Наредба №14 от 15 октомври 2012 Г. За летищата и летищното
Изтегляне 5.24 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ТЕКСТ доц. Дребов
Глава шестдесет и четвърта. ПАЛУБНИ ВЕРТОЛЕТНИ ПЛОЩАДКИ Чл. 557. (1) Палубни вертолетни площадки, намиращи се върху съоръжения, се прилагат при разработване на полезни изкопаеми, проучвания, строеж на съоръжения. (2) На палубните вертолетни площадки зоната FATO и зоната за приземяване и излитане TLOF съвпадат. (3) Споменаването на зона за краен подход за излитане и кацане (FATO) в раздел III за Палубни вертолетни площадки на тази наредба включва зона за приземяване и излитане (TLOF). (4) Спецификациите по ал. 12 и 13 от този член се прилагат за палубни вертолетни площадки, завършени на или след 1 януари 2012 г. (5) На палубните вертолетни площадки се предвижда да има най-малко една зона FATO. (6) Зоната FATO може да има всякаква конфигурация, но да е с достатъчни размери, за да побере: 1. за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) над 3175 kg, площ, в която да може да се побере кръг с диаметър не по-малък от 1 D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва; 2. за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) 3175 kg или по-малко, площ, в която да може да се побере кръг с диаметър не по-малък от 0,83 D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва. (7) Препоръчително е за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) 3175 kg или по-малко зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да бъде с достатъчна големина, така че да включва площ, която да може да побере кръг с диаметър не по-малък от 1 D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва. (8) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да издържа на динамично натоварване. (9) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да осигурява влиянието на земята. (10) Около границите на зоната FATO не се допуска наличието на неподвижни обекти, с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които поради своята функция е необходимо да се намират там. (11) Обектите, чието функционално предназначение изисква разполагането им на границата на зоната FATO, не може да са по-високи от 25 сm, с изключение на случаите, когато диаметърът на зона FATO е по-малък от 1 D, максималната височина на такива обекти не може да превишава 5 сm. (12) Обектите, чието функционално предназначение изисква разполагането им в зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) (например осветление или мрежи и платна), не може да превишават височина от 2,5 cm. (13) Обекти по чл. 12 се допускат само ако не представляват опасност за вертолетите. (14) Потенциални опасности са мрежите или платната и издигнато оборудване на палубната площадка, които могат да предизвикат динамично преобръщане на вертолети, оборудвани с плъзгачи. (15) Предпазните мрежи или платна се разполагат около ръба на палубната вертолетна площадка, като не надвишават височината на палубната вертолетна площадка. (16) Повърхността на зоната FATO е изградена така, че да не позволява приплъзване на вертолети и хора и да има наклон с цел да се избегне събиране на вода. (17) За защита на персонала по периметъра на палубната вертолетна площадка се поставя предпазна мрежа освен на местата, където защитата е осигурена от елементи на конструкцията. (18) Предпазната мрежа се изготвя от еластичен негорим материал и отговаря на следните условия: 1. вътрешният ръб на мрежата се закрепва на равнище малко по-ниско от ръба на палубната вертолетна площадка, включвайки в нея дренажните улеи; 2. широчината на мрежата е не по-малка от 1,5 m, а външният й ръб се повдига над ръба на вертолетната площадка не повече от 25 cm, като външният ъгъл на наклона на мрежата е не по-малък от 10°; 3. да издържа падане на тяло с маса 75 kg от височина 1 m, без да се поврежда; 4. да поема падналото тяло като хамак, а не като батут. Изтегляне 5.24 Mb. Сподели с приятели:
|