Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020

……Искам Европа да излезе по-силна от икономическата и финансовата криза………

Националната стратегия за научни изследвания отразява виждането на правителството, че образованието, научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са основата за постигане на динамичен и устойчив икономически растеж.

В европейски план основните цели до 2020 г. са дефинирани така¹:

1. 
   75% от населението на възраст между 20-64 години следва да е с пълна заетост;
   
2. 
   Инвестициите в научна и развойна дейност следва да достигнат 3% от БВП
   
3. 
   Целите „20/20/20" по отношение на климата и на енергетиката следва да бъдат изпълнени и като се постигне до 30% намаление на вредните емисии в сравнение с настоящите стойности;
   
4. 
   Делът на ранно напускащите образование следва да е под 10 %, а най-малко 40% от младото поколение следва да има висше образование;
   
5. 
   Изложените на риск от бедност следва да бъдат с 20 милиона по-малко .
   

Фигура 2

Държавите, които демонстрират високи равнища на инвестиции в научна и развойна дейност демонстрират и силен икономически растеж и увеличаващ се дял на световния пазар на знания и иновации.

България изостава по отношение на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в сравнение с водещите световни икономики и в сравнение с много други държави от Централна и източна Европа, които са членки на ЕС. Фигура 3 обаче показва бързо нарастване на разходите на частния сектор за НИРД, както в номинално изражение (над 20% ръст годишно), така и като процент от БВП.

Фигура 3 Частни инвестиции за наука в България

Източник: Евростат, 2009
Настоящата Стратегия за развитие на научните изследвания има за цел:

• да формулира национална научна политика, която създава условия и задава перспективи за постигане на задачите, поставени от Европейската стратегия 2020;

• да инициира и стимулира цялостен процес на модернизация в научно-изследователските звена. Това е необходимо условие, за да може да се предприеме съществено увеличение на публичното финансиране за наука.

• Доразвие анализа по отношение на проблемите, които срещат предприемачите в реализацията на иновациите и предвижда мерки за тяхното решаване.

• да съдейства за трансформиране на българското общество в „общество на знанието”;

• да стимулира нарастването на дела на екотехнологиите в националната икономика.

Стратегията поставя цели и посочва мерки за осигуряване на по-високо качество на изследванията и иновациите, включително за създаване на подходяща среда и насърчаване на бизнеса да инвестира в научни разработки. Посочени са целеви стойности, които следва да бъдат достигнати като резултат от приложението на дефинираните мерки. Предложени са и индикатори, които позволяват да се анализира как се изпълняват мерките и каква е ефективността на провежданата научна политика.

Стратегията осигурява стабилна рамка за развитието на изследователските институции и на научната и иновационната дейност в България през следващите десет години. На основа на Стратегията ще бъдат изготвяни планове за действие, които конкретизират мерките за реализирането й. Ефективността от изпълнението на заложените цели и мерки ще бъдат оценявани от независими външни експерти на три годишен период.

Стратегията отчита приоритетите на ЕС за изграждане на европейското пространство за научни изследвания и иновации:

• 
  Концентрация на публичните ресурси и инвестиции в научни организации със съществуващ капацитет в приоритетни научни области и потенциал за тяхното по-нататъшно модернизиране;
  
• 
  Подкрепа за научна инфраструктура и устойчивото развитие на изследователски организации, притежаващи необходимия капацитет и потенциал за развитие;
  
• 
  Включване на частния сектор в научно-иновационните процеси;
  
• 
  По-добра координация на политиките в областта на образованието, научните изследвания и иновациите;
  
• 
  Насърчаване на свободното движение на хора, знания и технологии.
  

Те са определени на базата на:

• 
  приоритетите от Програмата на правителството за Европейско развитие на България;
  
• 
  тематичните приоритети на европейските научни програми и инициативи, в които България има ефективно участие и сътрудничество (Шеста и Седма рамкови програми; Програмата COST за сътрудничество в областта на науката и технологиите, Европейската пътна карта за научна инфраструктура, Съвместните изследователски центрове и съвместните технологични инициативи);
  
• 
  съществуващи анализи и оценки на научната система и институции в страната.²
  

Националните научни приоритети отразяват политическата воля и намерения за стратегическото развитие на страната през следващите години. Насочването на инвестициите към приоритетни области ще позволи да се посрещнат „големите предизвикателства” и да се постигне обвързване на резултатите от научните изследвания и иновациите с нуждите на икономиката.

1. 
   ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА
   

Националната политика в областта на научните изследвания и иновациите се провежда от Министерството на образоването, младежта и науката (МОМН) и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), които са водещите ведомства, отговорни за реализацията й. В развитието на научната и иновационна политика активно участват още Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Националният фонд към Министерство на финансите, които подпомагат, изпълняват или финансират/съфинансират определени задачи в тази област.

При провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите министерствата се подпомагат от Националния съвет за научни изследвания (НСНИ) и Националния съвет по иновациите. Те се председателстват съответно от министъра на образованието, младежта и науката и министъра на икономиката, енергетиката и туризма и се състоят от представители на други държавни органи, научните организации, висшите училища, работодателски организации, неправителствените организации и други заинтересовани страни в областта на науката и иновациите.

Към настоящия момент преобладаващата част от научните изследвания в България се осъществява в публичните научни организации – университетите, Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

В България има общо 51 висши училища. От тях второстепенни разпоредители на бюджетни кредити са 37 държавни университети и специализирани висши училища.

Към настоящия момент научните изследвания във висши училища се осъществяват на база на Закона за висшето образование и Наредба 9 за условията и реда за планиране, разпределение и разходване на средствата, отпускани целево от държавния бюджет за присъщата на държавните висши училища научна или художествено-творческа дейност, както и от участията на висшите училища или техни звена в НИРД на проектен принцип с публични и/или частни средства.
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

БАН е научноизследователска организация, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МОМН. БАН осъществява фундаментални и приложни научни изследвания. В структурата си включва 64 звена, като от тях 42 са постоянни научни звена със самостоятелен юридически статут. В структурата на БАН е и Събранието на Академиците и Член-Кореспондентите (САЧК), състоящо се от 58 академика и 81 член-кореспондента. Общият брой персонал³ в БАН е 6747, от които 1531 хабилитирани учени и 1594 нехабилитирани учени. По отношение на възрастова структура, близо 49% от учените в БАН са над 51 години, а тези под 30 години са 3.4%. През 2010 г. в БАН се обучават 273 редовни докторанта или средно 6.5 докторанта на постоянно научно звено. Успешно защитилите докторанти през 2010 г. са 64, т.е. средно по 1.5 докторанта на постоянно научно звено.

.

СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ

Селскостопанската академия осъществява дейността си в рамките на държавната аграрна политика Тя е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерството на земеделието и храните В нейните 27 научни института, 19 опитни станции и 2 експериментални бази се извършват:

• 
  фундаментални стратегически и приложни изследвания в областта на селскостопанските науки и хранителната промишленост, екологията и опазването на околната среда;
  
• 
  съхраняване, обогатяване и възпроизвеждане на растителния и животинския генофонд на страната;
  
• 
  обезпечаване на производителите с елитен посевен, посадъчен и разплоден материал;.
  

Функционират в научно-иновационната система изследователски звена към различни секторни министерства. Това са:

• 
  Министерство на здравеопазването и центровете по опазване на общественото здраве, които развиват изследователска дейност и имат участие в национални и европейски програми. Най-активни са Националният център по заразни и паразитни болести и Националният център за радиобиология и радиационна защита;
  
• 
  Министерство на вътрешните работи;
  
• 
  Министерство на културата, основно чрез националните музеи и библиотеки;
  
• 
  Министерство на земеделието и храните чрез Института за растителна защита.
  

Структурата на частния сектор показва доминираща роля на Малките и средни предприятия ( МСП). Те, по правило, трудно отделят средства за научни изследвания, защото нямат нито ресурсите, нито възможностите да разработват технологии с решаващо значение за отделни отрасли или група отрасли. Все още не е достатъчно интензивна концентрацията на тези предприятия около големи икономически играчи, които са в състояние да развиват собствени нови технологии. Ниската иновационна активност на МСП личи от малкия брой МСП, кандидатствали по проекти на Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. От общо около 250 000 МСП у нас едва 0,04 % са участвали в конкурсите на Националния иновационен фонд.

Друг проблем е, че малко от големите високотехнологични компании у нас имат развити развойни звена, които основно трансферират технологии. В сектора на телекомуникациите предприятията нямат производствена дейност и трансферират услуги. ( Например Софарма, Мобилтел и други).

Наблюдава се спад в преките чуждестранни инвестиции за 2010 г., но по данни на Българската агенция за инвестиции през 2010 г. се наблюдава ръст на инвестициите в промишленост и енергетика – 49% от всички ПЧИ при 29% за 2009 г.⁴ Расте делът на производството на метали и химически продукти, за сметка на секторите финанси и недвижимост.

Посредническите организации са слабо развити и не осигуряват активно взаимодействие между активните актьори на Националната иновационна система. По-малко от 10% от активните иновационни предприятия имат връзки с изследователските организации.⁵
НЕПРАВИТЕЛСТВЕН СЕКТОР

В последните години се наблюдава активност на неправителствените изследователски организации, създадени по модел на американските мозъчни тръстове. По отношение на разходите за научно-изследователска дейност, приносът на сектора е минимален. Едва 1% от общите разходи за наука попадат в т.нар. нетърговски сектор, като се наблюдава колебливост на разходите.

Основно предизвикателство за България, подобно на много други държави-членки на ЕС е постигането на целите, заложени на съвета в Барселона от европейските министри за наука – достигане на средно ниво от 3% инвестиции в научно-изследователска дейност. Фигура 4 демонстрира сериозната разлика между България и средната стойност за ЕС-27. Въпреки че се наблюдава ръст в общия процент на разходи за НИРД, това е заради повишаване на частните инвестиции в наука. Това е добър сигнал за националната икономика, но запазване на нива на публичните разходи от 0,35% не може да гарантира необходимото качество на изследвания и поддържане на минимален образователен и научен потенциал за обществото и индустрията. Нещо повече, процентът на публичните разходи отчита и разходи за наука на сектора „висше образование”, който традиционно е много нисък – около 0,07 % от БВП по прогнозни данни на Евростат за 2009 г. Средният процент за ЕС-27 е 0,48 %.

Фигура 4



Източник: Евростат и МОМН⁶
Новата европейска Стратегия 2020 препотвърждава необходимостта от повишаване на инвестициите в научна и иновативна дейности и ясно постави въпроса за необходимостта от дефиниране на национални цели за инвестиции в научна и развойна дейност до 2020 г. Европа 2020 отрежда ключова позиция на бизнеса, като основен инвеститор - поне 2% от разходите за наука и иновации следва да идват от индустрията. Приемането на национални цели за наука и иновации не е единственото условие, което ще спомогне за превръщането на Европа в най-динамична и научно-интензивна икономика в световен мащаб. Необходими са много по-интегрирани действия, които да обхващат ефективен модел за управление на науката и иновациите, съчетан с успешен финансов модел, който гарантира взаимосвързани политики и инструменти.

С РМС № 803 от 10.11.2010 г. относно приемане на предварителен вариант на Националната програма за реформи на Република България (2010-2013 г.) в изпълнение на Стратегията „Европа 2020” е определена национална цел за инвестиции в НИРД в размер на 1,5% от БВП до 2020 г.

За постигането на националната цел са необходими интегрирани действия в тази насока. Към настоящия момент разпределението на разходите за НИРД в България по институционални сектори е в пропорции, обратни на тези в ЕС. Най-голяма тежест поема държавният бюджет – над 2/3, а бизнеса около 30 %. Ниски са приходите от международни научни програми. Това съотношение е илюстрирано на Фигура 5, на която се наблюдава един сравнително статичен профил за последните 10 години.

Фигура 5



Източник: НСИ, 2009

Следва да се подчертае, че е налице положителна тенденция по отношение размера на разходите за НИРД от страна на частния сектор. На Фигура 6 е илюстрирана тенденцията на нарастване на публичните и частните разходи като процент от БВП и макар и задържане през последните три години на едно ниво на частните разходи за наука, в сравнение с периода до 2006 г. те са нараснали с над 10%. Това е положителен сигнал с оглед европейските тенденции и необходимостта от по-ефективна пазарна реализация на научните резултати и знание.

Източник: НСИ, 2009

На първо място архаичен модел на управление, включващ неефективен мениджмънт на човешките ресурси, силно неблагоприятно възрастово разпределение и липса на визия за обновяване на академичния състав (започнахме действия в тази посока с новоприетия ЗРАС, чрез който се дава възможност на университетите да развиват собствена кадрова политика), липса на постоянен обмен на млади кадри между университетите и другите организации (например БАН), раздут административен щат, ненужно утежнени административни процедури и слабо използване на съвременни онлайн технологии за подпомагане на административна дейност.

На второ място, до този момент България не разполагаше със стратегическа визия и стабилна финансова политика по отношение развитието на науката. Липсата на ясно дефинирани научни приоритети и на ангажимент за годишен ръст на публичните средства за наука, ни поставя в позицията на силно „изоставаща” държава от средните нива за ЕС, с постоянен процент до 2009 г. от 0,48 % от БВП и намаляващ тренд за тригодишната бюджетна прогноза – до 0,3 % от БВП.

На трето място -  неблагоприятно съотношението между публични и частни инвестиции. За Европа и за отделните държави-членки, преобладаващата част на инвестициите в наука са от „недържавния сектор”. Най-висок дял частни инвестиции се наблюдават при най-развитите европейски страни като Германия, Финландия, Швеция, Дания, Франция. В други страни, като Латвия, Малта, Гърция, Естония и т.н, преобладава финансирането на сектора „висше образование”. България има най-неблагоприятна структура на секторното финансиране на науката, характеризираща се с висока тежест на публичните разходи (70%) за сметка на останалите и ниски нива на финансиране на изследователската дейност в сектора „висше образование”.

Необходими са допълнителни стимули за предприятията за инвестиции в научни изследвания и иновации като например признаване на тези разходи на 200% за целите на корпоративното подоходно облагане. Приемането на подобни стимули се предвижда от МИЕТ чрез приемането на Закон за иновациите.

На четвърто място - неблагоприятна  структура на разходите в държавния сектор и липса на концентрация на ресурсите. Преобладава институционалната подкрепа за много на брой научни организации при много нисък дял програмно-проектно финансиране. Липсва конкурентна среда и независима външна (международна) експертиза на научните идеи, разработки и резултати.

На шесто място е съществуващият финансов инструментариум за наука и по-скоро, неговата „оскъдност”. Малко са националните инструменти за подкрепа на научни и развойни проекти. Съществуването на само два фонда – Фонд „Научни изследвания” и Националния иновационен фонд не е достатъчно. Липсват секторни програми за научни изследвания, например в областта на здравеопазването, земеделието или околната среда. Липсват специализирани национални програми в дадено научно направление или за подкрепа на научна инфраструктура, в т.ч. и за реализиране на Националната пътна карта за научна инфраструктура. Това ограничава възникването и изпълнението на конкурентоспособни научни идеи. Нещо повече, държавата не използва ефективно научния потенциал за улесняване на административния процес или за разработката на стратегически анализи във важни икономически сектори, или за стратегически проучвания в обществено значими сфери.

На седмо място, последно по ред, но не и по важност, е проблемът с неефективно използване на различните източници на финансиране при реализацията на дадена научна задача или решаването на значим за икономиката или обществото проблем. Освен националните фондове, в европейски мащаб функционират различни програми за финансиране на научните изследвания и технологичното развитие. Структурните фондове са идентифицирани от Европейската комисия като определящи за оптимизиране на научните системи в новите страни-членки. Този факт не е достатъчно добре осъзнат в България, тъй като едва 0,1 % от средствата по Структурните фондове могат да бъдат използвани за подкрепа на изследователски дейност, в частта изграждане на научна инфраструктура и научно-изследователски комплекси. Едва 3% от всички средствата по Структурните фондове са предвидени за подкрепа на иновациите, докато средния процент в ЕС е над 30%.

За периода 2007-2010 г. има едва 30 регистрирани бенефициента – научни организации по Структурните фондове и то само по Оперативните програми (ОП) „Развитие на човешките ресурси” – за създаване на научна потенциал сред докторанти и пост докторанти и в рамките на „Регионално развитие”, като последната е за енергийна ефективност. Усвояемостта на средствата по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, приоритетна ос 1 „ Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности” е едва 0,42%.

Допълнителен проблем е разпокъсаното финансиране, предоставяно чрез двата основни национални инструмента – Фонд „Научни изследвания” и Националния иновационен фонд. Необходимо и двата финансови инструмента да се фокусират върху приоритетни за икономическото развитие на страната технологии. Трябва да се подобри диалога между двата фонда с оглед повишаване на ефективността при финансиране..

Необходимо е да се въведат нови за страната, но сравнително добре познати в световната практика финансови инструменти, които да доведат до ускоряване на технологичните иновации – програми за начален капитал за верификация на иновативни идеи; схеми да стартиращи предприятия и за рисков капитал.

Повишаването на инвестициите в научна и иновативна дейност следва да става едновременно с въвеждането на по-ефективни механизми за управление, мониторинг и оценка на научно-иновативната система при гарантиране на пълна прозрачност на процесите. Това включва въвеждане на приоритети, засилване на изследователската база на научните организации и университетите, оценка на научната дейност на университетите на научните организации; премахване на бариерите и въвеждане на гъвкави финансови инструменти за иновации. Тези мерки са в синхрон с политиките, предлагани и прилагани от останалите страни от европейското семейство. (В Приложение 2 са дадени националните цели по отношение на науката и иновациите на ЕС-27)

Необходимо е публичните политики да създават благоприятна среда, стимулираща частния сектор да инвестира в наука иновации и да търси научно знание. Според изследвания на IRMA, сред политиките, които имат решаващо значение сред компаниите да решат да инвестират в НИРД са данъчните стимули, в т.ч. и ниски корпоративни данъци, достъпни режими на обществени поръчки и пазарна продуктова регулация и други законови форми. На фигура 7 са илюстрирани резултатите от проучване на Европейската комисия и Института за перспективни изследвания към Съвместните изследователски центрове, проведено сред 185 индустриални компании.

Източник:ЕК и СИЦ (2010), Европейски индустриален наблюдател