Постановяване на присъдата

1. Съд. заседание продължава в нови условия - не се открива ново съд. заседание. След като гласуват присъдата, съдиите се връщат в съд. зала, за да я прочетат. Не може да се говори за действителна присъда, ако тя не е прочетена публично. Особен протокол за прочитане на присъдата не се съставя.

2. Процесуално значение - присъдата е основният акт, с който съдът осъществява своята функция. Всички други съд. актове или подготвят условията за постановяване на правилна присъда, или осигуряват проверка на присъдата /по реда на второинстанционното или касационното производство/. и привеждането и в изпълнение. При нейното постановяване съдът оглежда цялото производство, правилността на следствените и други процесуални действия, извършени на предв. производство и в съд. заседание, пълнотата, всестранността и обективността на док. материал, правилността на отношението, което е взел съответния орган към исканията на участниците в процеса, какви факти са установени в подкрепа на обвинението и в подкрепа на защитата, какви изводи могат да се направят от тези факти.

3. Присъдата е акт, който всякога се издава само след като съдебното заседание се доведе до край.

4. Присъдата е акт, с който не само се установява и конкретизира наказателното правоотношение, но се осигурява и неговата изпълнимост.

5. За да изпълни своето предназначение, присъдата трябва да бъде убедителна - законна, обоснована, справедлива и постановена при такава организация и реализация на съд. заседание в/у основата на процес. правила, че не оставя никакво съмнение в нейната правилност.

II. Ред за постановяване на присъдата.

1. Тайна на съвещателната стая - съдът постановява присъдата на тайно съвещание, на което могат да присъстват само членовете на състава. Съдиите и съд. заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието относно разискванията и гласуванията по въпросите по делото. Присъствието на което и да е лице извън съд. състав е абсолютно основание за отмяна.

2. На съвещанието съдът преценява доказателствените материали, събрани и проверени в съд. заседание, и доводите на страните.

3. Съдът прави изводи досежно обстоятелствата, които могат да се считат за установени в резултат на съд. следствие и пренията на страните. Необходимо е да се установи има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно. Ако се стигне до заключението, че деянието е извършено от подсъдимия, следва да се пристъпи към правна квалификация на деянието - съставлява ли то престъпление и по коя разпоредба от особената част на НК трябва да се подведе. Съдът трябва да отговори на въпросите:

а/ подлежи ли подсъдимия на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23-25 и чл. 27 НК /множество престъпления, влязла в сила присъда/ какво общо наказание да се наложи;

б/ при какъв режим да започне изтърпяването на наказанието лишаване от свобода;

в/ да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателния срок при условно осъждане, а в случаите на чл. 64 НК /особени правила за непълнолетните/ каква възпитателна мярка да се наложи и чл.78а НК /замяна с адм. наказание/ - какво да е то;

г/ на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

д/ налице ли са условията по чл. 68 и 69 НК /отложено наказание - условно/ и какво наказание подсъдимият трябва да изтърпи;

е/ налице ли са условията на чл. 53 НК /кои вещи да се отнемат в полза на д-вата/;

ж/ да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер. Съдът е длъжен да се произнесе и по основателността и размера на иска. Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се определя поотделно:

- имуществени вреди - необходимо е да е доказана не само основателността на иска, но и размерът на претърпените вреди. Подсъдимият трябва да заплати онези имущ. вреди, които са действителни /реални/, а не предполагаеми, пряко произтичащи от престъплението и са причинени виновно /умишлено или непредпазливо/. Гражд. иск не може да бъде отхвърлен поради недоказаност на своя размер - съдът е длъжен да събере необходимите доказателства, за да се установи точния размер на щетите.

- обезщетението трябва да се присъди на правоимащия, а не на друго лице;

з/ какво да стане с веществените доказателства;

и/ на кого да се възложат разноските по делото.

4. Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава посочените по-горе въпроси за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.

5. Когато е пропуснал да се произнесе по гражд. иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока на обжалването.

III. Видове присъди - подсъдимият може да бъде признат за виновен или невиновен.

1. Виновен - когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

2. Невиновен /невинен/ - когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от виновно, както и когато деянието не представлява престъпление.

3. По гражд. иск - всички суми, за които има и най-малко съмнение, че са били присвоени от подсъдимия, не следва да се включват в размера на обезщетението, присъдено по гражд. иск.

IV. Съдържание на присъдата.

1. Диспозитив

а/ диспозитив, с който подсъдимият е признат за виновен и му е определено наказание - съдържа: решението на съда, че подсъдимият е виновен за престъплението, за което е предаден на съд; нак. закон, по който подсъдимия се признава за виновен; видът и размера на наказанието; окончателният размер на наказанието в случай на съвкупност на престъпления; продължителност на изпитателния срок и на кого се възлага задължението да наблюдава осъдения в случай на условно осъждане; решение за зачитане на задържането до постановяване на присъдата. Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления трябва да се посочи по кои от тях се осъжда и по кои - оправдава. В случаите на прекратяване на нак. производство поради амнистия или давност съдът признава подсъдимия за виновен и прилага закона за амнистията или давността; в случаите на чл. 61 НК съдът признава подсъдимия за виновен, освобождава го от нак. отговорност и му налага възпитателна мярка; в случаите на чл. 78а НК съдът признава подсъдимия за виновен, освобождава го от нак. отговорност и му налага административно наказание;

б/ в диспозитива на оправдателната присъда съдът излага решението си, че подсъдимият се признава за невиновен. Както диспозитивът, така и мотивите на оправдателната присъда не могат да съдържат изрази, които поставят под съмнение невиновността на оправдания.

2. Мотиви - съдът трябва да изложи кои обстоятелства са приети за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите решения. При противоречия на док. материали трябва да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. Необходимо е от мотивите да се вижда, че действително е направено обсъждане на доказателствата:

а/ когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение:

- непълнота в мотивите ще има, когато съдът не е обосновал или не е обосновал достатъчно някои свои изводи;

- противоречие в мотивите ще има не само когато две твърдения се изключват, но и когато твърдението е нелогично;

- порок в мотивите ще има и когато те съдържат предположения или позовавания, противоречащи на закона, на светогледа, идеологията, правосъзнанието, обществените, политическите и моралните принципи, господстващи в нашето общество.

Порокът в мотивите води до отмяна на присъдата, доколкото е съществен.

Присъдата подлежи на отмяна, когато съществува противоречие м/у мотивите и диспозитива.

б/ липсата на мотиви означава липса на част от присъдата. НПК изрично посочва, че присъдата съдържа уводна част, диспозитив и мотиви Липсата на мотиви винаги води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

3. Съдът може да се произнесе с определение по въпросите относно:

а/ общото наказание, което следва да се определи на основание чл. 25,27 и приложението на чл. 53 НК;

б/ първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, когато е пропуснал да направи това с присъдата;

в/ налице ли са условията на чл. 68, 69, 69а, и 70, ал. 7 НК /ако наруши условията на условното освобождаване, условното осъждане и предсрочно освобождаване/ и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;

г/ веществените доказателства и разноските по делото.

При а/, б/ и в/ съдът се произнася в съд. заседание с призоваване на осъдения.

4. Поначало присъдата се изготвя от председателя на състава, но може тази задача да се възложи на някой от съдебните заседатели.

5. Присъдата се подписва от целия състав на съда. Неподписването на диспозитива, макар и само от един член от състава на съда, независимо съдия или съд. заседател, прави постановената присъда абсолютно недействителен съдебен акт, който не поражда правни последици.

а/ нищожен е и присъда, подписана от лице, което е нямало право да подпише, защото не е участвало в състава на съда, компетентен да реши делото.

б/ мотивите са част от присъдата и не е нужно да се подписват отделно от диспозитива. Важно е само да не съществува съмнение, че подписите се отнасят до цялата присъда, а не само до диспозитива. Подписването на мотивите отделно от диспозитива е наложително само в случаите, само когато някой от членовете на състава е подписал присъдата при особено мнение.

в/ особеното мнение трябва да се заяви при постановяване на присъдата, то се отбелязва при подписването на присъдата, съотв. на диспозитива и се излага в писмена форма не по-късно от 15 дни след обявяването и.

V. Обявяване на присъдата.

1. Присъдата трябва да се обяви в съд. зала.

2. Съдът е длъжен да обяви присъдата заедно с мотивите. По дела, които представляват фактическа и правна сложност излагането на мотивите може да стане и след обявяването на диспозитива, но не по-късно от 15 дни. В този случай председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда.

3. След като постанови присъдата, съдът не може да внася в нея никакви поправки, допълнения или изменения. Съдът, който е постановил присъдата може да поправя в нея по свой почин или по искане на страните само очевидни фактически грешки, отнасящи се до гражданската или друга част на присъдата - в съд. заседание с призоваване на страните /решение на ВС/.

4. След като постанови присъдата, съдът се произнася и по мярката за неотклонение. Когато подсъдимият е освободен от нак. отговорност, осъден условно, осъден на наказание по-леко от лишаване от свобода, или оправдан, мярката за неотклонение задържане под стража се заменя с по-лека и задържаният се освобождава още в съд. зала. Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражд. иск, на глобата и конфискацията.

5. Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с коята РБ има договор за предаване за изтърпяване на наказанието, съдът трябва да уведоми осъдения за възможността да се обърне към гл. прокурор с молба да предложи предаването му за изтърпяване на наказанието в д-вата, на която е гражданин.

2. Задачи на въз. производство:

а/ да провери законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда;

б/ да осигури точното и еднакво прилагане на законите от първоинстанционните съдилища и от органите на предв. разследване - чрез задължителни указания на въз. съд, когато отменя присъдата и връща далото на първа инстанция или на предв. разследване;

в/ във въз. производство намира пълно проявление ревизионното начало – чл. 313. Ревизионното начало намира приложение в 3 направления:

• 
  относно лицата, подали жалба – съдът изменя или отменя присъдата и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основание за това;
  
• 
  относно частите на присъдата – съдът отменя присъдата и в необжалваната част, ако има основания;
  
• 
  относно основанията за обжалване – съдът отменя присъдата и на основание, което не е посочено в жалбата или протеста, ако има основание за това.
  

Касация, за разлика от апелация, означава правото да проверява правилното приложение на закона, но никакво установяване на факт. положения.

4. Общо правомощие на въз. съд по чл. 313 НПК:

а/ проверка на законността – правилно ли е приложен закона. Под закон се разбира както НК, така и НПК. Когато не е правилно приложен НК – допусната е грешка в правната квалификация. Неправилно приложение на НПК – допуснато съществено процес. нарушение.

б/ справедливост на присъдата – когато определеното наказание е точно в рамките на санкцията на правната норма и е правилно индивидуализирано.

в/ обоснованост на присъдата – когато фактическите констатации, установени от съда в обстоятелствената част на присъдата в пълна мяра съответстват на събрания доказателствен материал. Присъдата може да е обоснована, но истината по делото да не е разкрита /когато доказат. материал е манипулиран/.

5. Във втората инстанция се допускат и проверяват всякакви доказателства и док. средства без ограничение. Ако е необходимо се провежда съд. следствие. Пълно съд. следствие ще се наложи да извърши въз. инстанция, когато са оспорени всички факт. констатации на обжалваната /протестираната/ присъда – тогава ще се извършат отново всички необходими следствени действия.

6. Във въз. инстанция могат да се установяват нови факт. положения. Въз. инстанция може да проверява установените факт. положения на първата инстанция, може да ги оспори, но може и да реши делото без да го връща за ново разследване, като установи нови факт. положения. Тя може да отмени присъдата и да реши делото по същество в зависимост от това дали трябва да приложи закон за по-тежко или за същото, еднакво или по-леко наказание.

а/ когато трябва да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, втората инстанция ще измени присъдата и ще реши делото по същество. Друг вариант няма – присъдата не може да се отмени;

б/ когато трябва да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление има 2 възможности:

• 
  да постанови нова присъда, но само при положение, че е имало обвинение за това по-тежко наказуемо престъпление в съд. заседание на първата инстанция;
  
• 
  когато не е имало обвинение в първата инстанция за това, въз. съд не може да реши делото по същество, а ще го върне на досъд. производство или на първата инстанция за доразследване.
  

8. При оценката на док. материал от въз. инстанция не съществуват каквито и да било ограничения. Въз. инстанция има право на оценка на док. материали в пълен обем.

а/ на първо място въз. инстанция оценява док. материал по делото. Тя проверява:

• 
  дали използваните доказателства са фактически данни и дали са индивидуализирани и конкретизирани използваните факти /т.е. дали първата инстанция не се е позовала на слух/.
  
• 
  дали използваните факти се намират във връзка с предмета на доказване и допринасят за неговото изясняване.
  
• 
  дали използваните факти като доказателства са събрани, проверени и установени по реда на НПК /чрез предвидените способи и начини/.
  

• 
  допустимостта на док. средства – допустимостта се отнася само до док. средства, а не към доказателствата. Допустими док. средства са само тези, които са предвидени в НПК – устните и веществените док. средства са посочени изчерпателно, докато писмените – не.
  

• 
  при оценката на док. средства се преценява тяхната достоверност /респ. недостоверност/, а при оценката на доказателствата се преценява дали са съществували или не установените факти /те не могат да бъдат достоверни-недостоверни/.
  
• 
  преценява се дали е обсъден целия док. материал поотделно и в неговата съвкупност, дали са обсъдени противоречията в док. материал.
  
• 
  проверяват се и мотивите на присъдата – защо съдът е дал вяра на едни док. материали, а на други – не и какви са съображенията за това.
  

9. Въз. инстанция има неограничено право да проверява, да оспорва и да приема нови правни изводи, различни от приетите в първата инстанция. В този случай въз. инстанция ще измени присъдата или ще постанови нова, с изключение когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление и не е имало такова обвинение в първата инстанция.

10. Въз. инстанция може:

а/ да прецени като отегчаващи такива обстоятелства, които първата инстанция е приела за смекчаващи и обратно /това е въпрос на правен извод, а не на фактически извод/.

б/ да приеме, че е налице съизвършителство, а не помагачество и обратно;

в/ да приеме, че е налице маловажен случай, големи размери, особено големи размери и обратно и т.н.

11. Във въз. инстанция делото се решава винаги от 3-ма съдии, т.е. липсват съд. заседатели.

12. Във въз. инстанция действа забраната да се влошава положението на подсъдимия. Това означава:

а/ тази забрана е средство на подсъдимия да подава жалба, без да се опасява, че може да се влоши положението му;

б/ какво означава да се влоши положението – има 3 хипотези:

• 
  когато се увеличава наказанието;
  
• 
  когато се отменя оправдателната присъда;
  
• 
  когато се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление.
  

13. Субекти, които участват в нак. производство пред въз. инстанция:

а/ окръжни съдилища, за присъди постановени от РС;

б/ апелативни съдилища, за присъди постановени от ОС. АС може да бъде само въззивна инстанция.

в/ страните са същите, които са участвали и на първата инстанция, с изключение на прокурора, който винаги е по-горестоящ.

18. Образуване на въззивното производство. Доказателства пред въззивната инстанция
І. Образуване на въз. производство.

1. 
   Общи предпоставки за образуване на производство пред въз. инстанция:
   

б/ наличието на накърнен правен интерес.

2. 
   Срокът за обжалване на присъдата е посочен в чл. 318 НПК – 15 дни, а при късни мотиви – 30 дни. Този срок е преклузивен.
   

а/ прокурор – има неограничено право да обжалва всяка присъда:

• 
  може да обжалва присъдата във всичките и части;
  
• 
  може да обжалва на всички основания;
  
• 
  може да обжалва спрямо всяко лице;
  
• 
  може да протестира както в интерес на подсъдимия, така и с искане да се влоши положението му;
  
• 
  може да протестира както оправдателна, така и наказателна присъда;
  
• 
  може да протестира независимо от позицията, която е заел на съд. прения в съд. заседание на първата инстанция.
  

• 
  той може да обжалва и оправдателна присъда, но само в 2 хипотези:
  

• 
  присъдата е с оправдателен диспозитив, но пък е осъдителна в гражданската и част /и той я обжалва в тази и част/;
  
• 
  когато не е предявен граждански иск, диспозитивът е оправдателен, но подсъдимият обжалва мотивите и основанията за оправдаването му.
  

• 
  правото на подсъдимия да обжалва присъдата е съчетано със забраната да се влошава положението му.
  

• 
  правото на защитника да обжалва присъдата е именно негово право, т.е. той може да го упражни и без съгласието на подсъдимия /дори и въпреки неговата воля/;
  
• 
  за обжалването на присъдата не е необходимо изрично пълномощно – достатъчно е той да е упълномощен за участие в нак. процес;
  
• 
  редовно упълномощеният защитник може да подава жалба, независимо дали е взел или не участие в съд. заседание на първата инстанция;
  
• 
  защитникът има право да обжалва присъдата само в полза на подсъдимия;
  
• 
  когато защитникът не намира основания да обжалва присъдата, но подсъдимият иска това, т.е. не могат да се съгласуват – в този случай защитникът трябва да осигури техническа помощ на подсъдимия да изготви жалбата си и след това да участва в съд. заседание на втората инстанция.
  

д/ граждански ищец и граждански ответник – могат да обжалват присъдата само в гражданската и част и то при положение, че са накърнени техните права и законни интереси.

ІІ. Доказателства пред въззивната инстанция.

1. 
   Съгл. чл. 314 НПК “във въз. инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред”. Доказателства /в случая/ = док. материал.
   

2. 
   Ред за допускане на док. материал пред въз. инстанция – чл. 326 НПК:
   

б/ съдът в разпоредителното заседание е длъжен да се произнесе по необходимостта от разпит на подсъдимия, т.е. разпитът на подсъдимия не е задължителен във втората инстанция, но съдът е длъжен да се произнесе по това.

в/ свидетелите и експертите, когато съдът реши могат да се разпитат повторно, но критериите на закона за това са два:

• 
  съдът е решил, че повторният им разпит е необходим - при противоречията в показанията на свидетелите и т.н.;
  
• 
  когато свидетелите депозират обяснения във връзка с новооткрити обстоятелства.
  

д/ във въз. инстанция важи принципът за служебното начало – могат да се допускат, събират и проверяват служебно док. материали, без да има искане от страните.

е/ срок за представяне на доказателства:

• 
  чл. 326, ал. 5 – страните могат да представят нови писмени доказателства до даване ход на делото;
  
• 
  чл. 319, ал. 1 – в жалбата и протестът се посочват и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въз. съд.