Национален фонд за научни изследвания

• 
  логическата функция “мислене” определя използването на стратегията “въздържане” от действие, в по-голяма степен от “преживяване”-то като функция при студентската извадка.
  
• 
  “преживяващите” студенти в по-голяма степен използват стратегията “търсене на емоционална подкрепа”.
  
• 
  студентите, ориентирани към обективните закономерности (функция “мислене”), предпочитат повече от преживяващите стратегиите-“приемане” на фактите такива, каквито са и “отричане” на фактите, такива каквито са. Предполагаме, че приемането или отричането е свързано по-скоро с рационалните когнитивни процеси, отколкото с емоционалното разбиране.
  
• 
  Войници с по-изразена функция “преживяване” са значимо по- склонни да използват стилове за справяне като “обръщане към религията”.
  
• 
  В по-голяма степен се проявява психическата дезангажираност като резултат от изразеността на функцията “мислене” при войниците. “Фокусирането върху емоциите и изразяването” им е характерно повече за студентите с предпочитание към функцията “преживяване” в сравнение с тези, предпочитащи логическите закономерности. Резултатът се вписва в поведенческите особености на хората, които попадат в групите на мислещите или на преживяващите.
  

Таблица № 7. Статистическа значимост на разликите между конструкти на психологическия тип с ниски стойности в зависимост от използваните копинг стратегии като относително постоянна личностова характеристика в групите на военнослужещи и студенти.

При сравнението на резултатите от Таблица №6 и Таблица №7 се наблюдават следните зависимост:

1. 
   Установяваме повече на брой статистически значими зависимости между функциите и атитюдите и специфичните стилове за справяне със стреса при контролната група.
   
2. 
   Потвърждават се зависимостите, отбелязани в таблица № 6, а именно - по-значимо участие на интровертизма (I) при избора на използваните стратегии при студентите. Разлики се наблюдават по отношение на изключване на копингите поведенческа дезангажираност и употреба на алкохол и включване на проблемно-фокусираната стратегия - търсене на инструментална подкрепа при сравнението между ниските стойности.
   
3. 
   Сравнението по отношение на функциите “усещане” (S) - “интуиция” (N) показва потвърждение на първоначалните резултати и установяване на връзка между използването на проблемно-фокусираната стратегия “планиране” и функцията “усещане” при контролната група. При сравнението на дихотомната скала с нейните ниски стойности се забелязва и включване на психическата дезангажираност като реакция на справяне при студентската извадка.
   
4. 
   Резултатите при сравнението между ниските стойности по скалата “мислене” (T) - “преживяване” (F) потвърждават описаните по-рано резултати за използвани стратегии за справяне и функцията, която по-значимо ги определя. Наблюдава се само намаляване на броя на статистически значимите връзки на скалата с използваните стратегии, като от списъка се изключват копингите - “въздържане”, “търсене на емоционална подкрепа”, “психическата дезангажираност” при експерименталната групаи “изразяване на емоциите” при контролната група.
   
5. 
   Ниските стойности при скалата “съждение” (J) - “възприятие” (P) се различават при сравнението между всички стойности на скалата по това, че проблемно-фокусираните стратегии се заменят от емоционално-фокусираната стратегия “отричане”, като реакция на стресовите фактори на военната среда.
   

• 
  Не е извършван дисперсионен анализ при сравнение между високи стойности на дихотомните функции (усещане - интуиция; мислене - преживяване) при експерименталната група поради недостатъчното натрупване на изследвани лица с високи стойности по скалите “интуиция” и “преживяване”.
  

1. 
   Намаляват статистически значимите зависимости, които показват, че дихотомните скали се различават по използването на стратегии за справяне, т. е. хората намаляват различията си, ако притежават силно развити предпочитания. Осъзнаването на собствените предпочитания по отношение използваните атитюди и функции, вероятно подпомага осъзнаването и на тези, които не са преимуществено прилагани. Това повишава гъвкавостта на поведението поради по-високата степен на съзнателност на личностните особености.
   
2. 
   Засилва се влиянието на атитюда “съждение - възприятие” по отношение връзката на тази дихотомия с проблемно-фокусираните стратегии. Изразеното предпочитание към организация и контрол на обстоятелствата води до засилено използване на проблемно-фокусирани копинги във военна среда.
   

При разглеждане на резултатите от таблица №9 прави впечатление, че сравняваните конструкти с високи стойности се свързват в по-голяма степен с проблемно-фокусираните стратегии, за разлика от тези с ниски стойности, които по-често предпочитат използването на емоционално-фокусираните копинги. Изключение в това отношение прави сравнението между високите и ниски стойности по функцията “мислене”. Обяснение на наблюдаваната закономерност може да се търси във факта, че ниските стойности са тези, които определят недостатъчна яснота по отношение на собствените предпочитания, амбивалентност на атитюдите и когнитивните характеристики на личността (по Юнг). Тази индивидуална особеност може би определя по-честото използване на емоционално фокусирани копинги.

7.1.2.2. Психологични типове и използвани стратегии за справяне със стрес като ситуативен избор

• 
  Атитюдът интроверзия (I) провокира използването на копинга “въздържане” като диспозиция и като ситуативна реакция при извадката от студенти (СОРЕ-1: F=7.31, p= 0.008; СОРЕ-2: F=3.60, p=0.05).
  
• 
  Функцията “интуиция” (N) се свързва повече с прилагането на “отричане”-то като стратегия от войниците в сравнение с функцията “усещане” (S). (СОРЕ-1: F=6.01, p= 0.01; СОРЕ-2: F=4.87, p=0.02).
  
• 
  Горната закономерност е налице при сравнение на функциите “мислене” (T) и “преживяване” (F) в извадката от студенти по отношение на използваните копинги “търсене на емоционална подкрепа” (СОРЕ- 1: F=5.01, p=0.02; СОРЕ-2: F=5.10, p=0.02), “позитивно преосмисляне” (СОРЕ-1: F=6.18, р=.0,01; СОРЕ-2: F=4.24, p= 0.04), “изразяване на емоциите” (СОРЕ- 1: F=12.09, p=0.0009; СОРЕ-2: F= 3.46, p=0.05). Зависимостта от съответните функции е същата, както при данните от копингите като относително постоянни характеристики.
  
• 
  По-силната връзка на атитюда “възприятие” (P) в сравнение с атитюда “съждение” (J) с използването на алкохол или наркотик като копинг стратегия при студенти се дублира при резултатите като постоянна характеристика и при тези - като ситуативна дименсия (СOPE-1: F= 3.84, p=0.05; COPE- 2: F= 5.26, p= 0.02).
  
• 
  Статистически значима разлика при обръщането към религията като копинг стратегия в конкретна ситуация се явява и в експерименталната група. Тя е зависима в по-голяма степен от функцията “преживяване” (P), в сравнение с противоположната й дихотомия “съждение” (Р) (COPE- 2: F= 3.74, p= 0.05).
  

Таблица № 10. Корелационни коефициенти (по Пиърсън) между стратегии за справяне със стреса като относително постоянни характеристики (COPE-1) и копингите, разглеждани като ситуативен избор (COPE-2).

р< 0.001 - ***, p<0.01-**, p<0.05 - *

Наблюдават се следните особености при сравнението между двете изследвани извадки по параметъра копинг като постоянна характеристика при справяне със стреса и използваните стратегии в конкретна ситуация:

• 
  В по-голямата си част стратегиите са стабилни като проявление за преодоляване на стресови ситуации.
  
• 
  Констатираме по-силни връзки между стиловете за справяне и използваните стратегии за справяне в конкретно стресово събитие при контролната група от студенти. Вероятно това е свързано с факта, че част от стиловете за справяне със стреса, характерни за индивида, невинаги са приложими във военна среда. Особено големи са разликите в силата на връзките при стратегиите за справяне като планиране, потискане на конкуриращи се активности, търсене на инструментална подкрепа, фокусиране върху емоциите и изразяването им, поведенческа дезаангажираност. Различията следва да се интерпретират в контекста на социалната среда, в която живеят изследваните. Вероятно военната среда дава значително по-малко възможности за планиране (изследваните са изпълнители) и търсене на инструментална подкрепа (изследваните са лишени от част от социалните си ресурси). От друга страна, те биха могли да разчитат на емоционална подкрепа от останалите войници (всеизвестен е фактът, че в казармата се създават много силни емоционални връзки, които продължават дълго след уволнението)
  
• 
  Сравнително устойчивите стратегии за справяне, които не се пренасят в конкретно описаната ситуация при студентите са активното справяне, приемане на фактите такива, каквито са и поведенческата дезангажираност. Предполагаме, че отсъствието на корелация е резултат от промяна на отношението между отговорност и задължения при студентите във връзка с по-голямото им чувство за включеност. Студентите по-лесно осмислят дейността си във времева перспектива, поради което стратегии като приемане и поведенческа дезангажираност не се асоциират с тази група. Отсъствието на корелация при стратегията активно справяне се нуждае от допълнителни изследвания и анализи. Предполагаме, че този вид копинг в по-голяма степен е свързан с личностни характеристики и може би това влияе върху получения резултат.
  

7.2. Психологични типове и непосредствени и дълготрайни ефекти при преживяване на стрес

Получените данни за разликите във влиянието на личностните особености, разглеждани през призмата на психологичните типове по К. Юнг върху преживяването на тревожност и депресия, показват строга диференциация между изследваните извадки. Лицата, които се намират във военна среда, се различават според индивидуалните си характеристики по степента на преживяваната тревожност и депресия. Индивидуални специфики по отношение на същите параметри при студентите не се наблюдават. Предполагаме, че причините за този резултат могат да бъдат свързани с коренно противоположните изисквания на средата и с използваните стратегии за справяне със стреса. Армейската среда, която определя много ограничителни условия, предполага провокация към способностите на личността за преодоляване на предизвикания стрес. Картината се допълва от докладваните по-горе данни за по-ограничени зависимости между личностен тип и използваните копинги при преодоляване на стреса. Това са фактори, които могат да обяснят получения резултат, а именно, проявяване на разлики между конструктите на личностния тип спрямо равнището на тревожност и депресия.

7.3. Влияние на нивото на възприет стрес върху стратегиите за справяне и ефектите от него

Таблица № 13. Корелационни зависимости между относително постоянните копинг стратегии, равнището възприет стрес през последния месец и изходните променливи (равнище на тревожност и депресия) в експерименталната група (военнослужещи).

Представените данни потвърждават и допълват резултатите, получени от предишни наши изследвания (Величков, Карастоянов, 1994; Карастоянов, 1996). Използването на проблемно-фокусирани стилове за справяне със стреса (активно справяне, планиране, потискане на конкуриращи се активности), а също и емоционално-фокусираната стратегия позитивно преосмисляне и развитие снижават преживяването на негативни емоционални състояния като депресия и тревожност. Честото използване на емоционално-фокусирани стратегии като поведенческа дезангажираност и използване на алкохол или наркотици усилва интензивността на негативните емоции.

Наличието на умерена, статистически значима връзка между оценката за възприет стрес през последния месец и възприетия стрес в конкретната ситуация, потвърди предварителната ни хипотеза за зависимостта между тези два конструкта. Изненадващо не констатираме зависимости между ситуационната оценка за стреса и използваните специфични стратегии за справяне със стреса в конкретната ситуация. Откриваме слаби, но статистически значими връзки между оценката за възприетия стрес през последния месец и седем от общо четиринадесетте изследвани от нас специфични копинг- стратегии. Анализът на тези резултати показва, че при избор на стратегии за справяне със стреса в конкретните ситуации, изследваните лица са били повлияни от оценката за стреса през един по- дълъг период от време, а не от оценката за стреса в конкретното стресово събитие. Поради спецификата на военната среда военнослужещите вероятно са склонни да се влияят в много по- голяма степен от цялостните си възприятия за предсказуемост и контрол за по- дълъг период от време, отколкото от същите възприятия в конкретна стресова ситуация.