Изпълнителното деяние на клеветата е “разгласи позорно неверно обстоятелство пред другого за пострадалия”. Клеветата е довършена със самото възприемане на клеветническото твърдение. Не е необходимо това трето лице да е приело за истина клеветническите твърдения.
От субективна страна – умишлено престъпление, което означава че клеветникът осъзнава, че обстоятелствата които разгласява са неверни. Следователно няма да има клевета, когато се твърдят обективно неверни факти, но деецът е убеден че това е така, без значение са причините, поради които вярва в истиността на клеветническите твърдения.
Квалифицирани случаи на клевета - чл. 148, ал. 2, за клевета, извършена при условията на предходната алинея, както и за клевета, от която са настъпили тежки последици.
Подобно на обидата, клеветата също е квалифицирана с оглед на обекта /нанесена на длъжностно лице или на представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функциите му – чл. 148, ал. 1, т. 3/; с оглед на обективната страна /разпространена чрез печатно произведение или по друг начин– чл. 148, ал. 1, т. 2/ и с оглед особения субект /нанесена от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му - чл. 148, ал. 1, т. 4/.
Клеветата може да бъде и престъпление, квалифицирано по резултата – когато от нея са настъпили тежки последици. Последните са неблагоприятни изменения в личността или общественото положение на пострадалия, които са пряко причинени от клеветата, и които не включват засягането на честта и достойноството му. Такива могат да бъдат например уволнение, семейни проблеми, психическо разстройство и т.н.
Раздел VІІІ “Разврат”.
Всички престъпления по раздел VІІІ засягат обществените отношения, които осигуряват съблюдаване на половия морал в обществото, на половата нравственост.
Системата на тези престъпления включва три групи такива:
1. блудство – чл. 149-150;
2. престъпни съвокупления – чл. 151-154;
3. други престъпления – чл. 155-159.
Сподели с приятели: |
