Въпрос към Петър Москов от н.п. Антони Антониев Тренчев относно ограничения на износа на лекарствени продукти

Въпрос към Петър Москов от н.п. Антони Антониев Тренчев относно ограничения на износа на лекарствени продукти

Въпрос от народния представител Антони Тренчев относно ограничение на износа на лекарствени продукти.

Заповядайте, господин Тренчев, за Вашия въпрос.

Антони Тренчев: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! В „Държавен вестник”, бр. 18 от 2014 г. бяха обнародвани промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина във връзка с така наречения „паралелен износ на лекарствени продукти”. С новата Глава 9б бяха въведени ограничения на възможностите за паралелна търговия с аргументи за недопускане на недостиг на лекарства на българския пазар.

Приетият закон бе върнат от президента за ново обсъждане с аргументи за нарушаване на Конституцията и на правото на Европейския съюз. Ветото обаче беше преодоляно от Народното събрание. Част от разпоредбите след това бяха оспорени пред Конституционния съд. В началото на 2014 г. Европейската комисия също образува процедура срещу България във връзка с предприетите законови промени, ограничаващи правилата за паралелния износ на лекарствени продукти.

Коректността изисква да кажа, че през месец януари 2015 г. Конституционният съд обяви за противоконституционен чл.217в от Закона, като противоречащ на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Не оттеглих обаче въпроса си, защото останалите да действат разпоредби продължават да повдигат редица въпроси. С решението си Конституционният съд основателно обяви атакуваните разпоредби за противоконституционни, като нарушаващи свободната стопанска инициатива. След отмяна на правото на отказ на изпълнителния директор в нормативната уредба остава изискването търговците на едро да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата за всеки конкретен случай на износ. При отсъствие на възможност за отказ обаче, така уреденият уведомителен режим остава лишен от смисъл. Той единствено засилва бюрократичната тежест върху търговците на едро, възлагайки им административно задължение, което е непропорционално спрямо възможните положителни ефекти от него и без да може да гарантира постигането на иначе легитимната цел за предотвратяване на недостиг на лекарства на българския пазар. Той необосновано поставя в неравнопоставеност субектите, имащи право да извършват износ – търговците на едро, за които се прилага уведомителният режим, от една страна, и производителите на лекарства, за които не важи изискването да предоставят уведомление при износ, от друга.

Във връзка с изложеното дотук искам да попитам: каква е позицията на новото ръководство на Министерството на здравеопазването по повдигнатите проблеми? Предвиждате ли да инициирате законодателни промени в режима за износ на лекарствени продукти и ако да – какви? В какви срокове предвиждате това да се случи? Благодаря.

Господин Министър, заповядайте за отговор.

Уважаеми господин Тренчев, във връзка с Ваше питане, постъпило в Министерството на 4 декември – по процедура е зададено преди решението на Конституционния съд, което не означава, че адекватността му към момента не е наистина висока.

Компетентните български институции ще изпълнят препоръките на Европейската комисия с цел премахване на ограничителни мерки при паралелното инвестиране на лекарствени продукти в България. Съгласно изискванията на Комисията, Министерството на здравеопазването ще подготви нормативни изменения на Глава 9б „Износ на лекарствени продукти” от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти ще бъде нотифициран в предварителен порядък до Европейската комисия и държавите – членки на Европейския съюз, в съответствие на Директивата на Европейския парламент и на Съвета, установяваща процедура за предотвратяване на информация в сферата на техническите стандарти, регламенти и правила относно услугите на информационното общество.

Извън този технически отговор, да кажем, че паралелният износ съществува. Паралелният износ е законна практика, но тя трябва да бъде наистина контролирана от държавата – тук виждам доктор Райнов, който беше автор на тези текстове.

Ситуацията е следната. От гледна точка на ценовата политика на най-ниска възможна цена, на която се регистрират медикаментите в България в сравнение с околните държави, държавата ни става подходяща, добра дестинация за осъществяването на този паралелен износ, добра база.

В промените, които подготвяме, ще се съобразим с Решението на Конституционния съд, но ще търсим гаранцията за това, че пред българските граждани няма да настъпи дефицит от най-често неслучващи се в аптечната мрежа медикаменти. Това е свързано, разбира се, и със съвсем различния режим и активност на контрол в аптеките. Но като цяло, извън това, че ще спазим и Директивата, и Решението на Конституционния съд, трябва да се работи и от гледна точка на гарантирането, че българските граждани ще имат достъп до медикаменти, които са регистрирани за продажба в България на първо време.

Въпрос към Петър Москов от н.п. Валентин Любенов Павлов относно престъпното посегателство върху лекари и медицински лица, работещи в сферата на спешната медицинска помощ от лица, незачитащи лекарската професия

Заповядайте.

Много колеги в резултат на изживения стрес са на ръба дали да продължат да работят в Спешна помощ или въобще в сферата на здравеопазването. Този проблем довежда до огромна загуба за българското здравеопазване както за пациентите, така и за работещите в спешните центрове поради напускането на квалифицирани кадри.

Саморазправата с медицинските специалисти е една от причините за намаляване броя на хората, които работят като лекари, медицински сестри и помощен персонал в различни звена на спешната медицинска помощ. Законът за допълнение на Наказателния кодекс урежда защитата при нападение на медицински лица. Съгласно този закон всички лица, работещи в сферата на здравеопазването, получават по-добра степен на защита. Ако се прилагат разпоредбите на този закон с цялата си сила, мисля, че това ще накара всеки един гражданин на Република България, и особено тези от ромски произход, да се замислят, когато посягат на тези, които спасяват живота им.

В този ред на мисли е и моят въпрос: има ли наказания по смисъла на този Закон на хора, употребили насилие над медицински лица и, ако има, имате ли сведения за техния брой и вида на наложените наказания? Благодаря.

Господин Министър, заповядайте за отговор.

По информация на центровете за спешна медицинска помощ инцидентите на агресия над медицински екипи от Спешна помощ за 2013 г. са 145 броя, за 2014 г. – 227 броя. Пострадалите медицински специалисти не във всички случаи са подавали оплаквания в полицейските управления. Независимо от влязлата на 9 юли 2013 г. в сила промяна на Наказателния кодекс, се забелязва нарастване на инцидентите през последната година.

От момента на приемане на промяната в чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс, инкриминираща причиняването на телесна повреда на медицински специалист при/или по повод изпълнение на службата и функциите му, постановените по чл. 131, ал. 2 присъди са следните: има четири ефективни присъди – една с глоба от 1000 лв., една лишаване от свобода до шест месеца, една лишаване от свобода за една година и четвъртата е лишаване от свобода за три месеца. Има една условна присъда за три години с изпитателен срок от четири години, три досъдебни производства и едно дело са завършили без осъдителна присъда поради липса на достатъчно доказателства.

По данни на Министерството на вътрешните работи сигналите, подадени към тях за периода 2010 – 2014 г., са общо 115 за посегателства над лекарски екипи по време на изпълнение на служебните им задължения и са образувани 66 досъдебни производства.

Отделно от водените досъдебни производства са наложени 23 административни наказания, свързани с посегателства спрямо лекарски екипи. Разликата на информацията от ЦСМП и МВР се дължи на факта, че при словесни атаки от страна на пациента, както и при посегателства без физическо нараняване, екипите не търсят съдействие от страна на органите на МВР и тези атаки не се регистрират в МВР. В ЦСМП всеки инцидент с екипа на Центъра се регистрира.

Извън статистиката, за която Вие питате във въпроса си, ще кажа, че вследствие на предприетите мерки – и от страна на активната обществена позиция на народните представители, и от страна на действията на правителството и на базата на ясни договорености, които имаме с прокуратурата, сме в процес на изработване на споразумение между Министерството на здравеопазването и прокуратурата наистина за преки, бързи, хоризонтални връзки и уведомявания, за да може тези отвратителни – ще го кажа отново, стига някой да иска да го чуе – нечовешки и скотски постъпки, независимо от това кой ги извършва, да бъдат прекратени.

От започването на офанзивата, която всички ние предприехме, за да спрем това, институциите работят добре. В последните два случая от края на миналата година Вие видяхте ясно как в рамките на 48 часа полицията, прокуратурата и шефът на ЦСМП се изправиха на пресконференция и обявиха резултата от добрата работа. Така трябва. Трябва да е ясно, че има държава, която защитава почтените си служители. Благодаря Ви.