Национални вестници Лечението на рак от 60 до 1700 лева

Питане към Петър Москов от н.п. Георги Недков Кючуков относно лечението на пациентите в онкологичните и хематологични клиники на Република България при състояние "outpatient"(т.е. при незадължително постоянно пребиваване в болница)

Заповядайте, господин Кючуков. Имате три минути да развиете своето питане.

В последните 20 години в добрата производствена практика широко навлязоха биотехнологиите, които позволиха създаването на тъй наречените „таргетни молекули” – на продукти, които атакуват единствено и само злокачествените клетки при болни с хематологични и онкологични заболявания.

В тази връзка, като се има предвид силното повишаване на сигурността на болните при химиотерапевтичните схеми, в целия свят тези схеми се изведоха на преден план при здравеопазването, тоест в доболничната помощ или в болничната помощ с минимален или никакъв болничен престой. Системата „аутпейшънт” представлява следното. Пациентът постъпва сутрин в съответното хематологично или онкологично заведение, правят му се всички необходими изследвания, повтарям – абсолютно всички изследвания, правят се вливанията или съответните схеми. Прави се няколко часа наблюдение и вечерта той е свободен да преспи в дома си. С това се икономисват няколко неща.

Първо, ненужен болничен престой.

Второ, труд на медицински персонал, който е ненужен за вечерта.

Трето, стресът на самия пациент.

Четвърто, рискът от вътрешноболнични инфекции, като се има предвид, че тези болни са особено податливи на вътрешноболнични инфекции поради срив на имунната им система.

Това е залегнало и в стандартите по онкология и хематология, подписани от предишен министър на здравеопазването и публикувани в „Държавен вестник” – съответно през 2010 и 2009 г. За съжаление, в договора на Здравноосигурителната каса се говори само за хоспитализация, макар че според юристите тълкуванието на хоспитализация не означава преспиване в болницата.

Известно ми е, господин Министър, че Вие не определяте правилата за действия на Касата, но Вие като гарант подписвате Националния рамков договор за спазване на тези правила.

Какви са Вашите виждания и какво ще предприемете за премахването на тази порочна практика?

Господин Министър, заповядайте. Имате пет минути, за да отговорите на питането на народния представител господин Кючуков.

Напълно подкрепям визията Ви за развитие на онкологичната и хематологичната помощ по отношение на извършването на дейности, които не изискват продължителен болничен престой.

Бих желал да направя някои пояснения относно понятието „дневен стационар”. В Наредба № 30 от 15 юли 2010 г. за утвърждаване на медицинския стандарт, който Вие цитирахте – „Медицинска онкология”, не съществува понятието „дневен стационар”. Но има изисквания за дневно лечение. Това е разминаване.

В Наредба № 8 от 23 март 2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт „клинична хематология” понятието „дневен стационар” съществува, въпреки липсата на законова дефиниция в Закона за лечебните заведения от 2010 г. Това понятие има исторически характер. Придобива гражданственост, поради което не се отъждествява от обществото с новите форми на аналогично клинично поведение, които са въведени с нормативни актове, които утвърждават основния пакет болнична помощ, които НЗОК заплаща. Това е Наредба № 40 от основния пакет от здравни дейности, гарантиран от НЗОК. В нея през 2012 г. е въведено понятието „по клинична процедура”, която следва да замести понятието „дневен стационар”, излязло от употреба в правния ни мир.

Цитирам Наредба № 40: „Клиничната процедура” е система от изисквания и указания за извършването на повтарящи се еднотипни медицински дейности, при които назначената терапевтична схема и състоянието на пациента не налагат престой в същото лечебно заведение – изпълнител на медицинска помощ, по-дълъг от 12 часа”. Това е разписано в понятието „клинична процедура”.

За пациентите за всички онкологични заболявания са въведени три клинични процедури: за системно лекарствено лечение, за диспансерно наблюдение и за проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицел на перорална противотуморна или перорална химиотерапия.

Същевременно обаче съществуват и клинични пътеки за болнична онкология и онкохематологични заболявания, които предвиждат по-дълъг болничен престой, тъй като има по-тежки случаи, които изискват активно наблюдение и лечение в болнични условия.

Не трябва да забравяме и обстоятелството, че онкологичната и онкохематологичната помощ не са развити навсякъде и повечето пациенти се лекуват не в родните си места, не в местата, където живеят. Липсата на възможност за болнично лечение по клинична пътека за тези хора е непосилно. То е свързано с пътни, хотелски и други разходи. Ето защо въвеждането единствено и само на дневно стационарно лечение не е целесъобразно от моя гледна точка поради изложените обстоятелства.

