Наредба №14 от 15 октомври 2012 Г. За летищата и летищното
Изтегляне 5.24 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ТЕКСТ доц. Дребов
Глава шестдесет и шеста. ПОВЪРХНИНИ И СЕКТОРИ НА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРЕПЯТСТВИЯТА Раздел I. Общи положения Чл. 559. За вертолетните летища се установяват следните повърхности/сектори за ограничаване на препятствията (фиг. 42): 1. повърхност на подхода за кацане; 2. преходна повърхност; 3. вътрешна хоризонтална повърхност; 4. конична повърхност; 5. повърхност за набиране на височина при излитане; 6. сектори/повърхности, свободни от препятствия (за палубни вертолетни площадки); 7. повърхност за ограничени препятствия (за палубни вертолетни площадки). Раздел II. Повърхност на подхода Чл. 560. Повърхността на подхода за кацане е наклонена равнина или комбинация от равнини, издигащи се от границата на участъка за безопасност и разположени симетрично на тяхната осева линия, минаваща през центъра на зоната FATO. Чл. 561. (1) Границите на повърхността на подхода за кацане включват: 1. вътрешна граница - разположена хоризонтално линия до външната граница на участъка за безопасност, равна на определената минимална широчина на зоната FATO и участъка за безопасност и перпендикулярна на осовата линия на повърхността на подхода за кацане; 2. две странични граници до краищата на вътрешната граница, като: а) за зона, различна от зоната FATO, оборудвана за точен подход за кацане, страничните граници се отклоняват равномерно с определено значение от вертикалната равнина, в която лежи осевата линия на зоната FATO; б) за зона FATO, оборудвана за точен подход за кацане, страничните граници се отклоняват равномерно с определена стойност от вертикалната равнина, през която минава осевата линия на зоната FATO, до определена височина над нея, след което равномерно отклоняващи се с определена стойност до достигане на крайната широчина и продължаващи със същата широчина до края на повърхността на подхода за кацане; 3. външна граница, разположена хоризонтално на определената абсолютна кота на зоната FATO и перпендикулярна на осевата линия на повърхността на подхода за кацане. Фиг. 42. Повърхнини, ограничаващи препятствията (2) Надморската височина на вътрешната граница е равна на надморската височина на участъка за безопасност в точката на вътрешната граница, през която минава осевата линия на повърхността на подхода за кацане. (3) Наклонът(ите) на повърхността на подхода за кацане се измерва(т) във вертикалната равнина, в която лежи осевата линия на повърхността. (4) За вертолетни летища, използвани от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II и III клас, се предвижда траекториите на захождане за кацане да се избират по такъв начин, че да позволяват безопасно изпълнение на принудително кацане или на кацане с един неработещ двигател, така че като минимум да се намали рискът от нанасяне на телесни повреди на лица, намиращи се на земята или във водата, или повреди на имуществото. (5) Факторите, определящи годността на ползване на зоните по ал. 4, са типът на най- критичния вертолет, за който е предназначено вертолетното летище, и условията на заобикалящата я среда. Изтегляне 5.24 Mb. Сподели с приятели:
|