Най-хубавото

Чудеса и знамения: кой трябва да бъде изпитван?

Изтегляне 0.97 Mb. страница 52/82 Дата 18.05.2022 Размер 0.97 Mb. #114348

Навигация на страницата:

• Имитации в църквата

Чудеса и знамения: кой трябва да бъде изпитван? Може да си чул — лъжепророкът се познава по това, че не всички негови пророчества се оказват верни. Второзаконие 18:22 ни учи да не вярваме на пророк, чиито пророчества не се сбъдват. Но Второзаконие 13:1-3 ни предупреждава също срещу лъжепророците, чиито знамения и чудеса се сбъдват: „Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, които ти не си знаел, и да им служим — да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа" (виж също Матей 24:4-11, 23-25; Откр. 13:11-14). Много християни са настроени да мислят, че всичко, което е свързано с чудесата, автоматично потвърждава, че тук Бог има пръст Бог може и днес да използва знамения и чудеса, за да потвърждава Словото, но Библията ни предупреждава, че „ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните" (Марк 13:22). Сатана също може да върши знамения и чудеса, но той го прави само за да отклони поклонението ни от Бога към себе си. Второзаконие 13:5-11 разкрива колко сериозно е да приписваш на Бога активността на Сатана. Хората, участвали в това, трябваше да бъдат умъртвени, дори ако бяха близки роднини. Трябва да обичаме Бога, да се покоряваме на Словото Му и да изпитваме всички знамения, чудеса и сънища. Имитации в църквата Какво ви идва на ум, когато чуете изрази като „лъжепророци" и „лъжеучители"? Много хора са склонни да мислят за източните мистици или гуру, говорителите на небиблейските религии или енергичните култови водачи — хора, които явно са извън рамките на християнската църква. Но апостол Петър посвети цяла глава в едно от писмата си на лъжепророците и учителите, които действат вътре в църквата: „Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел" (2 Петр. 2:1). Тези хора са в нашите църкви сега, преоблечени като работници на правдата. Забележете, че примамката на лъжеучителите не е толкова тяхната доктрина: „И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули" (стих 2). Какво има предвид Петър под следване на „техните похотливи дела"? Той говори за християни, които преценяват едно служение според външността или привлекателността на неговите водачи. Казваме: „Той е такова чудесно момче"; „Тя е толкова харизматична личност"; „Той е толкова динамичен говорител"; „Толкова е сладка и звучи толкова искрено". Но дали физическата привлекателност е библейски критерий за проверка на едно служение или един учител? Разбира се, че не! Въпросът винаги е истинността и правдата, а лъжеучителите, които апелират към физическите чувства, хулят пътя на истината. Апостол Петър продължава, като разкрива начина, по който да разпознаем лъжепророците и лъжеучителите, действащи в църквата. Първо, те ще вършат някакво безнравствено действие, „с нечисто пожелание следват плътските страсти" (стих 10). Може да се окаже, че участват в нередни сексуални връзки или парични сделки. Може би са антиномиани и твърдят, че Бог е само любов и благодат, така че не е нужно да следваме какъвто и да е закон. Тяхната безнравственост може да не се забелязва лесно, но в крайна сметка ще изплува на повърхността в техния живот(2Коринтяни 11:15). Второ, лъжепророците и лъжеучителите „презират властта" и са „смели и упорити" (2 Петр. 2:10). Тези хора имат независим дух. Вършат своето си и не са отговорни пред никого. Те или няма да се покорят на властта на деноминацията или борда, или ще си съставят собствен борд, който просто ще подпечатва всичко, което искат. В Свещеното Писание има исторически ръководни роли: пророк (проповядване и поучаване), свещеник (душепастирство и грижа) и цар (администрация). Само Исус в Своето съвършенство е способен да заема и трите роли едновременно. Вярвам, че е нужна система за проверка и балансиране чрез множественост на презвитерите в църквата, като трите основни роли се разпределят на повече от един човек. Никой не може да оцелее в собствената си неоспорима власт Всеки истински, посветен християнин на ръководно положение трябва да покорява себе и идеите си на други зрели вярващи, които ще го държат отговорен. Ако твоят пастор не е под власт или ако не проявява сърцето на пастор и слуга, махни се от неговата църква. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели: