Наръчник по зарибяване на планински реки с балканска пъстърва

• 
  Ще бъдат пускани в реките всякакви неместни видове, като дъгова пъстърва и сивен, защото са по-евтини и растат по-бързо. Ще бъде пускан и липан, който е особено интересен, тъй като трудно се лови на спининг. Той е много подходящ за мухарски риболов и поради това е популярен в мухарските среди, които са най-големите привърженици на платения речен риболов.
  
• 
  задържането на риби в платения участък ще пречи на миграцията на дивите риби за търсене на храна и през размножителния период;
  
• 
  най-важно - в целия регион реките ще трябва да бъдат обезрибени напълно за да ходи някой да плаща. Има подобен опит в съседни държави извън платените участъци. При сегашното ниво на бракониерство у нас, всички риби от околните реки ще бъдат хванати и пуснати на платеното.
  

Всъщност, платен речен риболов в пъстървовата зона се осъществява и в момента у нас на териториите на някои ловни стопанства, като допълнителна атракция към платения лов. И на някои места се достига до такива ужасяващи сцени, че описаните вредни практики в чужбина бледнеят. Разрешен риболов през размножителния период, прибиране на чудовищно количество риби - стотици бройки, предимно маломерни и какво ли не още. Все едно за управляващите тези стопанства и за техните клиенти законът изобщо не важи. А той си важи и предстои те да научат това някой ден.

Някои от изказаните в този раздел тези със сигурност ще бъдат оспорвани. Обаче те са базирани на дългогодишен практически опит и наблюдения „на терен” върху много реки, включително зарибявани с неместни видове, или забранявани и впоследствие разрешавани. И най-вече на наблюдения върху поведението и възможностите на диви риби в дива среда, и частично - на рибарникови риби в рибарници, без значение дали са дъгови или балкански пъстърви. Който не вярва, може много лесно да се убеди, като отиде в някой рибарник и застане на ръба на басейна. Гарантирано всички риби ще се скупчат около него, защото са свикнали ако някой се доближи, да им хвърля храна. Ако има по-големи риби в маточно стадо, като си топне пръста във водата и го размърда, може някоя риба да се опита да го налапа. Това им подсказват инстинктите на тези риби. Те нямат шанс да оцеляват в състезанието с дивите екземпляри в реката. Вече беше обяснено - те нито знаят къде и как да търсят храна, нито къде да се крият /ако ще се крият изобщо/, нито къде и как да се размножават. Да не говорим за възможностите им за скоростно плуване, за да се спасят или за да хванат храна, преодоляване на препятствия и т.н. Едновременно с това, преки техни наследници, отгледани от малки в реките, изчезват като мълнии в мига, в който усетят заплаха.

Ето защо никакви изводи, направени от наблюдения върху възрастни рибарникови риби пуснати в реките, не важат нито за дивите, нито за рибарниковите, ако са пуснати малки. Единственото за което важат, е за възрастни рибарникови риби, каквато и да е ползата от това.

ІV. С какви риби да зарибяваме

Отговорите на този въпрос, или по-точно: с какво не трябва да зарибяваме, частично са обозначени в предходните раздели. Ще отговорим първо на него, че е по-лесно:

За въвеждането на изброените видове е невъзможно да бъде изготвена положителна научна експертиза, няма разработена програма, нито писмено разрешение на министъра на околната среда и водите. Зарибяването с тях вреди на местните видове и, без значение каква е целта, представлява нарушение на закона

Вече беше обяснено - няма разлика между зарибяване с дъгови пъстърви и триплоиди на речни пъстърви. Ефектите за местата популация са едни и същи.

Както стана дума, най-основната цел е да се опитаме да съхраним или възстановим местния вид речна пъстърва, доколкото е възможно. Няма как това да стане, като внасяме риби от чужбина. Макар и минимални, съществуват и рискове да бъдат внесени разни бактерии, вируси и пр., с които чуждите риби са си свикнали, а нашите не са, и които могат да направят много голяма беля. Пък и у нас има достатъчно възможности за закупуване на зарибителен материал.

От една страна отговорът е лесен: зарибяваме само с риби с доказан местен произход и с гарантиран здравен статус.

По въпроса за здравния статус - производителите го гарантират и досега не е известно да е имало проблеми, т.е. рибките да не са оцелели, поне частта от тях в очакваните проценти на оцеляемост /виж раздел VІІІ/.

Много по-сложен е въпросът с местния произход, не че производителите не гарантират и него. Както вече стана дума, в много рибарници са отглеждани рибки, наследници на риби внесени от чужбина, а в повечето от другите е провеждана хибридизация през годините с вносни риби, за „опресняване на кръвта” на маточните стада. Със същата цел напоследък различни рибарници си разменят риби, за да не се израждат поколенията. Тук под израждане на поколенията се разбира намаляване на резистентността срещу болести или приспособимостта към промени в средата, а не някакви мутации и недъзи.

Във всеки случай производителите не лъжат. Те ще ни продадат речни пъстърви, но е малко вероятно да са „чисти” балкански пъстърви, а дори да са чисти, те са местни само за района на планината, от който са взети рибите за разплод. С други думи - няма как риби, взети например от развъдник в Родопите, да са местни, ако ще ги пускаме в Странджа или в Осоговската планина.

Тук идва много важната роля, която могат и трябва да играят защитените територии /Национални и Природни паркове/, при опазването на местните видове. Те са създадени за това! На някои места в близост до тези територии има запуснати рибарници, в които есенно време могат да се събират риби от местните реки, да се доят и да им се опложда хайверът, след което да бъдат пуснати обратно там, откъдето са взети. Може и да се гледат постоянно в рибарника, но има сериозен риск да не могат да оцелеят в него. Шансът е по-голям /но не много и не на всички места/ техни наследници да бъдат отглеждани от малки в рибарниците. И рибките от такива местни разплодници се разселват в същия водосбор на съответната планина.

Още една възможност се предлага от някои специални реки, които в последните години са включени в Целогодишната Забрана на водни обекти за риболов, в списъка с реки, в които е забранено задържането на улов от балканска пъстърва. Сред тях са и легендарните Златна Панега, Искрецка, Рилска, Ерма, Елешница, Драговищица и Треклянска неслучайно.

Характерна особеност за Драговищица и за Ерма е, че те идват от Сърбия, а Ерма дори са връща пак там. А сърбите имат много по-сериозно отношение към опазването на местните видове и може да се надяваме риби да мигрират откъм тях. Та надеждата за тези реки е те да се охраняват по-строго, за да може да се използват като своеобразни биологични банки за съхраняване на местните риби някой ден.

В първоначалните варианти на този наръчник бяха положени доста усилия за да бъдат описани по морфологични белези характерните риби за различните водосбори у нас. Само за да се установи, че задачата е непосилна, или поне не може да се постигне единно мнение. Дори популярната у нас теза за балканските пъстърви, че това са рибите с черните и червените точки, се оказа обект на спорове и донякъде невярна за някои водосбори, може би с изключение на реките от дунавския басейн.

Личното мнение на автора е, че при цялото многообразие от риби у нас, прекалено много хора се упражняват по въпроса, полагайки прекалено малко усилия за подробно изследване, самоуверено налагайки неуместно екстраполирани генерални изводи от сравнително малко наблюдения и още по-малко на брой генетични изследвания. Това важи с особена сила за беломорския басейн - водосборите на Марица, Места и Струма. В различни научни публикации, различни хора са установявали с еднаква категоричност, че рибите от този басейн в генетично отношение имат много общо с македонската пъстърва /което е приемливо за водосбора на Струма, може би донякъде и на Места/, с макростигма или даже със сьомга. И на кое да вярваме ние?

Ето защо - наистина въпросът се нуждае от специална държавна политика, която би могла да бъде обект на един бъдещ План за действие за балканската пъстърва. Дотогава - единственото сигурно нещо за пъстървите у нас е, че няма нищо сигурно засега!

При всички положения нулево годишни /0+/. Това означава да са излюпени тази година. Най-добре да ги пускаме през пролетта - виж раздел VІІІ. Те са живяли най-кратко в рибарника, и инстинктите им за оцеляване са най-запазени.

Като потвърждение на факта, че най-малките пролетни рибки са с най-запазени инстинкти за оцеляване, могат да послужат наблюденията ни, че когато се пускат по пет-шест от тях в малките вирчета, въобще не може да се види как изчезват под камъните. Ако се пуснат наведнъж двайсетина и повече, половината изчезват моментално, а другата половина се правят на умрели, което е характерно и за някои от дивите риби, когато бъдат хванати и пуснати. След кратко време от около 5-10 секунди малките, които се правят на умрели, като по даден знак се анихилират и те, едновременно всичките до една.

При есенните рибки – повечето от тях лягат на дъното и не знаят какво да правят. Някои помръдват едва, ако бъдат побутнати.

Ето една есенна рибка, която се чуди какво да прави и вероятно си мисли, че се е скрила. При пролетните рибки такава снимка е невъзможна. Те са изчезнали вече.

1. 
   В реки, в които има достатъчно риби, за да може популацията да се самовъзпроизвежда.
   
2. 
   В реки или участъци от тях във високите части на планининте, за които няма сведения да са зарибявани някога, а са ограничени от по-долните течения с непреодолими препятствия. Единствените ни надежди да открием автохтонни риби са в такива реки!
   
3. 
   В реките от защитените територии. Във всички такива реки, но най-много в тези от тях, които не са били зарибявани никога. Поначало риболовът в пъстървовата зона на защитените територии трябва да бъде забранен без изключения!
   
4. 
   В реки, в които са се появили отново защитени видове риби, които служат за храна на пъстървите, като главочът например. Макар че тук може да се спори, доколкото наличието на хищни риби е полезно и за популацията от риби, които искаме да запазим. Например, хищните изяждат най-слабите или болните, и по този начин регулират нещата. Обаче рискът е пъстървите да станат прекалено много и да изядат защитените изцяло. В този случай е по-добре да оставим природата сама да си решава проблемите. Обаче такива реки трябва да са забранени за риболов и да се охраняват строго!
   
5. 
   В реки, които в пъстървовата зона идват или отиват към Сърбия.
   

То е ясно, че за всеки е най-добре да зариби любимата си река, която е и най-близо, обаче е добре да се има предвид следното:

1. 
   Реката трябва да не пресъхва цялата през лятото. Има доста реки, които пресъхват на участъци. Няма проблем риби да се пускат там, където реката никога не пресъхва. За целта трябва тя да се познава много добре, иначе рисковете да зарибим пресъжващ участък не си заслужават.
   
2. 
   В реката не трябва да има риби. Вече бе обяснено защо.
   
3. 
   В реката трябва някога да е имало пъстърви. Това доказва, че са способни да оцелеят в тази река.
   
4. 
   По реката трябва да е сигурно, че поне от известно време не ходят бракониери Най-лесно това се разбира след разпитване на местните хора.
   
5. 
   Трябва да е сигурно, че няма да се правят ВЕЦ-ове и тем подобни, че е чиста и по-нагоре няма евентуални замърсители /заводи, мини или животновъдни ферми/.
   
6. 
   Трябва да се следят всички съобщения за зарибявания от ИАРА, НЛРС-СЛРБ, клубовете, които съобщават. Зарибените реки /особено в предишни години/ трябва да се избягват. Рискът е от презарибяване, което е сред основните грешки.
   
7. 
   Трябва да се избягват и реките, които са изцяло забранени в целогодишната забрана. В тях или има много риби, или няма никой, защото бракониерите върлуват на спокойствие.
   

1. 
   Покрай реката е добре да има проходим път. Така по-лесно ще се разнесат чувалите. Колкото по-трудно проходим е пътят, толкова по-добре /желателно най-далече над последното населено място/. Поначало с пролетни рибки е най-добре да се зарибява колкото се може по-нависоко, а с есенни - в по-ниското. Въпросът е коментиран накрая на този раздел.
   
2. 
   Пред участъка, в който ще се зарибява, не трябва да има непреодолими препятствия, за да могат рибите да се разселват. Иначе повечето се набиват под препятствието и стават много лесна плячка.
   
3. 
   Колкото по-дълга е реката, толкова по-добре, особено ако има и непроходими или труднодостъпни участъци. Поне в тях рибите ще се развъждат и ще се разселват.
   
4. 
   Добре е да има множество малки притоци, които също ще се населят, а по-трудно ще се обезрибят. Още по-добре ако са непроходими. В тях рибите поотрастват и когато почне да не им стига храната, може да се върнат и в голямата река.
   
5. 
   Колкото и да е странно – добре е по реката да ходят рибари. Това обикновено значи, че в реката има някакви риби, а присъствието на рибарите обикновено пречи на бракониерите.
   
6. 
   Ако няма конкретна причина за зарибяване на конкретна река, а просто искаме да зарибим която и да е от обезрибените, по-добре районът да е карстов /с варовити скали: варовик, мергел, бигор/, отколкото вулканичен /с магмени скали – гранит, риолит, сиенит, базалт/. В карстовите реки рибите порастват повече. От тази гледна точка, отново е по-добре реката да е голяма, с повече вода, и да се задържа пълноводна през лятото
   

Беше обърнато внимание, че пролетно време е добре да се зарибява колкото се може по-нависоко, а есенно - в по-ниски участъци. Причините за това са следните:

1. 
   Пролетно време рибките са малки, сравнително скоро излюпени, а предстоят късните пролетни и летните поройни дъждове. Вследствие на пороите голяма част от рибките може да бъдат смъкнати в по-ниски участъци, където водата не е достатъчно студена и няма достатъчно кислород, за да оцелеят. Това е и една от причините самите диви риби да мигрират нагоре по течението, за да си хвърлят хайвера възможно най-нависоко. Затова се изчаква и да се оттече голямата вода от топенето на снеговете/виж раздел VІІІ/, с допълнителната особеност, че снежната вода не е достатъчно богата на кислород, поради което всички риби не са активни в този период. Изключение от правилото са само карстовите изворни реки, при които водата е с относително постоянна температура и съдържание на кислород.
   
2. 
   По есенно време е добре да се зарибяват по-ниски участъци от реките, за да имат новите рибки повече време за адаптация преди настъпването на зимата, с произхождащата от това липса на храна. Рисковете от поройни води есенно време са много малки, тъй като във високите части дъждът се обръща в сняг. Допълнителна причина е, че в ниското размножителният период на дивите риби настъпва по-късно, докато при студена есен, във високите участъци естественото размножаване започва от октомври. През размножителния период не е добре да се мотаят хора по реките, особено ако газят във водата. Това може да попречи на размножаването на дивите риби и дори да предизвика нараняване или смачкване на вече оплоден хайвер.
   

Както стана дума в предговора, у нас има натрупан значителен опит в дейността, особено по време на социализма. Правени са опити с почти всички описани по-надолу методи, повече или по-малко успешно. Основните методи са: зарибяване посредством залагане на оплоден хайвер в реките, и зарибяване посредством разселване на рибки.

• 
  Най-лесно това става като директно хайверът се изсипва в трапчинки в коритото на реката и се покрива с речен пясък и чакъл. Доколкото ни е известно, не е прилаган у нас. Правени са опити в съседни държави, но нямаме сведения за резултатите. Основният недостатък на този метод е, че местата ги избира човекът, а той не е риба, за да знае кои са най-подходящите от тях. Допълнителен проблем е засипването - доколко и с какъв материал. Да не говорим, че някои риби не си засипват хайвера изобщо. Ако ще използваме оплоден хайвер, много по-добре да е с технологията със защитни сандъчета, описана по-долу.
  
• 
  Залагане на хайвер в сандъци на Vibert. В малки пластмасови сандъчета, на които всички страни са с отвори, се залагат до хиляда оплодени хайверни зърна. Сандъчетата се заравят в плитка вода с около 30см. дълбочина, в предварително изкопани ями в чакъла, дълбоки около 25-30см. и се покриват с чакъл. Задължително е да има течение на водата, за да се осигурява необходимият приток на кислород, докато узрява хайверът. Като се излюпят рибките, те изплуват през дупките и излизат на свобода. Сандъчетата впоследствие са модифицирани от Whitlock с допълнителни прегради вътре в тях и понастоящем са известни като „Whitlock - Vibert box”.
  

Сведенията са за достигната висока успеваемост на метода - до 99% излюпени от заложените хайверни зърна, но това в никакъв случай не означава такъв процент оцелели рибки.

Какъв е основният проблем за прилагането му у нас? Изискват се относително големи реки, с относително постоянно водно количество. Например, за да не останат сандъчетата на сухо при маловодие в есенно-зимния период. А реките трябва да са големи, за да поемат и осигурят оцеляването на появилите се изведнъж на едно място множество рибки. Нормално е да се залагат поне 200 хайверни зърна в едно сандъче, иначе работата става неефективна. Следователно, подходящи реки у нас има малко - десетина реки в пъстървовата зона. Очевидно методът е неподходящ за малките ни планински реки, които са фрагментирани на малки вирчета и буйни течения между тях. Някой естествено ще каже: самите риби хвърлят подобни и по-големи количества хайвер на едно място, къде е проблемът? Проблемът е, че много малка част от хвърления по естествен път хайвер оцелява. Основно го изяждат по-малките риби, или го отнася течението, а остават и много неоплодени зърна. Докато при описаните сандъчета няма празно. Развива се успешно много голям процент хайверни зърна и после рибките няма да оцелеят в малка река.

Така или иначе методът със сандъци на Whitlock-Vibert може да бъде прилаган у нас в големите реки. Който се интересува подробно - повече информация има в [5] и [6], както и на много други места в Интернет.

1. 
   Есенно време се излавят местни възрастни риби и се пускат в рибарници.
   
2. 
   Издоява им се хайверът, опложда се, и рибите се връщат обратно в реката. За известно време се проследява развитието на хайвера и той се прочиства от неоплодени зърна.
   
3. 
   Сандъчетата се залагат в предварително подготвени за целта потоци, в които рибките да се излюпят /за тези потоци ще стане дума при зарибяването с рибки/
   
4. 
   Впоследствие малките рибки се излавят и се разселват качествено в обезрибените реки от същия регион.
   

Съществуват два начина за разселване на малки рибки:

1. 
   Директно разселване. Рибките се транпортират в чували, надути с кислород, до участъка на реката, който ще се зарибява. Изсипват в кофи и се разнасят в участъка. Методът е подробно описан в раздел ІХ. Тук ще отбележим само, че при този метод е нормално да се очаква около 30% успеваемост. Горе долу толкова от пуснатите рибки оцеляват, ако са пуснати от най-малките /0.3-0.5 грама/ пролетно време. Ако в реката, която ще зарибяваме, няма никакви диви риби, които да изядат част от малките, процентът може да е и по-висок.
   
2. 
   Индиректно разселване. Състои се от предварителна подготовка на избрани потоци, притоци на голяма река. Наличните диви риби в потока се излавят със слаб ток и се пускат в голямата река. Правят се изкуствени прагчета и вирчета по потока, за да се подобрят условията за новодошлите. Пускат се малките рибки и на следващата година, вече поукрепнали, се излавят и разселват в голямата река и в другите й притоци. Възможно е и да се пуска допълнително храна, но не е препоръчително, защото те ще свикнат с нея. При този метод е нормално да се очаква около 70% успеваемост. Прилаган е у нас по време на Соц-а, поне в района на Рибарица, а вероятно и на други места, и е много успешен. При него се постига най-висок процент оцеляемост на малките рибки.
   

Известните на нас производители на зарибителен материал от балканска пъстърва/Salmo trutta m.fario/ с постоянно производство са пъстървовите стопанства – Тошков Чарк в Родопите над Батак и рибовъдно стопанство „Настан” към ДЛС „Извора”, гр. Девин. Такива развъдници има и в Твърдица, Пещера и на Чудните мостове, а също и във Вила Червен в района на Рибарица, Тетевенско.

Най-популярният, с най-голям опит и постоянни наличности от зарибителен материал за продажба развъдник е пъстървовото стопанство Тошков Чарк. Рибите, взети от този развъдник много приличат на описаните по-напред балкански пъстърви. Би могло да се каже, че преобладаваща част от рибите, които плуват в нашите реки са преки наследници на риби, взимани от този развъдник и пускани през годините назад до сегашно време.

През различни периоди са отглеждани балканки и в други малки рибарници, като Самоков, Годеч, Осенов Лаг и много други. В последните години много от тях или не функционират изобщо, или отглеждат само дъгова пъстърва, и само по изключение балканки, но от взет от друго място оплоден хайвер. За сметка на това се появяват някои нови рибарници, които освен че произвеждат риби за консумация, предлагат и зарибителен материал. Тази дейност е приоритетна и се стимулира от Европейския съюз по програмата за развитие на рибарството. Ето защо е възможно да е пропуснат някой производител, за което молим да бъдем извинени, но при тях ситуацията непрекъснато се мени.

При всички положения, когато се закупуват рибките, трябва задължително производителят да бъде запитан и да гарантира, че са балканки, с цялата условност на тези гаранции, за която стана дума в раздел ІV. При това е добре собственикът да бъде предупреден, че развитието на рибките ще бъде следено през годините, със съответна антиреклама, в случай че те не се окажат такива. Рибките трябва да са придружени със сертификат за произход и здравен статус, необходими за удостоверяване пред контролните органи на ИАРА.

VІІІ. Кога и с колко рибки да зарибяваме?

1. Най-добре е рибите да се пускат края на април, до края на май, но винаги след като се оттекла снежната вода. Тогава са най-малки, 0.3 – 0.5 грамови. Вече беше обяснено - тези рибки най-лесно се приспособяват към дивата среда и способностите им да оцелеят са най-големи, дори ако в реката има диви риби.

Официално известният критерий за брой риби, при пролетно зарибяване с най-малките 0.3 – 0.5 грамови рибки, е хиляда броя на километър от голяма река, вероятно поне с размерите на Искрецка над Свидня, или на Черни Искър над Говедарци. Ако всичко е наред, след една година реката бъка от риби. Зад всеки камък, а в по-големите вирчета – по десетина и повече. Очевидно така са много лесна плячка, затова, колкото по-нарядко се разнесат при пускането, толкова по-добре.

2. При есенно зарибяване /в края на септември - до средата на октомври/, рибките са между три и пет грама. Могат да достигнат дори повече от 10 грама, в зависимост от това как са хранени в развъдника. Тогава е крайно препоръчително в реката да има много малко или да няма никакви диви риби. Заради риска да излапат новодошлите, и за да не съвпадне зарибяването с периода на естествено им размножаване, за което стана дума в раздел V.

Официално известният критерий за брой риби, при есенно зарибяване с най-малките 3 – 5 грамови рибки, е двеста- до двеста и петдесет на километър от река със споменатите по-горе размери.

3. При всички положения, преди зарибяването трябва да се следят прогнозите за времето. Ако се очакват порои, е най-добре да се изчака водата да се оттече.

По-големи риби от описаните е безмислено да се пускат в реките, защото шансовете им да оцелеят и да се размножават успешно са много малки, само в реки без конкуренция от диви риби.

Забележка:

Описаните критерии за брой рибки на километър са твърде относителни. Нещата зависят най-много от самата река. От нейната морфология, от химичния състав на водата, нейната чистота и температура, от наличието на укрития и/или заплахи, доколко има храна в реката за рибите и т.н.

Както стана дума по-напред, най-добре е реката да бъде проучена. Много добър пример в това отношение е представен в [7] - за реките в Природен парк Витоша. От представените проучвания прави впечатление, че при почти еднакво водно количество на някои реки, в тях се установяват сериозни разлики както в количеството и размера на рибите /установената биомаса на ихтиофауната/, така и в количеството налична храна на пъстървите /установената биомаса на макрозообентоса/ като второто обуславя първото, съвсем естествено. Важно условие, което трябва да бъде отчетено, е и състоянието на крайречната среда, която осигурява развитието на достатъчно насекоми, защото те са основна храна на пъстървите. С други думи - реки, които преминават през голи чукари с малко растителност, са способни да поддържат живота на много по-малко риби.

Съобразно резултатите от проучванията, могат да се направят изводи за необходимостта и количеството на рибките, които да бъдат пуснати в реката. Такива изследвания обаче са скъпи за да бъдат проведени за всяка река, преди да бъде тя зарибявана. По-скъпи, отколкото е самото зарибяване. Ето защо е важно реката да се познава много добре или да бъде проучена с по-прости методи. Например от любители риболовци. В някои случаи те са най-добрия критерий, ако са майстори, колкото и ненаучно да звучи това изявление. Те най-добре знаят къде се крият рибите, а лесно и бързо могат да проверят много по-голям участък от реката, дори и цялата, което е най-добре. Докато изследванията на ихтиофауната се провеждат само в отделни пунктове, макар и представителни за участъка, но не и за цялото й протежение. Характерно за условията по реките у нас е редуването на участъци, в които рибите са изловени, с такива, в които ги има. И в зависимост от местоположението на проучвателния пункт /в какъв участък е попаднал/, може да бъде създадена неточна представа за цялата река.

Естествено, най-добре е самото зарибяване да бъде извършено от хора, които освен че познават конкретната река, имат опит в такива дела.

При всички положения, описаният тук брой рибки на километър трябва да се считат за максимално допустими, при идеални условия. Колкото по-малка е реката, рибките се намаляват пропорционално. Въпреки че не е фатално да сме превишили подходящата бройка, защото природата ще регулира числеността, по-добре е да сме разнесли оптимално количество рибки.

Крайно наложително е подобни на цитираното изследване за ПП Витоша да бъдат проведени за всички защитени територии в пъстървовата и преходната мряно-пъстървова зона, за да се знае какво да се прави. С допълнителното уточнение, че трябва да са придружени от генетични изследвания, в търсене на автохтонни диви риби в дивата им среда. Причините са описани в раздел І.

ІХ. Технология на зарибяването.

Тук ще стане дума само за технологията с директно разселване на рибки, изложена в следващите точки.

Чувалите могат да съдържат до 1000 – 1200 рибки пролетно време и до 500 – 600 рибки през ранната есен /септември и началото на октомври/. При заявка рибките в чувалите може да бъдат по-малко. Това трябва да се знае, за да се направи много добра сметка колко чувала, за какъв размер на зарибявания участък, ще са необходими.

Съвсем естествено, след като сме извършили определена дейност, е препоръчително да проверим резултатите, за да се поучим от тях. Има смисъл проверката да се прави особено ако сме проучили реката по един от описаните в раздел VІІІ начини. Разумно е да се спазва следният основен принцип - както сме проверили реката преди зарибяването, така я проверяваме и след него. Защото и едното, и другото са обусловени от изискванията и целите, които сме си поставили. Единствената особеност е, че пуснатите нови рибки могат да бъдат маркирани, за да се отличават от наличните в реката.

Най-простият, но не достатъчно научен метод за проверка е - пак от риболовци. Ако основната цел е била задоволяване на риболовните нужди, не е необходимо повече. Не са хващали или не са виждали никакви риби в реката преди зарибяването, а след него реката ври от живот. Основната цел е постигната, а усилията са си стрували. Нищо по-просто и нищо по-хубаво от това.

Ако са правени предварителни таксономични проучвания на речната ихтиофауна, на същите места проучваме отново. Ако новите рибки са маркирани, лесно установяваме какъв процент от тях са оцелели и има ли смисъл да продължаваме по същия начин на други места.

Ако са проведени и генетични изследвания на наличните риби преди зарибяването и след него се проведат отново, при това няколко години подред, за да се проследи какъв е ефектът за поколенията, това ще е най-полезното нещо.

А иначе, ако са спазени всички описани тук правила, рибките гарантирано оцеляват в очакваните проценти и няма какво да ги проверяваме. Остава само да ги опазим.

ХІ. Изисквания на нормативната уредба

Освен ограниченията за въвеждане на неместни видове в ЗБР, цитирани в т.1 от раздел ІV, трябва да се спазват и определени изисквания изложени в Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/. Ще цитираме със съкращения само някои от най-важните текстове, а после ще направим кратък коментар.

.................

2. разработва, утвърждава и оповестява рибностопански мероприятия, включително и нормативи за зарибяване на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, когато има данни за критично намаляване на техните запаси;

.................