%); 3) Пригодни (клас 2): 0,19 ha (0,00%); 4) Оптимални(клас 3): 0,00 ha (0,00%). При анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Bombina variegata не е установен и вероятното му присъствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 3 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 26977 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 174,51 ha (100,00% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 0 ha (0%); 3) Пригодни (клас 2): 0 ha (0%); 4) Оптимални(клас 3): 0 ha (0%). При анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Bombina variegata не е установен и вероятното му присъствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие.
Описание на вида - Този вид костенурки представляват постоянни обитатели на водните басейни, като на 15-20 минути излизат над водата, за да си поемат въздух. По време на размножителния период излизат на сушата сред тръстиките и папура, където снасят и заравят яйцата си. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия” - обикновената блатна костенурка не е регистрирана по време на теренната работа в BG 0000501 „Голяма камчия”. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Emis orbiсularis не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” – общо потенциалното местообитание на вида е 2483,14 ha (клас 1 – 2431,34 ha; клас 2 – 39,39 ha; клас 3 – 12,42 ha). В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 52973 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 25538,54 ha (91,14% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 2431,34 ha (8,68%); 3) Пригодни (клас 2): 39,39 ha (0,14%); 4) Оптимални(клас 3): 12,42 ha (0,04%). След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Emis orbiсularis не е регистрирана в ЗЗ, свързана е изцяло с живот във водна среда. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 1101,99 ha се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 5776,20 ha (клас 1 – 4443,45 ha; клас 2 – 1062,59 ha; клас 3 – 270,16 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки, с обща площ 1332,76 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 5 екземпляра, от които 1 мъжки. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 362086,57 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,08 екз. на 1000 м (Ab = 0,07±0,03). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,03 екз. на 1000 м, а максималният – 0,13 екз. на 1000 м. Критерий, който е трудно да се оцени в рамките на краткосрочни наблюдения. За зони с установени под 10 екз. състоянието на популацията, в това число обилие, полова и възрастова структура е счетено за неблагоприятно – незадоволително. Имайки предвид особеностите на сезонната активност и ниската численост на вида в дадени райони, отсъствието му е трудно доказуемо. Поради тази причина, за зоните без установени екземпляри е възприета концепцията за недостатъчност на информацията и състоянието на популацията (в това число обилие, полова и възрастова структура) е оценено като „неблагоприятно – незадоволително“. Маршрутите с нулеви стойности са изключени от анализа. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 57902,27 ha (90,93% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 4443,45 ha (6,98%); 3) Пригодни (клас 2): 1062,59 ha (1,67%); 4) Оптимални(клас 3): 270,16 ha (0,42%). 
На графиките в червено са посечни вероятните местообитания на обикновена блатна костенурка, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол, и в зона BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”,това са водни обекти и терени около тях. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Emis orbiсularis е установен с 5 бр. в цялата ЗЗ. Посочените терени представляват водни обекти (реки, блата, язовири и терени в близост), отдаличени от населени места, който не се засягат от устроиствени зони на ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1. Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000141 „Река Камчия” - При сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 160,33 ha ) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 153,65 ha (клас 1 – 11,56 ha; клас 2 – 12,88 ha; клас 3 – 129,20 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са по-малки, с обща площ 142,09 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 3 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 26 976,64 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 20,87 ha (11,96% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 11,56 ha (6,62%); 3) Пригодни (клас 2): 12,88 ha (7,38%); 4) Оптимални(клас 3): 129,20 ha (74,04%). Обикновената блатна костенурка не е регистрирана по време на теренната работа в BG0000141 „Река Камчия”. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Emis orbiсularis не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 935,26 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 4419,67 ha (клас 1 – 3758,77 ha; клас 2 – 541,95 ha; клас 3 – 118,94 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки, с обща площ 660,89 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 263798,42 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,00 екз. на 1000 м (Ab = 0,00±0,00). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,00 екз. на 1000 м, а максималният – 0,00 екз. на 1000 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 45738,89 ha (91,19% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 3758,77 ha (7,49%); 3) Пригодни (клас 2): 541,95 ha (1,08%); 4) Оптимални(клас 3): 118,94 ha (0,24%).
