§ 1. По смисъла на този закон

..............................

1. 
   Препоръчително е необходимостта от зарибяване да е установена посредством мониторинг по чл.30 ал.(6).
   
2. 
   Носителите на генетичен материал трябва да бъдат закупени от производител, регистриран по чл. 25, ал. 1 от ЗРА
   
3. 
   При покупката трябва да бъде получен ветеринарномедицински сертификат за здравословно състояние, както и сертификат за произход, доказващ, че рибите са от местния вид балканска пъстърва. Сертификатите са необходими за протокола от следващата точка 4, както и за да бъдат представени на всички проверяващи органи по време на транспорта или на самото разселване.
   
4. 
   Трябва да бъде информирано териториалното звено на ИАРА, а самото зарибяване трябва да се проведе в присъствието на комисия от служители на ИАРА, които трябва да съставят протокол. Съгласно НАРЕДБА № 37 от 10.11.2008 г., глава четвърта РЕД ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ПРОТОКОЛ ЗА ЗАРИБЯВАНЕ, уведомлението трябва да предхожда най-малко с три дена самото зарибяване.
   

По отношение на първия цитиран текст от ЗРА /Чл. 11а/, ако зарибяването се извършва от организации на любителите риболовци, те може да се опитат да измъкнат някой лев от държавата, но шансовете са малки, нищожни, даже не съществуват. Най-вероятният отговор е - няма пари. Разбира се, нищо не пречи да се опита този подход, ако хората имат достатъчно време.

Що се отнася до законовия ред, който трябва да бъде спазен, става ясно, че трябва да бъде уведомена ИАРА, а според цитираната наредба, в самата комисия трябва да участват представители на още много организации - БАБХ, РИОСВ, горските/ИАГ/ и кой ли не още. С други думи, има риск да се изпълни приказката за многото баби...... Естествено че така целият свят ще разбере коя река е зарибявана, кога и от кого, ще разберат и бракониерите. Не би имало нищо фатално, само ако впоследствие ИАРА осигури зверски контрол за опазване на рибките, което няма да стане и при най-добро желание. Единственото, което може да стане, е - зарибената река или участък от нея, може да бъде вкарана в целогодишната забрана /без да е задължително/, съгласно чл.24 от Наредбата, с всички последващи вредни ефекти, за които стана дума при грешките и заблудите в раздел ІІІ. Още повече че дейността по мониторинг за установяване необходимостта от зарибяване изобщо не се извършва от ИАРА, поради липса на средства. От друга страна, подобен мониторинг се осъществява ежедневно от любители риболовци и те най-добре знаят какво е положението. А едва ли някой би тръгнал да зарибява за собствена сметка някоя река, ако в нея има достатъчно риби.

Има и една особеност - в глава осма от ЗРА, АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ, има санкции и глоби за много нарушения, но за нарушаване на чл.52, т.е. ако не се състави протокол за зарибяването, /или не е уведомена ИАРА/, глоба в ЗРА няма. Глоба няма и в НАРЕДБА № 37, което не е лошо, даже е хубаво. Но ако липсват необходимите документи за здравен статус и произход, то съгласно чл.87 глобата е сериозна, напълно правилно.

Все пак, от морална гледна точка, след като държавата няма сили и средства да спазва безброй текстове от собствения си закон /ЗРА /, не само по отношение на контрола, зарибяванията и мониторинга, а и по много други - например за рибните проходи, минимален отток в реките след водовземания, че липсват доста наредби и т.н, то нека всеки, който е решил да зариби някоя умъртвена река със собствени средства, да прецени как- /а не дали-/ да спази изискванията на закона, съобразно опита и разума си. В рамките на настоящия наръчник може само да се обърне внимание на всички изброени организации, както и на самите зарибители - неспазването на законите не може да се насърчава и това важи за всички, без изключения!.

В заключение трябва да се отбележи, че необходимостта от зарибявания по принцип е несъмнена, навсякъде по света. Тук е систематизирано как тази дейност да се извършва правилно, най-вече като технология на самото разселване. Обозначена е и посоката за спасяване на автохтонния вид речна пъстърва у нас, в случай че успеем да открием такива представители. Обозначени са и предизвикателствата, които няма как да бъдат преодоляни, без активното участие на държавата. Най-голямото предизвикателство е бракониерството във всичките му форми и особено от нарушители с въдица в ръка. Теорията, че риба свършване с въдица няма, не важи за пъстървовата зона на реките у нас.

И тъй като няма скорошна надежда държавата да вземе необходимите мерки, толкова по-важно е увеличаването на броя на хората, които проявяват активна гражданска позиция по проблема. А, както стана дума в началото, участието в зарибителни акции променя начина на мислене на човека, ако е свестен. Като станат достатъчно активните хора, проблемът ще бъде решен. Дотогава е важно да успеем да опазим това, което е останало за опазване. В противен случай - дивата балканска пъстърва ще остане само в спомените на по-възрастните хора, които са имали и късмета, и щастието, да я видят на живо в дива река.

От нас зависи.....

Brown trout rearing and stocking in Europe and North America –

policies and practices

John Taylor and Graham Lightfoot

Donald A. Duff U.S Forest Service and Dr. Fred Eales and Joe McGurrin Trout Unlimited

M. Turkovich, B. Hrasovec, N. Sprem Ribarstvo, 64, 2006, (3), 113—123

ХИДРОБИОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ОСНОВНИТЕ РЕКИ В ПП „ВИТОША” Декември 2013 София Бийгъл фото логистик ЕООД