Червена пъпкозавивачка – Tmetocera (Spilonota) ocellana F. Среща се във всички овощарски райони на страната. Напада най-силно ябълката. Вреди по дюлята, сливата, джанката, крушата, кайсията и други овощни и горски видове. Името си също носи от цвета на възрастната гъсеница. Видът развива две поколения годишно. Зимува като гъсеница от втора и трета възраст поместена в бял пашкул под кората на клоните и стволовете, в основата на пъпките, под сухите листа. Гъсениците се активизират през пролетта и напускат пашкулите при средна денонощна температура над 6-80С, във фаза “зелен конус” при ябълката. Първоначално се вгризват в пъпките, а впоследствие се хранят с цветовете, листата и плодчетата, като оплитат връхните части на клонките в паяжина. Гъсениците завършват развитието си за около два месеца и какавидират в местата на хранене Пеперудите от това поколение летят през май, юни и юли. Те са нощни насекоми. Снасят средно по 400 яйца, поединично или на групи (по 3 до 5 яйца), по горната страна и по-рядко по долната страна на листата. Излюпените гъсеници скелетират листата като ги слепват по две или слепват лист и плод. Част от гъсениците от трета възраст преминават в лятна диапауза и през есента изпридат пашкул, в който зимуват. По-голямата част развиват второ поколение. Пеперудите летят през юли, август до средата на септември. Снасят яйцата си на същите места. Излюпените гъсеници се хранят, събличат се един или два пъти и зимуват. Борба срещу листозавивачките. Борбата срещу листозавивачките може да се изведе на няколко етапа. През невегетационния период (за тези, които зимуват като яйце) ПИВ е 1 яйчна купчинка на 100 cm скелетна клонка. Използват се зимните средства за борба – минерални масла в концентрация 3% (Акарзин, Масло РЗ и др.). Преди цъфтежа ПИВ е 6-10 гъсеници на 100 пъпки или 8-10% повредени пъпки. За предцъфтежно пръскане се използват контактни органофосфорни, карбаматни и др. препарати. По време на бутонизацията и цъфтежа ПИВ е 6-10 гъсеници на 100 пъпки или цвята. Използват се същите препарати при спазване на всички предписания за опазване на пчелите. Може да се приложат и бактериални препарати на база Bacillus turingiensis. Използването им да става при температури над 180С. След цъфтежа ПИВ е 2-4 гъсеници/100 плода. Използват се контактни органофосфорни, карбаматни, хормонални и др. химични или бактериални препарати. След юнското опадване ПИВ е 1-2 гъсеници/100 плода. Използват се същите препарати. Официално регистрирани са: Вазтак 10ЕК – 0.015%; Децис 2.5ЕК 0.03%; Дурсбан 4Е – 0.1%; Ларвин 375 – 0.1%; Мастерпис – 0.1%; Мимик 240ЛВ – 40ml + 160ml вода, 200ml/dka р-р за УЛВ; Нуреле Дурсбан – 0.05%; Терагард 48ЕК – 0,1%; Димилин 480СК – 10ml + Акарзин - 50ml + 240ml вода; Акарзин – 20ml + Лардекс 25СК - 50ml + 230ml; Ранер 240СК – 0.04%; Форестър 48СК – 10ml + 50ml Акарзин + 240ml вода/dka за листозавивачки и педомерки по горските видове. От биопрепаратите Къстъм Ларво БТ+Акарзин – (35 ml+105 ml+ 160 ml вода) 300 ml/dka за УЛВ; Форей 48Б – 150-300 ml/dka за УЛВ; Трейсър 480 ЕК - 5 ml + 50 ml Акарзин + 245 ml вода (общо 300 ml/дка работен р-р) – за горски видове
