Национален парк : "Витоша"

Международен колеж Албена

на тема:

Изготвили:

Витоша е уникална! За нея е писано много, с възхищение и респект! Въпреки това, посещавайки я, всеки път откриваме нещо ново и непознато. Най- дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води близоста до столицата обясняват интереса към нея. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов. Днес планината се радва на най- големия поток от туристи в нашата страна.

Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27. 10. 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" (1936г) и "природен" (2000г). По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата. БИСТРИШКО БРАНИЩЕ (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО"- "Човекът и биосферата". ТОРФЕНИЯТ РЕЗЕРВАТ е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и вр. Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.

   Физико-географска характеристика

Витоша заедно с околните територии по отношение на скалната основа и нагъването на земната кора е част от Вискярско-Витошкия синклинорий или Софийския синклинорий. Вследствие на това на територията на парка могат да се проследят множество процеси с разломен характер. Основните зони, в които протичат тези процеси са Боснешкият разлом, Железнишката зона на срязване и други.

Планината е добре отделена от останалите български планини и основното било на Витоша се откроява. То се намира по върховете Скопарник, Черни връх и Острица.

Формата на планината е куполовидна и за нея не са характерни дълбоки релефни образувания като долини и пр. Това се дължи на, това че Витоша е сравнително млада планина и все още не са се образували толкова големи релефни форми. За по лесно описание на характеристиките на планината тя се разделя на четири основни части като линиите на деление и на четирите започват от Черни връх и свършват в подножието на планината.

Характерни за Витоша са каменните реки. Те представляват голeми струпвания на скални блокове с форма близка до тази на куб. Получили са се вследствие на течащата вода, която постепенно е загладила техните ръбове. Вследствие изветрянето на монцонитните блокове те са достигнали сегашното си състояние. Каменните реки представляват основна туристическа цел в планината. Освен това на територията на парка има множество каменни сипеи.

Интересен не само за туристите, но и за науката е Боснешкия карстов район. Това е най-голямата територия с карстови форми в Витоша. Площта му е около 30 кв.км и почти целият е включен в парк Витоша.

Температурите в по-високите части на планината са сравнително ниски през цялата година. Средната месечна температура през месец януари е -4°С, а на Черни връх е -8°С. Летните температури също не са особено високи. Средната месечна температура през юли е 13°С, а на Черни връх е 8°С.

Основни за планината са югозападните ветрове. Често ветровете в по-високите части на планината достигат голяма скорост и вследствие тяхното действия остават обширно ветровали. По билото на Витоша средната годишна скорост на вятъра е над 10 m/s

Общото време на слънчевото греене е сравнително малък като за средните части на планината то е 2400 h, а за Черни връх то е по-малко от 2000 h.

Голямото разнообразие на географски условия и големите разлики в надморската височина на различни части на парка са предпоставка за голямо почвено разнообразие. Почвообразуването в парка протича основно над продуктите от изветрянето на скали с киселинен характер. В образуванетона почвите участва и специфичната флора.

Най-големи са териториите с почвените типове кафяви горски почви, планинско-ливадни горски почви, торфени и торфенисто-блатни почви. Срещат се също и канелени горски почви, които са често излужени.

     За нуждите на промишлеността в миналото са били изсечени много от горите по южните склонове на планината. Спасяването на част от тях според някои се дължи на една любопитна подробност. Тогавашното витошко желязо, славило се с високото си качество, се е добивало в "мадани" (вид пещи), като за целта е бил изгарян много дървен материал. Пълно и качествено овъгляване се получавало само при изгарянето на клони с определена дебелина. По- тънките клони и стволовете на дърветата се изоставяли по сечищата. От тях се прихванали саморасляци, които спасили склоновете от пълно обезлесяване. В северната част обезлесяването се дължало и на безразборната паша на добитък.

 

Флора

На територията на природен парк Витоша са установени около 1500 вида висши растения, което е близо 50% от всички описани в България висши растения. Сред тях има 24 български и балкански ендемита и 52 вида включени в Червената книга на България.

Растителния свят в парк Витоша е резултат от климатични промени, както и от човешкото влияние. В близост до планината се е намирало селище от преди повече от 2 хилядолетия. Това е повлияло в голяма степен на растителните видове, които растат в парка. Близостта на човека е и една от причините, поради които местността е обявена за природен парк. По този начин екосистемите, които се намират тук биват защитавани от бъдеща вредна човешка намеса.

През 20 век силно са пострадали вековните букови и дъбови гори, които са обхващали подножието и ниските части на планината. Това се дължи най-вече на безконтролната сеч с цел добив на дървен материал. По същото време са обезлесени и най-високите части на Витоша, за да бъдат открити свободни пасища.

В резултат на това в парка горите заемат над 50% от цялата му територия, пасищата 25%, а останалите площи са заети от скални масиви, каменни сипеи и площи, които поради релефни особености не могaт да бъдат залесени.

Алпийски пояс

Въпреки че надморската височина на високите части на планината е голяма, във Витоша липсва реален алпийски растителен пояс. Това донякъде се дължи на откриването на площи и създаването на обширни пасища, при което е заличена характерната растителност. В най-високите части на планината съществуват съобщества изградени от растения, характерни за алпийския растителен пояс, но те са само отделни малки или по-големи групи и не образуват цяла система. Основен представител на растенията, характерни за този пояс е планинската гъжва. Във Витоша това растение се среща и в по-ниските части на планината, въпреки че там не е толкова разпространено.

Субалпийски пояс

Добре обособен е субалпийския растителен пояс, който във Витоша е сравнително обширен. За него са характерни храстовата растителност и отделните иглолистни дървета, както и отделни площи покрити с тревна растителност. В най-горните части на този пояс се срещат растенията клек и смърч, като смърчът е представен само от отделни дървета. Клекът не заема толкова обширни територии, колкото е заемал в миналото, но все пак е едно от характерните за планината в по-високите части растение. Най-разпространен клекът е в районите над хижа Алеко и в резерват Бистришко бранище.

На местата, където в миналото е растял клек вторично са се образували групи от сибирска хвойна. Освен това в субалпийския пояс се срещат храстовите видове черна боровинка, връшняк, синя боровинка. На отделни места може да се види и мечо грозде. В субалпийския, както и в алпийския растителен пояс, тревните видове са представени най-вече от власатка, полевица и др.

Иглолистен пояс

Най-обширен за планината и заемащ най-голяма територия от парка е иглолистния растителен пояс. В по-високите части на този пояс горите са изградени от смърч като с понижаване на надморската височина, тези гори започват да се смесват с бял бор, бяла мура, ела и други, а в най ниските райони от пояса с бук и бреза. Горната граница на този пояс е изградена изцяло от смърчови дървета като границата с субалпийския пояс се намира по-ниско от обичайната надморска височина. Това се дължи на изкуственото увеличаване на пасищните територии. На малко места могат да се наблюдават по-големи групи от бял бор или малки гори от този вид. Това се обяснява с засиленото използване на този вид дървесина.

Могат да се наблюдават групи от бяла мура, но разпространението на този вид в парка е сравнително ограничено. Бялата мура е реликтен вид и балкански ендемин, поради което се правят много опити да бъде разширен ареала ѝ. Растителните видове в тази част на парка се допълват от храстовете къпина, малина и синя боровинка. Тревната растителност не е силно развита, но се срещат ендемичните видове средна пирола и българска горчивка.

Среднопланински пояс

В най-горните части на този пояс преобладават смесени гори от смърч, бял бор, бук и дъб. В пояса освен това се срещат и видовете габър, бреза, трепетлика, явор, ясен, липа и други. Най-разпространени са буковите гори, които на места се простират в височинна амплитуда от над 500 м. Тези гори са едни от най-запазените и неповлияни от човешка намеса. Буковите дървета имат сравнително висока средна възраст, а на места са останали вековни букови гори, които покриват големи територии.

По поречията на реките и по местата, разположени в непосредствена близост до водни басейни се срещат групи и отделни дървета от планинска върба и елша. Най-ниските части на пояса са покрити от дървета бреза леска, както и от множество храстови растения. Това е така, защото голяма част от тези територии са били превърнати в сечища и са унищожени характерните горски растения.

Нископланински пояс

Този пояс обхваща териториите между 1000 и 1400 м н.в. Основни представители на растителния свят в пояса са дъбовете и буковете, но в отделни части се срещат и групи от някои иглолистни дървесни видове, характерни за по-голяма надморска височина. На места обширните дъбови гори са примесени с дървета от явор, трепетлика, клен и др.

В някои райони се наблюдава постепена естествена замяна на бук с габър. Това става като първият вид постепенно бива изместен от втория. В тези по-ниски части на планината започва да се наблюдава голямо разнообразие на цъвтящи тревисти растения.

Фауна

Въпреки че паркът се намира в непосредствена близост до София, а и в историята местността е била близко разположена до голямо човешко струпване и че Витоша е най-развитата в туристическо отношение висока планина в България, животинският свят е изключително разнообразен.

Гръбначни животни

Бозайници

Малък е броя на едрите бозайници. Това се дължи на прекалено леките мерки срещу незаконния лов. Вследствие на това от тези животни са останали едва няколко вида - благороден елен, сърна, диво прасе, кафява мечка и вълк като и техния брой не е особено голям. Освен тези видове се срещат още водна земеровка, белокорема белозъбка, обикновен заек, сънливец, лисица, видра и други. Среща се също и дива котка, но броят на представителите на този вид е изключително малък.

Правени са опити да бъдат внесени няколко вида чуждестранни вида бозайници, но от тях не са останали представители в парка. От особена важност са установените 11 вида прилепи, което е много голям брой за такава малка територия. Най-голямо е разнообразието на прилепи в Боснешкия карстов район. Всички видове прилепи са защитени от закона за защита на природата, но въпреки това техния брой в плонината е намалял през последните години. Това се дължи на развитието на туризма и превръщането на пещерите, които са естественият дом за прилепите, в туристически обект.

Птици

Установени са близо 200 вида птици, от които 120 гнездят на територията на природен парк Витоша. Най-разпространена е сокерицата, която се среща най-вече поместата заети от смърчови гори. Там се срещат още жълтоглавото кралче, кръсточовката, боров синигер и други. От особено значение са видовете голям ястреб и малък ястреб, черен кълвач, пъстър кълвач, които са редки видове.

Други птици, които могат да бъдат наблюдавани са керкенез, белоопашат мишелов, голам ястреб и др. В най-високите части на парка се срещат балканска чучулига, планинска бъбрица, пъстър скален дрозд, сиво каменарче, домашна червеноопашка, белогуш дрозд и други. В по-ниските части, в широколистния и смесения пояс се среща лещарка.

От нощтните птици се срещат горска улулица, горска ушата сова, домашна кукумявка, пернатонога кукумявка и други. От по големите дневни грабливи птици като скален орел, малък креслив орел, орел эмияр, осояд и др. преэ гнеэдовия сеэон са много рядко срещани и то предимно в южните и югоэападни дялове на планината.

Риби

Рибите не са много разпространени. Това се дължи на малкото количиство водни басейни и на техния характер, който е предимно от тип планински поток. Най-разпространеният вид е речната пъстърва, за която бързите студени речни течения са характерно местообитание. В миналото са правени опити витошките водоеми да бъдат зарибени с вида балканска пъстърва, но в момента този вид риба почти не се среща. Това се дължи на безконтролния риболов и недостатъчни усилия за въстановяването ѝ.

Безгръбначни животни

Огромен е броят на безгръбначните животни. Парк Витоша е обявен за територия от особено голямо значени по отношение опазването на бъзгръбначните животински видове. Голям е броя и на ендемичните и реликтни видове - близо 150 балкански и български ендемити и 85 реликтни вида. Срещат се около 300 вида безгръбначни, присъстващи в списъците на редките животни. Витоша е на второ място по разнообразие на подземните ендемични видове. Локални ендемити са три вида пещерни ракообразни и тук е единственото място, от където могат да бъдат извлечени сведения за тях. Почти всички пещерни безгръбначни са поставени под закрилат на закона за защита на природата, поради тяхната неприспособимост при промяна на местообитанието.

Най разпространени от насекомите са видовете голям сечко, буков сечко и други. През последните години драстично е намалял броя на пеперудата аполона и учените предполагат, ча ако не бъдат взети мерки за нейното опазване в близките години тя напълно ще изчезне.

 Води

Някои интересни маршрути

"С. Бистрица- вод. Самоковището- Голямата грамада- Меча поляна- х. Алеко" - 4, 00 часа

"С. Бояна- Боянски водопад- х. Момина скала- Златните мостове" - 3,00 час 

"М. Бай Кръстьо- засл. Кикиш- х. Момина скала- Златните мостове- с. Владая" - 3,30 часа

"М. Бай Кръстьо- вр. Комините- Платото" - 1,20 часа (маршрутът е лавиноопасен през зимата и ранна пролет!) 

"Златните мостове- х. Кумата- м. Конярника- Черни връх" - 3,20 час

"Златните мостове- х. Еделвайс- х. Острица- х. Селимица- с. Кладница" - 3,40 часа 

"С. Кладница- х. Селимица- Даин кладенец- Меча чешма- с. Чуйпетлово" - 4, 00 часа 

"С. Кладница- р. Матница- вр. Шарев рид- изв. Живата вода- с. Боснек" - 5,00 час

"Черни връх- Черното плато- вр. Сива Грамада- с. Ярлово" - 4,30 часа

Заедно с обявяването на националния парк са обявении двата резервата - Бистришко бранище и Торфено бранище. В парка се намира и Боянския водопад, който е най високият на територията на планината.

В полите на Витоша се намира Боянската църква, която е един от културните символи на България и културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

На територията на парка се намира също и Драгалевския манастир, който има голямо историческо значение.