БОГИНЯТА НА КЪСМЕТА ИМА СЛАБОСТ
КЪМ ХОРАТА НА ДЕЛОТО
Глава 5.
Петте закона богатството
Ако имате право на избор, какво ще предпочетете: торба със злато или глинена плочка с издълбани върху нея мъдри слова?
Загорелите от слънцето лица на двайсет и седемте души, насядали около огъня в пустинята се оживили.
– Златото, златото! – извикали в един глас. Старият Калабаб присвил мъдрите си очи, усмихнал се и вдигнал ръка:
– Не бързайте! Чувате ли как вият дивите кучета? Знаете ли защо са толкова неспокойни? Защото са прегладнели. Обаче, ако ги нахраните, какво ще направят? Ще започнат да се хапят или ще започнат да се перчат, без да мислят за следващия ден, който неминуемо ще настъпи. По същия начин постъпват човеците. Ако имат възможност да избират между златото и мъдростта, какво ще предпочетат? Ще загърбят мъдростта и ще пропилеят златото. А на другия ден ще се вайкат, задето им е изтекло през пръстите. Златото е запазено за онези, които познават законите му и ги спазват.
Калабаб се загърнал още по-плътно с бялата си роба, за да се предпази от студения нощен вятър, и продължил:
– Служихте ми вярно по време на дългото ни пътешествие, грижехте се добре за камилите, безропотно вървяхте по нажежения пясък, храбро се опълчвах-те на разбойниците, които искаха да ми откраднат стоката, затова тази вечер за награда ще ви разкажа притчата за петте закона на златото. Уверявам ви, че друг път не сте чували подобна история. Слушайте ме внимателно, защото, ако проумеете поуката и се възползвате от нея, след време ще имате много злато. – Той замълчал за миг, сякаш за да подчертае важността на следващите си слова. Високо в небосвода звездите блестели като диаманти, пръснати върху кадифе. Зад хората, насядали около огъня, се белеели вехтите шатри, здраво завързани за колчетата, за да не ги отнесе внезапен порив на вятъра. Край шатрите били струпани бали със стока, завити с кожени покривала. Наблизо лежали камилите; някои доволно преживяли, други дълбоко спели и похърквали.
– Разказите ти винаги са интересни, Калабаб – казал водачът на кервана. – Мъдростта ти ще е наша пътеводна звезда след утрешния ден, когато работата ни за теб приключи.
– Описвал съм ви приключенията си в далечни и непознати страни, но тази вечер ще споделя с вас проникновенията на Аркад, който е много богат и много мъдър човек.
– Чували сме за него – кимнал водачът. – Разправят, че бил най-богатият човек, който някога е живял във Вавилон.
– И с право му се носи славата, защото знаел законите на забогатяването по-добре от всеки друг. Тази вечер ще споделя с вас мъдрите му поучения: научих ги навремето от сина му Номазир, когато още бях юноша и живеех в Ниневия.
С господаря ми бяхме останали до късно през нощта в двореца. Бях му помогнал да внесе много разкошни килими, та Номазир да си избере онези, които най-много му харесат. Накрая богаташът ни покани да седнем до него и да изпием по чаша старо вино – ароматно и тежко – от което ми стана горещо, защото не бях свикнал с алкохола. Тъй като беше в добро разположение на духа, домакинът сподели с нас мъдростите на баща си, които сега аз ще споделя с вас.
Както ви е известно, във Вавилон има обичай синовете на заможните хора да живеят с родителите си, докато наследят семейното имане. Аркад бил против този обичай, затова щом Номазир навърши пълнолетие, той изпратил да го повикат и му казал:
– Сине мой, желанието ми е да ме наследиш. Първо обаче трябва да докажеш, че си способен да управляваш имотите ми. Ето защо искам да се отделиш от нас и да докажеш своите умения да печелиш злато и уважението на хората. И за подкрепа ще ти дам две неща, с които не разполагах, когато, още беден младеж, поставих началото на богатството си. Ето ти една торба с жълтици. Ако ги харчиш разумно, те ще положат основата на успеха ти. Вземи и тези пет глинени плочки, на които са записани петте закона на богатството. Ако ги спазваш, всичко, което сториш и научиш, ще ти е от полза и ще допринесе да нямаш проблеми с парите. След десет години се върни в бащиния дом и разкажи какво си постигнал. Ако докажеш способностите си, ще наследиш имането ми.
Иначе ще го завещая на свещениците, за да измоля опрощение за душата си.
И тъй, Номазир взел торбата със златните монети и глинените плочки, увити в парче коприна, заедно с роба си яхнали конете и тръгнал да си дири късмета.
След десет години, според уговорката, се върнал у дома при баща си. В негова чест Аркад устроил пиршество, на което поканил много приятели и родственици. Накрая заедно със съпругата си седнали в дъното на помещението на столовете си, напомнящи тронове. Номазир се изправил пред тях, за да изпълни обещанието си и да им разкаже къде е бил и какво е постигнал.
Както се досещате, приятели мои, нощта вече била дошла. Залата била задимена от газените лампи, които не смогвали да я осветят. Роби с бели туники се опитвали да прогонят дима и влагата с ветрила от палмови листа. Жената на Номазир, двамата му сина, приятели и други членове на семейството седели зад него и с нетърпение чакали разказа му.
– Татко мой – подхванал той учтиво, както следвало да се отнася към главата на семейството. – Прекланям се пред мъдростта ти. Преди десет години, когато бях на прага на зрелостта, ти ми заповяда сам да извоювам достойно място в света, вместо да остана заложник на богатството ти. Щедро ме дари със злато. И с мъдрост. Уви, признавам, че пропилях златото. То се изплъзна през пръстите ми, както заек се изплъзва от хватката на неопитен хлапак.
Аркад снизходително се усмихнал:
– Продължавай, сине мой, искам да узная подробностите.
– Реших да ида в Ниневия, защото тогава градът тъкмо се разрастваше и, според мен, предлагаше големи възможности. Керванджии ми позволиха да пътувам с тях и скоро се сприятелих с мнозина, сред които бяха и двама доста изтънчени мъже, собственици на прекрасен бял жребец, бърз като вятъра. По време на пътешествието те ми довериха под секрет, че в Ниневия живеел богаташ, притежаващ кон, който бил толкова бърз, че нямал равен на себе си. Ето защо щял да се обзаложи на каквато и да била сума, че неговият жребец ще надбяга конете в цяла Вавилония. Според новите ми познати обаче конят на богаташа бил като тромаво магаре в сравнение с техния бял красавец, а в знак на искрено приятелство към мен щели да ми позволят да се включа в облога. Приех на драго сърце и вече си представях как ще спечеля куп пари, без да си мръдна пръста. Само че жребецът на богаташа с лекота надбяга нашия кон и аз загубих почти всичкото си злато. – Тук Аркад се засмял, Номазир засрамено навел глава, но продължил да разказва: – По-късно научих, че новите ми „приятели“ са мошеници, които се присъединяват ту към един, ту към друг керван и си търсят жертви. Оказа се, че „богаташът“ в Ниневия е техен съучастник и тримата си разделят спечеленото от наивници като мен. Тази ловка измама беше първият ми житейски урок и предупреждение да не бъда толкова лековерен.
Само че аз не си взех поука и отново получих горчив урок. С кервана пътуваше друг младеж, с когото се сприятелих. Беше от заможно семейство и също се беше отправил към Ниневия да си търси късмета. Малко след пристигането ни в града той ми съобщи, че някакъв търговец бил починал и, че сме имали възможност да купим изгодно магазина, който бил зареден със стока и имал постоянна клиентела. Предложи ми да станем равноправни съдружници и добави, че в момента не разполагал с толкова средства, но щял да се върне във Вавилон, за да вземе колкото злато е необходимо... накратко казано, купих магазина със собствените си средства и повярвах на обещанието на „съдружника“ си, че неговият дял ще използваме за разрастване на търговията.
Само че той не замина веднага за Вавилон и причини доста загуби с неразумните си сделки и с безразсъдното си прахосничество. Разбрах накъде духа вятърът и развалих съдружието ни, но междувременно магазинът беше западнал, останали бяха само непродаваеми стоки и не разполагахме със средства за покупка на други. Накрая продадох всичко на безценица на някакъв израилтянин.
Последваха тежки дни за мен, татко. Опитах се да се хвана на работа, само че никой не искаше да ме вземе, защото нямах нито занаят, нито умения, с които да си изкарвам хляба. Продадох си конете. Продадох и роба, и одеждите си (запазих само дрехите на гърба си), за да си осигуря храна и подслон, но с всеки изминал ден сумата намаляваше и сърцето ми се свиваше, като си представех какво ме чака после. Но през онези тежки мигове си спомних доверието ти към мен, татко. Беше ми заръчал да стана истински мъж и аз бях твърдо решен да изпълня заръката ти... – Майка му горчиво заплакала и Номазир прекъснал разказа си. Изчакал я да са поуспокои и отново заразказвал:
– Спомних си плочките, които ти, татко, ми даде на прощаване и върху които със собствената си ръка беше написал петте закона на богатството. Няколко пъти препрочетох мъдрите ти слова и разбрах, че, ако от самото начало бях тръгнал по пътя на мъдростта, нямаше да се простя със златото си. Научих наизуст всички закони и се зарекох, че, ако още веднъж ме споходи богинята на късмета, ще се ръководя от мъдростта на зрелия мъж и няма да се поддавам на младежката си неопитност.
На всички, които сте се събрали тук тази вечер, ще прочета мъдрите слова на баща ми, написани на плочките, които той ми даде преди десет години.
Сподели с приятели: |
