Национален фонд за научни изследвания
Конструкти на психологичния тип
Изтегляне 166.84 Kb.
|
Таблица .№3 Статистическа значимост на разликите между конструктите на психологичния тип в зависимост от равнището на възприет стрес при конкретно преживяно стресово събитие (PS-2) в експерименталната и контролната група.
Резултатите, получени при сравнение между лица с противоположни показатели по МВТІ, показват следните зависимости: Дихотомността при атитюдите и функциите на личността е фактор за диференциация между хората според равнището на възприет стрес за период от един месец само при извадката от войници. Наличието на екстравертен (E) или интровертен (I) атитюд при войниците ги разграничава значимо по равнище на възприет стрес, като интровертите в по-голяма степен възприемат събитията през последния месец като неконтрулируеми и непредсказуеми. Резултатът се потвърждава и от установената зависимост между висока интровертност и равнище на възприет стрес през последния месец (r = 0. 45, р<0.001). Подобна зависимост се наблюдава и по отношение на високо изразените екстраверти и интроверти. 3. Дихотомните функции мислене (T) - преживяване (F), също значимо разграничава изследваните военнослужещи относно равнището на възприет стрес. Тези, които виждат връзките между нещата като емоционално обагрени (F), са преживели по-високо ниво на възприет стрес през последния месец. 4. Войници, които са показали предпочитание към атитюд “възприемане” (P), т. е. по-малко контролират ситуациите, предпочитат в по-голяма степен да възприемат и реагират на стимулите на настоящето без предвиждане и планиране, се различават значимо от тези с атитюд съждение, които предпочитат да планират ситуациите (T). Равнището на възприет стрес през последния месец при първите (P) е значимо по-високо. Вероятно това е резултат от живота в казармата, където усещането за ограниченост е силно и фрустрира потребността на този тип хора от информация. Освен това, живеейки в настоящето “възприемащите” (P) реагират по-силно на негативните му стимули. 5. Военнослужещи с ниски стойности по функцията “усещане” (S) имат по-висока оценка за възприет стрес, отколкото тези с високи стойности на функцията. С други думи, тези войници, които са по-склонни да възприемат фактите и нещата около себе си конкретно и точно, значимо по-слабо възприемат средата като стресова, отколкото тези със слабо изразено предпочитание за конкретност. Като обобщение може да се каже, че военнослужещи със следните характеристики на личностовия си тип - интроверти (I), преживяващи (F) и възприемащи (P), са значимо по-предразположени да възприемат средата и събитията, които им се случват като стресови. Описаните по-горе резултати почти се припокриват с данните, получени при сравнение по показателя - възприет стрес при конкретно преживяно събитие (PS-2). Посоката, която се очерта по отношение по-високото оценяване на възприетия стрес между дихотомните скали, се запазва и тук. Отново функцията “преживяване” (F) и високите стойности на “усещане” (S), както и атитюда, “възприятие” (P), са свързани в по-голяма степен с оценката за възприет стрес при описано конкретно събитие. Резултатите се различават по регистрирането на статистически значими зависимости при сравнението на функциите “мислене - преживяване”, и в студентската извадка, т. е. студентите с предпочитание към използване на функцията “преживяване” (F), оценяват възприетия от тях стрес в конкретна ситуация, като по-силен в сравнение със студентите, предпочитащи използването на функцията “мислене” (T). При сравнение на резултатите по двете извадки прави впечатление, че в армейската стресова ситуация активна роля при диференциране на хората по равнището им на преживяван стрес играят повече на брой личностни параметри. В сравнение с тях в студентската извадка се ограничават само функциите “мислене” (Т) - “преживяване” (Р) и то при описано най-близко, конкретно, стресово събитие. Установяваме средни и силни корелационни зависимости между равнището на възприет стрес през последния месец и възприетия стрес при конкретно стресово събитие (r = 0. 42, p = 0.000 за войниците; r = 0.56; p = 0.000 за студентската извадка). 7.1.2. Психологични типове и стратегии за справяне със стрес На таблици 4 и 5 е представена описателната статистика на въпросници СОРЕ-1 и СОРЕ-2 за експерименталната и контролна групи. Таблица 4. Средни стойности и стандартни отклонения на скалите на въпросници СОРЕ-1 и СОРЕ-2 - експериментална група (военнослужещи).
Таблица 5. Средни стойности и стандартни отклонения на скалите на въпросници СОРЕ-1 и СОРЕ-2 - контролна група (студенти).
Анализът на резултатите показва, че военната среда стимулира използването на проблемно фокусирани стратегии за преодоляване на стресорите. Справянето със стреса като стилове и като ситуативни стратегии активно справяне и планиране, въздържане, са най-често използваните от военнослужещите, както и емоционално фокусираната стратегия позитивно преосмисляне и развитие. Сред най-рядко използваните стратегии (и като стил и като ситуативен копинг) са обръщане към религията, поведенческа дезангажираност, отричане, фокусиране върху емоциите и изразяването им. Вероятно това са копинги, чието използване не е адаптивно във военна среда. Сравнението с контролната група показва близки резултати - най-често използване на активни стратегии като активно справяне и планиране, но също така и по-често използване на стратегии като потискане на конкуриращи се активности, позитивно преосмисляне и развитие и търсене на емоционална подкрепа. Отново най- рядко се използват емоционално-фокусираните стратегии обръщане към религията, поведенческа дезангажираност, отричане. Допускаме, че посочените различия са свързани с изискванията на средата. Например, характеристиките на военната среда не предполагат да бъде адаптивен копинг фокусирането върху емоциите и изразяването им (в определени случаи, това може да бъде и санкционирано). Търсенето на емоционална подкрепа е по-трудно използваем копинг поради това, че военнослужещи са откъснати от социално-подкрепящите ги хора или условия. 7.1.2.1. Психологичните типове и стратегии за справяне със стрес като относително постоянни характеристики Разнообразието на получените резултати по прилаганите от изследваните лица стратегии за справяне е много голямо. Ето защо по-долу представяме в таблици значимите стойности, получени при направения дисперсионен анализ, систематизирани по видове копинги. Таблица № 6. Статистическа значимост на разликите между конструкти на психологическия тип в зависимост от използваните копинги, разглеждани като относително постоянни личностни характеристики в контролната и експерименталната групи.
От представените данни в таблица № 6 правят впечатление няколко закономерности: 1. Установяваме повече на брой статистически значими зависимости между функциите и атитюдите и специфичните стилове за справяне със стреса при контролната група. Факторите на средата влияят на възможните начини за справяне със стреса. Вероятно казармените условия ограничават влиянието на индивидуалните различия при преодоляване на негативните преживявания. 2. Атитюдите “екстраверзия (E)” - “интроверзия (I)” се свързват с по-честото използване на пет вида копинга от студентската извадка: Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||