Наръчник за междукултурно сътрудничество: опитът в България
Социалното конструиране на малцинствеността
Изтегляне 0.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.3. Динамика на изключването В парадигмата на груповите отношения феноменът малцинственост се разглежда като патология
- 5.4. Злоупотреба с малцинствеността
- 5.5. Натурализация на различията
- 5.6. Политика на включване
- 5.7. Междукултурният диалог като цивилизационен процес
- Приложения Приложение 1 ПОКАНА
- 1) заявка
- Приложение 2 ВХОДЯЩ ВЪПРОСНИК
- Политическата система на България в момента, според Конституцията се определя, като
- Парламентът на РБългария има
- В момента Главния прокурор на Републиката се избира за срок от
- Плановия период на действие на сегашната Националната стратегическа референтна рамка, свързана с действието на Оперативните програми в България обхваща период от
- Понятието мултикултурализъм бих описал по следния начин
- Културна идентичност (самосъзнание)
- Възможности и ограничения свързани с културните различия
- Глобализация и културна идентичност
- Култура и развитие на общността
- Политически потенциал на културното различие
- Приложение 4 Предложения на младите лидери от национална конференция „Междукултурно сътрудничество и етническа толерантност”
- 27-28 октомври, гр.Шумен Панел 1 – Работна група „Идентичност и развитие на общността”
- Панел 2 – Работна група „Конфликти и управление на различията”
- Панел 3 – Работна група „Лидерство и управление на диалог”
- Панел 4 – Работна група „Политики и интеркултурален диалог”
5.1. Социалното конструиране на малцинственосттаНа първо място това са устойчивите нагласи за приемане на различието от позициите на превъзходство, основано на принадлежност към доминираща група, а не от позициите на меритокрация (отношение към индивида, основано на неговите достойнства, качества и приноси). Българската култура не насърчава свързването от позиции на равнопоставеност и се отнася към индивидите, които го практикуват, с подозрение и недоверие. В култура, в която групите налагат на своите членове ригидни норми на поведение, цената, която индивидите плащат за автономните си избори и оспорването на груповите ценности, може да е твърде висока – изключване и маргинализиране, тоест поставяне в малцинствена ситуация. Пример за това са смесените бракове между българи и представители на други етнически общности, при които представителят на българската група по правило търпи по-тежко наказание чрез отлъчване, загдето е изневерил на “своите” и е престъпил неписаните правила и граници. Принципът на ендогамия (вътрешногрупов брак) е само един от многото механизми, чрез който затворените традиционни общности поддържат непропускливи граници, контролират поведението на своите членове и така на практика ги притежават. 5.2. Групови отношения Възниква въпросът защо индивидите и групите функционират по този начин? Механизмите, чрез които индивидите се свързват в групи и допускат да бъдат обсебени от груповата душевност (group mentality)1 до степен да абдикират от автономно мислене и поведение, са обект на изследване на груповите отношения. Потребността от принадлежност към група е базисна и индивидите я задоволяват чрез постоянно препотвърждаване на своята включеност в групи, формирани според различен признак. Всеки индивид е съоръжен с базова програма за участие в група, която повелява отграничаване на общността на “своите” от тази на “чуждите”. Свързването с групата чрез чувствата, а не чрез разума, е условие за емоционално благополучие и успех в ред ситуации - семейството, участието в спортен отбор, джазов оркестър и други колективи, чиято работна задача изисква хармонизиране на членовете на нивото на груповите емоции. Принадлежността към такава група на чувствата предполага известно размиване на индивидуалните граници и приемане на груповата идентичност, което означава обособяване и отграничаване спрямо останалите човешки общности. 5.3. Динамика на изключването В парадигмата на груповите отношения феноменът малцинственост се разглежда като патология на този механизъм за постигане на идентичност чрез принадлежност към първичната група. Когато се озове в ситуация с различен човек на своя територия, по силата на базовата програма за групова принадлежност, човек е изкушен да злоупотреби с превъзходството си, като се свърже с различния човек от позиция на представител на доминиращата група. Гражданското поведение повелява да сдържаме този порив и да се свързваме с уязвимия човек по равнопоставен начин, например като разпознаем и назовем собствената си несигурност. Влизането във връзка по този смирен начин има овластяващ ефект, влизането във връзка от позиция на групово превъзходство има обезвластяващ и маргинализиращ ефект и поражда малцинственост. Неспособността за справяне с тревожността от непознати ситуации по зрял начин – като се положи нов смисъл в ситуацията на среща с чуждостта чрез комуникация с нея – води до несъзнавано прибягване към примитивни механизми за справяне като разединяването и проекцията. Участниците с ниска емоционална компетентност и себерефлективност мобилизират групови и културни характеристики, които им позволяват да сведат ситуацията до опозиция между “свои” и “чужди”. Най-често се наблюдава блокиране на способността за научаване от опита и регрес към заварени в културата обяснения, основани на вярвания, а не на доказателства. В ситуация на среща с различието индивидите с ниска емоционална компетентност прибягват до предразсъдъци и стереотипи, без да ги проверяват, и така възпроизвеждат разделението на малцинство и мнозинство. Когато тревогата в групата нарасне и лидерството не е в сътояние да я удържи и преработи в споделен смисъл, групата регресират до „защитен” режим и започва да възприема околния свят като засташителен. При защитен режим принадлежността се постига с цената на прокарване на граници между групата и останлия свят и изключване на “другите”. Психологическият механизъм, който прави възможно това, е известен като “разединяване” (spliting) и е в голяма степен несъзнаван. Крайните форми на този процес на разединяване се изразяват в злокачествен национализъм, расизъм, сексизъм, хомофобия и други болезени форми на непоносимост и враждебност към различието. Тази заложена в природата на човешкия ум склонност да разединява света успешно се експлоатира политически и води до трайно институционализиране на малцинствения статус на определени групи. 5.4. Злоупотреба с малцинствеността Веднъж установена, малцинствеността приканва към злоупотреба. Злоупотребата с малцинствеността може да се случва отвън, когато изключването става от страна на мнозинството (дискриминация, стигматизация, маргинализация, гетоизация, сегрегация, виктимизация, попечителство). Тя обаче може да се случва и отвътре, когато лидерството или членовете на малцинството на свой ред действат изключващо спрямо част от членовете си (държане в зависимост, затвореност, контрол, експлоатация). Двата източника на злоупотреба често съществуват паралелно и са взаимосвързани. Част от тези процеси е т. нар. интернализирано потисничество, при което изключените индивиди приемат версията на изключващата група за достоверно и тя започва неусетно да определя изборите и поведенията им. Друго важно явление от този тип е структурната дискриминация, при която версията на изключващата група се институционализира в официалните правила за организация на публичните отношения (закони, административни процедури, административни структури и роли). Тъй като тенденциите за изключване са естествена част от функционирането на групите, необходимо е постоянно и системно усилие за разпознаване на този тип отклонения и тяхното лекуване, отстраняване и преодоляване. 5.5. Натурализация на различията Всички идеологии, които имат за цел да легитимират и увековечат съществуващи разделения в обществото или да породят нови, прилагат общ обяснителен механизъм, по който лесно могат да бъдат разпознати. Това е операцията по “натурализация” – опити за обяснение на социално конструирани отношения като природни дадености. Пример за това са расизма и национализма, които полагат съществуването на генетично заложени различия в качествата на хората от различни културни общности, както и сексизма, който се базира на убеждението, че съществува биологично зададено неравенство между половете. Тези обяснения произвеждат малцинственост и легитимират социално конструираните неравенства като “природни”. Така се снема моралната отговорност на мнозинството, потисничеството и дискриминацията започват да изглеждат “естествени” и всички “нормални” получават правото да живеят със спокойна съвест, без да се тревожат за социалните несправедливости, понеже те са “естествени”. С просто око се вижда, че този тип обяснения почиват на субстанциално мислене за хората като за набор от характеристики и при това са редукционистки – свеждат богатството и многообразието на човешките характеристики до една или две – раса, нация, пол и пр. Когато тези обяснения прераснат в политика, това е политика на изключване и сегрегация, която прокарва разделителни линии и дезинтегрира социума. Ако тези политики се практикуват повсеместно, в крайна сметка обществото се превръща в съвкупност от изолирани и враждебни гета. 5.6. Политика на включване На естествената тендеция в човешките групи да изключва и маргинализира различието се противопоставя политиката на включване. Тя се основава на ценностите на равенство пред закона и равното третиране от страна на институциите. Тя гарантира правото на самоопределение на индивидите и групите в обществото. Усилието е да се осигурят условия за равен достъп до образователни, здравни и социални услуги, възможност за развитие и социално участие. Едно специално усилие е политиката на утвърждаващо действие (affirmative action), която се опитва да компенсира последиците от съществуващото изключване чрез реализирането на конкретни мерки за улесняване на достъпа за членовете на непривилегированата група. Важна част от действията по реализирането на този тип политики е отстояването на принципа на меритокрацията и премахването на привилегиите, които водят до процеси на изключване. В развитите демокрации важна стъпка в преодоляването на процесите на изключване в обществото са усилията за подобряване на отглеждането и възпитанието на новите членове на общността чрез възпитание в граждански ценности като толеранстност, зачитане и любопитство към различието. 5.7. Междукултурният диалог като цивилизационен процес Успешните от гледна точка на гражданското поведение индивиди познават логиката на тези механизми и умеят да контролират процесите на свързването си в групи за целите на емоционалното си благополучие или работната задача, като отчитат ефектите от своето участие в груповите процеси. Толерантното отношение към различието предполага капацитет за толериране на собствената несигурност, отказ от прибягване до заучени модели за ориентиране в отношенията и умение за учене от опита. Цивилизованият човек не е в състояние да отмени въздействието на мощните процеси на идентификация, свързани с принадлежносттта към първичната група, но е в състояние да отчита тяхното влияние и по този начин да ги управлява. Става ясно, че в съвременната ситуация не може да се постигне хармонична идентичност без междукултурен диалог. Мисленето и говоренето за различията и общите неща в режим на диалог позволява на хората да си върнат контрола върху идентичността и да напуснат усещането за обреченост по отношение на културната си принадлежност. По тази начин диалогът става условие за постигане на емоционално и общностно благополучие. Въвличането в рефлексия и разговор върху идентичността позволява на хората да поемат по един по-активен, по-авторски, по-информиран начин авторството върху собствената си идентичност по повод на личното си развитие или развитието на общностите. Те получават шанс да напуснат разбирането за идентичността, за етничността и за националността като природни дадености и да започнат да ги възприемат като културни и социални конструкти, които подлежат на преосмисляне и реконструиране съобразно потребностите на живота. Това релативизиране на разбирането за идентичността ги насърчава да започнат да си играят с нейните аспекти и компоненти, да ги комбинират и рекомбинират и така да сътворяват своята индивдуална и групова идентичност във взаимодействие с други хора, с които споделят подобно или различно културно наследство. Този процес е овластяващ, тъй като отключва процес на себепораждане чрез творческо рекомбиниране на елементи от заварената идентичност. Той освобождава хората от ограниченията на външните дадености като като език, месторождение, семейство, етнос и ги насърчава да започнат да развиват наднационална, надетническа, надгрупова, може да се каже протоевропейска идентичност.
Приложение 1 ПОКАНА Уважаеми Г-не/Г-жо, С настоящoто писмо искаме да ви информираме, че Гражданско сдружение “EВЕТ” ( Европейска визия за етническа толерантност) стартира работа по проект „Интеркултуралния диалог – отговор на предизвикателствата пред междуетническите отношения в България”. Целта на проекта е да даде възможност на местни формални и неформални лидери от смесени етнически райони в България да влязат в диалог и развият умения за толерантност, сътрудничество и участие при решаване на съвместни проблеми. Проектът съдържа изследване, два обучителни семинара, както и завършва с Национална конференция по темата. Считаме, че вашето участие би допринесло за постигане целите на проекта, както и за подобряване на интеркултуралния диалог в България. Поради очаквано високия интерес към включване в програмата бихме искали вие лично да попълните 1) заявка (разположена по-долу), както и 2) въвеждащ тест, който ще ни ориентира за вашата ангажираност и отношение по темата. Моля изпратете попълнени двете форми на електронен адрес: evet@mail.bg, в срок до 15.04.2012 г. В срок до 20.04.2012 г. всички кандидатури ще бъдат разгледани и номинираните ще получат потвърждение за включване в програмата чрез имейл или по телефона. ЗАЯВКА От: (трите имена) Населено място:....................................................................................... Професия: ...............................................Месторабота:............................ Членство в организации:........................................................................... Професионални интереси:......................................................................... Контакти: GSM.........................................е-mail:....................................... С попълване на настоящата заявка потвърждавам желанието си за включване в проекта! Приложение 2 ВХОДЯЩ ВЪПРОСНИК Проверка на политическа и гражданска култура на кандидати за участници в проект на “ЕВЕТ” ( Европейска визия за етничека толерантност)
А) Президентска република; Б) Управлявана демокрация; В) Парламентарна република; Г) Парламентарна монархия;
А) Законоприлагащи функции; Б) Законодателни функции; В) Законотворчески функции;
А) 01 Януари 1989 г. Б) 01 Януари 1999 г. В) 01 Януари 2007 г.
А) 4 (четири) години; Б) 7 (седем) години; В) 5 (пет) години; Г) 2 (две) години;
А) 5 (пет) години; Б) 3 (три) години; В) 10 (десет) години; Г) 7 (седем) години
Приложение 3 ПЛАН за провеждане на фокусни групи на тема: Интеркултурален диалог в България
Тази предметна област изследва идентичността на участниците във фокусните групи в контекста на диалога между културите. Акцентът е върху доминиращите ценности на общностите, от които идват участниците, и преживяванията, които са свързани с осъзнаването и осмислянето на тези ценности. Примерни въпроси в тази област:
Тази предметна област изследва границите на културните общности и обмена през тези гранци. Фокусът е върху отношенията на подкрепа и солидарност в общността и между общностите. Примерни въпроси в тази област:
Тази предметна област изследва по какъв начин традиционните културни идентичности се променят и развиват под натиска на глобалната култура. Фокусът е върху преосмислянето на идентичността при промяна на контекста. Примерни въпроси в тази област:
Тази предметна област изследва как културата реагира на промените в средата и как културната идентичност се превръща в ресурс за развитие на общността. Фокусът е върху процесите на културна промяна и стратегиите за управление на тази промяна. Примерни въпроси в тази област:
Тази предметна област изследва политическата употреба и злоупотреба с културната идентичност и чувстителността на участниците към тези процеси. Фокусът е върху ролята на лидерството в конструиране на границите между общностите и управлението на междукултурния диалог. Примерни въпроси в тази област:
Приложение 4 Предложения на младите лидери от национална конференция „Междукултурно сътрудничество и етническа толерантност” 27-28 октомври, гр.Шумен Панел 1 – Работна група „Идентичност и развитие на общността”: Образование: Предложение към Министерството на образованието, младежта и науката- задължителен курс, обучаващ кандидат-учителите на толерантно отношение и борба с дискриминацията, за да могат да осигурят подходяща среда за подрастващите. Семейство: Предложение към Министерството на социалните политики- да обърнат внимание на родителите от малцинствената общност и да им обяснят техники за възпитание на децата без прехвърляне на лични предразсъдъци. Общество: Предложение към Комисията по етнически и демографски въпроси (Министерски съвет)- да проведат медийни кампании, които ангажират и заинтригуват мнозинството, като показват света през очите на „различния”. Панел 2 – Работна група „Конфликти и управление на различията”: Обучения на фасилитатори, които строят „мостове” между представители на различните етнически групи в страната . Комуникация и работа с медии, които говорят на „езика на омразата”. Диалог между публичните институции, иницииран от сдружение „ЕВЕТ”. Панел 3 – Работна група „Лидерство и управление на диалог”: Да се стартира дългосрочна програма за подготовка на младежи в лидерски умения-„ Училище за междукултурален диалог”. Изготвяне и участие на младите лидери в проекти и младежки програми за обмен. Създаване на пространства за междукултурен диалог (обучения, изложби, концерти). Панел 4 – Работна група „Политики и интеркултурален диалог”: Да се въведе принцип за участие на малцинствени групи в политическия живот в партиите от мнозинството; Да се създадат равни възможности за образование чрез въвеждане на програми, стратегии, които да ги стимулират (Програма за развитие на образованието, науката и младежките политики в България); Да се промени политиката към гетата в България- от изключваща към включваща Приложение 5 Декларация от участниците в Национална конференция „Междукултурно сътрудничество и етническа толерантност” 27-28.10.2012 г., гр. Шумен Гражданско сдружение „ЕВЕТ” (Европейска Визия за Етническа Толерантност) е неправителствена организация, целяща да насърчи диалога между етническите общности в България, с цел спазване на техните права и зачитане на техните граждански интереси. В синхрон с ценностите и целите на сдружение ЕВЕТ за насърчаване на междукултурния диалог и реализацията на проект „Интеркултуралният диалог - отговор на предизвикателствата пред междуетническите отношения в България”, се проведе конференция, на която бяха повдигнати редица важни въпроси. Ключовите теми около които се организира дебатът бяха въпросите за развитие на идентичността на различните общности, превенцията на междуетническите напрежения, политиките и типа лидерство, които могат да насърчат интеркултурния диалог между етносите в България. Нашата позиция е, че въпреки наличието на неголям брой етнически групи в България, цари привидно спокойствие под рамката, на която има множество казуси на етническо напрежение. От тази гледна точка, ЕВЕТ се опита да очертае стратегия на рамка за идентифицирането на проблеми и даването на препоръки за разрешаването им. Очертаха се следните типове проблеми:
На база на гореизброените проблеми, идеите, зад които застанаха участниците в конференцията са следните: 1) Образованието възпитава мнозинството за обучаване и учене за капацитет в интеркултурален диалог; 2) Информираност за опознаване на други етноси, традиции, култури; 3) Създаване на пространства на диалог между мнозинството и малцинството; Ние, като представители на гражданско сдружение ЕВЕТ, смятаме, че за да се случат всички тези промени в създаването на интеркултурален диалог е необходимо включването на повече млади и позитивно мислещи хора, чрез създаването на интерактивен диалог между общностите. Това може да се осъществи чрез осъществяването на проекти, дейности, създаващи среда за интеркултурален диалог. Гр.Шумен 28.10.2012 г. 1 Конструктът “групова менталност” е въведен в науките за човека от психоаналитика Уилфред Бион за целите на описанието на несъзнаваните процеси в човешките групи и общности. (Уилфред Бион, “Опит в групи”, София, 2000) Каталог: sites -> default -> files -> images files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България images -> Хотел Условия images -> Започва първият етап от нашето състезание. На Вашето внимание е представен тест в две части images -> Програма 09. 30 10. 00 Регистрация 10. 00 10. 30 Откриване д-р Марко Арнд Фондация „Конрад Аденауер, София Изтегляне 0.7 Mb. Сподели с приятели:
|