Трета глава. Резултати и анализ на информацията

Независимо от начина на регистрация на резултатите същите се систематизират в таблици и след това се представят графично за онагледяване и облекчаване на анализа и изучаването на явленията и процесите. Когато систематизираме резултати от измерване или тестуване на дадено явление или признак, ние ползваме така наречените статистически таблици. Според предназначението, формата, и съдържанието си те биват:

 Първични статистически таблици - данните са получени от непосредствената статистическа групировка на резултатите от измерването.

 Производни статистически таблици - специално подбрани данни от първичните такива, като например максималното постижение от серия опити по даден тест или данни от косвени измервания изчислявани допълнително по формули.

 Статични статистически таблици - когато резултатите характеризират изучаваното явление в неговото статично състояние, в даден момент от времето.

 Динамични статистически таблици - когато резултатите характеризират динамиката на изучаваното явление във функция от времето.

 Статистическите таблици се класифицират още и според това какви съждения и умозаключения могат да се правят от тях. В тази връзка логическите елементи на таблицата са свързани с нейното вътрешно съдържание и се формират от статистическият субект и статистическият предикат.

 Статистически субект са тези единици и съвкупности, които трябва да бъдат количествено характеризирани, например изследваните лица, прилаганите тестове, полът - мъже и жени, контролна и експериментална група и др.

 Статистически предикат са показателите и признаците, чрез които субектът се характеризира от числената стойност на резултата. Пример: при таблици с данни от вариационен анализ предикат са статистическите показатели х, s, v и т.н.

 Според строежа на статистическия субект таблиците биват прости, групови и комбинирани.

 Прости са тези таблици, чиито статистически субект е само един списък от обекти на изследване. Например: списък на изследваните лица, отбори, дружества, секции, тестове и т.н., за които се дава разпределението на случаите в статистически ред.

 Когато разпределението на наблюдаваните случаи е направено съобразно характера на признаците, таблиците могат да бъдат: интервални (при непрекъснати признаци), степенни (при прекъснати признаци), категорийни ( при описателни признаци), времеви и териториални.

 Според това данните в таблиците дали са подредени в статистически или вариационен ред те биват елементарни и ранжирани таблици.

 Елементарните таблици съдържат първичните резултати непосредствено получени от измерването в тестуването, без да са предварително групирани. Те се използват за последващо обработване на получената информация, за директно изчисляване с калкулатор или за внасяне на тези резултати в компютъра. Обикновено тези таблици и данните в тях не се прилагат в научния труд, не се използват за онагледяване.

 При ранжираните таблици данните в тях се подреждат (ранжират) във възходящ или низходящ ред според големината на изследвания признак. Те се прилагат при обработване на непараметрични показатели, например при рангова корелация с коефициента на Спирман.