Наредба №21 от 5 юли 2005 g. За безопасността на риболовните кораби

8. се проектира заедно с принадлежностите си по начин, който да ограничава електромагнитните излъчвания, така че действието на двигателя да не смущава работата на радио-средствата, използвани на спасителната лодка;

9. е осигурен със средства за презареждане на всички акумулатори за стартирането му, за стартиране на радиоапаратурата и прожекторите, като:

а) акумулаторите за радиоапаратурата не се използват за стартиране на двигателя;

б) се осигурява средство за презареждане на акумулаторите на спасителната лодка от корабното електрозахранване при напрежение, ненадвишаващо 55 V, което да може да се прекъсне от мястото за качване в спасителната лодка;

10. се стартира и експлоатира в съответствие с инструкции във водоустойчива опаковка, поставени на видно място близо до пулта за стартиране на двигателя.

(7) Спасителните лодки се оборудват със:

1. най-малко един отводнителен клапан, разположен близо до най-ниската точка на корпуса, който автоматично се отваря за отвеждане на водата от корпуса, когато спасителната лодка не е на вода, и автоматично се затваря, за да предотврати навлизането на вода, когато спасителната лодка е на вода, като:

а) всеки отводнителен клапан се съоръжава с капак или запушалка за затваряне на клапана, прикрепена за спасителната лодка с въженце, верига или по друг подходящ начин;

б) отводнителните клапани са лесно достъпни от вътрешната част на спасителната лодка и местоположението им е ясно обозначено;

2. рул и румпел, и:

а) когато е осигурено кормило или друг механизъм за дистанционно управление, румпелът е в състояние да управлява руля в случай на отказ на управляващия механизъм;

б) рулят е постоянно прикрепен към спасителната лодка, а румпелът - постоянно монтиран към или свързан с балера на руля;

в) ако спасителната лодка има механизъм за дистанционно управление, румпелът може да бъде подвижен и да се съхранява на сигурно място в близост до балера;

г) рулят и румпелът се разполагат така, че не се повреждат от действието на освобождаващия лодката механизъм или винта;

3. плаващ спасителен леер, прикрепен около външната част на спасителната лодка, с изключение на района в близост до руля и винта;

4. подходящи ръкохватки от долната страна на корпуса - за спасителни лодки, които не са самоизправящи при обръщане, за да могат хората да се придържат за спасителната лодка; ръкохватките са закрепени към лодката по такъв начин, че когато са подложени на достатъчно силен удар, предизвикващ откъсването им от лодката, да се отделят от нея, без да я повредят;

5. достатъчно на брой водонепроницаеми сандъци или отделения, които да осигуряват съхраняването на малки предмети от снабдяването, водата и провизиите по ал. 9, както и средства за съхраняване на събраната дъждовна вода;

6. освобождаващ механизъм - за всяка спасителна лодка, предназначена за спускане посредством проволка или проволки, отговарящ на следните изисквания:

а) устроен е по начин, позволяващ едновременното освобождаване на всички гакове;

б) има два режима на освобождаване:

ба) когато спасителната лодка е на вода или когато няма натоварване на куките;

бб) при натоварване - при който спасителната лодка се освобождава при наличието на товар на гаковете; при този режим спасителната лодка се освобождава при всякакви условия на натоварване - от ненатоварена лодка на вода до натоварена лодка с товар, равен на 1,1 пъти теглото на спасителната лодка при пълно натоварване с хора и снабдяване и възможността за освобождаване да бъде надеждно защитена срещу случайно или преждевременно използване;

в) лостът му е ясно обозначен с цвят, който контрастира със заобикалящата го среда;

г) проектиран е с коефициент на безопасност 6 на база максималната здравина на използваните материали, като се приема, че теглото на спасителната лодка е равномерно разпределено между проволките;

7. разединително устройство, което позволява освобождаването на носовата фалина, когато е под напрежение;

8. устройства за правилното поставяне и закрепване в работно положение на апаратурата - за всяка спасителна лодка, която е снабдена със стационарна УКВ радиотелефонна апаратура за двустранна връзка и антена, която се монтира отделно;

9. предпазни шини и буртици според необходимостта, за да се улесни спускането и предпази лодката от повреда - за спасителните лодки, предназначени за спускане покрай борда на кораба;

10. ръчно управляема лампа, видима в тъмна нощ при чиста атмосфера на разстояние най-малко 2 мили в продължение на най-малко 12 h, монтирана на горната част на капака или закритието; ако светлината е мигаща, първоначално тя премигва не по-малко от 50 пъти в минута през първите два часа от 12-часовия период на действие;

11. лампа или източник на светлина, монтиран вътре в спасителната лодка, за да осигурява осветление в продължение на най-малко 12 h, което да позволи четенето на инструкции по оцеляването и използване на снабдяването; за тази цел не се разрешава използването на газени лампи;

12. подходящи средства за изхвърляне на вода от лодката или устройство за автоматично изхвърляне на водата, освен ако изрично не е указано друго.

(8) Спасителните лодки се изработват с конструкция, позволяваща добра видимост във всички посоки от мястото за управление за осигуряване на безопасно спускане и маневриране.

(9) Спасителната лодка се оборудва със снабдяване, което отговаря на следните изисквания:

1. всички предмети от оборудването на лодките, с изключение на куките, които трябва да са свободни с цел отблъскване, са закрепени с приспособления вътре в спасителната лодка, прибрани са в сандъци или отделения, в скоби или други подобни съоръжения за закрепване или са закрепени по други подходящи начини;

2. снабдяването е закрепено по такъв начин, че не препятства процедурите по напускане на кораба;

3. всички предмети от снабдяването са с възможно най-малки размери и с възможно най-малко тегло и опаковани в подходящ и компактен вид;

4. освен ако е указано друго, обичайното снабдяване на всяка спасителна лодка се състои от предметите по приложение № 4.

(10) На всяка спасителна лодка се нанася маркировка, указваща:

1. размерите на спасителната лодка и броя на лицата, които е предназначена да побере (пътниковместимостта й), обозначени върху лодката с ясни и постоянни знаци;

2. името и пристанището на регистрация на кораба, към който принадлежи лодката, написани от двете страни на носа й с главни букви от латинската азбука;

3. името на кораба, към който принадлежи спасителната лодка, и номера й, нанесени по такъв начин, че доколкото това е възможно, да са видими отгоре.

Чл. 138. (1) Самоизправящите се частично закрити спасителни лодки отговарят на изискванията по чл. 137.

(2) Допълнително самоизправящите се частично закрити спасителни лодки отговарят на следните изисквания:

1. покритието им:

а) е от постоянно закрепено твърдо закритие, простиращо се на не по-малко от 20 % от дължината на спасителната лодка от вълнореза към кърмата и не по-малко от 20 % от дължината на спасителната лодка от кърмата към вълнореза;

б) образува два заслона; ако заслоните имат прегради, те са отвори с достатъчна големина, която позволява лесен достъп на хората, облечени в хидрокостюми или топли дрехи и спасителни ризи; вътрешната височина на заслоните е достатъчна, за да позволи на хората лесен достъп до местата им в носа и кърмата на спасителната лодка;

в) е конструирано така, че включва прозорци или полупрозрачни панели, които пропускат достатъчно количество слънчева светлина във вътрешността на спасителната лодка при затворени отвори или покрития, така че не е необходимо изкуствено осветление;

г) има леери, които осигуряват сигурно захващане на хората, движещи се от външната страна на спасителната лодка;

д) е постоянно прикрепено сгъваемо - за откритите части на спасителната лодка, което е разположено така, че:

да) да бъде лесно поставяно от не повече от двама души за не повече от 2 min;

дб) да притежава изолационни качества, за да предпазва хората от студ посредством не по-малко от два пласта тъкан, разделени от въздушно пространство, или други също толкова ефективни средства;

е) когато е образувано от твърда и сгъваема част, е устроено така, че:

еа) позволява извършване на процедурите по спускане и вдигане на лодката, без да се налага напускането на лодката от нито едно лице;

еб) има входове от двата края и от двата борда, снабдени с достатъчно добри приспособления за затваряне, които лесно и бързо могат да бъдат отваряни и затваряни отвън и отвътре, така че да позволяват вентилация, но да спират проникването на морска вода, вятър и студ; осигурява се средство за сигурно поддържане на входовете в отворено и затворено положение;

ев) при вдигнато подвижно закритие и затворени всички входове е осигурен достатъчно въздух за хората по всяко време;

ег) има приспособления за събиране на дъждовна вода;

ед) външната част на твърдото покритие и подвижното покритие и вътрешността в тази част на спасителната лодка, защитена от него, е с ясно забележим цвят; вътрешността на заслоните е в цвят, който не предизвиква притеснение у хората;

ее) е възможно придвижването на спасителната лодка с гребла.

(3) За осигуряване безопасността на хората при обръщане и изправяне на спасителната лодка:

1. всяко указано място за сядане се снабдява с предпазен колан, който е проектиран така, че здраво да задържи към мястото му лице с тегло 100 kg, когато лодката е в обърнато положение;

2. устойчивостта й е такава, че позволява самостоятелно или автоматично изправяне при пълно или частично натоварване с хора и снабдяване, когато хората са привързани с предпазни колани.

(4) Задвижването на спасителната лодка отговаря на следните изисквания:

1. двигателят и предавателната система се управляват от мястото на рулевия;

2. двигателят и двигателната уредба са в състояние да работят във всяко положение при обръщане и да продължат да работят след като лодката се върне в изправено положение или автоматично да преустановят работа при обръщане и отново лесно да се запускат след като лодката се върне в изправено положение и водата е била изхвърлена от нея; горивната и смазочните системи се проектират така, че да предотвратят загубата на гориво и загубата на повече от 250 ml смазочно масло от двигателя по време на обръщането;

3. двигателите с въздушно охлаждане имат въздухопровод, който осигурява засмукването и отвеждането на охлаждащия въздух извън спасителната лодка; осигуряват се ръчноуправляеми регулатори, които позволяват засмукване на охлаждащ въздух и изпускането му в спасителната лодка.

(5) Независимо от чл. 137, ал. 1, т. 7 самоизправящата се частичнозакрита лодка е конструирана и защитена с кранци, които осигуряват защита срещу вредните ускорения, дължащи се на удар на лодката, с пълно натоварване с хора и снабдяване, в борда на кораба при скорост в момента на удара не по-малка от 3,5 m/sec и е с автоматично осушаване.

Чл. 139. (1) Напълно закритите спасителни лодки отговарят на изискванията на чл. 137.

(2) Лодките по ал. 1 отговарят и на следните изисквания:

1. снабдени са с твърдо, водонепроницаемо закритие, което напълно затваря спасителната лодка и е така устроено, че:

а) защитава хората вътре от горещина и студ;

б) осигурява достъпа до лодката посредством люкове, които могат да се затварят и да направят спасителната лодка водонепроницаема;

в) люковете по буква "б" са разположени така, че позволяват извършването на маневрите по спускане и прибиране на лодката, без да се налага човек да напуска закритието;

г) люковете се отварят и затварят отвън и отвътре и са снабдени с приспособления, които ги задържат надеждно в отворено и затворено положение;

д) лодката може да се придвижва с гребане;

е) е в състояние да поддържа цялото тегло на спасителната лодка, включително цялото й снабдяване, механизмите и пълно натоварване с хора на борда, когато е в обърнато положение, със затворени люкове и без значими течове;

ж) включва прозорци или полупрозрачни панели от двата борда, които пропускат достатъчно количество светлина във вътрешността на спасителната лодка, когато люковете са затворени, така че да не е необходимо изкуствено осветление;

з) външната му страна е в много ярък цвят, а вътрешността в цвят, който не предизвиква дискомфорт у намиращите се на лодката хора;

и) има леери, които осигуряват здраво захващане на лицата, придвижващи се по външната част на спасителната лодка, и улесняват слизането и качването;

к) хората могат да достигнат от входа до местата си, без да се налага да прескачат напречни греди и други препятствия;

л) хората са защитени от въздействието на опасен вакуум, който може да се създаде от работата на двигателя на спасителната лодка.

(3) За осигуряване безопасността на хората при обръщане и изправяне на спасителната лодка:

1. всяко указано място за сядане се снабдява с предпазен колан, проектиран така, че да задържи здраво към мястото му лице с тегло 100 kg, когато лодката е в обърнато положение;

2. устойчивостта на спасителната лодка позволява самостоятелно или автоматично изправяне при пълно или частично натоварване с хора и снабдяване, когато хората са привързани с предпазни колани;

3. лодката е в състояние да поддържа пълното си натоварване с хора и снабдяване, когато е в повреденото състояние, описано в чл. 137, ал. 1, т. 2, и устойчивостта й е такава, че в случай на обръщане автоматично заема положение, което осигурява възможност за евакуация за намиращите се в нея хора над водата;

4. всички тръбопроводи за отработени газове, засмукване на въздух и други отвори се проектират така, че предотвратяват навлизането на вода в двигателя, когато лодката се обърне и след това се изправи.

(4) Задвижването на спасителната лодка отговаря на следните изисквания:

1. двигателят и предавателната система се управляват от мястото на рулевия;

2. двигателят и двигателната уредба са в състояние да работят във всяко положение при обръщане и да продължат да работят след като лодката се върне в изправено положение или автоматично преустановят работа при обръщане и могат отново лесно да се запускат след като лодката се върне в изправено положение; горивната и смазочните системи са така проектирани, че предотвратяват загубата на гориво и загубата на повече от 250 ml смазочно масло от двигателя по време на обръщането;

3. двигателите с въздушно охлаждане имат въздухопровод, който осигурява засмукването и отвеждането на охлаждащия въздух извън спасителната лодка; осигурени са ръчно управляеми клапи, които позволяват засмукване на охлаждащ въздух от и изпускането му в спасителната лодка.

(5) Независимо от чл. 137, ал. 1, т. 7 напълно закритата спасителна лодка се конструира и защитава с кранци така, че да е осигурена защита срещу вредните ускорения, дължащи се на удар на лодката с пълно натоварване с хора и снабдяване, в борда на кораба при скорост в момента на удара не по-малка от 3,5 m/min.

(6) Спасителната лодка, предназначена за спускане по метода "свободно падане", се конструира така, че може да осигури защита срещу вредните ускорения, получени при спускането на вода при пълно натоварване с хора и снабдяване от височина, най-малко равна на максималната височина над водолинията, на която е проектирано да се съхранява, когато корабът е празен, при неблагоприятен диферент до 10° и крен на кораба не по-малко от 20° на който и да е борд.

Чл. 140. (1) Конструкцията на спасителните салове отговаря на следните изисквания:

1. в състояние е да издържи на вода период 30 дни при всякакви морски условия;

2. позволява, когато се спуска на вода от височина 18 m, салът и неговото снабдяване да останат в задоволително експлоатационно състояние; ако спасителният сал се съхранява на височина повече от 18 m над водолинията, когато корабът е празен, той е тип, преминал успешно изпитвания за спускане от най-малко такава височина;

3. е в състояние да издържи многократни скокове от височина най-малко 4,5 m над неговия под със или без вдигнато покритие;

4. позволява буксировка на сала със скорост 3 възела в спокойни води при пълно натоварване с хора и снабдяване и с една спусната плаваща котва;

5. има покритие, което защитава хората на борда от външните влияния и автоматично се разпъва при спускане на сала; покритието отговаря на следните условия:

а) осигурява изолация срещу горещината и студа с помощта на най-малко два пласта тъкан, разделени от въздушно пространство, или други също толкова ефективни средства; вземат се мерки за предотвратяване на събирането на вода във въздушното пространство;

б) вътрешността му е в цвят, който не предизвиква дискомфорт у хората;

в) всички входове са ясно обозначени и осигурени с надеждни средства за затваряне, които лесно и бързо могат да се отварят и затварят отвън и отвътре, за да позволяват вентилация, но предотвратяват проникването на морска вода, вятър и студ; спасителни салове за повече от осем души имат най-малко два диаметрално срещуположни входа;

г) пропуска достатъчно количество въздух за хората на борда по всяко време, дори когато входовете са затворени;

д) има най-малко един отвор за наблюдение;

е) осигурено е със средства за събиране на дъждовна вода;

ж) има достатъчно пространство над главите на седящите вътре хора под всички части на покритието.

(2) По отношение на минимална пътниковместимост и тегло спасителните салове отговарят на следните изисквания:

1. не се одобрява спасителен сал с пътниковместимост, по-малко от шест души, изчислена съобразно изискванията на чл. 141, ал. 3 или чл. 142, ал. 3, което е по-подходящо;

2. общата маса на спасителния сал, неговия контейнер и оборудване не надвишава 185 kg, освен ако той не е предназначен за спускане посредством одобрено спусково устройство, отговарящо на изискванията по чл. 152, и не се изисква да е преносим.

(3) Спасителният сал се оборудва със:

1. спасителни леери, здраво закрепени към вътрешната и външната страна на сала;

2. здраво прикрепващо въже с дължина, равна на най-малко два пъти разстоянието от мястото за съхранение до водолинията, когато корабът е празен, или 15 m в зависимост от това, което е по-голямо.

(4) Спасителните салове, спускани със спусково устройство, отговарят и на следните изисквания:

1. когато спасителният сал е с пълно натоварване с хора и снабдяване, той е в състояние да издържи на страничен удар в борда на кораба при скорост на удара не по-малка от 3,5 m/sec, както и при спускане във водата от височина не по-малка от 3 m, без да претърпи поражения, които да му попречат да изпълнява функциите си;

2. осигурени са със средства за придърпване на сала до палубата за качване и здраво придържане там, докато трае качването;

3. конструирани са така, че пълният брой лица, за които са предназначени, могат да се качат на борда за не повече от 3 min от получаването на инструкции за качване.

(5) Стандартното оборудване на всеки спасителен сал се състои от предметите по приложение № 5 и:

1. има маркировката по чл. 141, ал. 7 и чл. 142, ал. 7 на спасителните салове, снабдени съобразно изискванията на този член, която е "SOLAS A PACK" с главни букви от латинската азбука;

2. където е възможно, то се съхранява в контейнер, който, ако не е неразделна част от спасителния сал или постоянно закрепен за него, се съхранява и прикрепва вътре в сала и е в състояние да плава във водата най-малко 30 min, без съдържанието му да се повреди.

(6) Свободното изплаване на спасителните салове се осигурява от:

1. системата от фалини, която осигурява връзка между кораба и спасителния сал, така устроена, че когато салът е освободен или когато салът е надуваем и е надут - да не бъде повлечен от потъващия кораб;

2. слаба връзка, ако в системата за свободно изплаване се използва такава, която:

а) не се разкъсва под въздействието на силата, необходима за издърпване на стартовото въже от контейнера на спасителния сал;

б) е с достатъчна здравина, която позволява надуването на спасителния сал;

в) се разкъсва при опън 2,2 +/- 0,4 kN;

3. хидростатни разединителни устройства, ако в системата за свободно изплаване се използват такива, които:

а) са изработени от подходящо подбрани материали, за да се предотвратят неизправности на устройството; не се допуска поставянето на галванично или друго метално покритие върху части от хидростатичните устройства за освобождаване;

б) освобождават автоматично спасителния сал на дълбочина не по-голяма от 4 m;

в) имат отводнителни отвори, които не позволяват събирането на вода в хидростатичната камера, когато уредбата е в нормалното си положение;

г) са конструирани така, че не позволяват освобождаване, когато устройството се залива от вълни;

д) имат постоянна маркировка с типа и серийния си номер от външната страна;

е) са снабдени с документ или идентификационна табелка, указваща датата на производство, типа и серийния им номер;

ж) всяка тяхна част, свързана към системата от фалини, е със здравина не по-малка от изискваната за фалините;

з) ако са за еднократна употреба, са снабдени с инструкции за определяне на изтичането на крайния срок на годност и средства за маркиране на датата върху устройството.

Чл. 141. (1) Надуваемите спасителни салове отговарят на изискванията по чл. 140 и в допълнение отговарят на изискванията по ал. 2 - 10.

(2) Конструкцията на надуваемите спасителни салове е следната:

1. основната камера за плавучест е разделена на най-малко две отделения, като всяко се надува посредством невъзвратен вентил, различен за всяко отделение; камерите за плавучест се разполагат така, че в случай на повреда или отказ да се надуе някое от отделенията, изправните отделения са в състояние да поддържат с положителен надводен борд по цялата периферия на спасителния сал общия брой на лицата, за които е предвиден салът, всеки с тегло 75 kg и в нормално седнало положение;

2. подът на спасителния сал е водонепроницаем и може да се изолира ефикасно от студа:

а) посредством едно или повече отделения, които хората на борда могат да надуят, или които се надуват автоматично и могат да бъдат изпускани или повторно надувани от намиращите се на сала; или

б) чрез други ефективни средства, независещи от надуване;

3. спасителният сал се надува от нетоксичен газ и:

а) надуването завършва за период 1 min при температура на околната среда между 18 и 20° и в рамките на период 3 min при температура на околната среда -30°;

б) след надуването спасителният сал поддържа формата си при пълно натоварване с хора и снабдяване;

4. всяко надуваемо отделение е в състояние да издържи налягане, равно на най-малко 3 пъти работното налягане, и:

а) е защитено от риска да достигне налягане, надхвърлящо два пъти работното налягане, чрез предпазни вентили или ограничаване подаването на газ;

б) осигурени са средства за поставяне на помпата или меховете, изискващи се съгласно ал. 10, т. 1, така че да може да се поддържа работното налягане.

(3) Броят на лицата, които може да побере един надуваем спасителен сал при определяне на пътниковместимостта му, е равен на по-малкото от:

1. най-голямото цяло число, получено, като обемът в m³ на главните камери, осигуряващи плавучест (в които не трябва да се включват поддържащите покритието арки и напречните банки, ако такива са вградени), когато са надути, се раздели на 0,096; или

2. най-голямото цяло число, получено, като вътрешната повърхнина на хоризонталното напречно сечение на спасителния сал (като за тази цел може да се включват банките, ако са вградени) до най-вътрешния ръб на камерите, осигуряващи плавучест, измерена в m², се раздели на 0,372; или

3. броят на лицата със средно тегло 75 kg, всички със спасителни ризи, които могат да седнат удобно и с достатъчно пространство над тях, без това да пречи на експлоатацията на никаква част от снабдяването на спасителния сал.

(4) Достъпът до надуваемите спасителни салове се осигурява чрез:

1. най-малко един вход с полутвърда площадка за качване на хората в сала откъм морето, поставена така, че да се избегне значителна загуба на плавучест на спасителния сал при повреда на площадката; за спасителни салове с повече от един вход, предназначени за спускане със спусково устройство, площадката за качване се монтира на входа, разположен противоположно на притеглящите въжета и приспособленията за качване;

2. стълба за качване за входовете, които не са снабдени с площадка за качване, като най-долното стъпало на стълбата се намира на не по-малко от 0,4 m под водолинията на сала, когато е празен;

3. приспособления, с помощта на които хората да могат да се изтеглят от стълбата вътре в сала.

(5) Устойчивостта на надуваемите спасителни салове:

1. е налице в открито море, когато салът е напълно надут и плава с изпънато покритие;

2. позволява обърнат сал да бъде изправен в открито море и в спокойни води само от един човек;

3. при пълно натоварване с хора и снабдяване на борда позволява салът да бъде теглен на буксир със скорост до 3 възела в тиха вода.

(6) Надуваемите спасителни салове се снабдяват със:

1. система от фалини, включително средства за прикрепването им към спасителния сал, с изключение на слабата връзка, съгласно чл. 140, ал. 6, която е със здравина на разкъсване не по-малко от 10 kN за спасителен сал, предназначен да побере девет или повече лица, и не по-малко от 7,5 kN за всеки друг спасителен сал, като спасителният сал може да се надуе от един човек;

2. ръчно управляема лампа, монтирана на горната част на защитното покритие и видима в тъмна нощ при чиста атмосфера на разстояние най-малко 2 мили в продължение на не по-малко от 12 h, като:

а) ако светлината е мигаща, първоначално тя проблясва с честота не по-малка от 50 пъти в минута през първите 2 h от 12-часовия период на действие;

б) лампата се захранва от батерия, активизирана от морска вода или сух галваничен елемент;

в) лампата се запалва автоматично при надуването на сала;

г) батерията е от такъв тип, който не влошава качествата си под въздействие на влагата в сала;

3. ръчно управляема лампа, която свети с достатъчна яркост в продължение на най-малко 12 h, поставена във вътрешността на спасителния сал, и която се запалва автоматично при надуването на сала, позволява четенето на инструкциите по оцеляването и инструкциите на снабдяването.

(7) Спасителният сал се поставя в контейнер, който отговаря на следните изисквания:

1. конструиран е така, че да издържа на интензивно износване вследствие на условията в морето и:

а) е с достатъчна собствена плавучест, така че с опакованите в него спасителен сал и неговото снабдяване да може да се изтегли фалината отвътре и да задейства системата за надуване, в случай че корабът потъне;

б) е водонепроницаем, доколкото това е възможно, с изключение на отводнителните отвори на дъното му;

2. позволява, доколкото това е възможно, спуснатият на вода спасителен сал да се надува в изправено положение при освобождаването си от него;

3. върху него са нанесени следните данни:

а) името на производителя или търговска марка;

б) сериен номер;

в) наименование на одобряващата институция и броят на лицата, за които е предназначен;

г) латинските букви SFV;

д) типът на комплекта аварийно снабдяване;

е) дата на последното освидетелстване;

ж) дължината на фалината;

з) максимална допустима височина за съхранение над водолинията (в зависимост от височината, определена при изпитанието за пускане, и дължината на фалината);

и) инструкции за спускане на вода.

(8) Върху надуваемите спасителни салове се нанасят следните данни:

1. името на производителя или търговска марка;

2. сериен номер;

3. дата на производство (месец и година);

4. наименование на одобряващата институция;

5. наименование и място на сервиза, където е извършено последното освидетелстване;

6. броят на лицата, които може да помести, над всеки вход, с шрифт не по-малък от 100 mm, на височина и с цвят, контрастиращ на цвета на спасителния сал.

(9) Надуваемите спасителни салове, предназначени за спускане със спусково устройство:

1. при увисване на гака или бридела издържат товар:

а) 4 пъти теглото на пълното им натоварване с хора и снабдяване при температура на околната среда и стабилизирана температура на сала 20 ± 3°, със затворени изпускателни клапани;

б) 1,1 пъти теглото на пълното им натоварване с хора и снабдяване при температура на околната среда и стабилизирана температура на сала -30°, при изпускателни клапани в работно състояние;

2. имат твърди контейнери, закрепени по начин, предотвратяващ падането им в морето и на части от него по време на и след надуването и спускането на сала.

(10) Надуваемите спасителни салове се снабдяват и със:

1. един комплект за ремонт на спуквания на надуваемите отделения, осигуряващи плавучест;

2. една помпа или мях за донапомпване;

3. изискваните от чл. 140, ал. 5 безопасни ножове.

Чл. 142. (1) Твърдите спасителни салове отговарят на изискванията по чл. 140 и на изискванията по ал. 2 - 8.

(2) Плавучестта на спасителния сал се осигурява чрез:

1. одобрен материал със собствена плавучест, поставен възможно най-близо до периферията на сала, забавящ разпространението на пламъка или покрит със слой от материал, забавящ горенето;

2. пода на спасителния сал, който предотвратява проникването на вода, ефективно поддържа хората над водата и ги изолира от студа.

(3) При определяне на пътниковместимост на твърдите спасителни салове броят на лицата, които може да побере един спасителен сал, е равен на или по-малък от:

1. най-голямото цяло число, получено, като обемът на материала, осигуряващ плавучест, измерен в m³, умножен по коефициент минус 1 специфичното тегло на този материал, се раздели на 0,096; или

2. най-голямото цяло число, получено, като вътрешната хоризонтална напречна повърхнина на пода на спасителния сал, измерен в m², се раздели на 0,372; или

3. броят на лицата, всички със спасителни ризи, със средно тегло 75 kg, които могат да седнат достатъчно удобно и с достатъчно пространство над тях, без това да пречи на работата на никаква част от оборудването на спасителния сал.

(4) Достъпът до твърдите спасителни салове се осигурява чрез:

1. най-малко един вход, оборудван с твърда площадка за качване на хората в спасителния сал откъм морето; за спасителни салове с повече от един вход, спускани със спускови устройства, площадката се монтира на входа, който се намира срещу пусковите въжета и приспособленията за качване;

2. стълба за качване за входове, които не са снабдени с площадка за качване, най-долното стъпало на която се намира на не по-малко от 0,4 m под водолинията, когато спасителният сал е празен;

3. приспособления, с помощта на които хората могат да се прехвърлят от стълбата в сала.

(5) Устойчивостта на твърдите спасителни салове отговаря на следните условия:

1. освен в случаите, когато салът може да се използва безопасно независимо коя от страните му е обърната нагоре, той се самоизправя или може лесно да бъде изправен в открито море и в спокойни води само от един човек;

2. при пълно натоварване с хора и снабдяване на борда може да бъде буксиран със скорост до 3 възела в спокойни води.

(6) Твърдите спасителни салове се снабдяват със:

1. здрава фалина; здравината на разкъсване на системата от фалини, включително средствата за закрепване към спасителния сал, освен на слабата връзка, необходима съгласно чл. 140, ал. 6, е не по-малка от 10 kN за спасителен сал, предназначен да побере девет или повече лица, и не по-малко от 7,5 kN за всеки друг спасителен сал;

2. ръчно управляема лампа, монтирана на горната част на защитното покритие, видима в тъмна нощ при чиста атмосфера на разстояние най-малко 2 мили в продължение на най-малко 12 h, и:

а) при мигаща светлина първоначално тя проблясва с честота не по-малка от 50 пъти в минута през първите два часа от 12-часовия период на действие;

б) лампата се захранва от батерия, активизирана от морска вода или от сух галваничен елемент;

в) лампата се запалва автоматично при надуването на сала;

г) батерията е от тип, който не влошава качествата си под въздействие на влагата в сала;

3. ръчно управляема лампа, поставена във вътрешността на сала, която се запалва автоматично при надуването на сала и свети в продължение на период от най-малко 12 h с достатъчна яркост, позволяваща четенето на инструкциите по оцеляването и инструкциите на снабдяването.

(7) Върху твърдите спасителни салове се нанасят следните надписи:

1. име на кораба и пристанище на регистрация, към който принадлежи;

2. име на производителя или търговска марка;

3. сериен номер;

4. името на одобряващата институция;

5. брой на лицата, които може да помести, над всеки вход с шрифт не по-малък от 100 mm, във височина и с цвят, контрастиращ на цвета на спасителния сал;

6. латинските букви SFV;

7. тип на комплекта аварийно снабдяване;

8. дължина на фалината;

9. максимална допустима височина на съхранение над водолинията (височина, определена чрез изпитание за спускане);

10. инструкции за спускане на вода.

(8) Твърд спасителен сал, спускан на вода с одобрени съоръжения за спускане, при увисване на куката или бридела, трябва да издържа товар, 4 пъти по-голям от теглото му при пълното си натоварване с хора и снабдяване.

Чл. 143. (1) Дежурните лодки отговарят на изискванията на разпоредбите по чл. 137, ал. 1 - 7, т. 4 и чл. 137, ал. 7, т. 6, 7, 9, 12 и чл. 137, ал. 10 и допълнително на изискванията по ал. 2 - 4.

(2) Дежурните лодки могат да бъдат с твърда или надуваема конструкция или комбинация от двете и отговарят на следните изисквания:

1. имат дължина от 3,8 m до 8,5 m освен в случаите, когато поради размера на кораба или поради други причини, при които носенето на такива лодки се смята за безпричинно или непрактично, ИА "МА" може да одобри дежурна лодка с по-малка дължина, но не по-малка от 3,3 m (с изключение на кораби, построени на или след 1.01.2003 г., с дължина, по-малка от 45 m);

2. са в състояние да носят най-малко петима души в седнало положение и един в легнало или за лодки с дължина, по-малка от 3,8 m - по-малък брой, който ИА "МА" определи; за кораби, построени на или след 1.01.2003 г., с дължина, по-малка от 45 m, когато дежурната лодка е с дължина, по-малка от 3,8 m - да носи най-малко четирима души в седнало положение и един в легнало;

3. броят на лицата, които е разрешено да бъдат поместени, се определя от ИА "МА" чрез тест за сядане; за кораби, построени на или след 1.01.2003 г., минималната пътниковместимост е определената в т. 2, като се допуска места за сядане да се намират на пода (с изключение мястото на водача на лодката); не се разрешава места за сядане да се разполагат на планшира, транцевата дъска или на въздушните камери, осигуряващи плавучестта на лодката;

4. дежурни лодки, които са комбинация от твърда и надуваема конструкция, съответстват на изискванията на този член до степен, удовлетворяваща ИА "МА";

5. ако нямат подходящ носови развал, те се снабдяват с покритие на носа, простиращо се над не по-малко от 15 % от дължината й;

6. са в състояние да маневрират със скорост до 6 възела и да поддържат тази скорост за период най-малко 4 h;

7. имат достатъчна подвижност и маневреност в открито море, позволяваща изваждане на хора от водата, направляване на спасителните салове и буксировка на най-големия спасителен сал, пренасян на борда на кораба, при пълно натоварване с хора и снабдяване или равностоен товар със скорост най-малко 2 възела;

8. са снабдени със стационарен или извънборден двигател, и:

а) при извънборден двигател рулят и румпелът могат да представляват част от двигателя;

б) независимо от изискванията по чл. 137, ал. 1, т. 1 и 2 бензинови извънбордови двигатели с одобрена горивна система могат да бъдат монтирани на дежурните лодки, при условие че резервоарите за гориво са специално защитени срещу пожар и експлозия;

9. имат постоянно монтирано устройство за буксировка с достатъчна здравина, за да направлява или влачи на буксир спасителни салове съгласно т. 7;

10. оборудвани са с водонепроницаемо хранилище за складиране на дребни части от снабдяването.

(3) Комплектът оборудване на дежурните лодки и неговото укрепване в лодките отговарят на следните разпоредби:

1. всички предмети, с изключение на куките на лодките, които се държат готови за отблъскване, закрепват се вътре в лодката посредством съответните приспособления, прибрани са в сандъци или отделения, закрепени със скоби или други подобни средства или други подходящи начини, като:

а) оборудването се укрепва по такъв начин, че не пречи на процедурите по спускането и вдигането;

б) всички предмети от снабдяването на дежурните лодки са с възможно най-малки размери и с възможно най-малко тегло, опаковани по подходящ и компактен начин;

2. стандартното снабдяване на всяка дежурна лодка се състои от предметите, съдържащи се в приложение № 6;

3. обичайното снабдяване на всяка дежурна лодка с твърда конструкция включва и:

а) канджа;

б) кофа;

4. обичайното снабдяване на всяка дежурна лодка с надувна конструкция включва и:

а) плаващ сгъваем нож;

б) две гъби (сюнгери);

в) ефективен ръчен мех или помпа;

г) един комплект за ремонт на спуквания на надуваемите отделения, осигуряващи плавучест комплект;

д) обезопасена канджа.

(4) Надуваемите дежурни лодки отговарят на следните допълнителни изисквания:

1. проектират се по такъв начин, че когато са окачени на бридела или на гака за повдигане, са с достатъчна здравина:

а) и твърдост, позволяващи спускането и вдигането им при пълно натоварване с хора и снабдяване;

б) за да издържат товар, 4 пъти по-голям от тяхното тегло при пълно натоварване с хора и снабдяване, при околна температура от 20 ± 3°, когато всички изпускателни клапани са затворени;

в) са с достатъчна здравина, за да издържи товар 1,1 пъти по-голям от нейното тегло при пълно натоварване с хора и снабдяване при околна температура -30°, когато всички предпазни клапани са в работно състояние;

2. проектират се по начин, позволяващ лодката да е в състояние да издържи на атмосферните влияния при съхранение на открита палуба на кораб на море и в продължение на 30 дни на вода при всякакви морски условия;

3. освен че трябва да отговарят на изискванията на чл. 137, ал. 10, обозначават се със сериен номер, името на производителя или търговската марка и датата на производство;

4. плавучестта им се осигурява посредством единична камера, разделена най-малко на пет отделения (отделни отсеци) с приблизително еднакъв обем или посредством две отделни камери, като нито една от тях не надвишава 60 % от общия обем; камерите, осигуряващи плавучест, са разположени така, че в случай на повреда на което и да е отделение (отсек) изправната част е в състояние да поддържа броя на лицата, всяко с тегло 75 kg, които е позволено дежурната лодка да помести в нормално седнало положение, с положителен свободен борд по цялата й периферия;

5. камерите, осигуряващи плавучест, които са част от борда им, при надуване осигуряват обем не по-малък от 0,17 m³ за всяко лице, което дежурната лодка е позволено да помести;

6. всяко отделение, осигуряващо плавучест, е снабдено с невъзвратен клапан за ръчно надуване, средство за изпускане на въздуха и с предпазен изпускателен клапан, освен ако ИA "MA" не прецени, че предпазният изпускателен клапан не е необходим;

7. на долната част на дъното и на уязвимите места по външната им част са монтирани предпазни ленти, удовлетворяващи изискванията на ИА "МА", и:

а) когато е монтирана транцева дъска, тя се разполага до не повече от 20 % от общата дължина на дежурната лодка;

б) осигурени са подходящи "уши" за прикрепване на фалините в предната и задната част и за спасителните леери от вътрешната и външната част на лодката;

в) лодката се поддържа в напълно надуто състояние по всяко време.

