Национален фонд за научни изследвания
Изтегляне 166.84 Kb.
|
| Обобщения и изводи
Човекът и стресът - тема, колкото класическа, толкова и нова в многообразието на аспектите си. Тази идея е заложена и в представеното тук изследване на стресовия процес. Монографията се опитва да погледне от една стара и от една нова гледна точка върху разглеждания проблем. Стара, защото използваните теоретични концепции са класически в психологическата наука - теорията на Лазарус за стреса, доразвита през 90-те години като теория за емоциите и разработките на Юнг за психологическите типове; и нова - защото опитът да се комбинират двете теоретични схеми се прави за първи път. Възможността да се погледне развитието на стресовия процес от неговото начало до изходните му състояния, чрез една от най-приложните методики - МВТІ, която операционализира психологичните типове по Юнг, е шанс по посока намесата на психологическата наука и практика за облекчаване живота на човека. Получените резултати дават научна база за изграждане на системи за работа, свързани с разрешаване на някои проблеми, свързани със стреса. Какви обобщени резултати можем да формулираме от проведеното изследване: Средата, когнитивните особености на човека и неговите атитюди, оказват влияние върху стресовата оценка, използваните копинги за справяне със стреса и непосредствените и дълготрайни ефекти от него. Резултатите потвърдиха схемата, заложена в теорията на Лазарус за емоциите, както и адекватността на МВТІ като метод, чрез който може да се прогнозират някои реакции на стресови въздействия в зависимост от индивидуалните характеристики. Сравнението между извадките на военнослужещи и студенти доказа, че армейската среда поради своята специфика ограничава влиянието на индивидуалните различия при избора на стратегии за справяне със стреса, поради което се наблюдават повишени стойности по преживяване на тревожност и депресия. Индивидуалните особености на войниците, оценени чрез конструктите на психологическия тип, дават в тази извадка по-голяма диференциация по отношение на нивата на тревожност и депресия в сравнение със студентската извадка. Оценката на равнището на преживяван стрес е индивидуално диференцирана само при военнослужещите. Тези с атитюди интроверзия и възприятие; както и тези, притежаващи функцията преживяване, имат по-висока оценка за възприет стрес, т. е. те в по-голяма степен оценяват това, което се случва в живота им като непредсказуемо и неподлежащо на контрол. Атитюдът интроверзия влияе при формирането на копинг като относително постоянна характеристика на личността и при двете извадки. Останалите изследвани личностови конструкти са с различно разпределение при войниците и при студентите. Лицата с високи стойности по дихотомните скали, потвърждават идеята на Юнг затова, че развитието на характеристиките на психологичния тип в еднаква степен стимулира поведението на човека към по-голяма гъвкавост и ефективност. В изследването се установи по-голяма гъвкавост при изследваните лица, които са изявили силни предпочитания по анализираните личностните конструкти. Преживяването на тревожност и депресия като изходни променливи на стресовия процес при военнослужещите е свързано притежаването на атитюдите интроверзия и/или възприятие. При студентите значими стойности са открити само при взаимовръзката - предпочитание към функция мислене и равнище на тревожност. Теорията за личностните типове на Юнг е изключително комплексна , както в теоретичен, така и в практико-приложен аспект. Знанието за типовете, получено чрез изчисление на тяхната формула, съставена от два атитюда и две когнитивни функции, дава информация, описваща профил на личността. Интерпретацията на получената за всеки човек формула, която описва неговия личностен тип, изисква задълбочено разбиране на теорията и информация за специфичното му поведение. Съществуването на общо 16 личностни типа, предполага необходимост от изследване на всеки един от тях, предвид особеностите на вътрешната динамика на конструктите, които ги определят. Сложността и големите ресурси, които се изискват за провеждане на подобен род търсения, ограничава изследванията в рамките на анализа на дихотомните скали, които конструират личностния тип. Именно това е заложено и в настоящото изследване. Резултатите са със значителна теоретична и приложна стойност. Те дават перспектива за бъдещи търсения, най-вече по посока на изследване на всеки един от формулираните 16 личностни типа. Анализираните тук данни дават възможност за изграждане на конкретни консултативни модели в сферата на подбора и подготовката на военнослужещи в зависимост от спецификата на различните специалности в армията, както и консултиране на хора със сериозни проблеми при преживяване на стрес. От гледна точка на приложение на резултатите, предлагаме обобщено описание на типологичните особености при възприемане и реагиране на стрес. Направеното сравнение е на базата на психологичните характеристики, определящи личностния тип по линия на дихотомност. "Екстраверти" Хората, които попадат в групата на екстравертите не преживяват силен стрес, независимо от степента на стресогенност на средата. Вероятно това е свързано с ориентацията им към всичко, случващо се около тях, което ги отвлича от негативни минали събития и ги насочва към настоящето. Установяваме силна тревожност като резултат от преживяване на стрес само при слабо изразени екстраверти, т. е. тези хора, които нямат определени предпочитания към взаимодействие с външния свят, а остават раздвоени между екстравертизма и интровертизма в нагласите си. По- честото използване на стратегията за справяне “позитивно преосмисляне” на случващите се стресогенни събития, ги отличава от останалите психологични типове. Специфичното предпочитание към тази стратегия на справяне в контекста на среда, която не е силно провокативна към човешките ресурси, изразява тяхна типична особеност. "Интроверти" За разлика от екстравертите, интровертите имат висока стресова оценка през относително продължителен период (последния месец от изследването), което е свързано с преживяването на по силни тревожност и депресия, попаднали в среда, която изисква максимална мобилизация на ресурсите за справяне. Това означава, че интровертите остават в по-голяма степен зависими от събитията около тях, което вероятно се определя от дълбоките изживявания сред феномените на вътрешния свят. По-изразената емоционална чувствителност мобилизира и използването на по-разнообразни стратегии. Това отличава процеса на справяне при интровертите, които по- често използват “въздържане”, “приемане", “поведенческа дезангажираност” и “ употреба алкохол и наркотици” при относително по-спокойна среда и “приемане" и “употреба на алкохол или наркотици” в силно стресогенна среда. Посочените стратегии за справяне са в сферата на въздържането, ограничението и избягването т. е емоционално фокусирани. Това прави интровертите по-трудно приспособими към изискванията на средата. “Усетливи” Хората, които предпочитат конкретността, но не изразяват силно това предпочитание, независимо от средата в която се намират, имат по-висока стресова оценка. Те остават под влиянието на всичко, което се е случвало и се случва в момента. В резултат на това преживяват по-висока тревожност и депресия в силно стресогенна ситуация. Неосъзнаването на предпочитанията към конкретното или вероятното е свързано с преживяване на по- силен стрес. Това обаче не се отнася до представителите на разглеждания тип с ясно формулирани предпочитания. Това което отличава усетливите е , че при по-спокойна среда те по- често реагират на потенциалните стресови събития с “поведенческа дезангажираност”. При по-трудни ситуации, усетливите, но само тези с ясно формулирани предпочитания към конкретното и сензитивното, използват по-често проблемно фокусирани стратегии - “активно справяне” и “потискане на конкуриращи се активности”. “Интуитивни” Изследваните лица, които проявяват предпочитание към боравене с информация в сферата на вероятностите и хипотезите не се отличават по ниво на възприет стрес, преживяване на тревожност и депресия. Стратегия характерна за интуитивните в сложна ситуация е "отричане", което е в сферата на избягване на проблема. “Мисловни” Групата на изследваните, които изразяват предпочитания към взимане на решение въз основа на логически закономерности, оценяват това което се случва, независимо от социалната среда в която живеят, като по-предсказуемо и подлежащо на контрол, но това не е свързано с по-ниска степен на преживяване на тревожност и депресия. (коментар). Ресурсите за справяне при тях се мобилизират около използването на няколко стратегии в зависимост от условията на средата. По-малко стресогенната среда провокира по-честото използване на стратегиите “въздържане”, “отричане", “психическа дезангажираност”, “фокусиране върху емоциите и изразяването им” и “търсене на емоционална подкрепа”. По-трудните ситуации стимулират копинги като “психическа дезангажираност”, “потискане на конкуриращи се активности” и “планиране”. Прави впечатление богатия репертоар от копинг стратегии на “мисловния” тип и подбора им в зависимост от изискванията на средата. В по-стресогенните условия те използват комбинирано емоционално-фокусирани насочени към минимизиране на негативните емоции, което би позволило по-ефективно прилагане на проблемно-фокусирани стратегии за разрешаване на проблемите. “Преживяващи” Хората, които формират съжденията си въз основа на емоционалното си отношение към фактите, оценяват живота си като по-стресов за разлика от “мисловния” тип личност. Тази оценка, е свързана и с възприемане на конкретните събития, като значително по-неподлежащи на контрол. Но в крайна сметка тези по- стресови оценки не повлияват за усилване на тревожността и депресията. Функцията “преживяване” отграничава хората, при които тя доминира с по- честото използването на копинг стратегиите - “обръщане към религията” и “фокусиране върху емоциите и изразяването им” и то в по-спокойни ситуации. И двата начина за справяне се отнасят към сферата на емоционалното отреагиране и ценностните устои. По-честото използването на определени стратегии в по-усложнена среда не разграничава “преживяващия” от “мисловния” тип. “Съждаващи” Хората с предпочитание към рационалните функции (т. е. ориентирани към взимане на решение, планиране, организиране и с изразена потребност от близост), проявяват характеристики които ги отличават в стресовия процес само по отношение на по-честото използване на стратегиите - “планиране” и “потискане на конкуриращи се активности” и то в силно стресогенни условия. Показателите на възприет стрес, тревожност и депресия не отличават тази група изследвани лица от противоположния им психологически тип - “възприемащи”. “Възприемащи” Групата изследвани лица, които попадат в този психологически тип са ориентирани основно към откриване и получаване на информация. Предпочитанието към функциониране в междинната сфера на процеса на решение (ориентация в информацията, а не взимане на решение), определя по-високите стойности на възприет стрес, тревожност и депресия, в сравнение с всички останали типове. Особеност при “възприемащите” е, че тези резултати са във връзка с преживяването на стрес в затруднени условия и по-честото използване на стратегии за справяне като “отричане”, “психическа дезангажираност” и “търсене на емоционална подкрепа”. Изброените емоционално фокусирани по своята същност стратегии характеризират поведенчески модел на отдръпване, отказ от действие и търсенето на приятелско емоционално отреагиране, който не е в състояние да разреши проблемите или да намали негативните емоции. Рутинни ситуации не провокират преживяване на силен стрес, а най- често използваната копинг стратегия е “употреба на алкохол или наркотици”, която отличава разглеждания тип. Разбирането на причините за този вид отдръпване е необходимо да се потърси в спецификата на изследваната група, а именно - студенти. Вероятно създаването на условия, които подкрепят задържането в състояние на търсене на информация, а не стимулират достатъчно преминаването към друг вид стимулна ситуация, провокират потъването в необятността на търсенето на информация и определят използването на споменатата стратегия. Бъдещото специфициране на стресовите реакции за всеки личностов тип, би направило консултативната дейност, която използва МВТІ и теорията на Лазарус за база на анализ, по-богата от информационна гледна точка. Summary The monograph examines the influence of personality attitudes and functions according to the theory of psychological types of Karl Jung on the stress process. Actuated by this idea, the authors combine two theoretical methods - Lazarus’s theory of emotions and Jung’s method of psychological types. According to Lazarus’s theory of stress and coping with it, more particularly the latter version of this theory, namely “the theory of emotions”, the main constructs which form the stress process are as follows: Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|