Наредба №18 от 20. 06. 2005 г за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения

2.3.6. сестринският състав в „Сектор за анестезия“ е най-малко двемедицински сестри – анестезиологични сестри;

2.3.7. численият състав на медицинските сестри в „Сектор за анестезия"се определя, като се има предвид че:

(1) Един анестезиологичен екипосъществява анестезия на един пациент – от началото на етапа „Въвеждане ванестезия“ до края на етапа „Възстановяване от анестезия“.

(2) В „Кабинет запреданестезиологична консултация“ работи освен лекар-анестезиолог илиспециализиращ лекар-анестезиолог и медицинска сестра.

(3) В „Място завъвеждане във/възстановяване от анестезия“ работят една или повечемедицински сестри (броят им се определя от броя пациенти, за които теедновременно трябва да се грижат).

*3. Минимални изисквания по стандарт за провеждане на интензивно лечение

3.1. При интензивно лечение се поддържа готовност (кадрова, материалнаи организационна) и се осъществява непрекъснато и равностойно в денонощиетоспецифичен диагностично-лечебен процес.

3.2. Материална обезпеченост на клиника или отделение за интензивнолечение:

3.2.1. клиника или отделение за интензивно лечение е разположена наобособена територия в лечебното заведение за болнична помощ;

3.2.2. на територията на клиниката или отделението за интензивнолечение не се допуска смесване на потоците „Чисто/Мръсно“;

3.2.3. площта на единична стая (с едно легло) не трябва да е под18 m2, а в обща зала трябва да позволява свободно разстояние между отделнитеместа за провеждане на интензивно лечение не по-малко от 2,0 m;

3.2.4. всички помещения, в които са разположени места за провеждане наинтензивно лечение, трябва да са с пряка дневна светлина;

3.2.5. клиника или отделение за интензивно лечение разполага съсследните служебни помещения:

3.2.5.1. манипулационно помещение за подготовка на медикаменти иконсумативи с адекватно осветление;

3.2.5.2. тоалетни възли, отделно за персонал и пациенти;

3.2.6. интензивно лечение се провежда в „Място за провеждане наинтензивно лечение“, разположено на територията на клиника или отделение заинтензивно лечение (легло за интензивно лечение с принадлежащите изводи наелектрическата и газовата инсталация и пространството около него);

3.2.7. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има под 6разкрити места (интензивни легла) за провеждане на интензивно лечение;

3.2.8. клиника или отделение за интензивно лечение не може да имаизползваемост на легловия фонд съответно не над 70 % и под 10 %;

3.2.9. леглото за интензивно лечение е болнично легло на колела, коетопозволява движение на пациента във вертикална посока (нагоре и надолу) инай-малкото издигане/сваляне на горната половина на тялото на пациента,както и имащо прегради за обезопасяването му;

3.2.10. всяко „Място за провеждане на интензивно лечение“ е съоръженосъс:

3.2.10.1. електрозахранване с най-малко 3 заземени (тип шуко)електрически извода;

3.2.10.2. най-малко един извод за аспирационна система;

3.2.10.3. най-малко един извод на инсталация за кислород подналягане;

3.2.10.4. подвижна преграда за визуална изолация на пациента (акоинтензивното легло е разположено в общо помещение);

3.2.10.5. съоръжения за поставяне (закрепване) на апаратура околоинтензивното легло;

3.2.11. задължителни инсталации и съоръжения в клиника или отделение заинтензивно лечение:

3.2.11.1. електрозахранване с аварийно захранване с генератор;

3.2.11.2. аспирационна система;

3.2.11.3. инсталация за сгъстен въздух;

3.2.11.4. водоснабдяване и канализация с разчет 1 мивка във всякаобособена зала с места за провеждане на интензивно лечение; при всяка мивкатрябва има условия и за дезинфекция на ръце;

3.2.12. задължително оборудване в клиника или отделение за интензивнолечение:

3.2.12.1. задължително оборудване с разчет за всяко едно място заинтензивно лечение;

3.2.12.2. монитор (мониторен модел) за електрокардиоскопия;

3.2.12.3. апарат за измерване на системни артериални налягания;

3.2.12.4. система за дозирано подаване на кислород в овлажненагазова смес при спонтанно дишане;

3.2.13. задължително оборудване с разчет за общо ползване:

3.2.13.1. апаратура за изкуствена белодробна вентилация(респиратори) с разчет не по-малко от 1 респиратор на 4 места за провежданена интензивно лечение;

3.2.13.2. инфузионна техника (перфузори, инфузомати);

3.2.13.3. дефибрилатор.3.3. Човешки ресурси в клиника или отделение за интензивно лечение:

3.3.1. началник на клиника или отделение за интензивно лечение е лекарс призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“ или лекар сдруга призната специалност по съответния профил на клиниката или отделениетои с най-малко 5 години стаж по специалността и с най-малко 5 години стаж вспециализирана структура за интензивно лечение;

3.3.2. старша сестра на клиника или отделение за интензивно лечение емедицинска сестра с образователно ниво, изисквано за старша сестра наобособена клинична структура, и най-малко 5 години стаж в специализиранаструктура за интензивно лечение;

3.3.3. численият състав на медицинските специалисти на клиника илиотделение за интензивно лечение трябва да позволява формирането наравностойни екипи за интензивно лечение; екипът за интензивно лечениевключва най-малко един лекар и медицински сестри с разчет не по-малко отедна медицинска сестра, която да се грижи за не повече от 5 пациенти, обектна интензивно лечение, за времето на работа на екипа.

3.4. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължителноводи на отчет септичните пациенти и ги диагностицира като:

3.4.1. септични пациенти с ненозокомиални инфекции;

3.4.2. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време налечението в специализираната структура за интензивно лечение;

3.4.3. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време наболнично лечение извън специализираната структура за интензивно лечение.Структури по анестезия и интензивно лечение към междуобластни,национални и университетски болници

*2. Минимални изисквания по стандарт

2.1. Всяка анестезия се осъществява в „Място за провеждане на анестезия"(обособена територия в операционни зали, кабинети за диагностични итерапевтични процедури, зъболекарски кабинети на лечебните заведения, зализа въвеждане във/възстановяване от анестезия), което задължително включва:

2.1.1. съоръжението, върху което е поставен пациентът за провеждане наанестезия (операционна маса, зъболекарски стол и пр.), позволява бърза иудобна промяна на положението на тялото и главата на пациента, както ипредлага удобен начин за фиксация на пациента върху него;

2.1.2. електрозахранване с не по-малко от 3 заземени (тип шуко)електрически извода;

2.1.3. стационарна или мобилна аспирационна система;

2.1.4. стационарна инсталация за кислород или сменяем контейнер закислород;

2.1.5. набор пособия за осигуряване на периферен и централен венозенизточник;

2.1.6. набор инструменти и пособия за осигуряване на проходимост надихателните пътища и изкуствена белодробна вентилация:

2.1.6.1. набор лицеви маски за обдишване на пациента;

2.1.6.2. саморазгъващ се балон тип AMBU;

2.1.6.3. наконечници за аспирация на уста и назофарингеалнопространство;

2.1.6.4. набор за фарингеална интубация;

2.1.6.5. набор за ендотрахеална интубация;

2.1.6.6. анестезиологичен апарат;

2.1.7. апарат за мониторна електрокардиоскопия;

2.1.8. апарат за измерване на системни артериални налягания;

2.1.9. апарат за електрическа дефибрилация (достатъчен е единдефибрилатор за повече от едно „Място за провеждане на анестезия“, ако те сенамират в общи помещения – например в един операционен блок).

2.2. Всяка анестезия се осъществява от анестезиологичен екип:

2.2.1. анестезиологичният екип се състои най-малко от един лекар-анестезиолог (лекар с призната специалност по „Анестезиология и интензивнолечение"), който е ръководител на екипа, и една медицинска сестра -анестезиологична сестра; по изключение ръководител на анестезиологичния екипможе да е лекар и без призната специалност по „Анестезиология и интензивнолечение“, но тогава той работи под ръководството на анестезиолог, определенадминистративно от ръководителя на съответната клинична структура заанестезия;

2.2.2. анестезиолог (лекар с призната специалност по „Анестезиология иинтензивно лечение") може да ръководи едновременно до 3 анестезиологичниекипа, в чиито състав са лекари без призната специалност по „Анестезиологияи интензивно лечение“.

2.3. В лечебните заведения клиничната структура с предмет на дейност"Анестезия“ е „Сектор за анестезия“ ("Сектор за анестезия“ е организационнаструктура в лечебните заведения, на които дейността им налага да разполагатс повече от един анестезиологичен екип едновременно):

2.3.1. „Сектор за анестезия“ може да е в състава на отделение иликлиника по анестезия и интензивно лечение или към клинично звено, чийтоосновен диагностично-лечебен процес включва оперативни, диагностични илитерапевтични процедури, изискващи анестезия;

2.3.2. началник на „Сектор за анестезия“ е лекар с призната специалностпо „Анестезиология и интензивно лечение“ и най-малко 5 години стаж поспециалността и компетентност по клинични, административни и научно-учебнивъпроси;

2.3.3. старша медицинска сестра на „Сектор за анестезия“ е медицинскасестра с квалификация и най-малко 5 години клиничен опит в областта наанестезиологията и интензивното лечение и с компетентност по клинични,административни и учебни въпроси;

2.3.4. лекарският състав на „Сектор за анестезия“ е най-малко от двамалекари, от които поне един е с призната специалност по „Анестезиология иинтензивно лечение“;

2.3.5. численият състав на лекарите-анестезиолози и на специализиращителекари-анестезиолози в „Сектор за анестезия“ се определя, като се имапредвид, че:

2.3.6. сестринският състав в „Сектор за анестезия“ е най-малко двемедицински сестри – анестезиологични сестри;

2.3.7. численият състав на медицинските сестри в „Сектор за анестезия"се определя, като се има предвид, че:

(1) Един анестезиологичен екипосъществява анестезия на един пациент – от началото на етапа „Въвеждане ванестезия“ до края на етапа „Възстановяване от анестезия“.

(2) В „Кабинет запреданестезиологична консултация“ работи освен лекар-анестезиолог илиспециализиращ лекар-анестезиолог и медицинска сестра.

(3) В „Място завъвеждане във/възстановяване от анестезия“ работят една или повече медицинскисестри (броят им се определя от броя пациенти, за които те едновременнотрябва да се грижат).

*3. Минимални изисквания по стандарт за провеждане на интензивно лечение

3.1. При интензивно лечение се поддържа готовност (кадрова, материалнаи организационна) и се осъществява непрекъснато и равностойно в денонощиетоспецифичен диагностично-лечебен процес.

3.2. Материална обезпеченост на клиника или отделение за интензивнолечение:

3.2.1. клиника или отделение за интензивно лечение е разположена наобособена територия в лечебното заведение за болнична помощ;

3.2.2. на територията на клиниката или отделението за интензивнолечение не се допуска смесване на потоците „Чисто/Мръсно“;

3.2.3. площта на единична стая (с едно легло) не трябва да е под 18 m2,а в обща зала трябва да позволява свободно разстояние между отделните местаза провеждане на интензивно лечение не по-малко от 2,0 m;

3.2.4. всички помещения, в които са разположени места за провеждане наинтензивно лечение, трябва да са с пряка дневна светлина;

3.2.5. клиника или отделение за интензивно лечение разполага съсследните служебни помещения:

3.2.5.1. манипулационно помещение за подготовка на медикаменти иконсумативи с адекватно осветление;

3.2.5.2. кухненски бокс;

3.2.5.3. помещение за апарати (апаратна стая);

3.2.5.4. складови помещения;

3.2.5.5. помещение (помещения) за обработка на материали, което дапозволява технологично разделна обработка на „чисти материали“ и „мръсниматериали“;

3.2.5.6. помещение за почивка на персонала;

3.2.5.7. помещение за прием на близките на пациентите;

3.2.5.8. тоалетни възли, отделно за персонал и пациенти;

3.2.6. интензивно лечение се провежда в „Място за провеждане наинтензивно лечение“, разположено на територията на клиника или отделение заинтензивно лечение (легло за интензивно лечение с принадлежащите изводи наелектрическата и газовата инсталация и пространството около него);

3.2.7. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има под 6разкрити места (интензивни легла) за провеждане на интензивно лечение;

3.2.8. клиника или отделение за интензивно лечение не може да имаизползваемост на легловия фонд съответно не над 80 % и под 20 %;

3.2.9. леглото за интензивно лечение е болнично легло на колела, коетопозволява движение на пациента във вертикална посока (нагоре и надолу) инай-малкото издигане/сваляне на горната половина на тялото на пациента,както и имащо прегради за обезопасяването му;

3.2.10. всяко „Място за провеждане на интензивно лечение“ е съоръженосъс:

3.2.10.1. електрозахранване с най-малко 6 заземени (тип шуко)електрически извода;

3.2.10.2. най-малко един извод за аспирационна система;

3.2.10.3. най-малко един извод на инсталация за сгъстен въздух;

3.2.10.4. най-малко един извод на инсталация за кислород подналягане;

3.2.10.5. подвижна преграда за визуална изолация на пациента (акоинтензивното легло е разположено в общо помещение);

3.2.10.6. съоръжения за поставяне (закрепване) на апаратура околоинтензивното легло;

3.2.11. задължителни инсталации и съоръжения в клиника или отделение заинтензивно лечение:

3.2.11.1. електрозахранване с двойно осигуряване (аварийнозахранване с генератор);

3.2.11.2. аспирационна система;

3.2.11.3. инсталация за сгъстен въздух;

3.2.11.4. водоснабдяване и канализация с разчет една мивка въввсяка обособена зала с места за провеждане на интензивно лечение; при всякамивка трябва има условия и за дезинфекция на ръце;

3.2.12. задължително оборудване в клиника или отделение за интензивнолечение:

3.2.12.1. задължително оборудване с разчет за всяко едно място заинтензивно лечение;

3.2.12.2. монитор (мониторен модел) за електрокардиоскопия;

3.2.12.3. апарат за измерване на системни артериални налягания;

3.2.12.4. система за дозирано подаване на кислород в овлажненагазова смес при спонтанно дишане;

3.2.13. задължително оборудване с разчет за общо ползване:

3.2.13.1. апаратура за изкуствена белодробна вентилация(респиратори) с разчет не по-малко от 1 респиратор на 3 места за провежданена интензивно лечение;

3.2.13.2. инфузионна техника (перфузори, инфузомати) с разчет непод възможност да се провеждат едновременно по 3 постоянни интравенозниинфузии на един пациент;

3.2.13.3. дефибрилатор;

3.2.13.4. мобилен рентгенов апарат.

3.3. Човешки ресурси в клиника или отделение за интензивно лечение:

3.3.1. началник на клиника или отделение за интензивно лечение е лекарс призната специалност по „Анестезиология и интензивно лечение“ или лекар сдруга призната специалност по съответния профил на клиниката или отделениетои с най-малко 5 години стаж по специалността и с най-малко 5 години стаж вспециализирана структура за интензивно лечение;

3.3.2. старша сестра на клиника или отделение за интензивно лечение емедицинска сестра с образователно ниво, изисквано за старша сестра наобособена клинична структура, и най-малко 5 години стаж в специализиранаструктура за интензивно лечение;

3.3.3. численият състав на медицинските специалисти на клиника илиотделение за интензивно лечение трябва да позволява формирането наравностойни екипи за интензивно лечение; екипът за интензивно лечениевключва най-малко един лекар и медицински сестри с разчет не по-малко отедна медицинска сестра, която да се грижи за не повече от 3 до 4 пациенти,обект на интензивно лечение, за времето на работа на екипа.

3.4. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително ипостоянно осъществява микробиологичен мониторинг:

3.4.1. по индикации на пациентите, обект на интензивно лечение, но непод 30% от всички лекувани в нея;

3.4.2. на персонала в нея, но не по-рядко от 3 пъти годишно;

3.4.3. на околната среда (помещения, апаратура, консумативи и пр.) внея, не по-рядко от 4 пъти годишно.

3.5. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължителноводи на отчет септичните пациенти и ги диагностицира като:

3.5.1. септични пациенти с ненозокомиални инфекции;

3.5.2. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време налечението в специализираната структура за интензивно лечение;

3.5.3. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време наболнично лечение извън специализираната структура за интензивно лечение.

-----------------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на структура по хирургия илицево-челюстна хирургия

Оценъчни показатели 10

-----------------------------------------------------------------------------

От 1.1 до 1.10 за всички отделения

*2. Минимални изисквания по стандарт

2.1. По структурата и оборудването:

2.1.1. операционните зали имат добра комуникация с хирургичнотоотделение/клиника; има създаден ред за транспортиране на болни до и отоперационните зали; има помещения за подготовка на хирургичните екипи; имателефонна връзка между клиничното звено и операционния блок; има телефоннавръзка на хирургичното отделение/клиника с другите отделения, сектори илаборатории на болницата;

2.1.2. операционните зали разполагат с аварийно осветление; система илидруги източници за снабдяване с кислород, сгъстен въздух, двуазотен окис иаспирация за всяка операционна маса.

2.2. По дейността и човешките ресурси:

2.2.1. в операционните зали се осъществява ежегоден разчет нанатоварване на маса от 150 големи и 150 средни и/или малки операции;

2.2.2. човешките ресурси в хиругичното отделение/клиника са съобразенисъс следните изисквания: един хирург е назначен с разчет за извършване до150 големи, средни и малки операции годишно;

2.2.3. хирургичен екип – броят на хирурзите съответства на обема нахирургичната намеса; всички операции се изпълняват от или под ръководствотона хирург със специалност; инструментира една операционна сестра;

2.2.4. има правилник за поддържане на асептиката и антисептиката вструктурата и в операционната зона;

2.2.5. в предоперативния период на всеки болен се извършва задължителноклиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка наоперативния риск (КПООР), регистрирани в историята на заболяването;

2.2.6. за всеки пациент се подготвя писмена предоперативна епикриза,съдържаща информация за анамнеза, статус, изследвания, резултати от КДП иКПООР, предлаган обем на оперативната намеса;

2.2.7. хиругичното отделение/клиника изпълнява ежеседмична оперативнапрограма;

2.2.8. оперативните протоколи съдържат комплексна информация за достъп,находка, интраоперативна диагностика, обосновка на избрания оперативенподход, етапи и проблеми на операцията, резултати от патоморфологията и отфинализирането на операцията.

3. Допълнителни изисквания по стандарт

3.1. По базата, структурата и организацията на работа:

3.1.1. общоболничен авариен енергоизточник;

3.1.2. хирургичното отделение/клиника разполага с териториално обособенаоперационна зона/блок или ползва общоболничен;

3.1.3. хирургичното отделение/клиника разполага със специфичнооборудване и инструментариум;

3.1.4. в операционните зали:

3.1.4.1. на всяка операционна маса се осъществява ежегоден разчет нанатоварване над 200 големи + 250 средни и/или малки операции;

3.1.4.2. има наличие на необходим хирургичен комплект от съвременнишевни материали и хирургични консумативи;

3.1.5. допълнителни мерки за профилактика на нозокомиалните инфекции:

3.1.5.1. болничните стаи са оборудвани с допълнителни дезинфектанти заръце;

3.1.5.2. в операционния блок има допълнителен стерилизатор за малкиобеми.

3.2. По човешките ресурси и организацията на работа:

3.2.1. оказва се денонощна спешна помощ от окомплектован персонал;

3.2.2. има установен ред за включване на други лекари и/или специалистиот профилни клиники при необходимост;

3.2.3. хирургичното отделение/клиника работи със седмичен планоперативна програма на базата на лист на чакащите.

-----------------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на структура по гръдна хирургия –оценъчни показатели 12

-----------------------------------------------------------------------------

От 1.1 до 1.10 за всички отделения

*2. Минимални изисквания по стандарт

2.1. По структурата и оборудването:

2.1.1. операционните зали имат добра комуникация с хирургичнотоотделение/клиника; има създаден ред за транспортиране на болни до и отоперационните зали; има помещения за подготовка на хирургичните екипи; имателефонна връзка между клиничното звено и операционния блок; има телефоннавръзка на хирургичното отделение/клиника с другите отделения, сектори илаборатории на болницата;

2.1.2. операционните зали разполагат със аварийно осветление; системаили други източници за снабдяване с кислород, сгъстен въздух, двуазотен окиси аспирация за всяка операционна маса;

2.1.3. една операционна зала за клиника/отделение трябва да е разчетенана 300 – 400 големи торакални операции за една година;

2.1.4. клиниката/отделението към университетска болница ползвалаборатория по патофизиология на дишането, лаборатория за езофагеалнапатофизиология; компютърна аксиална томография; ядрено-магнитен резонанс,бронхоскопска и езофагоскопска диагностика.

2.2. По дейността, човешките ресурси и контрол на качеството:

2.2.1. отделението по гръдна хирургия към областна болница осъществявапланова и спешна „голяма“, „средна“ и „малка“ торакална хирургия;

2.2.2. броят на „големите“ торакални операции е минимум 150 ± 50 заотделенията на областните болници и минимум 300 ± 50 заклиниките/отделенията на университетските болници;

2.2.3. извършват се минимум 25 езофагеални резекции на година само наместа с възможности за диагностика на заболяванията на хранопровода;

2.2.4. белодробна трансплантация или алтернативните й процедури сеизвършва само в университетски болници в обем минимум 10 трансплантации нагодина;

2.2.5. смъртност след пулмонектомия (6 – 8 %), след лобектомия(по-малко от 2 %);

2.2.6. има правилник за поддържане на асептиката и антисептиката вструктурата и операционната зона;

2.2.7. в предоперативния период на всеки болен се извършва задължителноклиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка наоперативния риск (КПООР), регистрирани в историята на заболяването;

2.2.8. за всеки пациент се подготвя писмена предоперативна епикриза,съдържаща информация за анамнеза, статус, изследвания, резултати от КДП и КПООР, предлаган обем на оперативната намеса;

2.2.9. хиругичното отделение/клиника работи с ежеседмична оперативнапрограма;

2.2.10. оперативните протоколи съдържат комплексна информация за достъп,находка, интраоперативна диагностика, обосновка на избрания оперативенподход, етапи и проблеми на операцията, резултати от патоморфологията и отфинализирането на операцията.