Успоредно с дефинираните клинични процедури в Наредба № 40, медицинските стандарти въвеждат изисквания към структурите по медицинска онкология и клинична хематология – за наличие на обособена част с легла за дневна система „противотуморна терапия” с краткосрочен престой до 12 часа. Тоест процесът на дневното стационарно лечение на практика е обвързан с изисквания за структурата, която го извършва. Друг е въпросът, че изискванията имат нужда от доразвиване, особено по отношение на осигуряване качеството на живот, на психосоциална подкрепа на болните и техните близки. Факт е, че базата на лечебните заведения, които осъществяват този вид медицинска дейност, се нуждае от качествена промяна, от хуманизация.

Приемам твърдението Ви, че се наблюдава нарастване броя на леглата с онкологична насоченост от 1217 през 2013 г. спрямо 1103 за 2012 г., както и лечебните заведения, които оказват онкологична помощ. Тази констатация не следва да се прави обаче изолирано от данните за онкологичната заболеваемост и смъртност.

Ще Ви цитирам данни за новооткритите случаи, които са показателни. През 2013 г. новооткритите случаи със злокачествени заболявания нарастват катастрофално – 461,9 на 100 хил., при 432 на 100 хил. през 2012 г. В абсолютна стойност – 33 хил. 555 човека повече, при 31 хил. 558 през 2012 г. Съобщавам тези данни за тези две години, за съжаление, това е трайна тенденция, която бележи драстичен ръст. Нещата, които обсъждаме заедно с Вас и в Здравната комисия – целта е да се противодейства адекватно.

Във връзка с въпроса Ви: какво бих направил като гарант на Националния рамков договор? Сега е моментът за реализация на мащабна промяна по отношение на инструментите на министъра на здравеопазването – Наредба № 40 и медицинските стандарти. За мен въпросът за хората с онкологични заболявания има нужда от радикална промяна във философията – качествен подход, като осигуряване както на качествено, така и на очовечаване на това лечение. Това е една от целите, които сме си поставили в концепцията на мнозинството за реформи в здравеопазването. Благодаря.

Господин Кючуков, може да фокусирате Вашето питане под формата на два конкретни въпроса към господин министъра.

Заповядайте.

Георги Кючуков: Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Министър, ние всъщност казахме едно и също нещо, но направихме различни заключения в него. По принцип това, което казахте и за честотата, и за очовечаването, съм абсолютно съгласен с него. Не мога да се съглася обаче с препоръката Ви да се ползват медицинските процедури. Процедурата е само процедура, тя включва едно вливане и нищо повече. В така наречения „дневен стационар” се включва пълната гама от изследвания – ПЕТ скенер, резонанс, скенер, лабораторни изследвания. Те няма как да бъдат покрити, не се покриват от съответната процедура. Ако тези болни минат по процедура, това значи, че те просто ще отидат, ще получат една система и ще си заминат, което категорично ще влоши качеството на лечение.

За другото, също съм съгласен, но имам предвид, че има хора от различни места, които няма как да използват „дневен стационар”. Имам предвид, че все пак 30-40% от хората могат и искат да го използват. Смятам, че това трябва да бъде променено, а пък последното – най-глупаво ми се струва, мотивът на Касата, че това го нямало записано в Закона. Ами то няма записано в Закона и че всеки лабораторен или рентгенолог трябва да пише собственоръчно името си и да се подписва, но те санкционират за това. За някои неща може, за други – не може. Благодаря

Болните в България са лекувани със закъснение, нагрубявани и дискриминирани

Тежки констатации за недъзите в здравеопазването. Болните в България лекувани със закъснение, нагрубявани и дискриминирани. Данните са от доклад на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Повече информация има Златина Зехирова. Златина, слушаме те.

10 пъти се е увеличил броят на донорите у нас за две години

БНР  

За две години броят на донорите у нас се е увеличил 10 пъти. Данните са на Изпълнителната агенция по трансплантация. Все още 8% от нуждаещите се от трансплантация хора умират, докато чакат възможността да им бъде присаден орган. Към момента в листата на чакащите има вписани 938 души, над 860 от тях са за бъбрек. Репортаж на Надежда Цекулова.

Репортер: 79 трансплантации са извършени у нас през 2014-а година. Близките на 22 души, изпаднали в мозъчна смърт, са се съгласили да дарят органите им, за да живее някой друг, отчете директорът на Агенцията по трансплантации д-р Марияна Симеонова.

д-р Марияна Симеонова: Като процент донорство на милион население, ние тръгнахме за донори с мозъчна смърт от 0,35, сега сме на три. Три донора на милион население, а като общо донорство, включвайки живите донори, сме на четири. За нас е десет пъти увеличение, но на фона на другите европейски държави ние трябва да стигнем поне десет.

