Наредба №18 от 20. 06. 2005 г за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения

3.1. Извършва се централна венозна катетеризация.

3.2. Квалификация в областта на интензивното лечение.

3.3. Конвенционална фототерапия.

3.4. Извършват се торакоцентеза и торакопункция.

3.5. Измерва се централно венозно налягане.

3.6. Имат възможност за извършване на доплерсонография.

3.7. Възможности за експресна микробиологична диагностика.

3.8. Провеждане на протокол за лечение на персистираща артериална

белодробна хипертензия.

3.9. Задължително присъствие на неонатолог при раждане извън рисковите раждания.

3.10. Програми, удостоверяващи дейности по промоция на кърменето.

3.11. Възможност за осъществяване на транспорт на рискови новородени

деца.

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Основни дейности: мониториране на дишане, сърдечна дейност или пулсоксиметрия; кислородотерапия; тотално или парциално парентерално хранене; ентерално хранене с оро- или назогастрална сонда; грижи за деца с минимални хирургически интервенции в предхождащите 24 часа;

грижи за деца в терминално състояние, но не в деня на смъртта;

фототерапия; специално мониториране (напр. кръвна глюкоза или билирубин); поддържащо антиконвулсивно лечение при деца с неврологична симптоматика и гърчове; дихателна кинезитерапия и инхалаторно лечение при недоносени новородени деца с бронхо-пулмонална дисплазия най-малко десет дни след екстубацията; възможности за офталмологична диагностика.

2.2. Апаратура:

2.2.1. съобразно диагностични и терапевтични дейности на звеното;

2.2.2. неонатални монитори - 3;

2.2.3. инкубатори за специални грижи - съответно броя на леглата;

2.2.4. аспиратори - 3;

2.2.5. перфузор помпи - съответно броя на леглата;

2.2.6. инхалатори;

2.2.7. термолегла;

2.2.8. кислородни дозатори със затоплен и овлажнен кислород.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания

на медицинските стандарти.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на структура по анестезия и

интензивно лечение

---------------------------------------------------------------------

От 1.1 до 1.10 за всички отделения.

Структури по анестезия и интензивно лечение към районни и областни лечебни заведения

*2. Минимални изисквания по стандарт за анестезия:

2.1. Всяка анестезия се осъществява в "Място за провеждане на анестезия" (обособена територия в операционни зали, кабинети за диагностични и терапевтични процедури, зъболекарски кабинети на лечебните заведения, зали за въвеждане и възстановяване от анестезия), което задължително включва:

2.1.1. съоръжението, върху което е поставен пациентът за провеждане на анестезия (операционна маса, зъболекарски стол и пр.), трябва да позволява бърза и удобна промяна на положението на тялото и главата на пациента, както и да предлага удобен начин за фиксация на пациента върху него;

2.1.2. електрозахранване с не по-малко от 3 заземени (тип шуко) електрически извода;

2.1.3. стационарна или мобилна аспирационна система;

2.1.4. стационарна инсталация за кислород или сменяем контейнер за кислород;

2.1.5. набор пособия за осигуряване на периферен и централен венозен източник;

2.1.6. набор инструменти и пособия за осигуряване на проходимост на дихателните пътища и изкуствена белодробна вентилация:

2.1.6.1. набор лицеви маски за обдишване на пациента;

2.1.6.2. саморазгъващ се балон тип AMBU;

2.1.6.3. наконечници за аспирация на уста и назо-фарингеално пространство;

2.1.6.4. набор за фарингеална интубация;

2.1.6.5. набор за ендотрахеална интубация;

2.1.6.6. анестезиологичен апарат;

2.1.7. апарат за мониторна електрокардиоскопия;

2.1.8. апарат за измерване на системни артериални налягания;

2.1.9. апарат за електрическа дефибрилация (достатъчен е един дефибрилатор за повече от едно "Място за провеждане на анестезия", ако те се намират в общи помещения - например в един операционен блок).

2.2. Всяка анестезия се осъществява от анестезиологичен екип:

2.2.1. анестезиологичният екип се състои най-малко от един лекар-анестезиолог (лекар с придобита специалност по "Анестезиология и интензивно лечение"), който е ръководител на екипа, и една медицинска сестра - анестезиологична сестра; по изключение ръководител на анестезиологичния екип може да е лекар и без придобита специалност по "Анестезиология и интензивно лечение", но тогава той работи под ръководството на анестезиолог, определен административно от ръководителя на съответната клинична структура за анестезия;

2.2.2. анестезиолог (лекар с придобита специалност по "Анестезиология и интензивно лечение") може да ръководи едновременно до 3 анестезиологични екипа, в чийто състав са лекари без специалност по "Анестезиология и интензивно лечение".

2.3. В лечебните заведения клиничната структура с предмет на дейност "Анестезия" е "Сектор за анестезия" ("Сектор за анестезия" е организационна структура в лечебните заведения, на които дейността им налага да разполагат с повече от един анестезиологичен екип едновременно):

2.3.1. "Сектор за анестезия" може да е в състава на отделение или клиника по анестезия и интензивно лечение или към клинично звено, чийто основен диагностично-лечебен процес включва оперативни, диагностични или терапевтични процедури, изискващи анестезия;

2.3.2. началник на "Сектор за анестезия" е лекар с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение" и най-малко 5 години стаж по специалността и компетентност по клинични, административни и

научно-учебни въпроси;

2.3.3. старша медицинска сестра на "Сектор за анестезия" е медицинска сестра с квалификация и най-малко 5 години клиничен опит в областта на анестезиологията и интензивното лечение с компетентност по клинични, административни и учебни въпроси;

2.3.4. лекарският състав на "Сектор за анестезия" е най-малко от двама лекари, от които поне един е с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение";

2.3.5. численият състав на лекарите-анестезиолози и на специализиращите лекари-анестезиолози в "Сектор за анестезия" се определя, като се има предвид, че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа "Въвеждане в анестезия" до края на

етапа "Възстановяване от анестезия". (2) В "Кабинет запреданестезиологична консултация" работи лекар-анестезиолог илиспециализиращ лекар-анестезиолог. (3) В "Място за въвеждане във иливъзстановяване от анестезия" (ако съществува в съответната болничнаструктура) работят един или повече лекари-анестезиолози илиспециализиращи лекари-анестезиолози (броят им се определя от брояпациенти, за които те едновременно трябва да се грижат). (4)Специализиращите лекари-анестезиолози работят под ръководството налекари-анестезиолози

. 2.3.6. сестринският състав в "Сектор за анестезия" е най-малко от две медицински сестри - анестезиологични сестри;

2.3.7. численият състав на медицинските сестри в "Сектор за анестезия"се определя, като се има предвид че: (1) Един анестезиологичен екипосъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа "Въвежданев анестезия" до края на етапа "Възстановяване от анестезия". (2) В"Кабинет за преданестезиологична консултация" работи освенлекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог и медицинскасестра. (3) В "Място за въвеждане във/възстановяване от анестезия"работят една или повече медицински сестри (броят им се определя от брояпациенти, за които те едновременно трябва да се грижат).

*3. Минимални изисквания по стандарт за провеждане на интензивно лечение.

3.1. При интензивно лечение се поддържа готовност (кадрова, материална и организационна) и се осъществява непрекъснато и равностойно в денонощието специфичен диагностично-лечебен процес.

3.2. Материална обезпеченост на клиника или отделение за интензивно лечение:

3.2.1. клиника или отделение за интензивно лечение е разположена на обособена територия в лечебното заведение за болнична помощ;

3.2.2. на територията на клиниката или отделението за интензивно лечение не се допуска смесване на потоците "Чисто/Мръсно";

3.2.3. площта на единична стая (с едно легло) не трябва да е под 18 m2, а в обща зала трябва да позволява свободно разстояние между отделните места за провеждане на интензивно лечение не по-малко от 2,0 m;

3.2.4. всички помещения, в които са разположени места за провеждане на интензивно лечение, трябва да са с пряка дневна светлина;

3.2.5. клиниката или отделението за интензивно лечение разполага със следните служебни помещения:

3.2.5.1. манипулационно помещение за подготовка на медикаменти и консумативи с адекватно осветление;

3.2.5.2. тоалетни възли отделно за персонал и пациенти;

3.2.6. интензивно лечение се провежда в "Място за провеждане на интензивно лечение", разположено на територията на клиниката или отделението за интензивно лечение (легло за интензивно лечение с принадлежащите изводи на електрическата и газовата инсталация и пространството около него);

3.2.7. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има под 6 разкрити места (интензивни легла) за провеждане на интензивно лечение;

3.2.8. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има използваемост на легловия фонд съответно не над 70 % и под 10 %;

3.2.9. леглото за интензивно лечение е болнично легло на колела, което позволява движение на пациента във вертикална посока (нагоре и надолу) и най-малкото издигане/сваляне на горната половина на тялото на пациента, както и имащо прегради за обезопасяването му;

3.2.10. всяко "Място за провеждане на интензивно лечение" е съоръжено със:

3.2.10.1. електрозахранване с най-малко 3 заземени (тип шуко) електрически извода;

3.2.10.2. най-малко един извод за аспирационна система;

3.2.10.3. най-малко един извод на инсталация за кислород под налягане;

3.2.10.4. подвижна преграда за визуална изолация на пациента (ако интензивното легло е разположено в общо помещение);

3.2.10.5. съоръжения за поставяне (закрепване) на апаратура около интензивното легло;

3.2.11. задължителни инсталации и съоръжения в клиника или отделение за интензивно лечение:

3.2.11.1. електрозахранване с аварийно захранване с генератор;

3.2.11.2. аспирационна система;

3.2.11.3. инсталация за сгъстен въздух;

3.2.11.4. водоснабдяване и канализация с разчет 1 мивка във всяка обособена зала с места за провеждане на интензивно лечение; при всяка мивка трябва има условия и за дезинфекция на ръце;

3.2.12. задължително оборудване в клиника или отделение за интензивно лечение:

3.2.12.1. задължително оборудване с разчет за всяко едно място за интензивно лечение;

3.2.12.2. монитор (мониторен модел) за електрокардиоскопия;

3.2.12.3. апарат за измерване на системни артериални налягания;

3.2.12.4. система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес при спонтанно дишане;

3.2.13. задължително оборудване с разчет за общо ползване:

3.2.13.1. апаратура за изкуствена белодробна вентилация (респиратори) с разчет не по-малко от 1 респиратор на 4 места за провеждане на интензивно лечение;

3.2.13.2. инфузионна техника (перфузори, инфузомати);

3.2.13.3. дефибрилатор.

3.3. Човешки ресурси в клиника или отделение за интензивно лечение:

3.3.1. началник на клиника или отделение за интензивно лечение е лекар с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение" или лекар с друга призната специалност по съответния профил на клиниката или отделението и с най-малко 5 години стаж по специалността и с най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение;

3.3.2. старша сестра на клиниката или отделението за интензивно лечение е медицинска сестра с образователно ниво, изисквано за старша сестра на обособена клинична структура, и най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение;

3.3.3. численият състав на медицинските специалисти на клиниката или отделението за интензивно лечение трябва да позволява формирането на равностойни екипи за интензивно лечение; екипът за интензивно лечение включва най-малко един лекар и медицински сестри с разчет не по-малко от една медицинска сестра, която да се грижи за не повече от 5 пациенти, обект на интензивно лечение, за времето на работа на екипа.

3.4. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително води на отчет септичните пациенти и ги диагностицира като:

3.4.1. септични пациенти с ненозокомиални инфекции;

3.4.2. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на лечението в специализираната структура за интензивно лечение;

3.4.3. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на болнично лечение извън специализираната структура за интензивно лечение.
Структури по анестезия и интензивно лечение към междуобластни, национални и университетски болници

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Всяка анестезия се осъществява в "Място за провеждане на анестезия" (обособена територия в операционни зали, кабинети за диагностични и терапевтични процедури, зъболекарски кабинети на лечебните заведения, зали за въвеждане във/възстановяване от анестезия), което задължително включва:

2.1.1. съоръжението, върху което е поставен пациентът за провеждане на анестезия (операционна маса, зъболекарски стол и др.), позволява бърза и удобна промяна на положението на тялото и главата на пациента, както и предлага удобен начин за фиксация на пациента върху него;

2.1.2. електрозахранване с не по-малко от 3 заземени (тип шуко) електрически извода;

2.1.3. стационарна или мобилна аспирационна система;

2.1.4. стационарна инсталация за кислород или сменяем контейнер за кислород;

2.1.5. набор пособия за осигуряване на периферен и централен венозен източник;

2.1.6. набор инструменти и пособия за осигуряване на проходимост на дихателните пътища и изкуствена белодробна вентилация:

2.1.6.1. набор лицеви маски за обдишване на пациента;

2.1.6.2. саморазгъващ се балон тип AMBU;

2.1.6.3. наконечници за аспирация на уста и назо-фарингеално пространство;

2.1.6.4. набор за фарингеална интубация;

2.1.6.5. набор за ендотрахеална интубация;

2.1.6.6. анестезиологичен апарат;

2.1.7. апарат за мониторна електрокардиоскопия;

2.1.8. апарат за измерване на системни артериални налягания;

2.1.9. апарат за електрическа дефибрилация (достатъчен е един дефибрилатор за повече от едно "Място за провеждане на анестезия", ако те се намират в общи помещения - например в един операционен блок).

2.2. Всяка анестезия се осъществява от анестезиологичен екип:

2.2.1. анестезиологичният екип се състои най-малко от един лекар-анестезиолог (лекар с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение"), който е ръководител на екипа, и една медицинска сестра - анестезиологична сестра; по изключение ръководител на анестезиологичния екип може да е лекар и без призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение", но тогава той работи под ръководството на анестезиолог, определен административно от ръководителя на съответната клинична структура за анестезия;

2.2.2. анестезиолог (лекар с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение") може да ръководи едновременно до 3 анестезиологични екипа, в чийто състав са лекари без призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение".

2.3. В лечебните заведения клиничната структура с предмет на дейност "Анестезия" е "Сектор за анестезия" ("Сектор за анестезия" е организационна структура в лечебните заведения, на които дейността им налага да разполагат с повече от един анестезиологичен екип едновременно):

2.3.1. "Сектор за анестезия" може да е в състава на отделение или клиника по анестезия и интензивно лечение или към клинично звено, чийто основен диагностично-лечебен процес включва оперативни, диагностични или терапевтични процедури, изискващи анестезия;

2.3.2. началник на "Сектор за анестезия" е лекар с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение" и най-малко 5 години стаж по специалността и компетентност по клинични, административни и научно-учебни въпроси;

2.3.3. старша медицинска сестра на "Сектор за анестезия" е медицинска сестра с квалификация и най-малко 5 години клиничен опит в областта на анестезиологията и интензивното лечение и с компетентност по клинични, административни и учебни въпроси;

2.3.4. лекарският състав на "Сектор за анестезия" е най-малко от двама лекари, от които поне един е с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение";

2.3.5. численият състав на лекарите-анестезиолози и на специализиращите лекари-анестезиолози в "Сектор за анестезия" се определя, като се има предвид, че: (1) Един анестезиологичен екип осъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа "Въвеждане в анестезия" до края на етапа "Възстановяване от анестезия". (2) В "Кабинет за

преданестезиологична консултация" работи лекар-анестезиолог илиспециализиращ лекар-анестезиолог. (3) В "Място за въвежданевъв/възстановяване от анестезия" (ако съществува в съответната болничнаструктура) работят един или повече лекари-анестезиолози илиспециализиращи лекари-анестезиолози (броят им се определя от брояпациенти, за които те едновременно трябва да се грижат). (4)Специализиращите лекари-анестезиолози работят под ръководството налекари-анестезиолози;

2.3.6. сестринският състав в "Сектор за анестезия" е най-малко две медицински сестри - анестезиологични сестри;

2.3.7. численият състав на медицинските сестри в "Сектор за анестезия"се определя, като се има предвид, че: (1) Един анестезиологичен екипосъществява анестезия на един пациент - от началото на етапа "Въвежданев анестезия" до края на етапа "Възстановяване от анестезия". (2) В"Кабинет за преданестезиологична консултация" работи освенлекар-анестезиолог или специализиращ лекар-анестезиолог и медицинскасестра. (3) В "Място за въвеждане във/възстановяване от анестезия"работят една или повече медицински сестри (броят им се определя от брояпациенти, за които те едновременно трябва да се грижат).

*3. Минимални изисквания по стандарт за провеждане на интензивно лечение.

3.1. При интензивно лечение се поддържа готовност (кадрова, материална и организационна) и се осъществява непрекъснато и равностойно в денонощието специфичен диагностично-лечебен процес.

3.2. Материална обезпеченост на клиника или отделение за интензивно лечение:

3.2.1. клиника или отделение за интензивно лечение е разположена на обособена територия в лечебното заведение за болнична помощ;

3.2.2. на територията на клиниката или отделението за интензивно лечение не се допуска смесване на потоците "Чисто/Мръсно";

3.2.3. площта на единична стая (с едно легло) не трябва да е под 18 m2, а в обща зала трябва да позволява свободно разстояние между отделните места за провеждане на интензивно лечение не по-малко от 2,0 m;

3.2.4. всички помещения, в които са разположени места за провеждане на интензивно лечение, трябва да са с пряка дневна светлина;

3.2.5. клиниката или отделението за интензивно лечение разполага със следните служебни помещения:

3.2.5.1. манипулационно помещение за подготовка на медикаменти и консумативи с адекватно осветление;

3.2.5.2. кухненски бокс;

3.2.5.3. помещение за апарати (апаратна стая);

3.2.5.4. складови помещения;

3.2.5.5. помещение (помещения) за обработка на материали, което да позволява технологично разделна обработка на "чисти материали" и "мръсни материали";

3.2.5.6. помещение за почивка на персонала;

3.2.5.7. помещение за прием на близките на пациентите;

3.2.5.8. тоалетни възли отделно за персонал и пациенти;

3.2.6. интензивно лечение се провежда в "Място за провеждане на интензивно лечение", разположено на територията на клиниката или отделението за интензивно лечение (легло за интензивно лечение с принадлежащите изводи на електрическата и газовата инсталация и пространството около него);

3.2.7. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има под 6 разкрити места (интензивни легла) за провеждане на интензивно лечение;

3.2.8. клиника или отделение за интензивно лечение не може да има използваемост на легловия фонд съответно не над 80 % и под 20 %;

3.2.9. леглото за интензивно лечение е болнично легло на колела, което позволява движение на пациента във вертикална посока (нагоре и надолу) и най-малкото издигане/сваляне на горната половина на тялото на пациента, както и имащо прегради за обезопасяването му;

3.2.10. всяко "Място за провеждане на интензивно лечение" е съоръжено със:

3.2.10.1. електрозахранване с най-малко 6 заземени (тип шуко) електрически извода;

3.2.10.2. най-малко един извод за аспирационна система;

3.2.10.3. най-малко един извод на инсталация за сгъстен въздух;

3.2.10.4. най-малко един извод на инсталация за кислород под налягане;

3.2.10.5. подвижна преграда за визуална изолация на пациента (ако интензивното легло е разположено в общо помещение);

3.2.10.6. съоръжения за поставяне (закрепване) на апаратура около интензивното легло;

3.2.11. задължителни инсталации и съоръжения в клиника или отделение за интензивно лечение:

3.2.11.1. електрозахранване с двойно осигуряване (аварийно захранване с генератор);

3.2.11.2. аспирационна система;

3.2.11.3. инсталация за сгъстен въздух;

3.2.11.4. водоснабдяване и канализация с разчет една мивка във всяка обособена зала с места за провеждане на интензивно лечение; при всяка мивка трябва има условия и за дезинфекция на ръце;

3.2.12. задължително оборудване в клиника или отделение за интензивно лечение:

3.2.12.1. задължително оборудване с разчет за всяко едно място за интензивно лечение;

3.2.12.2. монитор (мониторен модел) за електрокардиоскопия;

3.2.12.3. апарат за измерване на системни артериални налягания;

3.2.12.4. система за дозирано подаване на кислород в овлажнена газова смес при спонтанно дишане;

3.2.13. задължително оборудване с разчет за общо ползване:

3.2.13.1. апаратура за изкуствена белодробна вентилация (респиратори) с разчет не по-малко от 1 респиратор на 3 места за провеждане на интензивно лечение;

3.2.13.2. инфузионна техника (перфузори, инфузомати) с разчет не под възможност да се провеждат едновременно по 3 постоянни интравенозни инфузии на един пациент;

3.2.13.3. дефибрилатор;

3.2.13.4. мобилен рентгенов апарат.

3.3. Човешки ресурси в клиниката или отделението за интензивно лечение:

3.3.1. началник на клиниката или отделението за интензивно лечение е лекар с призната специалност по "Анестезиология и интензивно лечение" или лекар с друга призната специалност по съответния профил на клиниката или отделението с най-малко 5 години стаж по специалността и с най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение;

3.3.2. старша сестра на клиника или отделение за интензивно лечение е медицинска сестра с образователно ниво, изисквано за старша сестра на обособена клинична структура, и най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно лечение;

3.3.3. численият състав на медицинските специалисти на клиниката или отделението за интензивно лечение трябва да позволява формирането на равностойни екипи за интензивно лечение; екипът за интензивно лечение включва най-малко един лекар и медицински сестри с разчет не по-малко от една медицинска сестра, която да се грижи за не повече от 3 до 4 пациенти, обект на интензивно лечение, за времето на работа на екипа.

3.4. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително и постоянно осъществява микробиологичен мониторинг:

3.4.1. по индикации на пациентите, обект на интензивно лечение, но не под 30% от всички лекувани в нея;

3.4.2. на персонала в нея, но не по-рядко от 3 пъти годишно;

3.4.3. на околната среда (помещения, апаратура, консумативи и др.) в нея не по-рядко от 4 пъти годишно.

3.5. Всяка клиника или отделение за интензивно лечение задължително води на отчет септичните пациенти и ги диагностицира като:

3.5.1. септични пациенти с ненозокомиални инфекции;

3.5.2. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на лечението в специализираната структура за интензивно лечение;

3.5.3. септични пациенти с нозокомиални инфекции, придобити по време на болнично лечение извън специализираната структура за интензивно лечение.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания на медицинските стандарти.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на структура по хирургия и

лицево-челюстна хирургия

---------------------------------------------------------------------

От 1.1 до 1.10 за всички отделения.

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. По структурата и оборудването:

2.1.1. операционните зали имат добра комуникация с хирургичнотоотделение/клиника; има създаден ред за транспортиране на болни до и отоперационните зали; има помещения за подготовка на хирургичните екипи;има телефонна връзка между клиничното звено и операционния блок; имателефонна връзка на хирургичното отделение/клиника с другите отделения,сектори и лаборатории на болницата;

2.1.2. операционните зали разполагат с аварийно осветление; система или

други източници за снабдяване с кислород, сгъстен въздух, двуазотен окис и аспирация за всяка операционна маса.

2.2. По дейността и човешките ресурси:

2.2.1. хирургичен екип - броят на хирурзите съответства на обема на хирургичната намеса; всички операции се изпълняват от или под ръководството на хирург със специалност; инструментира една операционна сестра;

2.2.2. има правилник за поддържане на асептиката и антисептиката в структурата и в операционната зона;

2.2.3. в предоперативния период на всеки болен се извършва задължително клиничен диагностичен преглед (КДП) и клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР), регистрирани в историята на заболяването;

2.2.4. за всеки пациент се подготвя писмена предоперативна епикриза, съдържаща информация за анамнеза, статус, изследвания, резултати от КДП и КПООР, предлаган обем на оперативната намеса;

2.2.5. хиругичното отделение/клиника изпълнява ежеседмична оперативна програма;

2.2.6. оперативните протоколи съдържат комплексна информация за достъп, находка, интраоперативна диагностика, обосновка на избрания оперативен подход, етапи и проблеми на операцията, резултати от патоморфологията и от финализирането на операцията.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания на медицинските стандарти.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на структура по гръдна хирургия

---------------------------------------------------------------------

От 1.1 до 1.10 за всички отделения.

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. По структурата и оборудването:

2.1.1. операционните зали имат добра комуникация с хирургичнотоотделение/клиника; има създаден ред за транспортиране на болни до и отоперационните зали; има помещения за подготовка на хирургичните екипи;има телефонна връзка между клиничното звено и операционния блок; имателефонна връзка на хирургичното отделение/клиника с другите отделения,сектори и лаборатории на болницата;

2.1.2. операционните зали разполагат с аварийно осветление; система или други източници за снабдяване с кислород, сгъстен въздух, двуазотен окис и аспирация за всяка операционна маса;

2.1.3. клиниката/отделението към университетска болница ползва лаборатория по патофизиология на дишането, лаборатория за езофагеална патофизиология; компютърна аксиална томография; ядрено-магнитен резонанс, бронхоскопска и езофагоскопска диагностика.

2.2. По дейността, човешките ресурси и контрола на качеството:

2.2.1. отделението по гръдна хирургия към областна болница осъществява планова и спешна "голяма", "средна" и "малка" торакална хирургия;

2.2.2. има правилник за поддържане на асептиката и антисептиката в структурата и операционната зона;

2.2.3. в предоперативния период на всеки болен се извършва задължително КДП и КПООР, регистрирани в историята на заболяването;

2.2.4. за всеки пациент се подготвя писмена предоперативна епикриза, съдържаща информация за анамнеза, статус, изследвания, резултати от КДП и КПООР, предлаган обем на оперативната намеса;

2.2.5. хиругичното отделение/клиника работи с ежеседмична оперативна програма;

2.2.6. оперативните протоколи съдържат комплексна информация за достъп, находка, интраоперативна диагностика, обосновка на избрания оперативен подход, етапи и проблеми на операцията, резултати от патоморфологията и от финализирането на операцията.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания на медицинските стандарти.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на структура по ортопедия и

травматология

---------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1.10 за всички отделения

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Сектор по травматология към хирургични отделения:

2.1.1. секторът разполага със собствени манипулационна и гипсовъчна;

2.1.2. операционната зала (собствена или не) е оборудвана с инструментариум за извършване на малки операции и манипулации в областта на травматологията;

2.1.3. добра комуникация на сектора с операционната;

2.1.4. възможности за отделяне на асептични и септично болни;

2.1.5. оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология или с хирургия, който специализира ортопедия и травматология - ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар;

операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач;

2.1.6. извършва се първична травматологична помощ, обработка на повърхностни рани, операции с малък обем и сложност от областта на травматологията, имобилизация на фрактурите.

2.2. Отделение в районна болница:

2.2.1. операционната зала (собствена или не) е оборудвана с ортопедична маса с екстензия; хирургичен инструментариум според вида на извършваните оперативни намеси (мекотъканни или костни); моторни системи; рентген телевизионна установка; електрокаутер; система за аспирация; рентген;

2.2.2. бактерицидна лампа в операционна и помощни помещения;

2.2.3. добра комуникация с операционната;

2.2.4. възможности за отделяне на асептични и септично болни;

2.2.5. оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология - ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач;

2.2.6. извършват се операции със среден обем и сложност в областта на травматологията; операции с малък обем и сложност в областта на ортопедията.

2.3. Отделение на областна, междуобластна и университетска болница:

2.3.1. операционната зала има добри възможности за транспортиране до и от нея и е оборудвана със: хирургичен инструментариум според вида на извършваните оперативни намеси (мекотъканни или костни); моторни системи; рентген телевизионна установка; ортопедична маса с екстензия;

система за аспирация; електрокаутер;

2.3.2. бактерицидни лампи - в манипулационните, превързочните стаи;

2.3.3. наличие на болнични ортопедични легла;

2.3.4. в профилирана клиника (травматологична, за спинална хирургия,

детска) леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други; в клиника с преобладаващ гериатричен профил или пациенти със залежаване - наличие на антидекубитални дюшеци;

2.3.5. осигуряване на тричленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно;

2.3.6. в областни и междуобластни болници се извършват операции с голям обем и сложност в областта на травматологията и на ортопедията;

2.3.7. в клиниките се извършват и операции с много голям обем и сложност в областта на травматологията и в областта на ортопедията;

2.3.8. за клиниките наличие на:

2.3.8.1. набори от конвенционални и специализирани импланти за костна хирургия, съобразени с профила на клиниката: остеосинтезни средства за екстра/интрамедуларна и външна фиксация, спинални имплантати, ендопротези и др., регистрирани и разрешени за употреба в страната;

2.3.8.2. инструментариум за специализирана и елективна хирургия по профила на клиниката: инструментации за екстра/интрамедуларна остеосинтеза, външна фиксация, спинални инструментации, набори за ендопротезиране, миниинвазивна и ендоскопска хирургия, реплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други;

2.3.8.3. апаратура за извършване на високоспециализирани хирургични дейности по профила на клиниката: артроскоп, операционен микроскоп, агрегати за бориране и римериране и други; електротермокаутери (по един на операционна маса);

2.3.8.4. специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично, с приставки за позициониране на крайниците и тракционни устройства (за халотракция, тракция на крайниците).

---------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания на медицинските стандарти.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на урологична структура

---------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1.10

*2. Специфични за структурата показатели:

2.1. Структурата притежава собствена операционна зала или ползва несобствена такава, оборудвана съгласно стандарта за хирургия.

2.2. Структурата прилага следните методи за образна урологична диагностика:

2.2.1. конвенционална рентгено-контрастна урография, цисто- и уретероскопия, ехография на коремни и тазови органи и представен документ за квалификация;

2.2.2. трансректална ехография на простатната жлеза и представен документ за квалификация;

2.2.3. реновазография;

2.2.4. ендоскопска (ТУР).

2.3. Структурата ползва методите на експресна патохистологична диагностика.
----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания.

----------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на оториноларингологична структура

----------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1.10

*2. Специфични за структурата показатели:

2.1. Структурата притежава собствена операционна зала или ползва несобствена такава, оборудвана съгласно стандарта за хирургия и стандарта за анестезиология:

2.1.1. снабдена е с операционен микроскоп.

2.2. В структурата на лечебни заведения за активно лечение има собствена апаратура или апаратура на разположение с възможност за ползване при наличието на индикации за всеки пациент за:

2.2.1. конвенционална рентгенография с всички специфични за оторинологията центражи;

2.2.2. ехография на органи или техни части от обсега на оториноларингологията;

2.2.3. КАТ;

2.2.4. езофагозоскопия;

2.2.5. бронхоскопия;

2.2.6. аудиометрия;

2.2.7. густометрия;

2.2.8. омфалометрия;

2.2.9. операции с операционен микроскоп.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания.

----------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на структура по очни болести

----------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1.10 за всички отделения

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. По структурата:

2.1.1. операционната зона (зали, блок) е самостоятелна и има добра комуникация с останалите структури с възможности за транспортиране;

2.1.2. операционният блок има бактерицидни облъчватели, система за О2, сгъстен въздух, двуазотен окис, възможност за аспирация.

2.2. Апаратура и инструментариум:

2.2.1. в амбулатория за специализирана извънболнична помощ има следната апаратура и инструментариум: зрителна таблица, набор корекционни стъкла, офталмоскоп, биомикроскоп, офталмотонометър, периметър, скиаскоп, таблица за цветно зрение, триогледално стъкло, микрохирургични инструменти за отстраняване на чужди тела от повърхността на окото;

2.2.2. в отделенията/клиниките има следния хирургичен инструментариум и апаратура: всички от т.2.2.1 плюс ултразвуков апарат;

2.2.3. операционна зона - апаратура и инструментариум – операционен микроскоп, специфичен инструментариум (сетове) за видовете извършвани операции.

2.3. Човешки ресурси:

2.3.1. определят се от хирургичната активност - на 150 големи и средни операции трябва да има обезпеченост с един лекар-специалист;

2.3.2. осигуреност с една операционна сестра на операционна зала в рамките на една работна смяна (може и на разположение);

2.3.3. в отделенията/клиниките, извършващи интрабулбарни операции, има лекар и операционна сестра "на разположение" за спешни състояния;

2.3.4. възможности за допълване на екипа при преминаване към по-голям обем операции, като задължително големите и средните операции се извършват от един оператор със специалност и един лекар със или без специалност.

2.4. Дейности:

2.4.1. в предоперативния период на всеки болен се извършва задължително КДП и КПООР, регистрирани в пациентското досие;

2.4.2. резултатите от КДП и КПООР се вписват в "Предоперативна епикриза" за всеки болен;

2.4.3. оперативна програма, ежедневна и седмична;

2.4.4. оперативните протоколи съдържат информация за оперативния достъп, установената оперативна находка, интраоперативните диагностични процедури, обосновка за избрания оперативен подход, технически етапи на намесата;

2.4.5. при еднодневна хирургия следоперативното наблюдение, грижите и контролните прегледи се извършват от хирурга, осъществил операцията.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на инфекциозна структура

---------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1.10

*2. Специфични за структурата показатели:

2.1. В структурата е създадена боксова система, позволяваща изпълнението на изискванията за изолираност на пациенти с висок контагиозен индекс.

2.2. Движението на хора, както и на материали от и във отделението, се контролира.

2.3. В структурата се изпълняват писмени правила, определящи организацията и отговорностите за изпълнението на:

2.3.1. текуща и крайна дезинфекция;

2.3.2. медицински и спомагателни дейности при болни с особено опасни инфекции.

2.4. Структурата изготвя ежедневен отчет пред РИОКОЗ за броя на приетите и изписаните болни и за вида на причинителите на заболяванията.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността в неврологична структура

---------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1.10

*2. Специфични за структурата показатели:

2.1. Структурата има собствена апаратура или е създала организация за осигуряване за пациента (при наличието на индикации) изследване чрез:

2.1.1. електроенцефалография и представен документ за квалификация;

2.1.2. Доплерова сонография на екстракраниални мозъчни артерии и представен документ за квалификация;

2.1.3. КАТ;

2.1.4. електромиография и представен документ за квалификация;

2.1.5. офталмоскопия.

2.2. Структурата на лечебни заведения за активно лечение извършва изследвания на ликвора.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността в структура по физикална терапия

---------------------------------------------------------------------

от 1.1. до 1.10.

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. По структурата:

2.1.1. отделение/сектор за електро-светлотерапия;

2.1.2. отделение/сектор/кабинет по кинезитерапия с отделни помещения за активна кинезитерапия (салон за ЛФК) и масажни кабинети/кабини;

2.1.3. термотерапевтичен сектор/кабинет/кабина - само за болнични отделения.

2.2. По оборудването - апаратура и инструментариум: за специализираната апаратура (включително източниците на електромагнитни токове/полета) се изисква разрешение съгласно законодателството за безопасно използване на източниците на електромагнитни полета за медицински цели:

2.2.1. в сектор за електро-светлотерапия:

2.2.1.1. апарати за нискочестотни токове - галваничен (галваностат);

импулсни токове с фиксирани параметри (диадинамичен) и с регулируеми параметри (за електродиагностика и електростимулация);

2.2.1.2. апарати за средночестотни токове (интерферентни и синусоидално модулирани);

2.2.1.3. апарат за нискоинтензивно магнитно поле - с възможности за променливо и импулсно поле;

2.2.1.4. апарат за ултразвукова терапия;

2.2.1.5. апарати за високочестотни токове (ултрависокочестотни токове и за микровълнова терапия);

2.2.1.6. източник на ултравиолетови лъчи;

2.2.1.7. източник на видими или инфрачервени лъчи;

2.2.2. сектор/кабинет по кинезитерапия - шведска стена, огледала, постелки, кече; приспособления за суспенсо- и пулитерапия, уреди за механотерапия, уреди за трениране на фини движения, раздвижване на стави, тренировъчни уреди и приспособления - тояжки, гирички, топки, еспандери; помощни средства за позиционно лечение и за придвижване - стол-количка, три-четири опорни проходилки, канадки, патерици;

приспособления за трениране на дейностите от ежедневния живот;

2.2.3. термотерапевтичен сектор/кабинет, който е оборудван с топлоносител (парафин или друг) и крионосител (лед или друг) и с апаратура за поддържане на необходимата температура.

2.3. Човешки ресурси:

2.3.1. лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, рехабилитатор, процедурчик, санитар, осигуреност с минимум двама рехабилитатори в рамките на една работна смяна във всеки сектор; има възможност за допълване на екипа при преминаване към по-голям обем процедури;

2.3.2. в отделения със стационар задължително има лекар и медицинска сестра "на разположение" за спешни състояния;

2.3.3. разчетът на човешките ресурси в сектора по преформирани физикални фактори е с възможности за извършване до 14 процедури на всеки апарат на смяна (7-часов работен ден); за някои процедури (ултразвук, електростимулации) се осигурява по един допълнителен рехабилитатор/физиотерап евтична сестра (притежаващ съответен сертификат);

2.3.4. разчетът на човешките ресурси в сектора по кинезитерапия е с възможности за обслужване на минимум 7 пациенти на рехабилитатор на смяна (7-часов работен ден), като за някои процедури (масаж, постизометрична релаксация и др.) се осигурява по един допълнителен рехабилитатор/масажист (притежаващ съответен сертификат).

2.4. Дейности:

2.4.1. при приемането/постъпването на всеки болен лекарят - специалистпо физикална и рехабилитационна медицина, извършва задължителноклиничен диагностичен преглед на пациента, включващ соматичен ифункционален статус, както и оценка на възможностите за самостоятелноизвършване на дейностите от ежедневния живот, на степента наинвалидизация, а така също и на наличния рехабилитационен потенциал;формира се комплексна физикално-терапевтична и рехабилитационнапрограма, включваща фактори от апаратна физиотерапия, кинезитерапия,хидро-/балнеотерапевтични и климатични фактори; програмата се вписва влична процедурна карта на пациента;

2.4.2. процедурите се извършват от рехабилитатори/процедурчици под контрола на лекаря - специалист по физикална и рехабилитационна медицина; ежедневното извършване на процедурите се регистрира в личната процедурна карта на болния;

2.4.3. рехабилитационната програма е етапна - ежедневна и седмична.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания

на медицинските стандарти.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността в структура по психиатрия

---------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1.10.

*2. Минимални изисквания по стандарт:

Психиатрично отделение - общ профил

2.1. Дейности: програми от грижи и протоколи.

Процедурата по приемане е съобразена с правата на пациента.

При процедурата по изписване на пациенти се осигуряват последващите грижи:

2.1.1. има протоколи за оценка, които съдържат: първоначално интервю;

първоначална оценка; оценка на суициден риск; оценка на агресивност;

интервю за проследяване; оценка на протичане;

2.1.2. има програми от грижи според вида на патологията или профила наотделението за: лечение на остра психоза, лечение на депресия, лечениена мания, лечение на психотична екзацербация и на психо-социален сривпри шизофренни разстройства, справяне с кризи, лечение на налудниразстройства, консултиране, задължително лечение (важи само задържавните психиатрични болници), психологично консултиране, поддържанена качеството на работата в отделението, електроконвулсивно лечение (заотделения с висока и средна степен на зависимост от грижи),съдебнопсихиатрична експертна дейност.

2.2. Структура и осигуреност с апаратура:

2.2.1. дневна, оборудвана с най-необходимото (TV, игри и др.) за групови занимания;

2.2.2. сектор за повишена сигурност с възможност за непрекъснато наблюдение (за отделения с висока и средна степен на зависимост от грижи), ортопедични легла за геронтопсихиатрични отделения;

2.2.3. възможности за ползване на клинична лаборатория (собствена или по договор);

2.2.4. ЕКГ;

2.2.5. електрошоков апарат, анестезиологичен набор и кислородна инсталация (за отделения с висока и средна степен на зависимост от грижи).

2.3. Човешки ресурси:

2.3.1. броят на медицинските сестри е колкото броя на санитарите;

2.3.2. клинични психолози - един.

Дневен стационар (отделение без легла)

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Дейности: програми от грижи и протоколи за: лечение на шизофрения,шизофреноподобни, шизотипни и налудни разстройства в стадий следовладяване на острите психотични симптоми; лечение на афективниразстройства след овладяване на остър маниен синдром, пациенти безсуициден риск; лечение на тревожни, невротични и реактивни състояния,реакции на тежък стрес, сексуални разстройства, семейна и социалнадисфункция; лечение на хронични психични разстройства в период наобостряне или за поддържаща терапия и наблюдение; лечение на органичнообусловени състояния; лечение на злоупотреби с вещества със или беззависимост; за лечение на разстройства на личността и поведението взряла и юношеска възраст; лечение за диагностични цели, включително иза извършване на психологични тестови изследвания; с рехабилитационна иресоциализираща насоченост.

2.2. Структура:

2.2.1. зали (помещения) за групови психотерапевтични занимания;

2.2.2. други помещения за развитие и провеждане на културтерапия, арттерапия и т.н.

2.3. Човешки ресурси:

2.3.1. психолог;

2.3.2. социален работник (може и по договор);

2.3.3. специализиран немедицински персонал.

Извънболнична помощ

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Изпълнява 75 % от следните програми за: лечение на абнормноповедение на боледуване; лечение на зависимости; лечение на сексуалнидисфункции; активно и поддържащо лечение при шизофрения; семейноконсултиране; активно и противорецидивно лечение при афективниразстройства; медицински и психосоциални грижи при психоорганичнисъстояния (болест на Алцхаймер, мозъчносъдова болест, епилепсия,алкохолизъм, изоставане в умственото развитие и др.).

2.2. Извършва съдебнопсихиатрична и трудово-лекарска експертиза на временната и трайната нетрудоспособност на лицата с психични заболявания.

2.3. Минимум при извършване на диспансерна дейност съгласно нормативната уредба (добавя се към минимума за извънболнична дейност):

2.3.1. водят анализ на показателите за психичните заболявания в обслужвания район и оценяват качеството и ефективността на провежданите профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности;

2.3.2. водене на случая;

2.3.3. психосоциална рехабилитация.

Структури, които извършват рехабилитация

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Изпълняват 50 % от следните програми:

2.1.1. програми за трудова терапия;

2.1.2. програми за занимателна терапия;

2.1.3. програми за кинезитерапия;

2.1.4. програми за музикотерапия;

2.1.5. програми за арттерапия;

2.1.6. програми за обучение в социални умения и професионална преквалификация.

2.2. Оборудването е в зависимост от програмите.

2.3. Човешки ресурси - съответни специалисти според програмите (може и на договор) и според натовареността.

Отделение за детско-юношеско психично здраве без легла *2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Структура:

2.1.1. зала за групови занимания;

2.1.2. програми от грижи: за консултиране и кризисна интервенция, програма за оценка на деца с емоционални разстройства; за оценка на хиперактивност и поведенческо разстройство, оценка на деца и юноши с афективно разстройство и шизофрения; за родителско съветване; за оценка, включително рисково поведение при юношеска психопатология; за оценка на аутизъм.

2.2. Човешки ресурси - психолог.

2.3. Оборудване - психологични тестове, специфични оценъчни скали, теглилка и ръстомер, игрови набори за различни възрасти.

Психиатрично отделение за деца и/или юноши

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Структура:

2.1.1. съотношение детски към юношески легла - 1 към 2;

2.1.2. териториална обособеност на двата сектора;

2.1.3. възможност за непрекъснато наблюдение от възрастен, занималня за групови дейности, играчки, видеотехника, компютри.

2.2. Програми от грижи според възрастта на пациента: процедура заоценка на необходимостта от 24-часови грижи; процедура за ежедневнаоценка и екипно обсъждане на 3-тия ден; процедура за реоценка на 10-ияден; програма за работа с деца или юноши с агресивно и себеувреждащоповедение; програма за деца или юноши, жертви на родителскомалтретиране; остър стрес; програма за деца или юноши с ранна психоза;програма за юноши с остра психоза и начало на психотични разстройства.

2.3. Човешки ресурси: възпитател - един; психолог - един.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на структура по нуклеарна медицина

---------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1.10 за всички отделения.

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. По структурата:

2.1.1. разполагането на източниците на радиация и специализираната апаратура се извършва след разрешение, а извършването на дейността съответства на лицензията, издадена от Агенцията за ядрено регулиране съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия;

2.1.2. дейността се изпълнява съгласно правилник за вътрешния ред и авариен план, утвърдени от управителя/директора;

2.1.3. за всеки апарат е осигурена техническа поддръжка и профилактика, документирани в протоколи;

2.1.4. структурата разполага със следните помещения: хранилище за получени радионуклиди, помещение за радиохимия, за аплициране на радиофармацевтичните вещества, работни помещения със съответните апарати, хранилище за радиоактивни отпадъци, чисти помещения за персонала, санитарни възли за персонала и за болните;

2.1.5. подът на помещенията е покрит с водонепропусклива материя, позволяваща измиване и дезактивация;

2.1.6. в радиохимията и апликационната е осигурен петкратен обмен на въздуха за един час;

2.1.7. в хранилището за получени радионуклиди има оловна защита за източниците на гама-лъчение и плексигласова за източници на бета-лъчение;

2.1.8. помещението за радиохимия е разположено непосредствено до хранилището;

2.1.9. в помещението за радиохимия са монтирани активиметър и радиохимична камина;

2.1.10. в камината има устройство за загряване на радиофармацевтичните вещества при необходимост;

2.1.11. приготвените радиофармацевтици се поставят в оловен контейнер и се етикетират;

2.1.12. радиоактивните отпадъци се съхраняват в подходящи контейнери в зависимост от лъчението на използваните радионуклиди;

2.1.13. в хранилището за радиоактивните отпадъци се съхраняват неизползваните радиофармацевтици до превръщането им в нерадиоактивни;

2.1.14. със заповед се определя специалист от структурата по нуклеарна медицина, който отговаря за дозиметричния и радиационния контрол;

2.1.15. специалистът по дозиметричен и радиационен контрол извършва текущ радиационен контрол поне веднъж седмично за наличие на радиоактивност по работните плотове, пода, мивките, работното облекло и ръцете на персонала, като резултатите се документират;

2.1.16. периодично се отчитат данните от индивидуалните дозиметри, с които задължително е снабден персоналът, попълват се съответните документи и се съобщават резултатите от този контрол;

2.1.17. със заповед съответният управителен орган на лечебното заведение назначава специалист по нуклеарна медицина, който отговаря за получаването, отчитането и съхранението на откритите радиоактивни източници, както и за отстраняването на радиоактивните отпадъци.

2.2. Апаратура и изследвания:

В университетско лечебно заведение:

2.2.1. апаратура: томографска гама-камера; двуканално и едноканално детектиращо устройство; гама-брояч с кладенчев кристал; активиметър;

контролен дозиметричен прибор; индивидуални дозиметри, оловна защита за спринцовки, хладилник, термостат, центрофуга и фризер;

2.2.2. изследвания: сцинтиграфия на щитовидна жлеза, динамична и статична бъбречна сцинтиграфия, изотопна нефрография и определяне на количеството на остатъчната урина в пикочния мехур, сцинтиграфия на кости и стави; перфузионна сцинтиграфия на бял дроб, туморотропна сцинтиграфия, изследване на мозък, миокардна перфузионна сцинтиграфия, сцинтиграфия на черен дроб, изследване на храносмилателна система, сцинтиграфия на костен мозък, лимфосцинтиграфия, сцинтиграфия на тестиси, изследване на хормони, туморни маркери;

2.2.3. извършва се амбулаторно метаболитно лечение при доброкачествени заболявания на щитовидната жлеза, при болков синдром от костни метастази и др.

В областно или междуобластно лечебно заведение:

2.2.4. апаратура: планарна гама-камера; двуканално и едноканално детектиращо устройство; гама-брояч с кладенчев кристал; активиметър;

контролен дозиметричен прибор; индивидуални дозиметри, оловна защита за спринцовки, хладилник, термостат, центрофуга и фризер;

2.2.5. изследвания: сцинтиграфия на щитовидна жлеза, динамична и статична бъбречна сцинтиграфия, изотопна нефрография и определяне на количеството на остатъчната урина в пикочния мехур, сцинтиграфия на кости и стави; перфузионна сцинтиграфия на бял дроб, изследване на хормони, туморни маркери.

2.3. Човешки ресурси:

2.3.1. броят на персонала е съобразен с изискването за ненадхвърляне на индивидуалната годишна доза, до 100 mSv за срок 5 години;

2.3.2. всеки медицински и немедицински специалист има валидно удостоверение за работа с открити източници на лъчение.

2.4. Качествен контрол на дейността:

2.4.1. апаратурата се контролира периодично, което се удостоверява със съответните протоколи;

2.4.2. лабораториите за ин витро изследвания (радиоимунологични или радиолигандни измервания) имат документирани критерии за изработване на референтни стойности по изследваните показатели;

2.4.3. прилаганите радиофармацевтици трябва да са в активности, съобразени с националните референтни нива.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания

на медицинските стандарти.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността в структура по клинична патология

---------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1.10 за всички отделения.

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Осигурен е отделен вход за транспортиране на починали болни.

2.2. Има обособена секционна зала и трупохранилище.

2.3. Обзавеждането на лабораториите гарантира изработване на парафинови блокчета, хистологични и цитологични препарати.

2.4. Структурата има хистотека.

2.5. Цитодиагностика се извършва от специалист по обща и клинична патология или от лекар със сертификат по цитопатология.

2.6. Има обособена секционна зала, трупохранилище и помещение за обличане на покойници.

2.7. Апаратура: хистологична лаборатория - парафинов микротом, криостат (замразяващ микротом), термостат 60 °С, хладилник, вентилационна камера, лабораторно обзавеждане; цитологична лаборатория - центрофуга, камера на Sayk - Стоянов, лабораторно обзавеждане; секционна зала - хладилна камера.

2.8. Дейности: спешна интраоперативна диагностика (гефрир); цитологичниизследвания - на спонтанно отделени материи, от лаважна течност и кухиоргани и повърхностни кожни лезии и материали; патологоанатомичниаутопсии; патологоанатомичен контрол при трупно донорство; биопсичноизследване с определяне стадия на туморите по TNM; своевременноизготвяне на биопсичните отговори - цитологични препарати до два дни,хирургични биопсични материали - 5 - 7 дни; приключване на аутопсионнислучаи до 30 дни след извършване на аутопсия.

2.9. Хистологични методики: хематоксилин-еозин; Ван - Гизон за съединителна тъкан; ретикулни влакна по Гомори; РАS реакция за неутрални мукополизахариди, трихромно оцветяване.

2.10. В структурата има действащи правила за реда и начина на водене, попълване, отчитане, съхранение и предаване на медицинската документация.

2.11. В структурата има действащи писмени правила за реда и начина на извършване на аутопсия.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания на медицинските стандарти.

---------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността в структура по алергология

---------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1. 10 за всички отделения.

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. По структурата:

2.1.1. кабинет за функционална диагностика на дишането и електрокардиография (ЕКГ);

2.1.2. кабинет за провеждане на бронхопровокационни проби;

2.1.3. УНГ кабинет;

2.1.4. кабинет за диагностика на алергията на ГДП и провеждане на назални провокационни тестове - като функционално обособена част от УНГ кабинета;

2.1.5 в отделенията най-малко 25 % от стаите са с до 3 легла;

2.1.6. излазни точки на инсталации за О2 - 80 % от леглата.

2.2. Апаратура и консумативи: ЕКГ апарат, спирометър, спешен шкаф с медикаменти, кислородна бутилка, дефибрилатор, Амбу, сигнален часовникза отчитане на различни интервали от време; апаратура забронхопровокационни проби и спирометър, апарат за ултразвуковадиагностика на околоносните кухини, риноманометър, небулизатори забронхопровокационнни тестове, небулизатори за терапевтични цели.

2.3. Човешки ресурси:

2.3.1. лекар с придобита специалност по профила на приемния кабинет;

2.3.2. медицински специалист с допълнителна квалификация по клинична алергология осъществява дейностите по прием на пациентите.

2.4. Дейности: електрокардиография, спирометрия, бронхо-дилататорен тест, предоперативна подготовка на рискови пациенти, подготовка за специализирани изследвания, обучение за самопомощ при анафилаксия, обучение на болни от астма за домашно лечение, изготвяне на писмен лечебен план, определяне на рестриктивна диета; кожноалергични проби; обучение на пациента за мониторирането на върхов експираторен дебит в домашни условия; провокационни тестове с алергени и медиатори, мониториране на алергенспецифична имунотерапия.

---------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания

на медицинските стандарти.

----------------------------------------------------------------------

Специфични показатели за дейността на структура по образна диагностика

----------------------------------------------------------------------

от 1.1 до 1.9 за всички отделения.

*2. Минимални изисквания по стандарт за наличната апаратура:

2.1. Структура:

2.1.1. разполагането и използването на апаратура с източник на йонизиращо лъчение трябва да съответства на условията, предвидени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия, и дейността се осъществява след получаване на разрешение и/или лицензия за безопасно осъществяване на дейност.

2.2. Човешки ресурси:

2.2.1. лекари със специалност "образна диагностика" и рентгенови лаборанти;

2.2.2. броят на персонала в структурите за образна диагностика, работещи с източници на йонизиращо лъчение, е съобразен с изискванията за ненадхвърляне на индивидуална годишна доза, до 100 mSv за срок 5 години съгласно нормативните изисквания;

2.2.3. всеки медицински и немедицински специалист, работещ с източник на йонизиращо лъчение, има удостоверение за правоспособност за работа с йонизиращи лъчи.

2.3. Апаратура, дейности:

2.3.1. резултатите от поддръжката и сервизните профилактични прегледи са отразени в протоколи;

2.3.2. контрол на качеството на апаратурата, осъществен чрез изпитвания преди и по време на клиничната експлоатация, осъществяван от квалифицирани инженери и физици;

2.3.3. рентгенов източник:

2.3.3.1. точност на анодното напрежение - отклонението на измерената от зададената стойност да е не по-голямо от 5 % при анодни напрежения над 70 и 7 % при напрежения под 70 kV;

2.3.3.2. повторяемост на анодното напрежение - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната да не е по-голямо от 5 % (най-малко три последователни измервания, направени при повторяеми условия);

2.3.3.3. обща филтрация - да е по-голяма от 2,5 mm алуминиев еквивалент; при анодни напрежения 80 - 100 kV - поне 3 mm Al; при напрежения 100 - 125 kV - 4 mm Al; при напрежения над 125 kV - 5 mm Al;

2.3.3.4. време на експонация - отклонението от измерената и зададената стойност да не е по-голямо от 10 % за времена, по-големи от 100 ms;

2.3.3.5. лъчев дебит - да е по-голям от 25Gy на 1 от фокуса при действителна стойност на анодното напрежение 80 kV;

2.3.3.6. повторяемост на лъчевия дебит при еднакви условия на измерване - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната не трябва да е по-голямо от 20 % (при три последователни измервания);

2.3.3.7. повторяемост на лъчевия дебит при изменение на анодния ток - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната да е не по-голямо от 15 % (при постоянна стойност на напрежението и при различни стойности на анодния ток);

2.3.3.8. повторяемост на лъчевия дебит при изменение на количеството електричество - отклонението на всяка измерена стойност спрямо средната не трябва да е по-голямо от 20 % (при постоянна стойност на напрежението и при различни стойности на произведението аноден ток x време);

2.3.4. блендираща система и светлинен визьор:

2.3.4.1. разлика между границата на лъчево и светлинно поле – не по-голяма от 1 % от зададеното разстояние фокус-филм;

2.3.4.2. разстоянието между образа на кръста на светлинния визьор и центъра на лъчевото поле да е не по-голямо от 1 % от зададеното разстояние фокус-филм;

2.3.4.3. разстоянието между образа на кръста на светлинния визьор и центъра на филма не трябва да е по-голямо от 1 % от зададеното разстояние фокус-филм;

2.3.4.4. точност на автоматичната блендираща система - разликата между границите на лъчевото поле и на филма за всяка от четирите страни не трябва да е по-голяма от 2 % от зададеното разстояние фокус-филм;

2.3.4.5. работният сноп трябва да се ограничава според изследвания обект, като върху четирите страни на филма трябва да остават необлъчени ивици с широчина най-малко 5 mm;

2.3.5. електроннооптичен преобразувател (ЕОП) - при всички уредби за рентгеноскопия:

2.3.5.1. максимална мощност на дозата на входния екран на конвенционалните ЕОП - не повече от 0,8Gy.s-1, а при режим с висока мощност на дозата не повече от 1,0Gy.s-1;

2.3.5.2. максимална мощност на дозата с обратното разсейване от страната на рентгеновата тръба - не повече от 100 Gy.min-1;

2.3.5.3. разделителната способност на изобразяващата система (включва ЕОП и телевизионна система) да бъде най малко:

- 0,8 mm(-1) - за полета 30 - 35 сm;

- 1,0 mm(-1) - за полета 23 - 25 сm;

- 1,4 mm(-1) - за полета 15 - 18 сm;

- 2,0 mm(-1) - за споткамери;

2.3.5.4. граничната нискоконтрастна възприемчивост върху монитора при автоматичен режим да бъде не по малка от 4 %;

2.3.5.5. таймерът, отчитащ интегралното време за скопия, трябва да прекъсва експонацията при изтичане на предварително зададеното време (не повече от 10 min), като 30 s преди изтичането му трябва да се включи предупредителен звуков сигнал;

2.3.5.6. размер на полето - отношението на площите на лъчевото и входното поле на ЕОП трябва да е по голямо от 1,15;

2.3.6. серийни снимки:

2.3.6.1. мощност на дозата при диаметър на ЕОП 23 сm - не по-малка от 0,20Gy за кадър;

2.3.6.2. мощност на дозата с обратно разсейване - в интервала 100 - 300Gy.min-1 за 25 кадъра/s;

2.3.7. конвекционална томография:

2.3.7.1. разлика между зададена и измерена височина на среза – не по-малка от 5 mm;

2.3.7.2. при преход към следваща томографска равнина разликата между измерената и желаната височина на среза - не по-голяма от 2 mm;

2.3.7.3. разликата между зададения и измерения ъгъл на люлеене – не по-малка от 5° при работа с ъгли, по-големи от 30°, а при по-малки ъгли - по-малка разлика;

2.3.7.4. разделителната способност на образа - по-висока от -1 -1,6 mm;

2.3.8. рентгенови филми, фолио и касети:

2.3.8.1. използваните филмфолийни комбинации - клас на чувствителност 200 и повече;

2.3.8.2. максимална разлика между стойностите на оптичната плътност на филмите, експонирани в различни касети - по-малка от 0,3 OD (при еднакви геометрични условия и експонационни данни);

2.3.8.3. върху екранирания филм не трябва да има артефакти, получени от замърсявания и дефекти на касетите и усилващото фолио;

2.3.8.4. върху проявения неекспониран с рентгеново лъчение филм от касета, престояла по 10 min от двете страни върху негативоскоп, не трябва да се откриват тъмни ивици или петна;

2.3.8.5. върху снимките - не трябва да има области с нарушена нерязкост, с различна оптична плътност, резултат от лош контакт между филма и усилващото фолио в касетата;

2.3.9. проявяване:

2.3.9.1. при изключено осветление и след 5-минутна адаптация на тъмно - не трябва да се откриват светлинни пропуски;

2.3.9.2. проявителна машина - контрол минимум веднъж седмично чрез експониране в тъмната стая на необлъчен филм със светлинен сенситометър и последващо денситометриране на получената сенситограма:

- воалът на филма - не по-голям от 0,2 OD;

- индексът на чувствителност спрямо базовата стойност - разлика не по-голяма от 0,2 OD;

- индексът на контраста спрямо базовата стойност - разлика не повече от 0,2 OD;

2.3.10. условия за разчитане:

2.3.10.1. яркост на негативоскопите - по-голяма от 1700 cd.m2, а при мамографии - над 3000 cd.m2;

2.3.10.2. негативоскопът трябва да е с хомогенна яркост - измерена в различните участъци, разликата със средните стойности не по-голяма от 30 %;

2.3.11. рентгенова компютърна томография:

2.3.11.1. качество на образа: настройка на СТ числата; еднаквост на хаунфийлдовите числа в различни райони на хомогенен фантом нискоконтрастна визуализация; шум на образа - с разлика от базовата стойност не повече от 20 %, дебелина на среза - с разлика от базовата стойност не повече от 20 % или 1 mm; разделителна способност – с разлика от базовата стойност не повече от 20 %;

2.3.11.2. доза на пациента - компютъртомографския дозов индекс за единичен срез, при всички възможни дебелини на среза и за всички филтри - с разлика от базовата стойност не повече от 20 %;

2.3.12. рентгенова мамография:

2.3.12.1. конструктивни показатели: разстояние фокус-филм - по-голямо от 600 mm; оптичен фокус - 0,3 mm и 0,1 mm за увеличени мамографии;

противодифузионна решетка с буки-фактор, по-малък от 3;

2.3.12.2. рентгенов източник: разстоянието между ръбовете на филма и гръдната опора - по-малко от 4 mm; мощност на дозата - по-голяма от 10Gy.s-1, лъчев дебит - по-голям от 40Gy(mA.s)(-1) на 1 m от фокуса;

анодно напрежение - разлика между действителна и зададена стойност не повече от 1 kV; слой на полуотслабване между 0,3 mm Al и 0,4 mm Al еквивалент;

2.3.12.3. експонационен автомат: настройка на експономата, разлика между оптичните плътности на филмите - не по-голяма от 0,10 OD;

предпазен таймер;

2.3.12.4. компресия - силата на компресия трябва да е между 130 и 200 N и да е непроменена най-малко 1 min;

2.3.12.5. време на експонация - времето на експонация трябва да бъде по-малко от 2 s;

2.3.12.6. качество на образа - висококонтрастна разделителна способност, по-голяма от 13 mm-1; гранична нискоконтрастна визуализация - минимален различим контраст - не по-малък от 1,3 %;

2.3.12.7. доза на млечната жлеза;

2.3.13. рентгеновото изследване на бременна жена трябва да се извършва само в случай, че животът и здравето са й застрашени и ако изследването не може да се отложи за периода след раждането;

2.3.14. компютъртомографско или конвенционално рентгеново изследване, обхващащо коремна и тазова област на жена в репродуктивна възраст, се извършва в първите 10 дни след датата на последната менструация освен по спешност;

2.3.15. дейността на всички структури за образна диагностика трябва да бъде организирана и провеждана при спазване на принципа за получаване на оптимално добри възможни диагностични резултати при минимално лъчево натоварване на пациентите и персонала.

Структура по образна диагностика в лечебни заведения за извънболнична помощ

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Апаратура: най-малко една от изброените уредби за: рентгенография, рентгеноскопия, апарат за ултразвукова диагностика, мамографска рентгенова уредба, апарат за компютъртомографска диагностика, апарат за магнитнорезонансна диагностика.

2.2. Дейности съгласно разрешението за дейност: рентгенологични изследвания, ултразвукови изследвания, високоспециализирани изследвания.

Структура по образна диагностика в районни лечебни заведения

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Към конвекционалната рентгенова апаратура се включва и ултразвуков апарат.

2.2. Освен рентгенографските и рентгеноскопичните изследвания се извършват и контрастно изследване на жлъчна система, на урогенитална система, диагностични ултразвукови изследвания.

Структура по образна диагностика в областни лечебни заведения за болнична помощ

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Към апаратурата, посочена като необходима за районни лечебни заведения, се включва ултразвуков апарат с възможности за триплексехографско (доплерово) изследване.

2.2. Към изследванията, които се извършват в районните болници, са включени и: ултразвуково изследване на глава и шия, на сърце и големи съдове, на гърда, на адбоминални кръвоносни съдове, на периферни кръвоносни съдове, ултразвуково триплексехографско изследване на висцерални органи.

Структура по образна диагностика в междуобластни лечебни заведения за болнична помощ

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Към апаратурата, посочена като минимално изискване за областни лечебни заведения, се включва и компютърен томограф.

2.2. Към изследванията, които се извършват в областните болници, са включени и: компютърно томографско изследване на: глава, гръбначен стълб, шия, гръден кош и гръдни органи, корем и коремни органи, опорно-двигателен апарат.

Структура по образна диагностика в национални лечебни заведения за болнична помощ

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Към апаратурата, посочена като минимално изискване за междуобластни лечебни заведения, се включва и ангиографска уредба.

2.2. Към изследванията, които се извършват в междуобластните болници, са включени и следните други изследвания: съдови изследвания - ангиографии, минимални инвазивни процедури по съдовете, жлъчно-чернодробната система, перкутанно дрениране на течни колекции, перкутанни биопсии.

Структура по образна диагностика в диспансер за онкологични заболявания

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Апаратура - конвенционална рентгенова апаратура.

2.2. Изследвания: рентгенологични и мамографски изследвания.

Структура по образна диагностика в диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания

*2. Минимални изисквания по стандарт:

2.1. Апаратура - конвенционална рентгенова апаратура.

2.2. Изследвания: рентгенография и рентгеноскопия на гръден кош.

----------

Забележка. Описание на наличната апаратура над минималните изисквания

на медицинските стандарти.

---------------------------------------------------------------------

Показатели за дейността на централна стерилизация

---------------------------------------------------------------------

*1. Лечебното заведение има самостоятелно звено за централна стерилизация с отделно обособени за целта помещения.

*2. Звеното разполага със следните зони:

2.1. зона за получаване и складиране на чист нестерилен материал;

2.2. зона за получаване на употребявани материали, осигурена със средства за предварителната им дезинфекция;

2.3. зона за измиване;

2.4. зона за подготовка и опаковка на материалите, подлежащи на стерилизация;

2.5. склад за стерилни материали;

2.6. зона за предаване и изпращане на стерилния материал;

2.7. съблекалня, баня, тоалетна и помещение за отдих на персонала.

*3. Звеното за централна стерилизация разполага с апаратура, задоволяваща нуждите на всички звена със стерилни материали 24 часа в денонощието.
*4. Осъществява се на място или чрез договаряне с друго лечебно заведение газова стерилизация на термолабилни материали.

*5. В звеното се изпълняват писмени правила, отнасящи се до вида на обработката, на която се подлага материалът, системата за опаковка на хирургичния и другия стерилен материал, датата на извършената стерилизация и системата за химичен и микробиологичен контрол на стерилизационния процес.