Наредба № рд-02-20-8 от 17 май 2013 г
Задържателни резервоари при гравитационни канализационни мрежи
Изтегляне 1.89 Mb.
|
Раздел VIІІ Задържателни резервоари при гравитационни канализационни мрежи Чл. 37. Задържателни резервоари се проектират при разделни канализационни мрежи за дъждовни отпадъчни води и при смесени канализационни мрежи, когато е технически обоснована необходимостта за: намаляване на хидравличното натоварване на канализационен колектор след определен пункт посредством задържане на част от водното количество в резервоар по време на дъжд и продължителното му изпускане в мрежата след спиране на дъжда за период не по-голям от 24 часа; задържане на част от суспендираните вещества в отпадъчните води, изпускани от канализационната мрежа във водоприемника, с оглед спазване на изискванията към него; облекчаване на претоварени съществуващи колектори или включване на нови при разширяване на урбанизираната територия; намаляване на притока пред пречиствателните станции по време на дъжд; защита на прилежащите територии от наводнение въз основа на анализите и проучванията за въздействието и последствията при наводнение върху хората и тяхното имущество. Чл. 38. (1) Задържателните резервоари се проектират открити или закрити в зависимост от вида на канализационната мрежа, санитарно-хигиенните изисквания, теренните условия, подробния устройствен план на урбанизираната територия, качествените характеристики на отпадъчните води и др. При закритите задържатели се предвижда вентилация. (2) При определяне на местата за изграждане на задържателни резервоари се отчитат наклонът на терена и опасността от отлагане на утайки в канализационните участъци пред резервоарите и от наводняване на най-ниско разположените помещения на сградите в резултат на подприщването. (3) При проектирането на задържателни резервоари се предвиждат мерки за достъп и почистване и/или отмиване на образувалите се утайки. (4) Аварийни преливници се проектират и като част от конструкцията на задържателните резервоари. Чл. 39. (1) При определянето на обема на задържателния резервоар се отчитат следните фактори: формата и размерите на меродавния оразмерителен хидрограф за задържателния резервоар (на хидрографа, осигуряващ най-голям обем на резервоара); максималният пик (връх, водно количество) на меродавния оразмерителен хидрограф за резервоара; водното количество на потока от резервоара към канализационната мрежа след него. (2) Работният обем на задържателните резервоари, които са разположени по канализационната мрежа и се изпразват чрез помпи, може да се определя съгласно приложение № 9. Чл. 40. (1) За намаляване на хидравличното натоварване на канализационните системи и с цел балансиране на оттока на отпадъчните води към ПСОВ се проучва възможността за задържането и отвеждането на незамърсени повърхностно оттичащи се дъждовни води в инфилтрационни отводнителни системи близо до зоната на тяхното формиране или директното им отвеждане в повърхностно водно тяло. (2) Към системите по ал. 1 не се допускат включвания на други отпадъчни води освен повърхностно оттичащите се незамърсени дъждовни води от прилежащите повърхностни покрития. (3) При проектиране на инфилтрационни системи се спазват следните изисквания: 1. проучва се нивото на подземните води с оглед осигуряване на контролирано изпускане на събраните дъждавни води без пряка връзка с подземните води; 2. обемът за съхранение се съобразява с хидравличните свойства на почвата, големината на отводняваната площ, интензивността на дъжда и топографията на терена; 3. осигурява се достъп за поддържане на системата. (4) Отпадъчните води от паркинги се заустват в инфилтрационни отводнителни системи само след допълнително третиране със сепаратори за нефтопродукти или за тежки метали за достигане на допустимите стойности на замърсителите, регламентирани от съответните регулаторни органи.
Изтегляне 1.89 Mb. Сподели с приятели:
|