Репортер: Въпреки скока на броя на трансплантираните все още се случва у нас да има пациенти, които чакат по 10, 20 години. Трябва да се стремим това да не се случва, коментира още доктор Симеонова. От Агенцията отчетоха, че на 13-и февруари на България за първи път е предложен орган от системата "Евротрансплант". В страната ни обаче не е имало подходящ реципиент. Заради липса на подходящи пациенти в България органи от български донори са спасили живота на седем граждани на други европейски държави.

Следващата сряда трябва вече да има избран нов управител на Националната здравноосигурителна каса

БНР  

Следващата сряда трябва вече да има избран нов управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предложенията на мнозинството са за д-р Глинка Комитов, който е бивш началник на Столичната здравна каса, и за д-р Иван Маджаров, предишен управител на Районната здравна каса в Пловдив. Това съобщи председателят на Комисията по здравеопазване Стоян Тонев. Допълва Гергана Хрисчева.

Репортер: Най-късно до 28-и февруари парламента трябва да избере нов управител на НЗОК. Членът на здравната комисия д-р Хасан Адемов попита какво се случва до тогава.

Хасан Адемов: В заявлението на досегашния управител Румяна Тодорова е записано, че тя не може да изпълнява задълженията си съгласно анекса към договора за управление.

Репортер: Председателят на комисията професор Стоян Тонев очаква отговор от юристите на МЗ и на правната комисия. Има три варианта.

Проф. Стоян Тонев: Да се определи от надзорния съвет заместника да изпълнява длъжността. Самият председател на надзорния съвет да делегира права на някои от заместниците. Третото предложение е Руми Тодорова да продължи да изпълнява длъжността.

Репортер: На въпроса, има ли юридически вакуум до изясняването на ситуацията проф. Тонев отговори, че може да има до три дни забавяния на плащанията към лечебните заведения.

Проф. Стоян Тонев: Няма никакъв документ, който в този срок максималния десет дни, да изисква подписа на оторизиран директор на Касата. Име едно единствено нещо, че от 25-и до 30-и се изплащат сумите на НЗОК за болнична помощ. В този срок има наистина юридически съмнения, че някой може да обжалва, ако не е подписано плащането.

Репортер: Следващата седмица кандидатите за шеф на НЗОК от всяка ПГ ще бъдат представени, три дни след това изслушани и явно гласувани.

Вероятно до другата сряда Здравната каса ще има нов шеф

Дарик радио  

Вероятно до другата сряда Здравната каса ще има нов шеф. Сред имената, които се спрягат за кандидати за поста, са това на бившия директор на Столичната здравноосигурителна каса д-р Глинка Комитов, както и на д-р Иван Маджаров, който е бил директор на пловдивската Районна здравноосигурителна каса. Това съобщи председателят на парламентарната здравна комисия Стоян Тонев след извънредно заседание на комисията, на което бяха гласувани правилата за избор на нов управител. Към момента не е ясно кой би трябвало да подписва документи в касата, тъй като мандатът на досегашния ръководител на институцията д-р Румяна Тодорова изтече на 12 февруари. Още от Димитър Панев.

Репортер: Максималният срок, до който трябва да се избере новият управител на Здравната каса, е 28 февруари, подчерта Стоян Тонев.

ген. Стоян Тонев: Аз лично считам, че не тази сряда, а другата сряда ще изберем управител.

Репортер: Кандидатите ще могат да бъдат обявявани 5 дни след като парламентът приеме правилата за избор на нов управител. Това се очаква да се случи утре, добави Тонев. Единствената промяна в изискванията е, че освен с медицинско образование, кандидатите вече могат да бъдат и с финансово. По отношение на въпроса кой ще изпълнява длъжността управител до избора на нов, се обсъждали три варианта.

ген. Стоян Тонев: Да се определи от надзорния съвет заместникът, който да изпълнява длъжността. Второто, което е самият председател на надзорния съвет да делегира права на някой от заместниците. И третото предложение е Румяна Тодорова да продължи да изпълнява длъжността.

Репортер: Според Тонев обаче не е проблем, че реално касата в момента няма управител, тъй като в този период нямало важни документи за подписване. Единственото, което можело да се случи, е да се забавят плащанията на болниците с до три дни.

ген. Стоян Тонев: Няма никакъв документ, който в този срок от десет дни да изисква подписа на оторизиран директор на касата. Има едно единствено нещо, че от 25-ти до 30-ти се изплащат сумите от Здравната каса за болнична помощ. Т.е.в този срок има наистина юридически съмнения, че някой може да обжалва, ако не е подписано плащането. Не, то обжалване не може да има, а може да има тридневно забавяне на плащанията към болниците.

Репортер: Тонев добави, че здравният министър д-р Петър Москов е поискал да увеличи членовете на надзорния съвет на касата с още двама души. Те обаче няма да бъдат представители на пациентите или на синдикатите, а ще представляват държавата.

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 1.18 Mb.

Сподели с приятели: