Действия на прокурора след приключване на разследването. Особености по дела, по които не се извършва предварително производство. Обвинителен акт

а/ единственият орган, който извършва дейността е прокурора и нито едно действие от този стадий не може да бъде извършено от разследващите органи;

б/ прокурорът не утвърждава получените от разследващите органи актове, а изготвя свои актове;

в/ този стадий има различна непосредствена задача - да се провери законността и правилността на извършената дейност по разследването - т.е. този стадий е контролен;

г/ методи и средства - прокурорът не извършва никакви следствени действия - той прочита приключилото разследване и решава с какъв акт да се произнесе - постановление за спиране, за прекратяване, за връщане или с обвинителен акт;

д/ този стадий е изключен от съдебния контрол;

е/ срокове, в които трябва да се произнесе - 1 месец. Главният прокурор може да удължи този срок еднократно с още 2 месеца.

2. Същност на обвинителния акт:

а/ обвинителният акт е единственото средство за повдигане на обвинението пред съда;

б/ предпоставките, при които трябва да се изготви обвинителния акт са:

- обвинението е доказано по несъмнен начин;

- разкрита е обективната истина;

- не са допуснати съществени процесуални нарушения;

- няма основания за прекъсване и спиране на нак. производство;

в/ обвинителният акт формулира обвинението и с фактическите констатации за извършеното престъпление и с неговите правни изводи. Неспазването на някои от задължителните реквизити на обвинителния акт ще означава, че е налице съществено процесуално нарушение и съдията-докладчик ще върне делото за доразследване. чл. 235, ал. 2 - В обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; причините и условията, способствували за извършване на престъплението; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

(3) В заключителната част на обвинителния акт се посочват: данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателният закон, който трябва да се приложи; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя.

(4) Към обвинителния акт се прилагат: списък на лицата, които трябва да бъдат призовани за съдебното заседание; справка за взетата мярка за неотклонение, в която се посочва датата на задържането на обвиняемия, ако мярката е задържане под стража; справка за документите и веществените материали; справка за гражданския иск; справка за направените разноски; справка за взетите мерки за обезпечение; справка за мерките за отстраняване на причините и условията, спомогнали за извършване на престъплението, както и справка за настаняването на децата в случаите на чл. 152, ал. 4.

г/ обвинителният акт се явява и средство, което слага рамки и в процеса на съдебното доказване, защото съдът събира и проверява доказателствата само за престъплението, указано в обвинителния акт и само срещу лицето, посочено в обвинителния акт;

д/ обвинението, което е формулирано в обвинителния акт може да бъде изменено в хода на съдебната фаза.

3. Особености по дела, по които не се извършва предварително производство:

а/ правомощия на прокурора - чл.411, ал. 1:

1. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото в съда;

2. внася делото в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл. 414а или със споразумение при условията на чл. 414ж;

3. връща делото на дознателя за събиране на нови данни или за отстраняване на нарушения по чл. 409, ал. 3. В тези случаи прокурорът определя срок за извършване на действията, кой-то за дознанието не може да бъде по-дълъг от две седмици, а за бързото полицейско производство - от седем дни;

4. изпраща делото на съответния първоинстанционен съд с постановление за прекратяване на наказателното производство за произнасяне по реда на чл. 237;

5. спира наказателното производство в случаите по чл. 22 и 22а;

6. разпорежда извършването на дознание, когато не са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 или когато това се налага за разкриване на обективната истина;

7. образува предварително производство в случаите по чл. 171, ал. 1 или преобразува полицейското производство в предварително производство, когато с това ще се улесни разкриването на обективната истина,

б/ по бързото полицейско производство прокурорът се произнася незабавно след получаване на делото. При внасяне на обвинителен акт прокурорът може да задържи уличения за срок до седемдесет и два часа, за да осигури явяването му пред съда.

в/ по дознанието прокурорът се произнася в срок до един месец от получаване на делото.

1. Обща характеристика:

а/ прекратяването е действие, което може да се извърши единствено във втората фаза на досъдебното производство - действия на прокурора след приключване на разследването.

б/ винаги е свързано със слагане край на висящността на нак. процес, както и с преустановяване на нак. преследване.

в/ прекратяването на нак. производство е пречка да се възбуди ново нак. производство за същото престъпление срещу същото лице.

г/ органът, който прекратява нак. производство в досъдебната фаза е съдът - еднолично, в открито заседание. Но е необходимо мнение за прекратяване на прокурора.

д/ основанията за прекратяване са изчерпателно посочени в чл. 21:

чл. 21 НК - Не се започва наказателно производство, а започнатото се прекратява, когато:

1. деянието не съставлява престъпление;

2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;

3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;

4. деецът е починал;

5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото;

7. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки или с налагане на административно наказание.

(2) В случаите по точки 2 и 3 на предходната алинея наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда.

(3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство.

(4) Освен в случаите по алинея 1 не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато:

1. липсва тъжба;

2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 57;

3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;

4. частният тъжител оттегли тъжбата си;

5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Тази разпоредба не се прилага, ако в съдебно заседание се яви негов повереник.

е/ в досъдебната фаза може да се прекрати и на едно изключително основание - когато обвинението не е доказано - чл. 237, ал. 1, т. 2.

ж/ прекратяването на делото винаги е свързано с отмяна на принудителните и ограничителните мерки, както и с връщане на веществените доказателства, които са били приложени към делото.

з/ актът, с който се прекратява нак. дело е определение на съдия.

и/ в този стадий на процеса, когато единствено прокурорът може да изготви постановление с мнение за прекратяване има две особености:

- постигане на споразумение м/у прокурора и защитника;

- когато прокурорът изготвя предложение за освобождаване от нак. отговорност и налагане на адм. наказание.

2. Основания за прекратяване - чл. 237, ал. 1:

Прокурорът прекратява наказателното производство:

1. в случаите на чл. 21, ал. 1;

2. когато намери, че обвинението не е доказано - обстоятелствата по делото не удостоверяват положително, че обвиняемият е невинен, или пък че не е извършил престъплението. Но те не дават основание да се твърди, че обвиняемият е виновен и е извършил обвинението. Виновността на обвиняемия не е доказана по несъмнен начин, но не е доказана и невиновността на обвиняемия. Когато противоречията в док. материал не могат да бъдат преодоляни, дори да е направено всичко възможно, наказателното производство се прекратява съгл. чл. 237, ал. 1, т. 2, поради недоказаност на обвинението.

II. Спиране на нак. производство.

1. Обща характеристика:

а/ спирането, когато се постановява на досъдебната фаза се извършва от органите на предварителното производство. В съдебната фаза се спира от съда.

б/ спирането може да се осъществи само във втория стадий на досъд. фаза.

в/ спирането подлежи на съдебен контрол, но последващ и може да бъде поставен в действие само по искане на заинтересуваните страни.

г/ при спирането се преустановява временно висящността на производството.

д/ спирането на производството е свързано с възможността да бъде възобновено при необходимите предпоставки, посочени в НПК.

е/ когато производството се спира на основание, че не е разкрит извършителя на престъплението, прокурорът изпраща делото на следователя, за да продължи издирването.

ж/ когато има повдигнато обвинение, изтекли са всички давностни срокове, прокурорът прекратява обвинението, спира нак. производство и отново го изпраща на следователя, за да продължи издирването, тъй като извършителят не е разкрит. Процесът само се спира, защото има престъпление, но няма обвиняем /обвинението се прекратява/.

з/спирането на делото на всички други основания не е свързано с прекратяване на обвинението и отмяна на мерките за процесуална принуда.

и/ при спряно производство не могат да се извършват процесуално-следствени действия, а когато бъде събрана информация по оперативен път, тя е основание това дело да бъде възобновено.

2. Основания за спиране:

а/ чл. 239, ал. 1 - Прокурорът спира наказателното производство:

1. в случаите на чл. 22 и 22а;

2. когато извършителят на престъплението не е разкрит;

3. при продължително отсъствие на свидетел извън пределите на страната, когато неговият разпит е наложителен.

б/ Чл. 22. Наказателното производство се спира:

1. когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството;

2. в случаите на чл. 268, ал. 3, ако разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина /задочно производство/.

Чл. 22а При престъпления, извършени в съучастие, когато не са налице условията за разделяне, наказателното производство може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина.

в/ поради неразкриване на извършителя на престъплението - това основание се използва само в досъдебната фаза, тъй като не може да стигне до съдебна фаза в този случай;

г/ спиране на производството, свързано със свидетелите по делото - чл. 239, ал. 1, т. 3 - когато продължително свидетелят се намира извън страната.

3. Съдебен контрол при спиране на процеса - чл. 239, ал. 7-10:

(7) Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия и пострадалия пред съответния първоинстанционен съд след изтичане на три месеца от спирането на производството. Съдът се произнася с определение еднолично в закрито заседание не по-късно от седем дни от постъпване на делото в съда.

(8) Определението по предходната алинея може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник и от пострадалия в седемдневен срок от съобщаването му пред съответния въззивен съд.

(9) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(10) Последваща жалба срещу спирането на наказателното производство може да се подава не по-рано от шест месеца от влизането в сила на определението по ал. 7.

4. Възобновяване на нак. производство след спиране - основанията за възобновяване са 2:

а/ отпадане на основанието за спиране /обвиняемият е оздравял/;

б/ възникнала е необходимост от извършване на отделни следствени действия.

Органи, които са компетентни да възобновят спряната производство - по принцип прокурора, но може и следователя /когато производството е спряно поради неразкриване на извършителя/.

2. Актът е постановление за връщане за допълнително разследване.

3. Постановлението за връщане нито подлежи на съд. контрол, нито може да се възразява от разследващите органи - те са длъжни да изпълнят всички указания, които е дал прокурора и да се съобразят с констатираните закононарушения.

4. При връщането прокурорът задължително определя и срок за допълнително разследване:

а/ полиц. производство:

- дознание - 2 седмици;

- бързо полиц. производство - до 7 дни;

б/ предварително производство - не повече от 2 месеца.

5. Делото не може да се връща повторно за допълнително разследване, освен ако или не са бил изпълнени указанията на прокурора или при допълнителното разследване са възникнали нови указания.

6. Основания за връщане: чл. 236, ал. 1:

а/ следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление или закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или да се включат в обвинението нови престъпления или нови лица - задължително го връща. Изменяне на обвинението - общи правила:

- изменението на обвинение е общ институт на нак. процес във всички стадии;

- изменението на обвинението има за непосредствена задача да гарантира правото на защита на обвиняемия;

- НПК съдържа гаранции, че по измененото обвинение ще се осигури защита поне в 2 стадия на процеса;

- хипотезите на изменение - винаги са свързани както с изменение на правото, така и с изменение на обстоятелствената част на обвинението:

• 
  при закон за по-тежко наказуемо престъпление:
  

** без съществено изменение;

• 
  закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление:
  

** без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението;

• 
  когато в обвинението трябва да се включат нови престъпления и нови лица.
  

Когато се преценява дали е налице закон за по-тежко, за същото или по-леко наказуемо престъпление, единственият критерий от който ще се ръководят правоприлагащите органи е санкцията, предвидена в правната норма за съответното престъпление.

При еднакъв минимум и различен максимум по-тежка санкция е тази с по-голям максимум.

При еднакъв максимум и различен минимум по-тежка санкция е тази с по-голям минимум.

Съществено изменение на обстоятелствената част по делото е налице, когато се установят нови факти, свързани с времето, мястото или начинът, по който е извършено самото деяние.

б/ не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина - връщането на това основание не е задължително, тъй като съществува чл. 236, ал. 6 - прокурорът може и сам да извърши необходимите допълнителни процесуални действия, т.е. прокурорът има право да прецени дали да върне делото или сам да извърши необходимите действия;

в/ при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - задължително връща. Съществено нарушение ще бъде само онова, което е довело до ограничаване правата на обвиняемия и на другите субекти на нак. процес, които са участвали в досъдебната фаза.

10. Обща характеристика на първоинстанционното производство
1. Първоинстанционното производство се осъществява в съд. заседание на първата инстанция, като преди това са извършени всички подготвителни действия за разглеждане на делото в това заседание.

2. Първоинст. производство се провежда от съдия-докладчик в първия стадий на съд. фаза, а във втория стадий - от съдия или съд. състав.

Всички стадии, които предхождат съдебното заседание на първата инстанция имат предварителен и подготвителен характер.

Стадиите на досъд. фаза подготвят съд. заседание на първата инстанция, като се събират доказателства, необходими за повдигане на обвинението пред съда. Първият стадий на съд. фаза също подготвя съд. заседание на първата инстанция. Стадиите, които се провеждат след съд. заседание на първата инстанция са контролни. В съд. заседания на апелативния и касационния съд се проверява цялата дейност, извършена в съд. заседание на първата инстанция.

3. В хода на съд. следствие се извършват всички необходими процесуално-следствени действия и се събира и проверява целия доказателствен материал, необходим за решаване на делото. Затова съд. следствие е централен етап на съд. заседание на първата инстанция. В хода на другите етапи не могат да се извършват проц.-следствени действия.

4. Всички принципи на нак. процес намират проявление тук, което не е характерно за никой друг стадий, вкл. и за апелативната инстанция.

5. За първи път се събират на едно място всички участници в нак. процес.

6. Този стадий се състои от 5 самостоятелни етапа:

а/ действия по даване ход на делото;

б/ съдебно следствие /разследване/ - събират се доказателствата - извършват се процесуално-следствени действия;

в/ даване ход на съдебните прения;

г/ последна дума на обвиняемия;

д/ постановяване на присъда.

7. Дейността по този стадий приключва с присъда или с прекратяване на производството, ако са налице основанията на чл. 21, или със спиране на нак. производство, ако са налице основанията на чл. 22 и чл. 22а;

8. След приключване на съд. заседание съдът може да прекрати съд. производство и да върне делото на прокурора за доразследване, но съдът не може да върне делото при непълнота на доказателствата - длъжен е да ги събере сам.

9. Присъствието на прокурора в съд. заседание на първата инстанция, когато делото е от общ характер, е задължително - неучастието му е съществено процесуално нарушение.

10. Присъствието на подсъдимия е задължително, но само когато става въпрос за нак. дело, по което е повдигнато обвинение за тежко престъпление /повече от 5 год. ЛС/. По всички други дела подсъдимият трябва да бъде редовно призован, защото в противен случай ще е налице съществено процесуално нарушение. Но след като е редовно призован и делото не е за тежко престъпление - той не е длъжен да присъства.

11. При разглеждане на делото по правилата на задочен процес по чл. 268, ал. 3 /Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако: не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган; местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено; се намира извън пределите на Република България, когато местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини, или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си/, подсъдимият също не присъства в съдебното заседание. Но макар и да са налице всички условия за задочно разглеждане на делото, съдът може да спре съд. производство и да не разгледа делото в съд. заседание, когато прецени, че отсъствието на подсъдимия ще попречи да бъде разкрита истината в този нак. процес.

12. Единствено в това заседание участват съдебни заседатели.

13. Това е единственият стадий в съд. фаза на нак. процес, в който се провежда пълно съд. следствие. В съд. заседание на въззивната инстанция също може да се стигне до провеждане на пълно съд. следствие, но това не е задължително.

1. Образуване на съдебно производство - съд. производство се образува от председателя на съда с разпореждане, както по нак. дела от общ характер, така и от частен характер. По делата от частен характер може да се откаже образуване на съд. производство, като отказът подлежи на обжалване. По делата от общ характер председателят на съда не може да откаже да образува съд. производство, ако има внесен обвинителен акт. За да се образува съд. производство е необходимо да има внесен валиден обвинителен акт, с всички изискуеми от закона реквизити.

След като образува съд. производство, председателят го разпределя на съдия-докладчик, който проверява 4 въпроса:

а/ подсъдно ли е делото на този съд - ако не е - прекратява СЪДЕБНОТО производство и изпраща на компетентния орган;

б/ има ли основания за прекратяване или спиране на нак. производство;

в/ допуснато ли е на предв. производство съществено нарушение на процесуалните правила - ако има - може да прекрати СЪДЕБНОТО производство и да върне делото за допълнително разследване, като посочва допуснатите нарушения;

г/ налага ли се изменяне или отменяне на мярката за неотколонение - съдията-докладчик се произнася служебно по мярката за неотклонение.

Когато съдията-докладчик констатира, че всичко по делото е перфектно, той връчва препис от обвинителния акт /тъжбата на частния тъжител/ на подсъдимия. В 7 дневен срок от връчване на преписа подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.

2. Предаване на съд - с изпращането на препис от обвинителния акт е налице предявяване на обвинение. Затова неизпращането на препис или пък неспазването на 7 дневния срок винаги ще е съществено процесуално нарушение.

Предаването на съд става с предаването на преписа от обвинителния акт на подсъдимия. НПК не изисква от съдията-докладчик да постановява писмен акт за предаване на съд. Но когато той е отговорил на всички въпроси по чл. 241 и е установил, че всичко е перфектно, той е взел решение да предаде обвиняемия на съд, т.е. обвиняемият става подсъдим от момента на вземане на това решение.

3. Същински подготвителни действия за разглеждане на делото в съд. заседание - чл. 255: (1) За подготовката на съдебното заседание съдията-докладчик се произнася по всички искания относно:

а/ мярката за обезпечаване на гражданския иск, на конфискацията и на глобата;

б/ редът, по който следва да се разгледа делото;

в/ лицата, които се допускат до участие в съдебното производство;

г/ събирането и проверката на нови доказателства;

д/ разглеждането на делото при закрити врати, привличането на запасен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, експерт, преводач или тълковник и извършването на следствени действия по делегация.

е/ по искане относно мярката за неотклонение се произнася съдията-докладчик.

ж/ съдебното заседание се насрочва в срок до два месеца от представяне на обвинителния акт или тъжбата в съда. Когато делото представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши заседанието да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок.

з/ задължения на съдията-докладчик - разпорежда да се призоват за съдебното заседание лицата, посочени в списъка, и взема необходимите мерки, за да осигури на страните възможност да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения.