Най-хубавото
Изтегляне 0.97 Mb.
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
- Навигация на страницата:
- Ако не поемаш отговорност, ще изгубиш контрола
| Отговорността да се противопоставяме на контрола
Освен ако не сме склонни да хвърлим цялата вина за смъртта на Анания и Сапфира върху Сатана, трябва да помним, че тези двама вярващи бяха доброволни участници в лъжата, довела до тяхната смърт. Петър се обърна към Анания и Сапфира съответно: „Защо си намислил това нещо в сърцето си?"; „Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух" (Деян. 5:4, 9). Да, Сатана изпълни сърцата им с измама и упражни известен контрол над тях в лошото им дело. Но той можа да го направи, защото в един момент Анания и Сапфира отвориха вратата за него. Никога не позволявам на някого да казва: „Дяволът ме накара да го направя". Не, той не те е накарал да го направиш, ти си го направил. Някъде по пътя си избрал да дадеш място на дявола. Той просто се е възползвал от възможността, която си му дал. Ти имаш всички ресурси и защита, от които се нуждаеш, за да живееш победоносен живот в Христос всеки ден. Ако не живееш в него, това е твой избор. Когато оставиш някоя врата отворена за дявола, като не се противопоставяш на изкушението, обвиненията или заблудата, той ще влезе през нея. И ако продължаваш да му даваш достъп в тази област, в крайна сметка той ще те владее. Няма да изгубиш спасението си, но ще изгубиш всекидневната победа. Много християни днес, които не могат да управляват живота си в някоя област, се вайкат в самообвинения, вместо да действат отговорно, за да разрешат проблема. Те мъмрят себе си, че нямат волята да скъсат с някой лош навик, макар че всъщност трябва да се противопоставят на Сатана в област, където той явно е ограбил техния контрол. Всичко лошо, което не можеш да спреш да вършиш или всяко добро, което не можеш да се насилиш да правиш, може би е област на демоничен контрол. Ако не поемаш отговорност, ще изгубиш контрола В глава 5 разгледахме защитата на вярващия в лицето на демоничната атака. Тази защита не е нещо, което трябва да приемеш като даденост, независимо от поведението си. Божията защита зависи от твоята готовност да откликнеш на Божия промисъл. В Римляни 13:14 сме инструктирани: „Облечете се с Господа Исуса Христа и не промишлявайте за страстите на плътта". Но ако промишляваме за плътта, като даваме на Сатана възможност в живота си чрез греха, имаме ли пълен имунитет за нахлуването на Сатана? Не, тази защита е условна и зависи от нашето отговорно участие в Божия план за наша защита. Д-р Анджър пише: „Святият Дух, който пребъдва във вярващия, когато не е оскърбяван чрез грях (Ефес. 4:30) и не е угасян от непокорство (1 Сол. 5:19), най-вероятно изключва възможността за нашествие от демонски дух. Но кой би се осмелил да твърди, че демонски дух няма да се вмъкне в живота на вярващ, у когото Святият Дух е наскърбен от сериозен и постоянен грях и е угасен от явно непокорство?" (Merrill F. Unger, What Demons Can Do to Saints (Chicago: Moody Press, 1977), p.51). Яков 4:7 ни увещава: „Противете се на дявола и той ще бяга от вас". Ами ако не му се противим? Длъжен ли е да бяга от нас, ако не застанем твърдо срещу него? Не, ако не му се противим, той няма защо да си тръгва. Божията защита в тази област е гарантирана,.но трябва да задействаме защитата, като лично се противопоставим на Сатана. Ефесяни 6:10-17 представя Божието въоръжение, което вярващият трябва да носи, за да „можете да устоите срещу хитростите на дявола" (ст. 11) но ако влезем в битката без някоя част от въоръжението си,, непроницаеми ли сме за възможността да ни ранят? Не, ако не се покрием с въоръжението, което Бог е осигурил, сме уязвими в тези изложени части. Отново д-р Анджър коментира: " Ако християнинът не използва всеоръжието си, той [Сатана] ще се откаже ли да завладее крепостта на вярващия? Ако я завладее, точно по тази причина вярващите могат да се окажат заробени, в „примката на дявола, от когото са били уловени, за да вършат неговата воля" (2 Тим. 2:26). Вярващият е завладян и прегазен от неприятеля, който, като всеки завладяващ неприятел не допуска употребата на оръжия от какъвто и да е сорт от гражданите на поробената страна. В резултат няма никаква борба, само наложено покорство и слугуване.3 Яков 4:1 разкрива, че източникът на нашите борби и конфликти са страстите, които „воюват в телесните ви части". Апостол Павел съветва: „Да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти" (Римл. 6:12). Светът, плътта и дяволът постоянно воюват срещу живота на Духа вътре в нас. Ами ако ние не воюваме насреща? Ще продължаваме ли да имаме победа над удоволствията и страстите, които се стремят да царуват над нас? Не, те ще ни управляват, ако не успеем да обезглавим тяхното нападение, като се противопоставим на Сатана. Избирането на истината, праведният живот и обличането в Божието всеоръжие е задължение на всеки отделен вярващ. Аз не мога да нося отговорността вместо теб и ти не можеш да носиш отговорността вместо мен. Мога да се моля за теб, да те насърчавам във вярата ти и да те подкрепям, но ако влезеш в битката без въоръжението си, може да се окажеш наранен. Колкото и да ме засяга този въпрос, не мога да взема отговорно решение вместо теб. Този избор е само твой. В този момент може би се каеш като апостол Павел: „Не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша" (Римл. 7:15). Ти осъзнаваш, че си без да искаш мишена за изкушенията, обвиненията, заблудите и контрола на Сатана. Показал си безотговорност, като не си се противопоставил на Сатана. Чудиш се: обречен ли съм на тази дилема? Оставил съм вратата за Сатана отворена и той се е възползвал от духовната ми пасивност. Мога ли да го изхвърля от местата, на които се е наместил? Отговорът е твърдо да! Исус Христос е този, който разчупва оковите. Но за да преживеем тази свобода, трябва да намерим вратите, които са останали отворени и през които Сатана е влязъл. Трябва да кажем: „Господи, признавам, че нося отговорност за това, че съм дал на Сатана място в своя живот и отхвърлям участието си с него в това, което води до моите окови". Аз наричам този процес — стъпките на свободата. Готов ли си да бъдеш освободен? Глава 12 ще те преведе през библейските стъпки на свободата и след това ти наистина ще бъдеш свободен. 12. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|