Хранителни претенции и условия за приложението им
Хранителна претенция и всяка друга претенция, която има същия смисъл за консуматорите, може да бъде направена само ако продуктът отговаря на следните условия, отнасящи се до енергията и хранителните вещества:
1.Претенции относно енергийната стойност
1.1.“Храна с нискоенергийно съдържание” - ако продуктът съдържа по-малко от 40 kcal (170 kJ) на 100 g и по-малко от 20 kcal (80 kJ)на 100 ml.
В случай на храни с натурално нискоенергийно съдържание терминът “натурална” може да предшества тази претенция.
1.2.“Храна с намалено енергийно съдържание” - ако енергийната стойност на продукта е намалена най-малко с 30 % спрямо първоначалната му енергийна стойност, като се посочва(т) характеристиката(ите), която(ито) го прави(ят)храна с намалено енергийно съдържание.
1.3.“Храна без енергийно съдържание” - ако продуктът съдържа по-малко от 4 kcal (17 kJ) на 100 ml.
В случай на храни без енергийно съдържание терминът “натурална” може да предшества тази претенция.
2.Претенции относно съдържание на захари
2.1.“Храна с ниско съдържание на захари” - ако продуктът съдържа не повече от 5 g захари на 100 g или на 100 ml.
В случай на храни с натурално ниско съдържание на захари терминът “натурално” може да предшества думата “ниско” в тази претенция.
2.2.“Храна, несъдържаща захари (без захари)” - ако продуктът съдържа не повече от 0,5 g захари на 100 g или на 100 ml.
В случай че храната натурално не съдържа захари, терминът “натурално” може да предшества думата “несъдържаща” в тази претенция.
2.3.“Храна без добавени захари” - ако продуктът не съдържа добавени никакви моно- или дизахариди, или всяка друга храна, използвана заради своите подслаждащи свойства.
3.Претенции относно съдържанието на хранителни влакнини
3.1.“Храна, източник на хранителни влакнини” - ако продуктът съдържа не по-малко от 3 g хранителни влакнини на 100 g или не по-малко от 1,5 g хранителни влакнини на 100 kcal.
В случай на храна, която е натурален източник на влакнини, терминът “натурален” може да предшества думата “източник” в тази претенция.
3.2.“Храна с високо съдържание на хранителни влакнини” - ако продуктът съдържа не по-малко от 6 g хранителни влакнини на 100 g или не по-малко от 3 g хранителни влакнини на 100 kcal.
В случай на храна, която е с натурално високо съдържание на хранителни влакнини, терминът “натурално” може да предшества думата “високо” в тази претенция.
4.Претенции относно съдържанието на витамини и/или минерални вещества
4.1.“Храна, натурален източник на витамини и/или минерални вещества” -продукт, в който съдържанието на витамини и/или минерални вещества на 100 g или на 100 ml от продукта е не по-малко от 15 % от референтните среднодневни стойности за хранителен прием, посочени в приложението.
4.2.“Храна, обогатена или фортифицирана с витамини и/или минерални
вещества” - продукт, който съдържа витамини и/или минерални вещества в количества не по-малки от посочените в приложението.
4.3.“Храна с високо съдържание на витамини и/или минерални вещества” - продукт, който съдържа витамини и/или минерални вещества в количество не по-малко от два пъти количеството им в продукт с претенция “храна, натурален източник на витамини и/или минерални вещества”.
В случай че храната натурално е с високо съдържание на витамини и/или минерални вещества, терминът “натурално” може да предшества думата “високо” в тази претенция.
5.Претенции относно съдържанието на други хранителни вещества или други субстанции
5.1.“Храна със съдържание на ...” (като на мястото на многоточието се посочва наименованието на хранителното вещество или субстанцията) – ако продуктът съдържа хранителни вещества или субстанции, съответстващи на посочените тук изисквания.
5.2.“Храна с повишено съдържание на ...” (като на мястото на многоточието се посочва наименованието на хранителното вещество или субстанцията) - ако продуктът съответства на претенцията “храна, източник на” и увеличението на съдържанието на съответното хранително вещество или съответната субстанция е не по-малко от 30 %, сравнено с подобен продукт.
5.3.“Храна с намалено съдържание на ...” (като на мястото на многоточието се посочва наименованието на хранителното вещество или субстанцията) - ако намаленото съдържание на хранителното вещество или субстанцията в продукта е най-малко 30 %, сравнено с подобни храни, с изключение на витамините и минералните вещества, където разликата е 10 % спрямо референтните стойности, посочени в приложение № 1.
5.4.“Лайт” (light, lite) - ако продуктът отговаря на изискванията за “намалено съдържание”.
Претенцията трябва да се придружи с обозначение за начина на постигане на характеристиката(ите), която(ито) прави(ят) храната “лайт”.
Внимание: претенцията “лайт” (light, lite) се прилага само в случаите, когато съществува аналогичен продукт без такова намалено съдържание. Отсъствието на аналогичен продукт без намаление съдържание представлява недопустимо заблуждение.
Неправилно напитка се обявява за тонизираща, без в състава й да са включени съставки с тонизиращо действие.
ТЕРМИНИ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
1. “Белтък” е белтъчното съдържание на храната, изчислено по формулата: белтък = общ азот (определен по метода на Kjeldahl) x 6,25
2 .„Бързо разваляща се храна” е храна, която, ако не се съхранява правилно, при специфични условия, може да се развали и да предизвика хранителни заболявания при лицата, които са я консумирали, поради размножаване на микроорганизми или настъпване на биохимични промени в нея.
3. “Въглехидрати” са всички въглехидрати, които се метаболизират в организма на човека (с изключение на хранителните влакнини); към въглехидратите се включват условно и поливалентните алкохоли;
4. "Групова опаковка" е опаковка, която обхваща няколко единични опаковки или няколко единици неопакована храна, които се продават поединично или групово на потребителя и на заведенията за обществено хранене.
5. „Дата на опаковане” е датата, на която храната се поставя в опаковката, в която ще бъде продадена.
6. "Етикет" е напечатан, маркиран, шаблониран, щампован, залепен или прикрепен по друг начин текст, графично или картинно обозначение върху опаковката на храната.
7. "Етикетиране" са всички текстове, данни, марки на производителя и търговски марки, изображения или знаци, свързани с дадена храна и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или яка, които придружават или се отнасят до такава храна.
8. „Е-номер” е номерът на добавките по класификацията на Европейския съюз.
9. “Захари” са всички моно- и дизахариди, съдържащи се в храните, с изключение на поливалентните алкохоли
10. „Компонент” е всяко вещество, включително и добавките за храни, което влиза в състава на съставките на храната и което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма.
11. “Мазнина” са всички липиди, включващи триглицеридите, фосфолипидите и холестерола;
12. “Мононенаситени” са мастните киселини с една цис- двойна връзка;
13. "На едно зрително поле" е такова разположение на данните при етикетирането на храната, което дава възможност за едновременното им възприемане.
14. “Наситени” са мастните киселини без двойна връзка;
15. “Незаменимо хранително вещество” е хранително вещество, което не може да бъде синтезирано в организма на човека или се синтезира в малки количества, които не могат да задоволяват физиологичните потребности, и задължително трябва да бъде прието с храната;
16. "Опаковка" е материал, който се използва за частично или пълно обвиване на храната, в резултат на което тя е във вид за предлагане на потребителя като единица.
17. "Партида" е група единици за продажба от дадена храна, произведени или опаковани при практически едни и същи условия.
18. "Предварително опакована храна" е всяка единица за представяне като такава на крайния потребител и на местата за обществено хранене, която се състои от храна и опаковка, в която храната е изцяло или частично обвита преди предлагането й за продажба, но при всички случаи по начин, изключващ промяната на съдържанието, без отваряне или изменения в опаковката.
19.“Полиненаситени” са мастните киселини с цис-, цис-метилен прекъснати двойни връзки;
20. “Салатрим” са триацилглицероли с намалена енергийна стойност, съдържащи късоверижни и дълговерижни мастни киселини.
21.“Средна стойност” е стойността, която отговаря най-точно на количеството на хранителното вещество, съдържащо се в храната, и отразява вариабилността на реалната стойност, свързана със сезонното вариране, вида на обработката на храната и въздействието на други фактори;
22. "Съставка" е всяко вещество, включително и добавките, използвани при производството и приготвянето на храната, което присъства в крайния продукт, макар и в променена форма.
23.„Спомагателно вещество” е вещество, което не се използва самостоятелно като храна, но се използва за постигането на определени технологични цели при обработката на изходните хранителните суровини, храните и хранителните съставки, като неговите остатъчни количества или количеството на производните му в крайния хранителен продукт не крият риск за здравето на човека и нямат технологичен ефект върху продукта.
24.„Срок на минимална трайност” е срокът, до който храната гарантирано запазва специфичните си характеристики и качества при подходящо съхранение, независимо че и след този период храната все още може да е с добри характеристики.
25.„Срок на трайност” е срокът, до който храната може да се съхранява и консумира, след изтичането на който тя не трябва да се продава, тъй като може да създаде непосредствена опасност за здравето на потребителя.
26. "Течна среда" са: вода, водни разтвори на соли, саламура, водни разтвори на хранителни киселини, оцет, захарен разтвор, водни разтвори на други подслаждащи вещества, сокове от плодове и зеленчуци при плодовете и зеленчуците, както и смеси между изброените продукти, включително когато са в замразено състояние, доколкото течността е само допълнение към основните елементи на рецептурата на дадена храна и не е от решаващо значение за потребителя.
27. "Транспортна опаковка" е опаковката, която обвива опакована или неопакована храна за предпазването й от замърсяване и увреждане при транспортирането й.
28. “Хранително вещество” e всяка субстанция, нормално консумирана като съставка на храните, която осигурява енергия или е необходима за растежа, развитието и поддържането на живота на човека, или чийто дефицит предизвиква определени биохимични или физиологични промени;
29. “Хранителни влакнини” са растителни ненишестени полизахариди и лигнин, които не се хидролизират в храносмилателния тракт;
30. “Хранителна претенция относно енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества” е всяко представяне и всяко рекламно съобщение, което констатира, предполага или загатва, че храните имат особени хранителни свойства, свързани с: енергията (калорийна стойност), която доставят като намалена или увеличена стойност или не доставят и/или хранителните вещества, които съдържат, съдържат в редуцирани или увеличени пропорции или не съдържат; указанието за качества или количество на определено вещество не представлява хранителна претенция; Чл13, Чл14, Чл15, (отм. - ДВ, бр. 41 от 2005 г.);
ЛИТЕРАТУРА
1. Закон за храните / обн., ДВ, бр. 90 от 15.10.1999 г., изм. и доп., бр. 102 от 21.11.2003 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 87 от 1.11.2005 г., в сила от 1.05.2006 г., изм., бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 31 от 14.04.2006 г., в сила от 14.04.2006 г., бр. 34 от 25.04.2006 г., в сила от 1.07.2007 г., бр. 80 от 3.10.2006 г., в сила от 3.10.2006 г., изм., бр. 51 от 23.06.2006 г., изм. и доп., бр. 55 от 7.07.2006 г., бр. 96 от 28.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г./
2. Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните приета с ПМС № 136 от 19.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 62 от 28.07.2000 г., в сила от 29.07.2001 г., изм., бр. 40 от 19.04.2002 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2003 г., в сила от 8.05.2003 г., бр. 100 от 14.11.2003 г., бр. 98 от 5.11.2004 г., в сила от 25.11.2004 г., бр. 82 от 14.10.2005 г., в сила от 25.11.2005 г. изм., бр. 20 от 7.03.2006 г., в сила от 31.03.2006 г., изм. и доп., бр. 75 от 18.09.2007 г., в сила от 18.09.2007 г., бр. 48 от 23.05.2008 г., в сила от 31.05.2008 г.
3. Наредба № 23 от 17.05.2001 г. за условията и изискванията за представяне на хранителната информация при етикетирането на храните Издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 53 от 12.06.2001 г., в сила от 13.06.2002 г., изм. и доп., бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 30.06.2005 г.
4. Наредба № 23 от 19 юли 2005 г за физиологичните норми за хранене на населението / ДВ бр. 63/2005 г /
5. Методично указание за приложение на Наредба № 16/12.061994 г. «Физиологични норми за хранене на населението в България» (ДВ бр. 64/1994 г )
6. Наредба № 8 на МЗ за добавки в храните (ДВ бр. 44/2002 г., изм. и доп. бр. 3/2005 г.
7. Наредба № 5 за хигиената на храните (ДВ бр. 55/2006 г);
8. Постановление № 219 на Министерския съвет от 24 септември 2002 г за приемане на Наредба за изискванията към напитките от плодове (ДВ бр 94/2002 г.)
9. Наредба приета с ПМС № 248/2002 г за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели (ДВ бр. 107/2002 г)
10. Наредба приета с ПМС № 249/2002 г за изискванията към храните със специално предназначение (ДВ бр. 107/2002 г)
-
Наредба приета с ПМС № 252/2002 г за изискванията към храните за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло (ДВ бр. 114/2002 г), и други наредби.
Настоящият Наръчник е съобразен със следните директиви на Европейската общност регламентиращи изискванията към етикетирането на храни и напитки:
1. Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (ОВ, L 109 от 6.05.2000 г.), последно изменена с с Регламент (ЕО) № 596/2009 (OB, L 188, 18.07.2009 г.);
2. Директива 87/250/ЕИО на Комисията от 15 април 1987 г. относно посочването на обемното съдържание на алкохол при етикетирането на алкохолни напитки, предназначени за крайна употреба (ОВ, L 113 oт 30.04.1987 г.);
3. Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (ОВ, L 186 от 30.06.1989 г.), последно изменена с Директива 92/11/ЕИО (ОВ, L 65 от 11.03.1992 г.);
4. Директива 1999/10/ЕО на Комисията от 8 март 1999 г. относно предвиждане на дерогации от разпоредбите на член 7 от Директива 79/112/EИО на Съвета по отношение на етикетирането на храни (ОВ, L 69 от 16.03.1999 г.);
5. Директива 2002/67/ЕО на Комисията от 18 юли 2002 г. относно етикетирането на храни, съдържащи хинин, и на храни, съдържащи кофеин (ОВ, L 191 от 19.07.2002 г.);
6. Директива 2006/107/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. за адаптиране на Директива 89/108/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите членки относно дълбоко замразените храни за консумация от човека (ОВ, L 363 от 20.12.2006 г.) и Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните по повод присъединяването на България и Румъния;
7. Директива 2008/5/ЕО на Комисията от 30 януари 2008 г. относно задължителното обозначаване върху етикета на някои храни на сведения, различни от тези, предвидени в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 27 от 31.01.2008 г.).
Сподели с приятели: |