Наредба №14 от 15 октомври 2012 Г. За летищата и летищното

1. долна граница - съвпада с границата на вътрешната хоризонтална повърхност или с горната граница на преходната повърхност, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност;
2. горна граница - разположена е на определената височина над вътрешната хоризонтална повърхност или над надморската височина на най-долния край на зоната FATO, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност.
(2) Наклонът на коничната повърхност се измерва над хоризонталната равнина.
Раздел VI.
Повърхност за набиране височина
Чл. 568. Повърхността за набиране височина при излитане е наклонена повърхност, комбинация от повърхности или ако се изпълнява завой - сложна повърхност, възходяща встрани от края на участъка за безопасност и разположени симетрично относно тяхната осева линия, минаваща през центъра на зоната FATO.
Чл. 569. (1) Границите на повърхността за набиране височина при излитане са:
1. вътрешна граница с дължина, равна на минималната определена широчина на зоната FATO
и участъка за безопасност, перпендикулярна на осевата линия на повърхността за набиране височина при излитане и разположена хоризонтално до външната граница на УБ или участъка, свободен от препятствия на вертолетно летище;
2. две странични граници, започващи на края на вътрешната граница и отклоняващи се равномерно с определена стойност от вертикалната равнина, в която минава осевата линия на зоната FATO;
3. външна граница, перпендикулярна на осевата линия на зоната за набиране височина при излитане и разположена хоризонтално на определената височина над зоната FATO.
(2) Надморската височина на вътрешната граница е равна на надморската височина на УБ в точката на вътрешната граница, през която минава осевата линия на повърхността за набиране височина при излитане, но в случаите, когато е предвиден участък, свободен от препятствия на вертолетно летище, тази надморска височина е равна на най-високата точка на повърхността на земята, намираща се на продължението на осевата линия на участъка, свободен от препятствия на вертолетно летище.
(3) В случаите, когато повърхността за набиране височина при излитане е праволинейна, наклонът й се измерва във вертикалната равнина, в която лежи осевата линия на тази повърхност.

(4) В случаите, когато повърхността за набиране височина при излитане включва участък за изпълнение на завой, тази повърхност се явява сложна повърхност, съдържаща нормали, лежащи в хоризонталната равнина и спуснати към осевата й линия.
(5) Наклонът на тази осева линия е аналогичен на наклона на повърхността за набиране височина при излитане по праволинейна траектория.
(6) Участъкът от повърхността, разположен между вътрешната граница и линията на височина 30 m над вътрешната граница, е праволинеен.
(7) Отклоненията по посока на осевата линия на повърхността за набиране височина при излитане се пресмятат така, че да не се създава необходимост от завой с радиус по-малък от
270 m.
(8) На вертолетни летища, използвани от вертолети с летателно-технически характеристики
II и III клас, траекториите на излитане се избират така, че да позволяват безопасно изпълнение на принудителни кацания или на кацания с един неработещ двигател и да се намали до минимум рискът от нанасяне на телесни повреди на лицата, намиращи се на земята или във водата, или на повреди на имуществото.
(9) Фактори, определящи годността на ползване на такива зони, са типът на критичния вертолет, за който е предназначено вертолетното летище, и условията на заобикалящата го среда.
Раздел VII.
Сектори/повърхности, свободни от препятствия за палубни вертолетни площадки

Изтегляне 5.24 Mb.

Сподели с приятели: