Най-хубавото
Изтегляне 0.97 Mb.
|
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Prizivat, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, СТИХОВЕ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ К.Блейк, Книги библейски теми, Praseta v hola, 02-Основите-на-Христос (2), prokliatia
| Стъпка 3: Горчивина срещу прошка
До голяма степен мястото, което Сатана си е извоювал в живота на християните, се дължи на непростителността. Ние сме предупредени да прощаваме на другите, за да не може Сатана да се възползва от нас (2 Коринтяни 2:10, 11). Бог изисква от нас да прощаваме на другите от сърце, иначе ще ни предаде на мъчители (Матей 18:34, 35). Защо прошката е толкова важна за нашата свобода? Заради кръста. Бог не се е отнесъл с нас, както заслужаваме, Той ни даде това, от което се нуждаехме, според Своята милост. Трябва да бъдем милостиви, също както небесният ни Отец е милостив (Лука 6:36). Трябва да прощаваме, както сме били простени (Ефес. 4:31, 32). Прошката не означава да забравиш. Хората, които се опитват да забравят, откриват, че не могат. Бог казва, че Той „няма да помни вече" греховете ни (Евр. 10:17), но Бог, тъй като е всезнаещ, не може да забрави. „Няма да помня вече" означава, че Бог никога няма да използва миналото ни срещу нас (Псалми 103:12). Забравянето може да е резултат от прошката, но никога не е средство за прошка. Когато използваме миналото, за да обвиняваме другите, не сме им простили. Прошката е избор, израз на волята. Тъй като Бог изисква от нас да простим, това е нещо, което можем да направим. (Той никога не би изисквал от нас нещо, което не можем да направим.) Но прошката е трудна за нас, защото противоречи на представата ни за справедливост. Ние искаме отмъщение за страданията от нарушението. Но ни се казва никога да не търсим отмъщение (Римл. 12:19). „Защо да го оставям да се изплъзне?", протестираме ние. Оставяте го да се измъкне от вас, но той никога няма да се измъкне от Бога. Той ще се справи справедливо с него — нещо, което ние не можем да направим. Но ако не оставиш нарушителите да се измъкнат от теб, ти си вързан за тях и за миналото и това просто означава продължителна болка за теб. Прекрати болката, остави нещата. Ти не прощаваш на някого просто заради него, ти го правиш заради себе си, за да бъдеш свободен. Твоята нужда от прошка не е въпрос между теб и нарушителя, тя е между теб и Бога. Прошката е съгласие да живееш с последствията от чуждия грях. Прошката струва скъпо, ние плащаме цената за злото, което прощаваме. И все пак ти ще живееш с тези последствия, независимо дали искаш или не; единственият ти избор е дали ще го правиш с горчивината на непростителността или със свободата на прошката. Ето как Исус ти прости — Той пое последствията от твоя грях на Себе Си. Всяка истинска прошка е заместителска, защото никой всъщност не прощава, без да понесе наказанието за греха на другия. Защо трябва да простим? Защото Христос ни прости. Бог Отец „направи грешен Онзи, който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога" (2 Коринтяни 5:21). Къде е справедливостта? Кръстът прави прошката законно и нравствено правилна: „Защото смъртта, с която умря, Той умря веднъж завинаги" (Римл. 6:10). Как прощаваме от сърце? Първо признаваш болката и омразата. Ако прошката ти не стигне до емоционалната сърцевина на миналото ти, тя ще бъде непълна. Това е обичайната маска на евангелистите. Християните чувстват болката от междуличностните обиди, но не си го признават. Нека Бог извади наяве болката, за да може да се справи с нея. Оттук започва изцелението. Помоли Бога да ти припомни онези, на които трябва да простиш, докато четеш следващата молитва на глас: Скъпи небесни Татко, благодаря Ти за богатството на Твоята благост, милост и дълготърпение, като зная, че Твоята благост ме доведе до покаяние (Римл. 2:4). Признавам, че не съм показал същото търпение и милост към другите, които са ме наранили, и вместо това съм таил горчивина и омраза. Моля се в това време на себеизпитване Ти да ми припомниш само онези хора, на които не съм простил, за да мога да го направя (Матей 18:35). Моля се също, ако съм наранил други, Ти да ми припомниш само тези хора, от които трябва да потърся прошка и доколко трябва да я търся (Матей 5:23, 24). Моля това в скъпоценното име на Исус. Амин. Докато се молиш, бъди готов в ума ти да се появят имена, които са били изхвърлени от паметта ти. В 95 процента от случаите хората, с които преминавам през този процес, споменават най-напред имената на своите родители. Другото често пренебрегвано име в списъка е самия себе си. Защо трябва да прощаваш на себе си? Защото когато откриеш, че не можеш да обвиняваш Бога за проблемите си, обвиняваш себе си. Направи списък с онези, които са те наранили. Застани пред кръста, той прави прошката законно и нравствено правилна. Тъй като Бог им е простил и ти можеш да простиш. Реши, че ще носиш товара на техните грехове, без да използваш информацията за техните грехове срещу тях в бъдеще. Това не означава, че толерираш греха им. Толерирането на греха е подигравка с прошката. Трябва винаги да заставаш твърдо срещу греха. Не чакай да простиш, докато почувстваш желание да простиш, то никога няма да се появи. За чувствата е нужно време, за да изцелеят, след като е взет изборът и Сатана е изгубил мястото си (Ефес. 4:26, 27). За всеки човек от твоя списък кажи: „Господи, прощавам на (име) за (греха)". Не казвай: „Господи, моля те помогни ми да простя", защото Той вече ти помага. Не казвай: „Господи, искам да простя", защото подминаваш твърдото решение да простиш, което е твоя лична отговорност. Продължи да се молиш за всяка личност поотделно, докато си сигурен, че си се справил с всичката запомнена болка. Докато се молиш, Бог може да ти напомни хора и събития, които са те наранили и които напълно си забравил. Нека го направи, дори ако е болезнено за теб. Той иска да бъдеш свободен. Виждал съм много хора да прощават неизговорими жестокости с много емоции, но свободата, която е дошла в резултат, е огромна. Не се опитвай да отхвърлиш с доводи и обяснения поведението на нарушителя. Прошката се справя с твоята болка, не с поведението на другия. Помни: положителните чувства идват с времето, освобождаването от миналото е решаващият въпрос. Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|