Наказ №3/11. 06. 2013 г., насрочено за 26. 09. 2013 г. Уважаеми госпожи и господа върховни съдии, Представям на вниманието Ви становището на Висшия адвокатски съвет по поставените за тълкуване въпроси

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com
Изх. ………………

Дата 25.09………………2013 г.

(Моля, цитирайте при отговор)

ДО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ

НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

С Т А Н О В И Щ Е

на Висшия адвокатски съвет

по тълкувателно дело № 3/11.06.2013 г.,

насрочено за 26.09.2013 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

1. Приема ли се за изпълнение в производството по чл. 457 НПК допълнителното наказание глоба, наложено от чуждестранния съд, и в какъв размер – размера, в който е наложена от чуждестранния съд, или до пределния максимален размер на глобата, ако такава е предвидена в съответния текст на НК?

Допълнителното наказание глоба, наложено от чуждестранен съд в държава – членка на Европейския съюз не се приема за изпълнение в производството по чл. 457 НПК, защото изпълнението на това наказание се осъществява по процедура, уредена в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г., изм. и доп., бр. 55 от 19.07.2011 г.). Този закон е специален по отношение разпоредбите на Глава 36 НПК, което се установява и от изричния текст на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на закона – „ заварените производства по Глава тридесет и шеста от Наказателно-процесуалния кодекс се довършват по досегашния ред“. Законът е съобразен с Рамково решение 2005/214 ПВР от 25.02.2005 г., изменено с Рамково решение 2009/299 от 26 февруари 2009 г.

При наказание глоба, наложено от съд в държава, която не е членка на Европейския съюз, наказанието глоба може да се приеме за изпълнение само ако пред българския съд са представени категорични доказателства, че наказанието не е изпълнено в държавата, където е наложено наказанието (чл. 457, ал. 6 НПК). Ако такива доказателства липсват, съдът следва да се произнесе по основния въпрос – за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, без да събира доказателства за изпълнението на условието по чл. 457, ал. 6 НПК.

В тези случаи размерът на глобата може да бъде намален съобразно размера, предвиден за съответното престъпление в българското законодателство, какъвто подход е приет изрично за наказанието лишаване от свобода – чл. 457, ал. 4 НПК, и по аналогия следва да намери приложение и по отношение на допълнителното наказание глоба. Намаляването на размера на глобата не противоречи на чл. 9, т.1, б. „а“ от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, която допуска такова вмешателство на съда по силата на чл. 10 , т. 2 от същата Конвенция.

2. В случай че следва да се приеме наказанието глоба в размера, наложен от чуждестранния съд, той следва ли да се преизчислява в български лева и към кой момент – момента на постановяване на присъдата на чуждестранния съд или друг меродавен момент?

При постановени присъди от съд в държава – членка на Европейския съюз отговорът на този въпрос се извежда от разпоредбата на чл. 8, т.2.1. от Рамковото решение: „Компетентният орган на изпълняващата държава преизчислява при необходимост финансовата санкция във валутата на изпълняващата държава по курса за деня на налагане на глобата или паричната санкция“.

Такова разрешение следва да се приложи и при глоба, постановена от съд в държава, която не е член на Европейския съюз, тъй като влизането на присъдата в сила е определящият момент при решаването на въпросите относно изпълнението на наложените наказания.

При постановяване на решението по чл. 457, ал. 3 НПК съдът следва да зачете и времето, през което осъденият гражданин е полагал общественополезен труд при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в осъждащата държава.

Българската държава е ратифицирала Конвенцията за трансфер на осъдени лица (КТОЛ), приемайки приложимостта на процедурата по чл. 9, ал. 1, б. “а” и чл. 10 КТОЛ – продължаване на изпълнение на наказанието. Съгласно чл. 9, т. 3 КТОЛ основна последица от трансфера на осъденото лице е пълната компетентност на изпълняващата държава върху изпълнението на наказанието.

Разпоредбата на чл. 41, ал. 3 НК е законова привилегия, която не променя наказанието лишаване от свобода, а представлява задължително приложима благоприятна последица от полагания от осъдения общественополезен труд. Следователно приложението на чл. 41, ал. 3 не може да се третира като изменение на наложеното наказание нито по присъди, наложени от български съд, нито по присъди, приети за изпълнение по реда на чл. 457 НПК. Поради това приспадането на времето, през което осъденият е полагал труд в чуждата държава, следва да бъде извършено от българския съд, тъй като съгласно чл. 457, ал. 5 НПК изтърпяното наказание лишаване от свобода в държавата, постановила присъдата, подлежи на приспадане.

Безспорно е и че в процедурата по чл. 457 НПК българският съд е длъжен да гарантира еднаквото приложение на закона при изпълнение на присъдите, постановени както от българския съд, така и от съд в друга държава. Всички въпроси по изпълнението на чуждата присъда съгласно чл. 9, т. 3 КТОЛ се регулират от българското наказателно право. Поради това, дори ако законът на държавата, където е постановена присъдата, не предвижда регламент за приспадане, то при данни за положен труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, това следва да бъде зачетено.

Ако законът на държавата, в която е постановена осъдителната присъда също предвижда приспадане на времето, през което осъденият е полагал общественополезен труд, то при зачитането на това време следва да се приложи режимът на държавата, където е постановена присъдата или на основание чл. 10, т. 2 КТОЛ – разпоредбата на чл. 41, ал. 3 НК.

Компетентният орган да извърши зачитането на работните дни е съдът, който постановява определението по чл. 457, ал. 3 НК, тъй като на него е възложено решаването на всички въпроси по изпълнение на присъдата по чл. 457 НПК. Приспадането на времето на положения труд е част от тази дейност, тъй като предполага правна оценка на обстоятелствата, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ

АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: