Национален фонд за научни изследвания
Теория за емоциите и структура на стресовия процес
Изтегляне 166.84 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Процесуалният принцип
- Принципът на развитието
- Принципът на специфичността
- Емоционалното значение на взаимоотношението личност - среда се конструира от оценъчния процес, който е централен конструкт в теорията за емоциите на Лазарус.
- Антседентните
| 3. Теория за емоциите и структура на стресовия процес
Теорията за емоциите може да бъде накратко описана с помощта на няколко мета теоретични принципа: Системният принцип предполага, че емоционалният процес включва организирана конфигурация от три групи променливи: антседентни променливи (предшестващи променливи), променливи на медиаторния процес и изходни променливи. Процесуалният принцип се отнася до промяната или постоянните промени в емоционалните процеси. Структурният принцип представя идеята за съществуването на стабилно взаимоотношение личност - среда, в резултат на което се създават повтарящи се емоционални модели в личността. Последните два принципа са взаимозависими. Принципът на развитието предполага, че биологичните и социалните фактори, които влияят на емоциите се развиват и променят т.е емоционалният процес не е същия на всички етапи от живота. Принципът на специфичността подчертава различието на процеса при всяка емоция. Принципът на относителното значение се свързва с това , че всяка емоция е дефинирана от уникално и специфично релационно значение. Емоционалното значение на взаимоотношението личност - среда се конструира от оценъчния процес, който е централен конструкт в теорията за емоциите на Лазарус. Основните конструкти на теорията за емоциите, които позволяват възможно най- пълно анализиране на стресовия процес, могат да бъдат описани посредством системния принцип. Тези конструкти се отнасят към три категории- антседентни променливи, променливи на медиаторния процес и изходни променливи. 3.1. Антседентни променливи Антседентните (предшестващите) променливи включват условията на средата и личностовите характеристики, които си взаимодействат и като резултат създават оценката на взаимоотношението между личността и средата. Нито една от тези променливи само по себе си, не е достатъчна за да обясни възникналите емоции. Всички фактори са взаимозависими. Реакцията на стресовата ситуация е ярък пример за психическата регулация на личността. Според Kovac (1975), психическата регулация се осъществява на няколко нива: 1. Психически състояния; 2. Психически процеси; 3. Относително устойчиви личностни характеристики. Установяването на взаимозависимости между последните (личностните характеристики) и реакциите на стрес се затруднява поради факта, че в определен момент те се явяват базови, т.е. детерминират реакциите по време на стрес и следователно се определят като независими променливи, а в друг момент могат да се повлияят от преживяването на стрес и да се разглеждат като зависими променливи. Още по-голяма трудност се явява отсъствието на система от личностни качества. Съществуват редица изследвания, които се опитват да разкрият отношенията между личностните характеристики и преживяването на стрес, особено в контекста на резултатите, извършвани при определена дейност. Русинова и Гурбалов (1978) установяват например, че екстравертите при извършване на мисловна дейност в състояние на стрес увеличават обема на работата си, докато интровертите увеличават количеството на извършени грешки. Brebner (1982) открива, че качеството на работата на екстравертите се подобрява, когато те са стимулирани пред други хора. При продължително стресово въздействие при тях се развива състояние на затормозяване. Паспаланов и Щетински (1980) изследват характеристиката “личностна тревожност”. При анализа на методиката на Тейлър за изследване на тревожността те разграничават седем групи признаци - невротизъм, чувствителност, безпокойство, неувереност, негативна Аз-концепция, слаба работоспособност, неспокоен сън и физиологическа нестабилност. Всички те имат пряка връзка с начина на преживяване на стрес. Редица изследвания са посветени на връзката на тип А и тип Б поведение със стреса. Разликата между тези два типа е в степента на потребността им от постижение и склонността към риск. Предполага се, че хора с по-висока потребност от постижение са по-чувствителни към стресови ситуации, вследствие на което те са по-склонни към заболявания на сърдечно-съдовата система. По-съществени различия се установяват при изследването на взаимоотношението между Аз-образа и устойчивостта към стрес. Комплексната структура на този конструкт влияе върху поведението на личността основно чрез нивото си на мотивация и когнитивната система. Разликата в самооценката се отразява в начина на възприемане и обработка на информацията. Установява се взаимовръзка между степента на самооценка, потребността от постижение и тревожността в стресова ситуация ( по В. Русинова, 1988). Подобно заключение може да се направи при изследване на хора с различна локализация на контрола. Последната личностова характеристика се определя като когнитивно представяне на връзката между поведението на човека и начина, по който възприема постигнатите резултати. Вътрешният контрол предполага възприемане на резултатите като последствие от собствените действия, докато външният контрол търси връзката на резултатите от дейността с влиянието на другите хора или с фактори, които са извън личния контрол. Според Rotter (1975) хора с вътрешна локализация на контрола са уверени в себе си, разчитат на собствените си сили и не се нуждаят от подкрепа. В стресови ситуации те проявяват по-голяма устойчивост. Противоположните характеристики се отнасят до лицата с външна локализация на контрола. Представените тенденции не трябва да се възприемат абсолютно еднозначно. Например, т. нар. интернали (с вътрешна локализация на контрола) при загуба на увереността в себе си могат да проявят неувереност и беззащитност. Изтегляне 166.84 Kb. Сподели с приятели:
|