Раздел II Автомобилни газоснабдителни станции

Раздел II

Автомобилни газоснабдителни станции

(2) Общият обем на подземните резервоари трябва да бъде не по-голямо от 100 куб. м при допустим максимален обем на един резервоар 25 куб. м. Максималният общ обем или единичен обем на надземните резервоари е не по-голям от 25 куб. м.

(2) При зареждане на автомобили, работещи с втечнени газове от специално съоръжени за целта автоцистерни, разстоянието от автоцистерната до сгради и съоръжения е както при надземни резервоари на газоснабдителни станции с минимален обем.

(2) Районът на автомобилната газоснабдителна станция се огражда с ограда с височина, не по-малка от 2,5 м.

(3) Допуска се островно разположение на автомобилните газоколонки.

Чл. 177. Към автомобилните газоснабдителни станции могат да се устройват пунктове за пълнене на бутилки за туристически нужди при спазване изискванията на раздел I.

Раздел III

Помпи, компресори и изпарителни инсталации

(2) Всяко отделение се разполага в изолирано помещение със самостоятелен вход, като вратите се отварят навън и са искрообезопасени, а прозорците са с отварящи се крила и приспособления за отваряне от пода.

(3) В сградите на помпено-компресорните, пълначните и изпарителните отделения се разполагат: вентилационни камери, помещения за контролно-измерителни уреди (КИП) и автоматика, битови помещения за обслужващия персонал, отделени от производствените помещения с плътни негорими стени, с пожароустойчивост, не по-малка от 2,5 h и със самостоятелен изход.

(4) Забранява се инсталиране на огневи уреди и извършване на работи, свързани с искрообразуване в помещения по ал. 3.

(2) Уплътнителните материали на помпите и арматурата са масло- бензиноустойчиви.

(2) Свързването на електродвигателите към помпите и компресорите се извършва с еластични съединители или с клинови ремъци. Не се допуска използването на плоски ремъци.

(3) При свързване с клиновидни ремъци шайбите и всички метални предмети в близост до ремъците се заземяват.

(4) Ремъците се изработват от електропроводими материали, на които специфичното електрически съпротивление е не повече от 105,0 Љсм.

(5) Помпите и компресорите се инсталират над околния терен върху фундаменти, които не са свързани към други фундаменти или стени на сгради.

(6) Между отделните помпи или компресори се осигуряват разстояния, не по-малки от 0,8 м, а разстоянията до стени, не по-малко от 1,5 м.

(2) Пред помпите се монтират филтри с продухвателни свещи, а след помпите, на нагнетателния тръбопровод - продухвателни свещи, които могат да се обединяват с тези на филтрите.

(3) Напорният колектор след буталните помпи се снабдява с диференциални клапани, свързани с тръбопровода от резервоарите с линии за обратно връщане (рециркулационни тръбопроводи).

(4) Към смукателната линия пред компресора се монтира кондензатосъбирател с продухвателна свещ, а на нагнетателната линия след компресора - маслоотделители.

1. извън сградата, но не по-близо от 10 м от резервоарите;

2. в специални помещения;

3. в отделно помещение на сградата на помпено-компресорното отделение;

4. непосредствено при потребителя - в отделно помещение или извън помещението.

(2) Допуска се инсталиране на изпарителни инсталации с производителност до 200 kg/h в помпено-компресорните помещения, също така и непосредствено на капака на гърловината на подземните резервоари или близко до надземните резервоари.

(3) Изпарителни инсталации с производителност над 200 kg/h се разполагат най-малко на 25 м от жилищни и обществени сгради.

(4) Арматурата и изпарителят при разполагането им извън помещение да имат защитен кожух.

(5) Не се разрешава разполагане на изпарителни инсталации в подземни и влажни помещения.

Чл. 184. (1) Изпарителите се пресмятат на работно налягане, съответствуващо на налягането на наситените пари при приетата изчислена температура на втечнените газове, но не по-малко от 1,6 МРа.

(2) Изпарителите се изработват в съответствие с изискванията на Наредба № 28 за устройство и безопасна експлоатация на съдове, работещи под налягане.

(3) При групово разполагане на изпарителите разстоянието между тях е равно на диаметъра на най-големия изпарител, но не по-малко от 1 м.

Чл. 185. (1) Всеки изпарител за втечнени газове се комплектува с контролно-измерителна, регулираща и предпазна арматура за осигуряването му против:

1. замръзване на топлоносителя;

2. излизане на течна фаза от изпарителя;

3. повишаване на налягането в изпарителя над допустимата граница.

(2) На изходния газопровод за газова фаза на изпарителя се монтират регулатор на налягането и предпазен клапан.

(3) При монтиране на регулатори на налягането с вградени предпазни устройства, пропусквателната способност на които изключва възможността за повишаване на налягането в тръбопровода над допустимото, монтирането на допълнителен клапан не е задължително.

(2) Електронагревателните уреди се изработват във взривозащитно изпълнение.

(3) Забранява се използването на открит огън за изпаряване на втечнени газове.

Чл. 187. (1) Смесителите на пари от втечнени газове с въздух или други газове се инсталират в помещения или на открито.

(2) Когато регазификационни и смесителни инсталации се монтират в помещения без постоянно пребиваване на обслужващ персонал, предвиждат се дублиращи уреди за контрол на технологичните процеси в други помещения, в които постоянно присъствува обслужващ персонал.

(3) При подаване на газо-въздушна смес към потребителите се монтират съоръжения, които автоматично изключват подаването на сместа в мрежата, когато съставът й наближи долната граница на взривяване.

(4) На газопроводите, които подават газ и въздух към смесителната камера, се поставят обратни клапани, регулатори на налягането и блокировъчни устройства, които автоматично поддържат зададеното съотношение на газ и въздух и спират подаването им в смесителя, щом се прекрати притокът на която и да е от компонентите.