„Най-скъпоценният плод - българска народна приказка
Изтегляне 0.73 Mb.
|
1 2
1396749 pomagalo com- Навигация на страницата:
- II. Тема
- IV. Възрастова група
- VII. Очаквани резултати: 1. Детето възприема приказката. 2. Детето използва разнообразни изразни средства при описание на литературни герои. VIII. Методи
- IX. Средства и нагледни материали
|
ПЛАН-КОНСПЕКТ По Български език и литература В ДГ за четвърта подготвителна група Тема: „Най-скъпоценният плод“ I. Основно направление: БЕЛ II. Тема: „Най-скъпоценният плод“- българска народна приказка. III. Образователно ядро: 1. Възприемане на литературно произведение. 2. Речник. 3. Пресъздаване на литературно произведение. IV. Възрастова група: IV група. V. Цел: Възприемане на българска народна приказка и описание на героите в нея. VI. Задачи: 1. Възприемане на българската народна приказка „Най-скъпоценният плод“. 2. Стимулиране речта на детето, чрез използване на изразни средства при описанието. VII. Очаквани резултати: 1. Детето възприема приказката. 2. Детето използва разнообразни изразни средства при описание на литературни герои. VIII. Методи: 1. Нагледни – наблюдение на рисунка; 2. Словесни – беседа, обяснение, изразително четене от учителя; 3. Игрови – дидактични-печатни; 4. Практически- работа с учено помагало; IX. Средства и нагледни материали: - табло с картинки; У: Добър ден, деца! Аз съм госпожа Александрова и днес с вас ще поиграем. Донесла съм ви няколко рисунки. Вие ще ми кажете какво изобразява всяка една от тях. У: Досещате ли се какво е нарисувано на първата рисунка? Д: Това е „Червената шапчица“. У: Точно така! Нека погледнем втората рисунка. У: Кой от вас се досети? Д: „Хензел и Гретел“. У: А сега ще видим и третата картина. Д: „Трите прасенца“. У: Браво на вас! Много сте досетливи. Имам още 2 картинки. Сега ще ви покажа четвъртата. Д: Това е „Пепеляшка“. У: Правилно! И сега ще ви покажа и последната. У: Както виждаме има седем козленца…някой им чука на вратата.. Д: „Вълкът и седемте козленца“. У: Браво! Чудесно се справихте! Това са заглавия на? Д: Приказки. У: Вие обичате ли приказки? Д: Да. У: От кого сте чували приказки? Кой ви разказва приказки? Д: Баба, дядо, мама, татко. У: Деца, приказките са истории, измислени от хората. Създадени са от хората, от народа, предават се от уста на уста, за това те се наричат? Д: Народни приказки. У: Знаете ли, че приказките са различни? Те могат да бъдат приказки за животни. Знаете ли такива приказки за животни? Д: …………………… У: Правилно! Такива приказки са „Вълкът и седемте козлета“ и „Трите прасенца“. Има и вълшебни приказки. В тях се случват необикновени случки и съществуват вълшебни предмети. Познавате ли такива приказки? Д: ………………………… У: Точно така! Такива приказки са „Хензел и Гретел“, „Пепеляшка“, както и приказката „Аладин и вълшебната лампа“. Това са много интересни приказки. Ако не знаете някои от тях, можете да помолите вашите близки да ви ги прочетат. Има още един вид приказки и това са приказките за хора. Днес ще се запознаем с точно такава приказка за хора. Тя е българска народна приказка и се казва „Скъпоценният плод“. Сега ще ви я прочета, а вие слушайте внимателно, за да ми отговорите на въпроса: Кои са героите в приказката? У: Първи изразителен прочит от учителя. Най-скъпоценният плод Българска народна приказка Един баща имал трима синове. Един ден ги повикал и им казал: – Ще дам на трима ви по една кесия жълтици. Вървете по света и търсете най-скъпоценния плод. Който от вас ми го донесе, ще му дам половината от богатството си. Взели тримата синове кесиите и тръгнали на три страни по света да търсят най-скъпия плод. След три години тримата се върнали при баща си. – Е – рекъл той, като се обърнал към най-големия си син, – донесе ли ми най-скъпоценния плод? А той му казал: – Най-скъпоценният плод, тате, трябва да е този, който е най-сладък. И аз ти купих едно свесло грозде. От всичките плодове, които ражда нашата земя, гроздето е най-сладкият плод. – Хубаво си направил, синко – отговорил бащата, – хубав плод си ми донесъл. Ами ти какъв плод си ми донесъл? – обърнал се той към средния си син. – Татко, аз мисля, че най-скъпоценният плод е този, който най-рядко се намира. Затова отидох в южните страни и ти купих редките плодове, които не растат у нас. Купих ти кокосови орехи, портокали, фурми, банани, по малко от всички други редки плодове. Ето ги: избери си, който ти хареса. – Добре си направил, синко, хубави плодове си ми донесъл. Ще си избера един от тях. После се обърнал към най-малкия си син: – А ти, синко, какво ми донесе? Защо се връщаш с празни ръце? – Вярно е, тате, че аз се връщам с празни ръце. Но парите, които ми даде, не похарчих за скъпи плодове. Аз постъпих, тате, в едно училище. И там учителите и книгите ме учиха цели три години. Плодовете, които набрах, не се виждат, защото те са в сърцето и ума ми. Мисля, татко, че те са също скъпоценни плодове... Като чул тези думи, бащата се зарадвал и казал: – Ти си ми донесъл най-скъпите плодове, синко! Ти заслужаваш наградата. Защото няма по-скъпи плодове от тия, които знанието дава на човека. У: Деца, кои са героите в приказката? Д: Героите са бащата и тримата му сина. У: Какво означава кесия? Д: ………………………. У: Кесията е малка хартиена торбичка, в която се слагат пари. У: Бащата извикал синовете си и какво им дал? Д: По една кесия жълтици. У: Какво поискал да направят? Д: Да намерят най-скъпоценният плод. У: Какво означава скъпоценен? Д: ………………… У: Означава скъп, безценен. Какво ще получи този, който намери най-скъпоценния плод? Д: …………………. У: Точно така! Ще получи половината от богатството. След колкото години се върнали синовете? Д: След три години. У: Какво плод донесъл най-големият син на баща си? Д: Грозде. У: Донесъл му едно свесло грозде. Свесло означава гроздове отрязани заедно с пръчката. В България расте ли грозде? Д: Да, расте. У: Какъв плод донесъл средният син? Д: Портокали, банани. У: Вие обичате ли тези плодове? Д: Да, обичаме. У: Правилно! А най-малкият син какво донесъл на баща си? Д: Нищо. Той е учил в училище. У: Точно така! Той е донесъл най-голямото богатство, най-скъпоценният плод. Кой спечелил наградата на баща си? Д: Най-малкият син. У: До какъв извод стигнахме благодарение на тази българска народна приказка? Д: ………………….. У: Всички знаем, че учението и образованието са много важни. Колкото повече знания имаме, толкова по- умни ставаме, за това знанията са в ума му и много му е харесало да получава знания, затова те са в сърцето му, а в сърцето е всичко, което обичаме да правим. У: Правилно ли е постъпил бащата, като е дал наградата на най-малкия син? Д: Да, защото трябва да учим. У: Когато нямаме знания ние не можем да правим нищо, не можем да четем, да пишем, без знания не можем да работим. А ако имаме знания можем да правим много неща, да имаме хубава работа, да печелим от тази работа, да сме полезни на много хора и въобще да имаме всичко, защото със знание всичко се постига. Знаете ли, че от тази приказка можем да извлечем една много интересна пословица- „Ум се с пари не купува, но най-много пари струва“. Съгласни ли сте? Д: Да, най-важното е знанието. У: Сега ще ви прочета още веднъж приказката за да можем да отговорим на въпроса: Какви качества можем да определим за най-малкия син? Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|
1 2