Наказателно право



страница96/103
Дата22.12.2022
Размер0.89 Mb.
#116014
ТипКодекс
1   ...   92   93   94   95   96   97   98   99   ...   103
ok Markov
Свързани:
162637256138562
От субективна страна формата на вина е умисъл, но отношението на дееца към възникналата конкретна опасност за живота или имота някого трябва да е непредпазливост.
В случаите, когато опасността по ал. 1 на чл. 334 от НК е реализирана, деянието ще бъде квалифицирано по ал. 2 на чл. 334 от НК. И тук както при палежът, деецът трябва да има умисъл по отношение на наводняването, а по отношение на реално настъпилите последици – смъртта на другиго или значителните вреди, непредпазливо отношение. Ако по отношение на смъртта деецът е имал умишлено отношение е налице иделна съвкупност между умишленото наводняване по чл. 334, ал. 1 и умишленото убийство по чл. 115 и сл. от НК.
Наводняването, подобно на палежа, е въздигнато в престъпление, когато е извършено по непредпазливост. Основният състав на непредпазливото наводнение е даден в чл. 335, ал. 1 от НК. Единствената разлика между основния състав на умишленото наводняване и непредпазливото се състои във формата на вина – във втория случай деецът нито е искал, нито е допускал наводнението.
Деянието по чл. 335, ал. 1 от НК отново е квалифицирано ако са настъпили опасните последици – смъртта на другиго или значителни вреди. И след като по отношение на наводняването деецът е имал непредпазливо отношени, то той има същото и по отношение на настъпилите последици.


Незаконно придобиване и съгланяване на оръжие.
Друго общоопасно престъпление по раздел І на гл. ХІ е незаконното придобиване, държане или разпореждане с взривни, огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Съгласно чл. 339, ал. 1 от НК, който придобие по какъвто и да е начин, държи или предаде другиму взривни, огнестрени, химически, биологични или ядрени оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва...
Субект на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което не притежава необходимото разрешение за придобиване, държане или предаване другиму на съответното общоопасно средство.
Изпълнителното деяние може да се изрази в три форми – придомиване, държане или предаване другиму на съответото общоопасно средство.
Първата форма на изпълнителното деяние – придобиването, обхваща всички възможни способи за установяване фактическата власт върху предмета на престъплението – правомерни или неправомерни. Когато обаче деецът придобие общоопасните средства чрез престъпление и след това продължава да ги държи без надлежно разрешение, ще е налице реална съвкупност между двете престъления.
Втората форма на изпълнителното деяние – държането, е от типа на т.нар. продължавани престъпления, при които изпълнителното деяние се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване на състава, до настъпване на някакви зависещи или не от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват.
От субективна страна формата на вина е умисълът.
В чл. 339, ал. 3 от НК е никриминирано предаването на взривове и оръжие, подобно на третата форма на изпълнителното деяние на чл. 339, ал. 1 от НК. Разликата между тах е, че в този случай деецът по начало има надлежното разрешение за отчуждаване или продаване на премета на престъплението. Укоримостта на неговото поведение се заключава в това, че лицето, на което се предават или отчуждават общоопасните средства няма разрешение за придобиването им или позволително за носене на съответното оръжие.


28. Престъпления по транспорта. Обект на престъпленията по транспорта са обществените отношения, свързани с номалната и безаварийна работа на транспорта. По своята същност транспортът представлява предвижване на хора и стоки в пространството. В зависимост от средата, където се осъществява, транспортът бива въздушен, воден и сухопътен. Съставите на престъпленията по транспорта обхващат посегателствата върху транспорта с механична тяга. Транспортът с жива сила не се обхваща от тези състави. Транспортните престъпления са общоопасни, защото поставят в опасност широк кръг лица и имущества. Характерно за престъпленията по транспорта е, че с тяхното извършване се нарушават не само разпоредбите на НК, а и други закони и подзаконови актове, издадени във връзка с нормалната дейност на транспорта. Транспортните престъпления могат да бъдат систематизирани в две групи:
1. престъпления против безопасността на транспорта – чл. 340-344 от НК;
2. престъпления само против реда в транспорта – чл. 345-346 от НК.

Съгласно чл. 340, ал. 1 от НК, който повреди подвижен железопътен състав или железопътен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство /тролейбус, трамвай и др. такива, предназначени за масов превод/ или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва ...




Сподели с приятели:
1   ...   92   93   94   95   96   97   98   99   ...   103




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница