На общ устройствен план на община дългопол

На територията на община Дългопол няма развити в широк мащаб свлачищни процеси. Геоморфоложките и геоложки условия не са предпоставка за развитието на свлачищни и срутищни процеси. Същите могат да се предизвикат само от антропогенна дейност – изпълнение на големи изкопи подсичащи склоновете на долината.Срутища възникват в най-стръмните склонове, най-често в началото на овразите.

Развит е във варовитите комплекси на малмо-валанжинския и средномиоценския водоносни хоризонти.

Характерно е за льосоподобните материали, разпространени предимно по високите части.

Те се явяват най-същественото физико-геоложко явление и с най-голямо разпространение в прибрежната част на езерата. Разпространени са в близост до р. Камчия.

Вълновият режим в язовирите е твърде слаб и непродължителен за да предизвика заслужаващи внимание абразионни и литодинамични процеси. Няма зони с неблагоприятна еволюция на бреговата линия. Няма данни за скоростта на абразионните процеси, но по принцип вълновата абразия е незначителна. Пренебрежимо е и въздействието на вълните, генерирани при преминаване на кораби и на теченията. Няма данни за изградени брегови съоръжения с неблагоприятен дестабилизиращ ефект.

Повърхностна ерозия се наблюдава предимно в пясъчния хоризонт. По принцип на територията няма значими ерозионни проявления.

Територията на община Дългопол се включва във водосбора на най-голямата река в района на река Камчия. Река Камчия с нейния приток Луда Камчия имат особено значение за водния баланс на територията на общината. Дебитът на тези реки е относително постоянен, но при дъждовни години т.е. много често излизат от коритата си и причиняват наводнения със значителни материални щети. В обхвата на ОУП попада и река Елешница преминава в чашката на язовир "Елешница", след него продължава до вливането си в река Камчия. Характерно за речното легло на река Елешница е, че то е с малък наклон, плитко, сравнително широко и на места запълнено с апувиапни наслаги. Река Елешница има непостоянен дебит. Най-голям е нейният отток през зимата и пролетта, а най-малък през втората половина на лятото и началото на есента. Не са редки случаите когато през този период, тя пресъхва за известно време. Козя река - води началото си от м. „Върбишка локва” и протича по посока север, и при м. „Скока” се влива в язовир „Цонево”. Речното й легло е плитко и тясно, а бреговете са стръмни и скалисти. Козя река има по-мапки колебания на средния годишен отток в сравнение с р.Елешница. В територията на ОУП се намират и язовирите „Цонево” и „Елешница”.

• 
  Общи мерки, отнасящи се към нормативно изискващия се превантивен контрол:
  

1. 
   Преди реализирането на всеки конкретен елемент на ОУП (за всяко отделно инвестиционно предложение), да се преминава процедура по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и по реда на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Инвестиционни предложения, планове, програми или проекти, за които се изисква провеждане на процедура по реда на Глава шеста от ЗООС и оценка на степента на въздействие с предмета и целите на опазване на защитените зони, по реда на ЗБР, да се одобряват само след произнасяне със съответния административен акт за съгласуване от компетентните органи по околна среда и при съобразяване на препоръките от извършените оценки, както и с условията на съответния административен акт.
   
2. 
   Да отпаднат всички инвестиционни намерения, загубили правното си действие съгласно чл. 93, ал. 7, чл. 99, ал. 8, чл. 88, ал. 4 от ЗООС и чл. 31, ал.7 във връзка с ал. 23 от ЗБР, предвид изтеклия 5 годишен срок за осъществяването на инвестиционното предложение. Техния начин на трайно ползване да остане със статута си преди започване на процедурите по околна среда - пасища, ливади, горски фонд и др. Предложението следва да бъде отразено в окончателния проект на ОУП.
   

• 
  По отношение на превантивни действия за предпазване от увреждане и фрагментация на местообитания и видове, предмет на опазване в зоните:
  

Като резултат от тази мярка се очаква запазване на площите, типовото и видовото разнообразие на природните местообитания и видовете, предмет на опазване в ЗЗ.

2. В много случаи растителни местообитания, предмет на опазване в защитените зони граничат със земеделски обработваеми площи. При спазване на най-добрите производствени практики в земеделието, не би следвало то да повлияе отрицателно върху тези местообитания. Земеделието в района е ограничено, а обработваемите площи са разпокъсани. Единственото по - сериозно влияние, би могло да бъде ползването на летателна техника при третиране на земеделските култури с препарати за растителна защита, тъй като в тези случаи препаратите се разпръскват във въздуха и могат да засегнат и други площи, освен предвидените за обработка. Като се има предвид, че с ползване на тотален хербицид напр., биха могли да бъдат унищожени големи количества от приоритетни за опазване растителни видове, препоръчително е да не се допуска употреба на летателна и авиационна техника (самолети, хеликоптери, моторни делтапланери и др.) при стопанисване на полски култури, в границите на защитена зона „Голяма Камчия”, код BG 0000501, „Екокоридор Камчия - Емине”, код BG 0000393, „Камчийска и Еменска планина”, код BG 0000133, „Река Камчия”, код BG 0000141 и „Провадийско-Роякско плато”, код BG 0000104 по Директива 92/43/ЕЕС, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „Провадийско-Роякско плато”, код BG 0002038 , и „Камчийска планина”, код BG 0002044 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици., попадащи в териториалния обхват на общ. Дългопол.

В резултат от приложената мярка се очаква снижаване на риска от увреждане на типовете месторастения в ЗЗ от пестициди, най-вече там, където те граничат със селскостопански площи.

В резултат на приложената мярка се очаква опазване и възстановяване на видовия състав на природните местообитания, разположени в близост до населени места и подложени на прекомерна паша и утъпкване. Важно е също да се отбележи, че пашата благоприятства запазването на фитоценозите, но само когато е в умерено количество. Прекомерната паша води до изпотъпкване и цялостно унищожаване на растителните видове и типове природни местообитания.

4. За новите устройствени зони да се осигури приоритетно изграждане на водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения за пречистване на отпадъчните води, както и редовно сметосъбиране и сметоизвозване.

В резултат на приложената мярка се очаква недопускате на замърсяване на подпочвените води на раионите около населените места и новите устроиствени зони към тях.

• 
  Мярка определяща правила и нормативи за устройство и застрояване в новопредложените устройствени зони
  

При застрояване на урегулираните имоти в производствените територии коефициента на интензивност на застрояване (К инт.) да е от 1,0 до 3,5.

В обществените озеленени площи (паркове и градини) без промяна на предназначението им може да се разполагат в:

1. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи, и застрояване, необходимо за поддържане на зелената система;

2. преместваеми търговски обекти по чл. 56 ЗУТ, които общо може да заемат площ не повече от 1 на сто от територията на паркове с площ над 3 ха и не повече от 2 на сто от територията на паркове и градини с площ до 3 ха;

3. открити обекти за спортни и културни развлечения и забави (концертни естради, летни амфитеатри, атракциони, изложбени площи и спортни съоръжения), които общо може да заемат площ не повече от 10 на сто от територията на парка (градината);

4. детски площадки;

5. мемориални обекти;

6. монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи по чл. 57 ЗУТ.

- Спомагателни и обслужващи постройки към обектите по т. 1, 3, 4 и 5 може да се разрешават, ако се изискват с нормативен акт и без тях е невъзможно функционирането на обектите.

- Изграждането и поставянето на обектите по т. 1 и 2 може да се разрешава само ако:

1. са предвидени в действащия подробен устройствен план на парка (градината), съответно в план-схемите на техническата инфраструктура и план-схемата по чл. 62, ал. 9 ЗУТ;

2. не се нарушават екологичните, рекреационните и естетичните качества на озеленените площи;

3. необходимите места за паркиране съобразно изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии (ДВ, бр. 86 от 2004 г.) са осигурени в непосредствено прилежащите територии на парка (градината).

- В обществените озеленени площи с подробен устройствен план може да се урегулират поземлени имоти - частна собственост, в които да се предвиди разполагане на обектите по т. 1, т. 2, 3, 4 и 6. В тези случаи площта за озеленяване в урегулираните имоти не може да бъде по-малко от 40 на сто.

В границите на всички защитени зони да се прилагат правила за опазване, определени с План за управление.

В защитените територии за природозащита да се предвиди забрана на:

1. строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради и пътища, спортни и други съоръжения;

2. производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи;

3. извеждане на голи сечи;

4. внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;

5. събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;

6. нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии;

7. замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;

8. намеса в биологичното разнообразие;

9. Унищожаването или увреждането по какъвто и да е начин на дървета и храсти;

10. Движението и паркирането на пътни превозни средства извън определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги по утвърден устройствен проект, освен при осъществяване на поддържащи и възстановителни дейности с разрешително от ДНП;

11. Ограждане на прилежащи територии към съществуващи сгради и

съоръжения, с изключение на пояс І от санитарно-охранителните зони към водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване;

12. Построяването на бентове и други хидросъоръжения, които преграждат изцяло течащите води, без да имат изградени рибни проходи;

13. Промяната на предназначението на туристическите хижи, заслони, почивни бази и кантоните за обслужване на съществуващи съоръжения, както и увеличаването на застроената и разгърнатата им застроена площи.
В защитените територии за природозащита да се въвеждат и спазват следните условия:

1. Проучването, проектирането, учредяването, утвърждаването и експлоатацията на санитарно–охранителните зони се определят съгласно НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.) при спазване на режимите и нормите регламентирани в плана за управление;

2. Поддържане на съществуващи съоръжения:

-Широчината на просеките за въздушни електропроводни линии, които преминават през горски насаждения, се определя от разстоянието от проводниците при най-голямото им отклонение до короните на дърветата, което следва да бъде най-малко:

1 м – за въздушни линии до 1 к V, телефонни и телеграфни линии;

2 м – за въздушни линии 20 к V;

3 м – за въздушни линии 110 к V;

- Ширината на просеките за канали се определя, както следва:

Канали с диаметър до 1 500 мм – до 3 м от двете страни, считано от оста на канала;

Канали с диаметър над 1 500 мм – по утвърден проект;

3. Подземни далекосъобщителни линии:

Ширина на полосата – 1,5 м;

Изкоп:

-Дълбочина – 0,8 м;

- Сервитутните ивици на линейни и други обекти се определят съгласно действащите нормативни актове

Гореописаните смекчаващи мерки определят и оказват нормативите за устройство и застрояване, при тяхното спазване и прилагане ще се постигне намаляване и отстраняване на част от неблагоприятните въздействия от осъществяването на ОУП, чрез по-деликатната му реализация и експлоатация.

Общо се налага изводът, че при така описаните технологични рамки, изпълнението на ОУПО Дългопол, няма да предизвика значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване в разглежданите защитени зони.

• 
  Смекчаващи мерки относно ЗЗ „Камчийска и Еменска планина”, код BG 0000133 по Директива 92/43/ЕЕС, за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете и „Камчийска планина”, код BG 0002044 по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици., попадащи в териториалния обхват на общ. Дългопол.
  

• 
  плътност на застрояване – до 20%,
  
• 
  интензивност на застрояване – Кинт 0.75;
  
• 
  максимална озеленена площ – до 80 %;
  
• 
  височина при кота корниз – до 6 м – до 1 етаж;
  

Тази мярка е насочена главно за запазване на свободни територии на водолюбивите видове птици, ограничаване на бариерния ефект и безпрепятственото им преминаване и обитаване на бреговата ивица.

• 
  Смекчаващи мерки относно ЗЗ „Провадийско-Роякско плато” по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици., попадащи в териториалния обхват на общ. Дългопол.
  

Тези територии да се предвидят за дейности свързани с спорт и рекреация без нарушаване на терените.

При спазване на заложената мярка ще се ограничи влиянието върху птиците предмет на опазване в зоните, по време на миграция за изхранване и почивка, както и по време на гнездене и скитане. Тази мярка е приложима главно за пойните и хищни видове които обитават подобни територий.

7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитените зони, включително нулева алтернатива.

В Доклада за ЕО и в ОУПО Дългопол са разгледани варианти за решение на транспортните, технологичните, инфраструктурните, икономическите, екологичните и социалните проблеми, свързани с осъществяването на дейностите и услугите и обосновано се предлага оптималното решение.

Всяко друго алтернативно решение в границите на защитените зони би имало по-голямо отрицателното въздействие или би довело до допълнително антропогенно натоварване. Всяко алтернативно решение извън рамките на защитените зони би довело до смекчаване и намаляване на отрицателното въздействие върху видовете и местообитанията на видове, предмет на опазване в защитените зони.

За реализацията на плана са разгледани следните алтернативи:

7.1. Алтернативи за местоположение на плана

По отношение на местоположението на съотетната територия, предмет на ОУП, липсват алтернативи, понеже. границите са лимитирани. С оглед на принадлежността на териториите към община Дългопол, всяка друга алтернатива спрямо местоположението на плана би била неуместна, тъй като има обективна невъзможност за това. Възможности обаче съществуват по отношение на местоположението на отделните сгради и съоръжения в конкретните териториално-устройствени зони. В този аспект съществуващите дадености и ограничения не предоставят големи възможности за алтернативи, понеже приетите решения в повечето случаи са единствено възможните.

7.2. Алтернативи за капацитет на урбанизираните терени и отражението им върху предмета на опазване в защитените зони

Възможно е при проектирането на обслужващи сгради и съоръжения в урбанизирани терени, броят им да бъде намален. Последното обаче ще доведе до ниска икономическа ефективност, а в крайна сметка това няма да доведе до подобрение в показателите на зооценозите в ЗЗ, поради урбанизирания характер на терените, предвиден за реализация на съответните ППП или ИП.

Предлагаме алтернативи относно параметрите на застрояване за запазване на ландшафните елементи и ограничаване на влиянието върху видовете предмет н опазване в зоните. С намаляване на капацитета на застрояване и увеличаване свободните зелени площи ще се подобри безпрепятственото преминаване на видовете, ограничаване на бариерния ефект и запазването на зелените площи.