На графиката в жълто са посечни вероятните местообитания на обикновена блатна костенурка, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол и в зона BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”, няма установени индивиди по време на теренната работа. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Emis orbiсularis не е установен в обхвата на ОУПО, а само е посочено неговите подходящи местообитания. Посочените терени представляват водни обекти (реки, блата, язовири и терени в близост), отдаличени от населени места, който не се засягат от устроиствени зони на ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида - е вид сухоземна костенурка, срещаща се у нас. Видът е бил широко разпространен в миналото, но днес е застрашен от изчезване не само у нас, но и в световен мащаб. Видът е приоритетен за опазване съгласно редица международни природозащитни документи. В момента най-високата му плътност е установена в Южна България – Източни Родопи, Сакар планина, Странджа, южните части на долината на р. Струма и др. В останалите части на страната, поради съществуващите заплахи, популациите му са силно разпокъсани. Сухоземните костенурки обитават най-често нископланински, хълмисти райони, обрасли с храсти и разредени дъбови гори, каквито терена на ИП не предоставя. Хранят се предимно с растителна храна и са активни през светлата част на денонощието. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 3114,37 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 1716,49 ha (клас 1 – 1699,95 ha; клас 2 – 16,54 ha; клас 3 – 0,00 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки с обща площ 16,54 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 0 екземпляра, от които 0 мъжки, 0 женски и 0 неполово зрели. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 362086,57 м. Средната стойност на обилието на вида е 0 екз. на 1000 м (Ab = 0±0). Минималният отчетен брой на костенурките е 0 екз. на 1000 м, а максималният – 0 екз. на 1000 м. Показатели, които е трудно да се оценят в рамките на краткосрочни наблюдения. За зони с установени под 30 екз. състоянието на популацията, в това число обилие, полова и възрастова структура се счита за неблагоприятно – незадоволително. Имайки предвид ниската численост на вида в дадени райони, отсъствието му е трудно доказуемо. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 61961,97 ha (97,30% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 1699,95 ha (2,67%); 3) Пригодни (клас 2): 16,54 ha (0,03%); 4) Оптимални(клас 3): 0,00 ha (0,00%). 
На графиката в червено са посечни вероятните местообитания на шипобедрената костенурка, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол и в зона BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина, няма установени индивиди по време на теренната работа. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Testudo graeca не е установен в обхвата на ОУПО, а само е посочено неговите подходящи местообитания. Посочените терени представляват пасища и поляни, отдаличени от населени места, който не се засягат от устроиствени зони на ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” – общо потенциалното местообитание на вида е 1040,84 ha (клас 1 – 1039,29 ha; клас 2 – 1,55 ha). В рамките на полевите проучвания в зоната не е установен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 52 973 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 26980,84 ha (96,29% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 1039,29 ha (3,71%); 3) Пригодни (клас 2): 1,55 ha (0,01%); 4) Оптимални(клас 3): 0,00 ha (0,00%). След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Testudo graeca не е регистрирана в ЗЗ, обитава сухи степни формирования. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия” - при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 52,03 ha се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 8,59 ha (клас 1 – 8,59 ha; клас 2 – 0,00 ha; клас 3 – 0,00 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) на практика липсват. В рамките на полевите проучвания в зоната не е установен нито един екземпляр. Изследвани са 3 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 26 977 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 165,93 ha (95,08% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 8,59 ha (4,92%); 3) Пригодни (клас 2): 0,00 ha (0,00%); 4) Оптимални(клас 3): 0,00 ha (0,00%). Шипобедрената костенурка не е регистрирана по време на теренната работа в BG0000141 „Река Камчия”. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Testudo graeca не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” – при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 3373,34 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида 8674,20 ha (клас 1 – 8493,69 ha; клас 2 – 180,48 ha; клас 3 – 0,03 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки с обща площ 180,51 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната е установен 1 екземпляр, от които 1 мъжки, 0 женски и 0 неполово зрели. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 263798,42 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,07 екз. на 1000 м (Ab = 0,07±0,0). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,07 екз. на 1000 м, а максималният – 0,07 екз. на 1000 м. За изследваната зона липсват предварителни данни за плътността и обилието на T. graeca. Установеното обилие по време на теренните изследвания е 0,07 екз. на 1000 м, но общият брой на намерените екземпляри е твърде малък. Този показател се изчислява като се раздели броя на мъжките на броя на женските индивиди. Показателят е трудно оценим в рамките на краткосрочни наблюдения поради разликата в сезонната активност на двата пола. При системни изследвания в Източни Родопи половата структура е приблизително 1:1, за района на Кресна 2,45:1 и до 7:1 за Гърция. Възприетата референтна стойност тук е от 1:1 до 4:1 за всяка оценявана площадка. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 41484,36 ha (82,71% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 8493,69 ha (16,93%); 3) Пригодни (клас 2): 180,48 ha (0,36%); 4) Оптимални(клас 3): 0,03 ha (0,00%).
На графиката в жълто са посечни вероятно подходящите местообитания на Шипобедрената костенурка, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол, и в зона BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”, но няма установени индивиди по време на теренната работа. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Testudo graeca не е установен в обхвата на ОУПО, а само е посочено неговите подходящи местообитания. Посочените терени представляват пасища използвани за изхранване на домашните животни находящи се близост до населените места, но от графиката се вижда че те не са засягани от устроиствени зони от ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида - е вид влечуго, един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae). Шипоопашатата костенурка достига до 3-4 кг тегло (източния подвид е по-едър) и 28 см дължина. Много подобна е сродната ѝ шипобедрена костенурка (Testudo graeca), която също се среща на територията на България. В България се среща подвидът Източна шипоопашата костенурка (T. H. Boettgeri). Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1400 м, с изключение на Добруджа, планинските местности в Западна България и равнинните райони с интензивно земеделие.Шипоопашатата костенурка предпочита редки гори, за разлика от шипобедрената костенурка, която е типична за тревистите ландшафти. Шипоопашатата костенурка е защитена е от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие. Основните причини за застрашеността на шипоопашатата костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 20696,11 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 27018,08 ha (клас 1 - 26596,29 ha; клас 2 – 414,52 ha; клас 3 – 7,27 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка и сегашната (индуктивно моделиране). Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по - малки с обща площ 421,79 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 8 екземпляра, от които 6 възрастни и 2 неполово зрели. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 362086,57 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,09 екз. на 1000 м (Ab = 0,09±0,05). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,01 екз. на 1000 м, а максималният – 0,14 екз. на 1000 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията са: 1) Отсъствие (клас 0): 36660,39 ha (57,57 % от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 26596,29 ha (41,77%); 3) Пригодни (клас 2): 414,52 ha (0,65%); 4) Оптимални(клас 3): 7,27 ha (0,01%).
На графиката в червено са посечни вероятно подходящите местообитания на Шипоопашатата костенурка, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол, и в зона BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”, има установени индивиди по време на теренната работа. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Testudo hermanni е установен в обхвата на ОУПО, а само е посочено неговите подходящи местообитания. Посочените терени представляват пасища използвани за изхранване на домашните животни находящи се близост до населените места, но от графиката се вижда че те не са засягани от устроиствени зони от ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” – общо потенциалното местообитание на вида е 11365,52 ha (клас 1 - 11 299,23 ha; клас 2 – 66,29 ha; клас 3 – отсъства). В рамките на полевите проучвания в зоната не е установен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 52973,31 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията са: 1) Отсъствие (клас 0):16 656,17 ha (59,44% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 11 299,23 ha (40,32%); 3) Пригодни (клас 2): 66,29 ha (0,24%); 4) Оптимални (клас 3): 0,00 ha (0,00%) След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Testudo hermanni не е регистрирана в ЗЗ, обитава сухи степни формирования. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия” - При сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 52,03 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 44,63 ha (клас 1 – 44,63 ha; клас 2 – 0,00 ha; клас 3 – 0,00 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка и сегашната (индуктивно моделиране). В рамките на полевите проучвания в зоната не е установен нито един екземпляр. Изследвани са 3 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 26 977 м. Показатели, който е трудно да се оценят в рамките на краткосрочни наблюдения. За зони с установени под 30 екз. състоянието на популацията, в това число обилие, полова и възрастова структура се счита за неблагоприятно – незадоволително. Имайки предвид ниската численост на вида в дадени райони, отсъствието му е трудно доказуемо. Поради тази причина, за зоните без установени екземпляри е възприета концепцията за недостатъчност на информацията и състоянието на популацията (в това число обилие, полова и възрастова структура) е оценено като „неблагоприятно – незадоволително“. Маршрутите с нулеви стойности са изключени от анализа. В изследваната зона не са установени екземпляри, следователно е възприета концепцията за недостатъчност на информацията и състоянието на популацията (в това число обилие, полова и възрастова структура) е оценено като „неблагоприятно – незадоволително“. Този показател се изчислява като се раздели броя на мъжките на броя на женските индивиди. Показател, който е трудно да се оцени в рамките на краткосрочни наблюдения. Причина за това е разликата в сезонната активност на двата пола. При системни изследвания в Източни Родопи половата структура е приблизително 1♂:1♀ (1,04:1), за района на Кресна 2,45:1 и до 7:1 за Гърция. Референтна стойност от 1:1 до 4:1 за всяка оценявана площадка. В конкретния случай не е наблюдаван нито един екземпляр. При индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията са: 1) Отсъствие (клас 0): 129,88 ha (74,43% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 44,63 ha (25,57%); 3) Пригодни (клас 2): 0,00 ha (0,00%); 4) Оптимални(клас 3): 0,00 ha (0,00%). Шипоопашатата костенурка не е регистрирана по време на теренната работа в ЗЗ BG0000141 „Река Камчия”. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Testudo hermanni не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - При сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 10934,66 ha \Lot3_final_products\Lot3_08_Testudo_hermanni_final_product\Lot3_08_Testudo_hermanni_specrep\Lot3_08_Testudo_hermanni_BG0000104_specrep\Lot3_08_Testudo_hermanni_BG0000104_specrep_annex3) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 24389,34 ha (клас 1 – 23697,17 ha; клас 2 – 691,32 ha; клас 3 – 0,31 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка и сегашната (индуктивно моделиране). Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки с обща площ 619,63 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 13 екземпляра, от които 7 мъжки, 5 женски и една мъртва. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 263798,42 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,13 екз. на 1000 м (Ab = 0,13 ±0,08). Минималният отчетен брой на костенурките е 0,04 екз. на 1000 м, а максималният – 0,26 екз. на 1000 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията са: 1) Отсъствие (клас 0): 25769,75 ha (51,38 % от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 23697,17 ha (47,24%); 3) Пригодни (клас 2): 691,32 ha (1,38%); 4) Оптимални(клас 3): 0,31ha (0,00%).
На графиката в жълто са посечни вероятно подходящите местообитания на Шипоопашатата костенурка, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол, и в зона BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”, има установени индивиди по време на теренната работа. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Testudo hermanni е установен в обхвата на ОУПО, също са посочени подходящи местообитания за вида. Посочените терени представляват пасища използвани за изхранване на домашните животни находящи се близост до населените места, но от графиката се вижда че те не са засягани от устроиствени зони от ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида – това е земноводно със стройно, източено тяло, което завършва с дълга, странично сплесната опашка. По време на размножителния период, който е през април – май, мъжкият голям гребенест тритон носи на гърба си надлъжен назъбен гребен, откъдето е и името на вида. Големият гребенест тритон е хищник. Той се храни с водни насекоми и техните ларви, с охлюви, червеи, попови лъжички и др. дребни животни. Среща се в блата, езера и бавно течащи реки, които периодично напуска през лятото. Напролет женският тритон снася яйца, които прикрепва към подводни растения. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия” – в обхвата на ОУП – дългопол попада една малка част от зоната, а в рамките на полевите проучвания по проекта в зоната не е намерен нито един екземпляр от вида Голям гребенест тритон. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 49428 м. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Triturus karelinii не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” – общо потенциалното местообитание на вида е 14362,59 ha (клас 1 – 13347,24 ha; клас 2 – 956,18 ha; клас 3 – 59,17 ha). В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 52973,31 м. Улов с капани не е провеждан. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 13659,09 ha (48,74% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 13347,24 ha (47,63%); 3) Пригодни (клас 2): 956,18 ha (3,41%); 4) Оптимални(клас 3): 59,17 ha (0,21%). След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Triturus karelinii не е регистрирана в ЗЗ, свързана е изцяло с живот във водна среда. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина” - при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 1101,99 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 46237,38 ha (клас 1 – 38752,24 ha; клас 2 – 6799,90 ha; клас 3 – 685,24 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки, с обща площ 7485,14 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната са установени 19 екземпляра (ларви). Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 362086,57 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 17441,09 ha (27,39% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 38752,24 ha (60,86%); 3) Пригодни (клас 2): 6799,90 ha (10,68%); 4) Оптимални(клас 3): 685,24 ha (1,08%).
На графиката в червено са посечни вероятно подходящите местообитания на Голямя гребенест тритон, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол, и в зона BG 0000133 „Камчийска и Еменска планина”, има установени индивиди по време на теренната работа. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Triturus karelinii е установен в обхвата на ОУПО, също са посочени подходящи местообитания за вида. Посочените терени обхващат голяма част от зоната извън населени места, което прави вида широко разпространен, но от графиката се вижда че те не са засягат устроиствени зони от ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000141 „Река Камчия” - При сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 160,33 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 152,93 ha (клас 1 – 13,47 ha; клас 2 – 127,30 ha; клас 3 – 12,16 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-големи, с обща площ 139,46 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 3 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 26976 м. Улов с капани не е провеждан. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 21,58 ha (12,37% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 13,47 ha (7,72%); 3) Пригодни (клас 2): 127,30 ha (72,95%); 4) Оптимални(клас 3): 12,16 ha (6,97%). След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Triturus karelinii не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - При сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 935,26 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 15096,12 ha (клас 1 – 12981,71 ha; клас 2 – 1969,98 ha; клас 3 – 144,42 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 263798,42 м. Улов с капани не е провеждан. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 35062,43 ha (69,90% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 12981,71 ha (25,88%); 3) Пригодни (клас 2): 1969,98 ha (3,93%); 4) Оптимални(клас 3): 144,42 ha (0,29%). 
На графиката в жълто са посечни вероятно подходящите местообитания на Голямя гребенест тритон, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол, и в зона BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”, няма установени индивиди по време на теренната работа. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Triturus karelinii не е установен в обхвата на ОУПО, като само са посочени подходящи местообитания за вида. Посочените терени обхващат голяма част от зоната извън населени места, което прави вида широко разпространен, но от графиката се вижда че те не са засягат устроиствени зони от ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
Описание на вида - Червенокоремната бумка се среща в Централна и Източна Европа от източната половина на Германия до Урал. На север ареалът ѝ достига до Южна Швеция, а на юг обхваща северната половина на Балканския полуостров, достигайки до Южна Тракия. В България се среща в цялата страна на надморска височина до 400 m. Червенокоремната бумка обитава локви, речни разливи и други малки и затревени водоеми. Предвид този факт, в ИП не би могло да се среща посочения по-горе вид; Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000501 „Голяма камчия” - в обхвата на ОУП – Дългопол попада една малка част от зоната, а в рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 49428,27 м. След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Bombina bombina не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” – общо потенциалното местообитание на вида е 577,83 ha (клас 1 – 558,79 ha; клас 2 – 18,82 ha; клас 3 – 0,22 ha). В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 4 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 52973,31 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 27443,85 ha (97,94% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 558,79 ha (1,99%); 3) Пригодни (клас 2): 18,82 ha (0,07%); 4) Оптимални(клас 3): 0,22 ha (0,00%). След направения анализ се констатира че ЗЗ BG 0000393 „Екокоридор Камчия - Емине” попада много малка част в обсега на ОУП – Дългопол и по никакъв начин не засяга предвидени устройствени зони, не попада в близост до населени места. Bombina bombina не е регистрирана в ЗЗ, свързана е изцяло с живот във водна среда и наличие на високи дървета. Следователно елементите на ОУПО Дългопол няма да причинят каквото и да е отрицателно въздействие върху вида. Оценка на въздействието по десетобалната скала – 0. Въздействие върху вида в ЗЗ BG0000141 „Река Камчия” - при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 160,33 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 148,80 ha (клас 1 – 97,40 ha; клас 2 – 51,33 ha; клас 3 – 0,05 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки, с обща площ 51,38 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 3 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 26976,64 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 25,71 ha (14,73% от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 97,40 ha (55,82% ); 3) Пригодни (клас 2): 51,33 ha (29,42% ); 4) Оптимални(клас 3): 0,05 ha (0,03% ). След анализиране на получената информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Bombina bombina не е установен и вероятното приствие е извън обхвата на ОУП – Дългопол, тоест не попадат регистрирани и потенциални местообитания на вида. Въздействието се оценява на 0 – дейността не оказва въздействие. Въздействие върху вида в ЗЗ BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато” - при сравняване на подходящите местообитания, представени в оценките при стартиране на проекта (общо 935,26 ha) се наблюдава разлика от получените данни при индуктивното моделиране – общо потенциалното местообитание на вида е 1769,42 ha (клас 1 – 1621,71 ha; клас 2 – 145,61 ha; клас 3 –2,10 ha). Съществената разлика идва от използването на дедуктивно моделиране при извършване на встъпителната оценка, докато при сегашната – моделирането е индуктивно. Трябва да се обърне внимание и на факта, че класовете с най-висока пригодност (клас 2 и 3) са значително по-малки, с обща площ 147,71 ha. В рамките на полевите проучвания в зоната не е намерен нито един екземпляр. Изследвани са 22 отделни трансекта в местообитания на вида с различна степен на пригодност, с обща дължина 263798,42 м. Средната стойност на обилието на вида е 0,00 екз. на 1000 м (Ab = 0,00±0,00). Минималният отчетен брой екземпляри е 0,00 екз. на 1000 м, а максималният – 0,00 екз. на 1000 м. На база индуктивното моделиране площите на отделните класове на пригодност на местообитанията в зоната са: 1) Отсъствие (клас 0): 48389,15 ha (96,47 % от цялата територия на зоната); 2) Слабо пригодни (клас 1): 1621,71 ha (3,23 %); 3) Пригодни (клас 2): 145,61 ha (0,29 %); 4) Оптимални(клас 3): 2,10 ha (0,00%).
На графиката в жълто са посечни вероятно подходящите местообитания на Червенокоремата бумка, които попадат в обхвата на ОУП Дългопол, и в зона BG 0000104 „Провадийско-Роякско плато”, няма установени индивиди по време на теренната работа. От информацията по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“, става ясно че видът Bombina bombina не е установен в обхвата на ОУПО, като само са посочени подходящи местообитания за вида. Посочените терени обхващат малка част от зоната извън населени места, което прави вида локално разпространен, но от графиката се вижда че те не са засягат устроиствени зони от ОУП – Дългопол. Въздействието ще е слабо, временно при изпълнение на предвидените дейности – оценка 1.
|
