Най-богатият човек във Вавилон
ПЕТТЕ ЗАКОНА НА БОГАТСТВОТО
Изтегляне 318.01 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- II. Златото се труди усърдно и неуморно за мъдрия човек, който го влага в доходоносни начинания и го умножава, както се множат стадата по пасищата.
- IV. Златото се изплъзва през пръстите на онзи, който го влага в начинания, непонятни за ума му или неполучили одобрението на хора, вещи в тези дела.
| ПЕТТЕ ЗАКОНА НА БОГАТСТВОТО
I. Златото идва охотно и количеството му нараства в ръцете на всеки, заделящ от припечеленото не по-малко от една десета, за да натрупа богатство, с което да подсигури своето бъдеще и бъдещето на семейството си. II. Златото се труди усърдно и неуморно за мъдрия човек, който го влага в доходоносни начинания и го умножава, както се множат стадата по пасищата. III. Златото остава вярно на предпазливия собственик, който го закриля и го влага според съветите на мъдри хора, опитни в боравенето с пари. IV. Златото се изплъзва през пръстите на онзи, който го влага в начинания, непонятни за ума му или неполучили одобрението на хора, вещи в тези дела. V. Златото бяга от онзи, който очаква от вложенията си невъзможни печалби, вслушва се в съветите на мошеници и изнудвачи или го пропилява заради неопитността си и заради романтичните си мечти за забогатяване. – Това са петте закона на богатството, които баща ми беше написал на плочките. Те имат много по-голяма стойност от златото, в което ще се уверите, ако изслушате докрай моята история. – Номазир отново се обърнал към баща си: – Разказах ти до каква бедност и отчаяние ме доведоха наивността и неопитността ми. Добре, че в живота поредицата от нещастия все някога свършва. Моето избавление настъпи, когато си намерих работа като надзирател на група роби, изграждащи новата външна стена на града. Бях се зарекъл за спазвам законите на богатството и от първата си заплата отделих настрана една медна монета, после при всяка възможност добавях още, докато накрая стойността им стана колкото на един сребърник. Спестяването не вървеше бързо, понеже все с нещо трябваше и да живея. Тук е мястото да кажа, че харчех предпазливо и се лишавах от много неща, защото бях решен за десет години да си върна богатството, с което ти, татко, ме беше изпроводил на път. Един ден главният надзирател на робите, с когото се бях сприятелил, ми каза: – Забелязвам, че си много пестелив и не харчиш безразсъдно припечеленото. Скътал ли си настрана злато, което не ти носи печалба? – Да – отговорих. – Най-съкровената ми мечта е да си възвърна златните монети, които баща ми ми даде за из път и които изгубих. – Достойна цел, няма спор, обаче знаеш ли, че спестеното злато може да работи за теб и да ти донесе още печалби? – Уви, имам горчив опит – загубих жълтиците, които ми даде баща ми, и се страхувам да не би същото да се случи и с моите спестявания. – Ако ми се довериш, ще те науча как да направиш така, че златото да ти носи печалба – каза ми той. – След една година стената ще е иззидана и ще дойде ред на големите бронзови порти на всеки вход, които ще пазят града от враговете на краля. В Ниневия няма достатъчно метал за направата им и царят не се е сетил да го осигури. Ето какво предлагам: няколко души ще съберем средства помежду си, ще изпратим керван до далечните мини за мед и за калай и ще доставим необходимия бронз. И когато царят нареди да бъдат изковани портите, само ние ще можем да осигурим метала и той ще ни плати щедро. Дори той да не пожелае да го купи от нас, няма да сме на загуба, защото винаги можем да продадем изгодно бронза. Реших, че предложението ще ми даде възможност да спазя третия закон и да вложа спестяванията си според съветите на мъдри хора, опитни в боравенето с пари. Решението ми се оказа правилно и не се разочаровах. Скромните ми спестявания значително се увеличиха. Скоро се включих в същата група, за да осъществим друго начинание. Както вече споменах, съдружниците ми имаха опит при боравенето с пари. Преди да се впуснат в ново начинание, обмисляха и обсъждаха плана си. Никога не рискуваха да загубят основния капитал или да го вложат така, че да не си върнат златото. За нищо на света нямаше да заложат на конни състезания, нито да влязат в съдружие с мошеници, както бях сторил аз поради неопитността си. Благодарение на тях се научих да влагам средствата си в доходоносни начинания. С течение на времето спестяванията ми се увеличиха, и то доста бързо. Не само си възвърнах загубеното, но и го умножих многократно. Казано накратко, докато търпях неуспехи и провали, докато губех и печелех, неведнъж подлагах на изпитание петте закона на богатството и всеки път се убеждавах в мъдростта на баща си. Научих, че златото рядко идва при онзи, който не го познава, и бързо го напуска. И обратното – богатството спохожда всеки, съблюдаващ петте закона, и му служи като верен роб. – Номазир прекъснал разказа си и направил знак на един роб, изправен в дъното на залата, който донесъл една след друга три тежки кожени торби. – Номазир вдигнал едната, сложил я пред баща си и отново заговорил: – Даде ми торба със златни вавилонски монети. Връщам ти торба с жълтици от Ниневия, които тежат колкото твоето злато. Предполагам, всички ще се съгласят, че не си ощетен. Даде ми и глинени плочки, изписани с мъдри слова. Забележи: вместо тях ти връщам две торби с жълтици. – Той взел от роба другите торби и също ги сложил пред баща си. – Така ти доказвам, че ценя много повече мъдростта ти, отколкото твоето злато. От друга страна, нима мъдростта има материално изражение? Нима може да се измери със злато? Та нали онези, които го притежават, много бързо ще го изгубят, ако им липсва мъдрост, и обратното – с нейна помощ могат да го придобият. Тези три торби с жълтици са доказателството. Скъпи татко, радвам се, задето мога да застана пред теб и да потвърдя, че благодарение на твоята мъдрост станах богат и уважаван. Аркад нежно сложил ръка на главата му: – Забелязвам, че добре си усвоил уроците; щастлив съм, че имам син, на когото да поверя имането си. Калабаб млъкнал и изпитателно огледал хората около огъня, после отново заговорил: – Според вас каква е поуката от разказа на Номазир? Кой от вас може да отиде при баща си или при бащата на съпругата си и да даде отчет как управлява спечеленото? Какво ще си помислят тези възрастни хора, ако им кажете: „Пътувах надлъж и нашир, много учих и работих, печелех добре, но, уви, нямам много злато. Една част похарчих благоразумно, друга пропилях безразсъдно, обаче най-много загубих заради глупостта си. Още ли мислите, че съдбата определя едни да притежават много злато, а други да са сиромаси? Ще ви кажа, че грешите. Хората, притежаващи много злато, познават законите на богатството и ги спазват. Станах състоятелен търговец, защото ги научих още в младостта си и им се подчинявам. Не забогатях по волята на някаква загадъчна магия. Богатство, което се придобива бързо, също тъй бързо се пропилява. Дълготрайното богатство, което доставя радост и удовлетворява собственика си, се придобива постепенно, защото е плод на солидни знания и на целеустремено упорство. Натрупването на богатство не е товар за умния човек. Носенето на този товар година след година допринася за постигането на крайната цел. Петте закона на богатството се отплащат щедро на онези, които ги спазват. Всеки един е изпълнен с дълбок смисъл и, за да не пропуснете нещо поради краткостта на моя разказ, ще ви ги повторя. Знам ги наизуст, защото още като млад разбрах колко са ценни и нямах покой, докато не ги наизустих. Изтегляне 318.01 Kb. Сподели с приятели:
|