– Животът на всеки човек е пътя, който той извървява от младостта до преклонната си възраст. Никой не може да се отклони от този път, освен ако боговете не го призоват преждевременно в отвъдното. Ето защо съм на мнение, че всеки е длъжен да се подготви своевременно, та да притежава солиден доход на старини и да се погрижи близките му да не търпят лишения, когато той вече няма да е сред тях, за да ги издържа. Сега ще ви науча как кесията ви да е пълна, дори когато поради някакви обстоятелства доходите ви са намалели. – Така казал Аркад на шестия ден, откакто преподавал на учениците си – Онзи, който, благодарение на познанията си за законите на богатството, си е осигурил нарастващ капитал, трябва да помисли за бъдещето. Да предвиди вложения и начинания, които ще са стабилни през годините, а спечелените суми да са на негово разположение по времето, което толкова мъдро е предвидил.
Съществуват различни начини да осигурите бъдещето си. Можете например да заровите златото си на някое тайно място. Само че колкото и добре да е скрито имането ви, има опасност крадците да го намерят.
Ето защо не ви препоръчвам този начин.
Предлагам например да си купите къщи или земи. Ако сте далновидни и прецените, че в бъдеще стойността им трайно ще се повишава, те ще се превърнат във ваш постоянен източник на доходи, а продажбата им ще ви донесе голяма печалба.
Друга възможност е да заемете на лихваря малка сума и периодично да я увеличавате. Тя пък ще нараства благодарение на лихвата, която ще получавате. Един майстор на сандали на име Ансан неотдавна ми разказа как в продължение на осем години всяка седмица оставял при лихваря по два сребърника. Неотдавна лихварят му се отчел и Ансан останал много доволен. Малките му вложения, плюс обичайната лихва, представляваща една четвърт от сумата на всеки четири години, вече възлизали на хиляда и четирийсет сребърника. На драго сърце го насърчих, като му доказах чрез своите познания за числата, че, ако продължава да внася по дванайсет сребърни монети седмично, след още дванайсет години ще получи от лихваря четири хиляди сребърника – солидна сума, с която ще живее спокойно до края на земните си дни.
Естествено, когато редовното внасяне на такава нищожна сума води до толкова добър резултат, всеки (колкото и доходни да са занаятът и вложенията му) е длъжен да натрупа състояние за старини и да осигури семейството си. Тук е мястото да добавя още нещо: убеден съм, че рано или късно мъдри хора ще измислят как да се подсигурим при смърт: срещу редовни малки вноски всеки ще може да обезпечи семейството си в случай, че внезапно се пренесе в отвъдното. Според мен подобна стъпка е препоръчителна и далновидна. Засега обаче е неосъществима, защото би трябвало да надхвърля срока на един човешки живот или на едно съдружие. Би трябвало да е солидна като царската институция. Убеден съм, че някой ден тази идея ще бъде осъществена и ще бъде от полза за мнозина, понеже дори първоначалната малка вноска ще осигури солидна сума за семейството на човека в случай на ненавременната му смърт.
От друга страна, ние живеем в настоящето, а не в бъдещето, следователно трябва да се възползваме от наличните средства и начини за осъществяване на целите ни. Ето защо препоръчвам на всички: погрижете се, посредством добре премислени действия, да направите така, че на старини кесията ви да не изтънее. Защото за човек, който вече не може да печели, или за семейство, останало без главата си, бедността е голяма трагедия.
И така, ето шестият цяр против празна кесия: Постарайте се своевременно да осигурите достойни старини за себе си и да предпазите семейството си от бедност.
