Действия по даване ход на делото в съдебно заседание

I. Подготвителната част на съд. заседание обхваща процесуалната дейност, която се извършва от откриването на съд. заседание до прочитане на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер или с прочитане на тъжбата от частния тъжител при дела от частен характер и има за задача да осигури необходимите процесуални условия за провеждане на обективно, всестранно и пълно съд. следствие и постановяване на правилна присъда.

1. Необходимо е да се провери дали не са допуснати грешки и непълноти в извършената до тогава предварителна работа и не трябва ли да се извършат нови процес. действия за осигуряване на успешното протичане на съд. заседание. Извършват се редица действия - проверява се дали всички редовно призовани лица са се явили, отстраняват се свидетелите от съд. зала и т.н.

2. В подготвителната част от съд. заседание не се решават въпросите за виновността и наказанието, не се решава въпросът за достоверността на док. материал, не се изследва и решава съществото на делото.

3. В тази част се вземат и решения по редица важни въпроси по делото - допускане до участие в процеса на нови лица, отлагане на делото, спиране на делото, прекратяване на делото и т.н.

II. Председателят на съда, след като установи, че целият състав на съда и секретарят са налице, обявява, че съд. заседание е открито, като съобщава и какво дело подлежи на разглеждане /характер - общ или частен, дата и номер, по обвинение на кого и по кой текст от НК/. Предпоставка за откриването на съд. заседание се явява само наличността на всички членове от състава на съда и секретаря.

1. След като открие съд. заседание, съдът трябва да провери дали са налице необходимите условия за неговото продължаване. Проверка дали са се явили всички призовани по делото страни, вкл. и прокурорът, и ако някой не се явил - по какви причини.

2. Следва проверка на самоличността на подсъдимия - съдията го запитва за 3-те му имена, за дата и място на раждане, народност, гражданство, местожителство, образование и сем. положение и дали е осъждан. По същия начин се установява самоличността и на другите явили се по делото лица. Свидетелите се отстраняват от съд. зала, с изключение на тези, които участват в процеса като обвинители, гражд. ищци и гражд. ответници.

3. Следва проверка дали са били връчени на подсъдимия своевременно преписите от обвинителния акт или от частната жалба.

4. След това съдът трябва да постави на разглеждане и реши всички въпроси, които се отнасят до отводите и самоотводите.

5. След като съдът се произнесе по отводите и възраженията, председателят разяснява на страните правата им, предвидени в кодекса.

6. След това трябва да се изясни може ли да се даде ход на делото в отсъствие на неявилите се лица, ако има такива. Съдът се произнася, след като изслуша страните по делото.

а/ когато не се яви прокурорът, съд. заседание трябва да се отложи /само при делата от общ характер/;

б/ когато подсъдимият е бил длъжен да се яви, но не стори това без уважителни причини, съдът трябва да вземе мерки за незабавното му довеждане под стража, за конфискуването на гаранцията и за вземане на по-тежка мярка за неотклонение. Ако незабавното довеждане на подсъдимия не е възможно, делото следва да се отложи, освен в случаите, когато са налице условията за задочно производство.

в/ когато не се яви защитникът по делото и подсъдимият се откаже от защитник, съдът е длъжен да даде ход на делото.

г/ когато не се яви частният обвинител или неговият повереник, гражданският ищец, гражданският ответник и техните повереници, въпросът за отлагане на съд. заседание се поставя в зависимост от причините за неявяването и от преценката на съда дали разглеждането на делото в отсъствие на неявилите се би попречило за разкриване на обективната истина.

д/ когато не се яви без уважителни причини частният тъжител, съдът прекратява нак. производство.

7. Разглежда се възможността да се гледа делото в отсъствие на неявилите се свидетели, експерти, тълковници и преводачи - неявяването им не е основание за отлагане на съд. производство, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени. Съдът дава становището си след изслушване на страните.

8. Съдът трябва да разреши и всички искания на страните - по реда на съд. следствие, за привличане и проверка на нови материали /призоваване и проверка на нови свидетели и експерти, изискване на нови документи и т.н./, за отлагане, спиране, прекратяване или връщане на делото за допълнително разследване, за изпращане на делото по подсъдност на друг съд и т.н. Следва също да се разрешат и всички искания за конституиране на нови страни в процеса /частни обвинители, защитници, граждански ищци и граждански ответници/.

9. Преди да даде ход на делото, съдът трябва да направи опит да помири страните, когато делото е от частен характер.

III. Страните имат равни права да предявяват едни или други молби, а съдът е длъжен да се занимае с молбите на всички и да се произнесе по тях.

13. Съдебно следствие
I. Съдебно следствие - тази част от съд. заседание, която се простира от доклада на председателя до съдебните прения и има за непосредствена задача в условията на цялостно разгръщане на основните начала на нак. процес да изясни обективно, всестранно и пълно обстоятелствата по делото и с това да осигури постановяването на присъда в съответствие с обективната истина и закона.

Съдебното следствие се явява самостоятелно издирване на всички обстоятелства и доказателствени материали по делото с помощта на специфични за този етап методи и форми на работа. Наред с материали, събрани и проверени на предварителното разследване, тук се събират и проверяват по искане на страните или по инициатива на съда и редица нови материали.

II. Съдебното следствие започва са прочитане на обвинителния акт от прокурора или на тъжбата от частния тъжител. Когато е предявен гражд. иск, той се прочита от гражд. ищец. Председателят запитва всеки подсъдим разбрал ли е в какво се обвинява.

III. Събиране и проверка на док. материали - последователност:

1. Разпит на подсъдимия - разпитът започва със запитване, признава ли се за виновен, след което се поканва да изложи, ако желае във форма на свободен разказ, всичко което знае по делото. Подсъдимият може, но не е длъжен да дава обяснения. Отказът му да даде обяснения и мотивите му за това се отбелязват в протокола на съд. заседание. Подсъдимият може да даде обяснения във всеки момент от съд. следствие по всяко обстоятелство.

След като даде обяснения съдът и страните могат да му задават въпроси в следния ред: прокурор /частен тъжител/, частен обвинител и неговия повереник, граждански ищец и неговия повереник, гражд. ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитникът на подсъдимия. Председателят и другите членове на съд. състав могат да поставят въпроси след изчерпване на въпросите от страните. Съдът е длъжен да изследва обвинението на всеки от съучастниците отделно и да ги разпитва по всяко обвинение отделно.

Разпитът на подсъдимия се извършва в присъствието на другите подсъдими. Разпитът се допуска в тяхно отсъствие, когато: това се налага то разкриването на обективната истина или някой от подсъдимите не може да присъства и това няма да затрудни разкриването на обективната истина. След завръщането в съд. зала на подсъдимите, председателят ги запознава с обясненията, дадени в тяхно отсъствие.

а/ обясненията на подсъдимия, дадени по същото дело на предв. разследване или пред друг състав на съда, могат да се използват от съда и да се поставят в основата на присъдата при следните условия:

- да е установено съществено противоречие м/у обясненията на подсъдимия дадени преди и сега;

- не могат да бъдат прочетени обаче обясненията на подсъдимия, дадени на предварителната проверка.

б/ противопоставянето на подсъдимия да се четат показанията му няма правно значение.

в/ съдът е длъжен да постанови да се прочетат обясненията на подсъдимия и когато:

- подсъдимият е починал и на делото е даден ход по отношение на другите подсъдими;

- делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;

- подсъдимият отказва да даде обяснения или твърди, че не си спомня нещо.

г/ обясненията на обвиняемия, дадени на предв. производство или пред друг състав на съда и включени в док. материал на съд. следствие по реда, установен в НПК, се преценяват на общо основание по вътрешното убеждение на съда.

д/ ползването в съд. заседание на звукозаписа и видеозаписа, изготвени при разпита на обвиняемия на предв. производство не се допуска, преди да бъдат прочетени обясненията на обвиняемия при условията и реда на НПК.

2. Разпит на свидетелите - свикват се и се разпитват един по един, като разпитаните остават в съд. зала. Те не могат да я напускат до свършването на съд. следствие, освен с разрешение на съда, взето след изслушване на страните.

а/ непълнолетните свидетели не се допускат да присъстват в съд. зала, така че след като даде показанията си той се отстранява, освен ако съдът не постанови друго.

б/ пострадалият, който участва в процеса не само като свидетел, но и като страна, не се отстранява от съд. зала.

в/ след като изложи във форма на свободен разказ всичко, което знае по делото, на свидетелят се поставят въпроси в същия ред, в който се поставят въпросите на подсъдимия. Във всички случаи страната, посочила свидетеля, задава въпросите си преди другите страни.

г/ показанията на свидетели, дадени на предв. производство или пред друг с-в на съда, могат да се четат в съд. заседание само при точно спазване на условията предвидени в НПК: когато има съществено противоречие м/у новите и старите показания /може да се констатира служебно от съда или по предложение на прокурора или другите страни по делото/; когато свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; когато свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация.

- НЕ могат да се четат в съд. заседание показанията, дадени на предв. разследване, ако свидетелят е упражнил в съда правото си да се откаже да свидетелства.

- показанията на свидетеля, дадени на предв. производство, могат да се четат само ако са дадени по същото дело, което се разглежда в съд. заседание. Не могат да се четат показанията на свидетел, който на предв. производство е бил разпитан само като обвиняем.

- ползването в съд. заседание на звукозаписа и видеозаписа, изготвени при разпита на свидетеля на предв. производство не се допуска, преди да бъдат прочетени показанията на свидетеля при условията и реда на НПК.

- ползването на свид. показания, дадени на предв. производство, без да са спазени предвидените условия, съставлява процесуално нарушение - повод за отмяна на присъдата.

д/ когато някои свидетели са разпитани по делегация от друг съд, протоколът от разпита следва да се прочете в съд. заседание. Ако не се прочете - съдът не може да се позовава на тях.

3. Експертиза. Експертите, дали заключение на предв. производство, се призовават за съд. заседание, освен ако съдът намери, че не е нужно да ги изслуша непосредствено или да поиска от тях допълнителни пояснения. В този случай следва да се привлекат всички експерти, дали заключението, а не само някои то тях.

а/ след като се прочете експертното заключение по делото, на експерта могат да се поставят въпроси по реда, по който се поставят въпроси на обвиняемия и свидетеля. Когато въпросите се отнасят до положения, които не били включени в задачата на експерта, съдът, след като изслуша страните, решава дали да се извърши допълнителна експертиза.

Съдът може да назначи експертиза и за изясняване на обстоятелства, които дотогава не са били предмет на изследване с помощта на експерти.

б/ по почин на съда или по искане на страните съдът прочита протоколите за оглед и освидетелстване, за претърсване и изземване, за следствен експеримент и за разпознаване на лица и предмети, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. В искането трябва да се конкретизира какво от този протокол съдът трябва да обсъди като доказателство. Съдът прочита и другите документи по делото, ако те съдържат факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото.

в/съдебният оглед, както и другите следствени действия се извършват от целия състав на съда в присъствието на страните, а когато е необходимо, и в присъствието на свидетелите и експерта.

4. Проверка на веществените доказателства към делото - вещ. доказателства се предявяват на страните, а когато е необходимо - и на експерта и на свидетелите. Те се внасят в съд. зала, ако не съществува пречка за това поради обема или качеството им.

а/ не се допуска подмяната на непосредственото проучване на вещ. доказателства с прочитането на протокола за следственото действие, в резултат на което са били открити и включени в док. материал. Протоколът може да се прочете само когато вещ. доказателства не могат да бъдат внесени в съд. зала или когато бъдат изгубени /унищожени/. Протоколът може да бъде прочетен с предявяването на вещ. доказателства в съд. заседание.

III. Приключване и възобновяване на съд. следствие. Когато съдът счете, че са извършени всички следствени действия, необходими за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, председателят запитва страните имат ли искания за извършване на нови следствени действия. Ако страните нямат или съдът признае направените искания за неоснователни, председателят обявява съд. следствие за приключило.

1. По време на съд. прения страните могат да искат извършването на нови следствени действия. Когато намери, че искането е основателно, съдът е длъжен да прекрати съд. прения, да възобнови съд. следствие и след като се извършат новите следствени действия, отново да пристъпи към изслушване на съд. прения. Ако в последната си дума обвиняемият посочи нови данни, които имат значение за делото, съдът също трябва да възобнови съд. следствие и отново да изслуша съд. прения и последната дума на подсъдимия. Съд. следствие може да се възобнови не само по почин на страните, но и по почин на съда.

а/ въпросът за възобновяване на съд. следствие се разрешава с мотивирано определение, което се съобщава гласно в съд. зала.

2. Следствието се възобновява само за да се извършат допълнителните следствени действия, без извършването на които не може да се счита, че док. материал по делото е събран с необходимата обективност, всестранност и пълнота.

Предметът на съд. прения се определя от въпросите, които трябва да се решат с присъдата на съда. Пренията обхващат изясняване на значението на разглежданото дело и цялостна оценка на събраните и проверени в съд. заседание док. материали с цел да се направят изводи относно виновността или невиновността на подсъдимия, по въпросите свързани с правната квалификация на извършеното от дееца, по въпросите за степента на нак. отговорност /смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степен на обществена опасност на деянието и на дееца/, по всички други въпроси на нак. отговорност /условия за освобождаване на дееца от нак. отговорност и т.н./, както и въпросите, свързани с предявения гражд. иск. Не всяка страна, която участва в пренията, взема становище по всички въпроси на делото - само по тези, които са в кръга на нейната процесуална роля.

Пренията протичат в строго установена от закона поредност: най-напред се дава думата на прокурора /частния тъжител/, а след това на частния обвинител и неговия повереник, на гражд. ищец и неговия повереник, на гражд. ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия. Този ред не може да се променя.

Пренията не са ограничени по време. Председателят на състава може да прекъсне страните само когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото.

Значение на пренията - помагат на съда да се ориентира правилно в събрания по делото док. материал и да приложи правилно закона.

1. Реч на прокурора - по дела от общ характер съд. прения започват с реч на прокурора. Речта му трябва да изразява неговото вътрешно убеждение, основано на данните по делото, закона и гражданското правосъзнание. Всички изводи трябва да бъдат подкрепени с достатъчно док. материали, вещо и най-добросъвестно анализирани. Прецизност, конкретност и логичност при боравеното с фактите. Всички оценки, квалификации, разобличителни констатации и изводи трябва да бъдат направени в подходяща езикова форма.

а/ прокурорът е безусловно задължен да изясни ясно своето мнение за вида на наказанието, но всякога е необходимо да посочи точния му размер.

б/ прокурорът трябва да вземе отношение в речта си и по отношение на гражд. иск, веществените доказателства, съдебните и другите разноски.

в/ когато обосновава тезата, че нак. производство трябва да се прекрати или да бъде постановена оправдателна присъда, прокурорът трябва да обясни ясно и убедително по какви фактически или правни съображения изоставя позицията на обвинителния акт. Но заявлението на прокурора не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение.

г/ след речите на защитата прокурорът има право на реплика, за да отговори на някои твърдения на подсъдимия и неговия защитник.

2. Участие в пренията на частния тъжител, частния обвинител, гражд. ищец и гражд. ответник.

а/ частен тъжител - при дела от частен характер съд. прения започват с реч на частния тъжител. Той има право, но не е длъжен да произнася обвинителна реч, докато прокурорът е длъжен да вземе участие в пренията. Когато частния тъжител се представлява от адвокат, последният трябва да произнесе обвинителна реч, за да изпълни своето задължение да отстоява правата и зак. интереси на частния тъжител.

б/ спрямо частният тъжител не могат да се отправят онези изисквания за логическа и правна издържаност на речта му, каквито се предявяват към прокурора - гражданите отстояват своите права и зак. интереси пред съда както могат. Такива изисквания могат да се предявяват само спрямо адвоката - представител на частния тъжител.

в/ частният тъжител и неговият повереник не са длъжни да излагат в обвинителната реч и онези обстоятелства и доводи, които са в полза на подсъдимия.

3. Частен обвинител - не е обвързан със становището, което застъпва прокурора в своята реч. Изказва се по вътрешно убеждение, изградено в/у събрания и проверен в съд. следствие док. материал и закона. Ако прокурорът поддържа обвинението, частният обвинител може да отстъпи от обвинителната си позиция и обратно, ако прокурорът “оттегли” обвинението, частният обвинител може да обосновава виновността на подсъдимия. Всичко друго е като при частния тъжител.

4. Граждански ищец /повереник/ - той може да засегне при анализа на док. материал само въпросите, които не са свързани с наказанието на подсъдимия. Когато обаче гражд. ищец притежава и качеството на частен обвинител или частен тъжител, може да пледила по всички въпроси.

В своята реч гражд. ищец следва да докаже, че събитието от което произтичат нанесените му вреди, действително е станало, че то има характер на престъпление или най-малко на гражд. деликт, че е извършено именно от подсъдимия, с/у когото е насочен гражд. иск, че вредата се намира в непосредствена причинна връзка с изследваното събитие, че тя има посочения размер. Когато по делото е привлечен гражд. ответник, в речта на гражд. ищец трябва да се докаже и обстоятелството, че гражд. ответник отговаря з причинените с престъплението вреди. Всичко друго като частния тъжител.

5. Граждански ответник /повереник/ речта му трябва да се движи в рамките на необходимото за отхвърляне на предявената с/у него граж. претенция Той също може да се откаже от участие в пренията.

Частният тъжител, частният обвинител, гражд. ищец и гражд. ответник също имат право на реплика.

6. Речи на защитниците - когато защитниците представляват различни подсъдими, поначало поредността на защитните речи би следвало да се съобразява с поредността, в която са произнесени речите по обвинението.

а/ защитникът е длъжен да произнесе защитна реч. Отказът му е грубо нарушение на неговите процесуални задължения. Но когато подсъдимият се е отказал от защита - ще си има валидна присъда.

б/ защитникът оценява док. материал и отстоява правата и законните интереси на обвиняемия и в хода на процеса. Но за първи път на съд. прения той получава възможност да подхвърли на задълбочен и основен анализ целия док. материал, на който се опира обвинението, събран и проверен с негово лично участие, и да направи това публично, след като изслуша всички доводи и съображения на страните по обвинението. Защитната реч трябва да бъде най-внимателно подготвена

в/ речта на защитника трябва да обхване всички въпроси, които подлежат на решаване с присъдата, и в тази последователност, в която трябва да се разгледат от съда.

г/ защитната реч трябва да съдържа задълбочен анализ на всички данни по делото, събрани и проверени в съд. заседание, и обосновани изводи от тези данни досежно фактическите и правни положения в полза на подсъдимия, които трябва да се имат предвид при постановяване на присъдата. В заключение на речта си защитникът трябва да формулира ясно и определено своите искания.

д/ ако прокурорът или друга страна по обвинението упражни правото си на реплика, съдът трябва да осигури възможност на защитника да отговори. Ако по този или по друг повод защитникът намери, че трябва да разшири фактическата основа на защитата, налага се той да поиска възобновяване на съд. следствие за събиране и проверка на посочените от него нови фактически данни. Ако съдът намери, че искането е основателно, ще възобнови съд. следствие, ще събере новите данни и ще осигури възможност за нови пледоарии в същия ред, предвиден в НПК.

7. Подсъдим - не е обвързан от позицията на защитника. Ако подсъдимия изнесе пред съда нови факти, без проверката на които не може да се смята, че обвинението е доказано по безспорен начин, съдът трябва да възобнови съд. следствие, за да извърши необходимата проверка.

II. Последна дума на подсъдимия - след като свършат съд. прения, независимо дали подсъдимият е участвал в тях или не.

1. В последната си дума подсъдимият изразява своето окончателно отношение към обвинението. Съдът трябва да му осигури пълна възможност да каже всичко, което смята за нужно. Председателят може да го прекъсне само ако той явно се отклонява по въпроси, които не се отнасят до делото. Не може да бъде ограничаван по време от съда. Лишаването на подсъдимия от правото му да участва в пренията или от последната дума съставлява съществено процесуално нарушение и е безусловно основание за отмяна на присъдата.

2. Възобновяване на съд. следствие - когато произнася последната си дума, подсъдимият не може да бъде подлаган на разпит. Ако тогава той изнесе нови факти, които трябва да бъдат проверени и в частност по които той трябва да бъде разпитан, съд. следствие трябва да се възобнови /напр. ако заяви че е виновен, а дотогава е отричал/.

15. Изменение на обвинението в съдебното производство
чл. 285 - Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко престъпление.

1. При изменение на обвинението в съд. заседание на първата инстанция прокурорът не е длъжен да повдига обвинение само когато трябва да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказание без съществени изменения на обстоятелствената част на обвинението.

2. Обвинението в съд. заседание се повдига с други средства - в хода на същото прокурорът установява, че е налице основанието за изменение на обвинението по чл. 285, ал. 1 и заявява устно, че повдига ново обвинение. Съдът вписва в протокола на съд. заседание така формулираното ново обвинение. Съдът не може да откаже да впише новото обвинение в протокола.

Ако са налице основанията на чл. 285, ал. 1, но прокурорът не повдига ново обвинение - тогава съдът не може нито да задължи прокурора да повдигне ново обвинение, нито пък може да прекрати съд. производство и да върне делото на прокурора - това е недопустимо, защото прокурорът е господар на ФО в съдебната фаза.

3. Изключения: чл. 285, ал. 2 Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:

а/ новото обвинение е за престъпление, за което е задължително провеждането на предварително производство, ако по делото не е било проведено предварително производство /а е проведено например полицейско/;

б/ новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или на военен съд.

4. Извън случаите по ал. 2 съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение, повдигнато от прокурора.

5. Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния прокурор.