„Ако на някого му върви, няма как да се предскаже докога късметът ще го спохожда. Хвърлете го в Ефрат и току-виж изплувал, стиснал перла в шепата си.“
ВАВИЛОНСКА ПОГОВОРКА
Всеки човек на света иска да е щастлив. Същият стремеж към щастие, горял в сърцата на вавилонците преди четири хилядолетия, пламти в душите на съвременните хора. Всички горещо се надяваме да станем любимци на капризната богиня на късмета.
Има ли начин да се запознаем с нея и не само да привлечем вниманието ѝ, а и да си изпросим благоразположението ѝ? Има ли начин да привлечем късмета? Тъкмо тези въпроси си задавали древните вавилонци. И точно това решили да разберат. Били проницателни и мъдри хора, ето защо техният град бил най-богатият и най-влиятелният в целия свят.
През онова далечно минало още не съществували нито училища, нито университети. Вавилонците обаче имали образователен център, при това много практичен. Сред високите, приказни сгради се издигала една, която по своята важност се равнявала на царския дворец, на Висящите градини и на храмовете. Историците я споменават много рядко в трудовете си, но съществуването ѝ е оказало много силно влияние върху интелектуалното развитие през този период.
В Храма на познанието учители доброволци преподавали и разяснявали мъдростта на миналото; пак там, на обществени дискусии, се обсъждали въпроси, представляващи интерес за цялото общество. В Храма на познанието всички били равни. Дори най-смирените роби можели безнаказано да оспорват мнението на член на царското семейство.
Сред онези, които редовно ходели в Храма, бил и Аркад, който се славел като най-богатия човек във Вавилон. Отредена му била специална зала, в която почти всяка вечер се събирали мъже (младежи, старци, но най-вече хора на средна възраст), за да обсъждат злободневни и интересни теми. Предлагам да ги послушаме, за да разберем дали са знаели как да привлекат късмета.
Слънцето, напомнящо голяма огнена топка, току-що се било скрило зад хоризонта, замъглен от пустинния прах, когато Аркад се приближил до подиума, на който обикновено се разполагал. Около четирийсет души, излегнали се на килимчета, вече го очаквали, други още се стичали в залата.
– За какво ще говорим тази вечер? – попитал той. След известно колебание някакъв висок тъкач се изправил, както било прието, и се обърнал към Аркад:
– Бих предложил една тема, но се страхувам да не се стори глупава и на теб, и на добрите ни приятели, събрани тук тази вечер. – След като всички го насърчили да продължи, той се осмелил да добави: – Днес ми провървя – намерих кесия, пълна с жълтици. Най-съкровеното ми желание е късметът да не ме напусне. И тъй като вярвам, че всички споделят моето желание, предлагам да обсъдим какво представлява сполуката. Може би заедно ще открием как всеки от нас да я привлича към себе си.
– Много интересна тема – кимнал Аркад. – Заслужава да ѝ отделим внимание. За едни късметът е случайност – като злополуката, която ни връхлетява внезапно и без причина. Други са на мнение, че за сполуката трябва да благодарим на най-щедрата ни богиня Ащар, която неизменно обсипва с щедри дарове онези, от които е доволна. Кажете, приятели мои, да се опитаме ли да разберем как всеки от нас може да привлече сполуката?
– Да! Да! На всяка цена! – разпалено възкликнали присъстващите.
– Добре тогава – кимнал Аркад. – Като начало предлагам да изслушаме онези, които също като нашия приятел тъкача, са имали щастието, без да си мръднат пръста, да получат скъпи вещи или скъпоценни камъни.
Настъпила тишина, хората се спогледали, очаквайки някой да заговори, но никой не продумал.
– Няма ли поне един сред вас? – попитал Аркад. – Явно сполуката не спохожда всекиго. Кой ще предложи откъде да започнем търсенето?
– Аз – обадил се младеж със скъпа дреха и се изправил. – Според мен късметът често се свързва с игралните маси. Та нали тъкмо край тях мнозина се кланят на богинята, надявайки се тя да ги благослови с голяма печалба?
Той отново седнал на килимчето си, но някой в залата се провикнал:
– Не спирай! Довърши започнатото! Богинята на късмета дари ли те със сполука в игралния дом? Обърна ли заровете с червените страни нагоре, за да си напълниш кесията за тяхна сметка, или ги преобърна откъм сините и служителят ти прибра сребърниците, спечелени с толкова труд?
Всички се засмели, но без злоба; младият човек също се усмихнал и отговорил:
– Срам не срам ще призная, че тя май не ме забеляза. Сега аз ще ви попитам, приятели: случвало ли ви се е богинята на късмета да ви придружава в игралните зали и да хвърля заровете така, че винаги да печелите? Очаквам да чуя отговорите ви и да си взема поука, разбира се.
– Добро начало – намесил се Аркад. – Нашите сбирки имат за цел да разгледат всички аспекти на дадена тема. Пренебрегването на игралните зали ще означава да си затворим очите за инстинкт, типичен за повечето мъже: изкушението да се рискуват няколко сребърника с надеждата да се спечелят много жълтици.
– Думите ти ме подсетиха за вчерашните надбягвания – обадил се друг от присъстващите. – Ако богинята навестява игралните зали, вероятно не пропуска надбягванията с позлатени колесници, при които гледката на запенените коне е несъмнено по-вълнува-ща. Кажи ни честно, Аркад, тя ли ти прошепна вчера да заложиш на сивите жребци от Ниневия? Стоях зад теб и не повярвах на ушите си, като те чух да залагаш на тях. Всеизвестно е, че нито един кон в цяла Асирия не може да надбяга (без машинации, разбира се) нашите любими дорести жребци. И така, тя подсказа ли ти, че при последната обиколка черният кон от вътрешната страна ще се спъне и ще препречи пътя на дорестите, давайки възможност на сивите да спечелят незаслужено?
Аркад добродушно се усмихнал на дружелюбната закачка:
– Имаме ли основание да вярваме, че добрата богиня ще прояви интерес към някого, който залага на конни състезания? Според мен тя е покровителка на любовта и на достойнството, която помага на всички нуждаещи се и възнаграждава добродетелните. Очаквам да я намеря не край игралните маси или на състезанията, където мъжете губят повече, отколкото печелят, а на други места, където хорските дела са много по-достойни за награда. При земеделието, при почтената търговия... всъщност при всички професии човек може да очаква печалба от труда си и от разумните си вложения. Разбира се, има опасност и да претърпи загуби поради неправилната си преценка или, да речем, поради липсата на попътен вятър, или на разразяването на морски бури. И все пак, ако упорства, обикновено реализира печалба.
От друга страна, в игралните зали шансът му за печалба е минимален. Системата е направена така, че да облагодетелства собственика. Хазартът е неговата професия и той се надява на солидна печалба. Малцина играчи си дават сметка колко сигурна е печалбата на собственика и колко минимални са шансовете им да надвият системата.
Да вземем за пример играта на зарове. При всяко хвърляне залагаме коя страна ще се падне отгоре. Ако е червена, собственикът ни изплаща сума, четирикратно по-голяма от залога. Но, ако се падне всяка от другите пет страни, губим парите си. Следователно, на всяко хвърляне шансовете да загубим са пет към едно, но тъй като на червено залогът ни се учетворява, възможността за печалба се увеличава четирикратно. За една нощ собственикът на игралната зала задържа за себе си около една пета от всички залози. Как да се надяваме да печелим редовно, след като играта е устроена така, че задължително губим една пета от заложените монети.
– Да, обаче аз познавам хора, които печелят големи суми – обадил се един от присъстващите.
– Не отричам, че има и печеливши – кимнал Аркад. – Ето защо се питам дали онзи, когото съдбата облагодетелства с лесна печалба, знае истинската ѝ стойност. Познавам много преуспели жители на Вавилон, но нито един не е започнал с печалба от игрален дом. Всички, които тази вечер сте се събрали тук, навярно познавате повечето ни видни граждани. Любопитно ми е колко от тях биха признали, че началният им капитал е бил печалба от хазартна игра. Предлагам всеки да разкаже за своите познати. Съгласни ли сте?
След продължително мълчание някой плахо попитал:
– Може ли да разкажа за собственици на игрални домове?
– Да, щом не се сещаш за други – отговорил Аркад. – От друга страна, ако не се сещате за някого, защо не разкажете за себе си? Има ли сред нас редовни късметлии, които не се решават да споделят откъде са доходите им?
Неколцина, седнали по-назад, изпъшкали, останалите ги последвали, после всички избухнали в смях.
– Изглежда, не търсим късмета си там, където често отива богинята – продължил Аркад. – Затова предлагам да обсъдим други възможности. Стигнахме до заключението, че сполуката не се състои в това да намериш загубена кесия. Нито в честото посещаване на игралните зали. А за състезанията ще кажа, че там съм загубил повече монети, отколкото съм спечелил.
Предлагам да си поговорим за нашите професии и занаяти. Не е ли логично, ако сключим изгодна сделка, да я приемем не като късмет, а като награда за усилията ни? Склонен съм да мисля, че може би пренебрегваме даровете на богинята. Може би тя наистина ни помага, дори когато не оценяваме щедростта ѝ. Имате ли други предложения?
Някакъв възрастен търговец станал, оправил скъпата си бяла одежда и казал:
– С ваше позволение, многоуважаеми Аркад, скъпи приятели, ще дам скромния си принос към тази дискусия. Ако е вярно, че смятаме за своя заслуга успехите си в деловите начинания, защо не си спомним за пропуснатите възможности, които биха ни донесли още по-големи печалби? Та нали, ако се бяха осъществили, щяха да свидетелстват за големия ни късмет? Но тъй като не са ни донесли удовлетворение, не можем да ги смятаме за справедливо възнаграждение. Предполагам, че се е случвало на мнозина от нас.
– Добре го каза – кимнал Аркад. – Кой сред вас е бил на косъм от късмета, но го е оставил да му се изплъзне? – Мнозина вдигнали ръце, сред тях бил и възрастният търговец, затова той му казал: – Тъй като предложението е твое, започни пръв.
– На драго сърце ще ви разкажа една история, която показва как човек може да изпусне късмета си и по-късно горчиво да съжалява. Преди много години, когато тъкмо се бях оженил и вече изкарвах добри пари, баща ми дойде при мен и ме убеди да вложа в едно начинание. Синът на негов добър приятел бил харесал празен парцел земя недалеч от стената, заобикаляща града ни. Само дето парцелът се намирал високо над напоителния канал и водата не го достигала. Синът на татковия приятел обаче бил решил да купи земята, да нареди да построят там три големи водни колела, задвижвани от волове, и така да напои иначе плодородната почва. После щял да раздели парцела на по-малки участъци и да ги продаде на онези вавилонци, които искат да си имат градинки.
Той не разполагал с достатъчно жълтици, за да осъществи намерението си. Също като мен още бил млад и платата му не била голяма. Баща му, също като моя, хранел много гърла с малкото си пари. Ето защо решил да привлече за съдружници още единайсет души. Условието било всеки да печели добре и да приеме да влага в предприятието една десета от доходите си, докато парцелът стане привлекателен за евентуалните купувачи. След това съдружниците щели да си поделят печалбата в съответствие с вложените средства.
– Сине мой – каза ми баща ми, – вече не си безгрижен юноша, а отговорен мъж и глава на семейство. Иска ми се да печелиш повече, за да натрупаш състояние и след време да си сред най-знатните хора в този град. Иска ми се да си вземеш поука от глупавите ми грешки.
– И аз искам същото, татко! – възкликнах.
– Тогава, чуй какво ще ти кажа! Направи онова, което аз трябваше да сторя на младини. Една десета от всичко, което печелиш, влагай в доходоносни начинания и, преди да достигнеш моята възраст, ще притежаваш солидно имущество.
– Мъдри са словата ти, татко. Наистина искам да съм богат. Само че парите, които изкарвам, покриват ежедневните ми разходи. Затова се питам дали да последвам съвета ти. Още съм млад, имам време, животът е пред мен.
– На твоята възраст и аз си мислех същото, но... погледни! Оттогава изминаха много години, а пък аз още не съм започнал.
– Живеем в друга епоха, татко. Ще се постарая да не повтарям твоите грешки.
– Съдбата ти предоставя отлична възможност, момчето ми – възможност, която ще ти помогне да забогатееш. Умолявам те, не отлагай! Още утре отиди при сина на моя приятел и се уговори с него да влагаш една десета от заплатата си в неговото начинание. Повтарям, отиди още утре! Късметът не чака никого. Днес е сега, в момента, и скоро ще отлети. Побързай!
В крайна сметка не послушах съвета му. Търговците бяха докарали от Далечния Изток толкова разкошни одежди, че с благоверната ми решихме да си купим по една. Ако приемех да влагам една десета от заплатата си, щяхме да се лишаваме не само от прекрасните дрехи, но и от други жадувани удоволствия. Отлагах срещата с онзи човек, докато стана твърде късно – решение, за което след време горчиво съжалих. Начинанието се оказа много по-доходно, отколкото се предполагаше. Е, сега вече знаете как позволих на късмета да ми се изплъзне.
– Поуката от този разказ е, че сполуката идва при онзи, който е готов да приеме възможностите, предоставени му от съдбата – заявил смугъл пустинен жител. – Всеки, който се е сдобил с имоти, е започнал от нещо. Да речем от пет сребърника или от пет жълтици, които е спестил за първото си вложение. Самият аз притежавам много стада. Първата стъпка направих още като хлапак, когато с една сребърна монета купих теленце. И тази стъпка беше много важна за мен, защото беше в основата на забогатяването ми, важна е и за всички други, понеже ги превръща от хора, печелещи от труда си, в мъже, живеещи от лихвите на своите вложения. Някои имат далновидността да я направят на млади години и по финансов успех бързо изпреварват онези, които закъсняват, или не се решават да си опитат късмета, като бащата на този търговец.
Ако той се беше престрашил още в младостта си, когато щастието му се усмихнало, сега щеше да притежава много по-голямо имане. Ако сполуката, споходила нашия приятел тъкача, го подтикне да действа своевременно, това действително ще бъде първата стъпка към много по-голямо богатство.
– Благодаря! – провикнал се някакъв чуждоземец и се изправил. – Аз също иска каже нещо. Сириец съм и ваш език не говори добре. Искам да кръстя с едно име този приятел, търговец. Може вие си помислите, че това име неучтиво, обаче аз пак ще го нарека така. Но, за съжаление, не знам ваша дума за такъв човек. Ако кажа на сирийски, той мен няма разбере. Затуй, господа уважавани, кажете мене как се нарича човек, дето отлага прави неща, хубави за него?
– Отлагащ! – провикнал се някой.
– Точно! – възкликнал сириецът и въодушевено заръкомахал. – Той не грабва късмет, когато му се яви! Той чака. Казва, че в момент има много работа. И все тъй прави, от мен да го знаете! Обаче сполука не чака тия, дето се бавят. Тя мисли си, че, ако човек иска бъде щастлив, той време не губи. Всеки, дето не грабва я, кога го споходи, е отлагащ като нашия приятел тук.
Търговецът станал и се поклонил, без да се обиди от гръмкия смях на присъстващите, и добродушно казал:
– Моите уважения към теб, непознати страннико, задето не се поколеба да кажеш истината.
– Иска ли още някой да сподели своя история за сполуката? – попитал Аркад.
– Да – вдигнал ръка човек на средна възраст, пременен с червена одежда. – Търгувам с добитък, предимно с камили и с коне. Понякога купувам овце и кози. Ще ви разкажа съвсем откровено как една нощ сполуката ме споходи, когато най-малко я очаквах. Може би тъкмо затова я оставих да ми се изплъзне. Сами ще прецените, като изслушате историята ми.
Една вечер се върнах в града след десетдневно изтощително бродене из пустинята – предполагам досещате се, че бях тръгнал да търся камили, които после да продам. И към умората ми се добави гняв, когато заварих градските порти залостени. Докато робите ми разпъваха шатрата, за да пренощуваме, макар и без храна и вода, към мен се доближи възрастен човек, който също като нас се беше озовал пред заключените порти.
– Почитаеми – каза ми, – още като те видях, предположих, че си търговец. Ако не съм сгрешил, ще ти направя едно предложение: да купиш моето стадо овце от чудесна порода, което току-що докарах. Уви, изпратиха ми вест, че жена ми е тежко болна, затова се налага спешно да се върна при нея. Купи стадото ми, та с робите ми да възседнем камилите и веднага да тръгнем обратно.
Беше тъмно като в рог и не виждах овцете, но по блеенето им прецених, че стадото е голямо. След като бях пропилял десет дни, без да намеря камили, бях готов да приема предложението му, ако е изгодно. Човекът беше толкова разтревожен, че дори не се пазари, а ми поиска съвсем разумна цена. Съгласих се, защото знаех, че на сутринта робите ми ще закарат животните в града и ще ги продадат с голяма печалба. После им наредих да донесат факли, за да огледам стадото, което, според продавача, наброяваше деветстотин глави. Приятели мои, няма да ви досаждам с подробности, като тази колко се затруднихме при преброяването на жадните, неспокойни животни. Накратко, задачата се оказа непосилна. Накрая заявих на продавача, че ще изчакам да се съмне, тогава ще преброя овцете и ще му платя.
– Бъди така добър да ми платиш две трети от сумата, та веднага да тръгна обратно към дома си – помоли ме той. – Ще ти оставя най-умния си и най-образован роб да ти помогне при преброяването. Имам му пълно доверие, затова можеш да му дадеш останалите пари.
Обаче аз се заинатих и отказах да платя, докато не се съмне. На сутринта, още преди да се събудя, отворили градските порти и четирима прекупвачи побързали да излязат, предполагайки, че отвъд стените са замръкнали хора, предлагащи стада за продан. Били готови да платят добра цена, защото градът беше заплашен от обсада и запасите от храна намаляваха. Възрастният стопанин получил почти тройно повече, отколкото ми беше поискал. Ето как позволих на птичето на късмета да отлети от рамото ми.
– Дааа, интересна история – замислено продумал Аркад. – Според теб каква е поуката?
– Да плащаме без колебание, ако сме сигурни, че сделката е изгодна – предположил възрастен седлар. – В такъв случай на всекиго от нас му трябва защита от самия него... от слабостите му. Ние, смъртните, сме колебливи. И, за съжаление, сме склонни през повечето време да вземаме погрешни решения. Отгоре на всичко упорстваме, инатим се и накрая късметът ни се изплъзва. Разбрал съм, че първото ми решение, дори да е импулсивно, е най-правилно. При все това винаги ми е трудно да осъществя изгодна сделка. Обаче май му хванах цаката: за да се предпазя от колебливостта си, веднага давам аванс. Така по-късно не съжалявам, че съм пропуснал златна възможност.
– Благодаря теб! Пак искам кажа нещо! – Сириецът скочил на крака. – Тези истории много приличат си. Всеки път богиня на късмета бяга от нас заради някаква причина. Всеки път тя иде при нас, мързеливите, и носи ни дар. И пак всеки път ние мислим си: „Май не е подходящият момент, ще изчакам“, вместо да се възползваме. Не е чудно никак, че не ни върви.
– Мъдри са думите ти, приятелю – кимнал търговецът. – И в двата случая богинята на късмета е прогонена от колебливостта, от протакането. Което е съвсем обяснимо. Нерешителността сякаш е заложена във всеки човек. Мечтаем да сме богати, но винаги, когато ни се удаде възможност да осъществим мечтите си, нерешителността ни нашепва да си измислим причини за отказ и ни пречи да се възползваме. Като се вслушваме в нейния глас, ние се превръщаме в най-отявлените си врагове. На младини обаче още не бях стигнал до тази мъдрост, споделена от нашия приятел от Сирия. Отначало си казвах, че провалът ми в множеството доходоносни начинания е предизвикан от неправилната ми преценка. По-късно реших, че причината е в магарешкия ми инат. Едва след време осъзнах, че всъщност е виновен навикът ми да отлагам в случаите, изискващи да действам незабавно и решително. И се презрях, откровено казано. Обаче не се отказах. С упорството на осел, впрегнат в колесница, успях да се отърва от този враг на успеха ми.
– Пак благодаря. Искам питам нещо господин търговеца – отново се обадил сириецът. – Одеждите твои са хубави, не като на бедняк. Говориш като човек, успял в живота. Кажи нас сега, слушаш ли я нерешителността, кога тебе шепне на ухо?
– Веднага ще ти отговоря, приятелю. Също като на прекупвача и на мен ми се наложи да осъзная и да надвия колебливостта. За мен тя беше враг, който вечно ме дебнеше, за да осуети всяко мое начинание. Моята история е поредното доказателство за това как нерешителността пречи да се възползваш от златни възможности. Всъщност обаче не е толкова трудно да се отървеш от нея, стига да осъзнаеш слабостта си. Никой не се оставя крадец да му отмъкне кошовете със зърно. Нито пък позволява на конкурент да му прогони клиентите и да го остави без печалба. Щом си дадох сметка за тази си слабост, превърнала се в най-злия ми враг, впрегнах всички сили, за да я превъзмогна. Същото трябва да стори всеки, преди да се надява да придобие дял от несметните богатства на Вавилон... Е, Аркад, какво е твоето мнение? Ти си най-богатия във Вавилон, затова мнозина те мислят и за най-големия късметлия. Съгласен ли си, че никой не може да постигне мечтания успех, докато завинаги не прогони колебливостта си?
– Право казваш – кимнал Аркад. – Отдавна съм на таза земя и през дългия си живот имах възможността да наблюдавам как хора от няколко поколения поемат пътя към успеха, като се захващат с търговия или с наука. Късметът споходи всички. Някои се възползваха и продължиха уверено към осъществяването на най-съкровените си желания, но повечето се поколебаха и... безвъзвратно изостанаха. – Той се обърнал към тъкача: – Предложи да поговорим за сполуката. Да чуем какво мислиш по този въпрос.
– Имам друга представа за късмета. Навремето си мислех, че сполуката е нещо, което ни спохожда, без да си даваме много труд. Сега обаче разбирам, че е невъзможно да я привлечем като с магнит. Поуката ми от този разговор е, че, за да ни споходи късметът, първо трябва да се възползваме от предоставените ни възможности. Ето защо в бъдеще ще се старая да не пропускам дори най-малкия шанс.
– Браво на теб, хубава поука си си взел, приятелю – похвалил го Аркад. – Доказахме, че късметът често следва шанса, но иначе не ни спохожда често. Нашият приятел търговецът щеше да се радва на голяма сполука, ако се беше възползвал от възможността, която богинята на късмета му е поднесла на тепсия. Същото се отнася и за нашия приятел прекупвача, който е щял да забогатее, ако е рискувал да купи стадото, без да го види.
Започнахме този разговор, за да открием начин да привлечем късмета на наша страна. Струва ми се, че го намерихме. И двата разказа показват, че сполуката върви по петите на добрата възможност. Тъкмо в това се съдържа истина, която истории за загуба или за печалба не могат да променят. И тя е следната: богинята на сполуката отива при онези, които без колебание се възползват от всеки шанс. Тя неизменно помага на хората, които ѝ допаднат. А най-много ѝ допадат решителните, които действат веднага.
Действието ще ви отведе при успеха, за който мечтаете.
Сподели с приятели: |