(5) За лодките по ал. 4 не се прилагат разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 4 и 6.

Чл. 144. (1) Спасителните ризи отговарят на следните общи изисквания:

1. горят или се топят след пълното им обхващане от пожар в продължение на 2 s;

2. изработени са така, че:

а) могат да се облекат правилно за не повече от една минута, без чужда помощ;

б) могат да се обличат от двете страни или определено да могат да се обличат само по един начин и доколкото е практически възможно, не могат да се обличат неправилно;

в) са удобни за носене;

г) позволяват на носещия ги да скача във водата от височина най-малко 4,5 m без нараняване и без да се изхлузват или да се повреждат;

3. имат достатъчна плавучест и стабилност в спокойна сладка вода и позволяват:

а) повдигане устата на изтощен или изпаднал в безсъзнание човек на не по-малко от 120 mm над водата с тяло, наклонено назад под ъгъл не по-малък от 20° и не повече от 50° отклонение от вертикалното положение;

б) обръщане тялото на изпаднал в безсъзнание човек във водата от всяко положение до положение, при което устата се намира над водата за не повече от 5 s;

4. имат плавучест, която не се намалява с повече от 5 % след 24-часов престой в сладка вода;

5. позволяват на лицето, което ги носи, да преплува късо разстояние и да се качи в спасително средство;

6. снабдени са със свирка, здраво прикрепена посредством въженце.

(2) Спасителна риза, чиято плавучест се осигурява от надуваеми камери, има най-малко две камери и допълнително:

1. се съоръжава с устройство, обезпечаващо при потапяне автоматично надуване чрез едно движение на ръката, както и с уста;

2. в случай на загуба на плавучест на някоя от надуваемите камери е в състояние да удовлетвори изискванията по ал. 1, т. 2, 3 и 5;

3. отговаря на изискванията по ал. 1, т. 4 след надуване посредством автоматичен механизъм.

(3) Спасителните ризи се снабдяват със светлина, която отговаря на следните изисквания:

1. има интензитет на светене не по-малко от 0,75 cd;

2. има източник на захранване, който е в състояние да осигури интензивността на светене 0,75 cd за период от най-малко 8 h;

3. видима е във възможно най-голям участък от горната полусфера, както е прикрепена към спасителната риза;

4. ако светлината е проблясваща:

а) проблясванията са със скорост най-малко 50 пъти в min с интензитет на светене най-малко 0,75 cd;

б) светлиният прибор е снабден с ръчно задействащ се ключ;

в) светлината не е снабдена с леща или рефлектор за концентриране на лъча.

Чл. 145. (1) Хидрокостюмите отговарят на следните общи изисквания:

1. изработени са от водонепроницаем материал и:

а) се разопаковат и обличат без чужда помощ за не повече от 2 min, като се вземат предвид всяко друго допълнително свързано с тях облекло и спасителна риза, ако хидрокостюмът трябва да се носи в съчетание със спасителна риза;

б) не подлежат на горене или топене след пълно обхващане от пожар в продължение на 2 s;

в) покриват цялото тяло с изключение на лицето; ръцете също трябва да бъдат покрити, освен ако не са осигурени постоянно прикрепени ръкавици;

г) са снабдени с устройство за обезвъздушаване или намаляване на въздуха в долната част на костюма;

д) след скок във водата от височина не по-малка от 4,5 m осигуряват минимално проникване на вода в костюма;

2. когато отговарят и на изискванията по чл. 144, могат да бъдат класифицирани като спасителна риза;

3. ако хидрокостюмът се носи в съчетание със спасителна риза, позволяват на лицето, което ги е облякло:

а) да се изкачва и слиза по вертикална стълба с дължина най-малко 5 m;

б) да изпълнява обичайни задължения по време на напускане на кораба;

в) да скача във водата от височина не по-малко от 4,5 m без повреждане или разместване на костюма и без нараняване;

г) да преплува късо разстояние във водата и да се качи в спасително средство;

4. ако имат плавучест и са предназначени да се носят без спасителна риза, се снабдяват с лампа, която отговаря на изискванията по чл. 144, ал. 3, и със свирка по чл. 144, ал. 1, т. 6;

5. ако се носят в съчетание със спасителна риза, тя се облича над хидротермокостюма и лицето е в състояние да облича спасителната риза без чужда помощ.

(2) Термичната защита на хидрокостюмите отговаря на следните изисквания:

1. хидрокостюм, изработен от материал без вътрешна изолация, е:

а) обозначен с инструкции, че се носи в съчетание с топло облекло;

б) изработен по такъв начин, че когато се носи в съчетание с топло облекло и със спасителна риза, ако се изисква да се носи в съчетание със спасителна риза, осигурява термозащита в продължение на един час след като носещият го скочи от разстояние 4,5 m в спокойна течаща вода с температура 5°, телесната температура на лицето не се понижава с повече от 2°;

2. хидрокостюм, изработен от материал с вътрешна изолация, когато се носи самостоятелно или със спасителна риза, ако тя се изисква, след като носещият го скочи от височина 4,5 m в спокойна течаща вода с температура между 0 и 2°, осигурява термозащита и телесната температура на лицето не се понижава с повече от 2° в продължение на 6 h;

3. хидрокостюмът позволява на лицето, което го носи, с покрити ръце да може да вземе молив и да пише след престой във вода с температура 5° в продължение на един час.

(3) Хидрокостюмът, отговарящ на изискванията по чл. 144, или хидрокостюмът със спасителна риза позволява на лицето, което го носи в сладка вода, да се обърне от положение с лицето надолу в положение с лицето нагоре за не повече от 5 s.

Чл. 146. (1) Термозащитното средство се изработва от водонепроницаем материал с термопроводимост не по-голяма от 0,25 W/m.K и когато се използва за обгръщане на човек, намалява както конвекционната загуба на топлина, така и загубата на топлина от изпаряването от тялото на носещия го.

(2) Термозащитното средство отговаря на следните изисквания:

1. покрива цялото тяло на човек, носещ спасителна риза, с изключение на лицето; ръцете също са покрити, освен ако не са защитени от постоянно прикрепени ръкавици;

2. може да бъде разопаковано и лесно облечено без чужда помощ в спасителното средство или дежурна лодка;

3. позволява на носещия го да го свали във водата за не повече от 2 min, ако затруднява плуването.

(3) Термозащитното средство функционира правилно в температурен интервал от -30° до + 20°.

Чл. 147. (1) Спасителният кръг отговаря на следните изисквания:

1. има външен диаметър не по-голям от 800 mm и вътрешен диаметър не по-малък от 400 mm;

2. изработен е от материал със собствена плавучест; плавучестта не се обезпечава от тръстика, коркови стърготини или гранулиран корк или какъвто и да е друг лек гранулиран материал, нито от надуваеми въздушни камери;

3. поддържа не по-малко от 14,5 kg желязо в сладка вода за период 24 h;

4. има тегло не по-малко от 2,5 kg;

5. не поддържа горенето или не се топи след пълно обхващане от огън в продължение на 2 s;

6. изработен е така, че издържа хвърляне във водата от височината, при която се съхранява над водолинията на кораба, когато е празен, или от 30 m в зависимост от това коя е по-голямата височина, без да се наруши ефективността му или тази на прикрепените към него части;

7. ако е предназначен да задейства устройство за бързо освобождаване, осигурено за самозадействащите се димни и светещи сигнали, има тегло, достатъчно да задейства бързо освобождаващото устройство или 4 kg в зависимост от това кое е по-голямо;

8. снабден е със спасителен леер с диаметър не по-малък от 9,5 mm и с дължина не по-малка от 4 пъти външния диаметър; леерът е прикрепен в четири равноотстоящи по периферията точки, за да образува четири равни примки.

(2) Самозапалващите се светещи сигнали по чл. 130, ал. 2 отговарят на следните условия:

1. не могат да бъдат изгасени от водата;

2. в състояние са или да светят непрекъснато с интензивност не по-малка от 2 cd във всички посоки на горната полусфера, или да проблясват с честота не по-малка от 50 пъти в минута с най-малко същия интензитет на светене;

3. снабдени са с източник на захранване, който отговаря на изискванията по т. 2 за период най-малко 2 h;

4. в състояние са да издържат изпитването за падане съгласно ал. 1, т. 6.

(3) Самозадействащите се димни сигнали по чл. 130, ал. 3 отговарят на следните условия:

1. изпускат дим с ясно забележим цвят с равномерна скорост за период от най-малко 15 min, когато плават в спокойни води;

2. не се запалват с експлозия или не изпускат пламък по време на целия период на отделяне на димния сигнал;

3. не се заливат в открито море;

4. продължават да изпускат дим, когато са напълно потопени във водата в продължение на най-малко 10 s;

5. в състояние са да издържат изпитването за падане съгласно ал. 1, т. 6.

(4) Плаващите спасителни въжета по чл. 130, ал. 4 отговарят на следните условия:

1. не се усукват;

2. имат диаметър не по-малък от 8 mm;

3. имат здравина на разкъсване не по-малка от 5 kN.

Чл. 148. (1) Линометателеният апарат отговаря на следните изисквания:

1. изхвърля лин с приемлива точност;

2. включва не по-малко от четири ракети, като всяка от тях изхвърля лина най-малко на 230 m в тихо време;

3. включва не по-малко от четири лина, всеки със здравина на опън не по-малка от 2 kN;

4. снабден е с кратки инструкции или схеми, ясно илюстриращи употребата му.

(2) Ракетите, изстрелвани с пистолет, или комплектите, съдържащи ракета и лин, ако ракетата и линът са обединени в едно цяло, се поместват във водонепроницаема опаковка. Ако ракетите се изстрелват с пистолет, линовете и ракетите заедно със средството за запалване се съхраняват в контейнер, който осигурява защита срещу атмосферните влияния.

Чл. 149. (1) Сигналната парашутна ракета отговаря на следните условия:

1. поместена е във водонепроницаем корпус;

2. върху корпуса й са нанесени кратки инструкции или схеми, ясно илюстриращи употребата й;

3. притежава вградено средство за самозапалване;

4. не създава неудобство на лицето, което държи корпуса, когато използва ракетата според инструкциите, дадени от производителя.

(2) Ракетата, когато е изстреляна вертикално, достига височина не по-малка от 300 m. Във или близо до връхната точка от траекторията си ракетата освобождава парашутен сигнал, който:

1. гори с ярка червена светлина;

2. гори равномерно със среден интензитет на светене не по-малко от 30 000 cd;

3. свети не по-малко от 40 s;

4. има скорост на спускане не повече от 5 m/s;

5. не поврежда своя парашут или допълнителните си приспособления по време на горене.

Чл. 150. Ръчният сигнален факел:

1. е поместен във водонепроницаем корпус;

2. върху корпуса има отпечатани кратки инструкции или схеми, ясно илюстриращи употребата му;

3. притежава вградено средство за самозапалване;

4. не създава неудобство на лицето, което държи корпуса му, и не поставя спасителното средство в опасност от горящи или тлеещи остатъци, когато се използва според инструкциите за работа с него, дадени от производителя;

5. гори с ярка червена светлина;

6. гори равномерно със среден интензитет на светене не по-малко от 15 000 cd;

7. свети не по-малко от една минута;

8. продължава да гори след като е потопен в продължение на 10 s на 100 mm под повърхността на водата.

Чл. 151. (1) Плаващият димен сигнал отговаря на следните изисквания:

1. поместен е във водонепроницаем корпус;

2. не се запалва с експлозия, когато се използва според инструкциите за работа, дадени от производителя;

3. има отпечатани върху корпуса кратки инструкции или схеми, ясно илюстриращи употребата му.

(2) Плаващият димен сигнал:

1. изпуска дим с ясно забележим цвят с равномерна скорост в продължение на не по-малко от 3 min, когато е в спокойна вода;

2. не изпуска пламък по време на отделяне на дима;

3. не се потапя под водата;

4. продължава да изпуска дим, когато е потопен във вода в продължение на 10 s на 100 mm под повърхността.

Чл. 152. (1) Спусковото устройство и устройството за качване в спасителните средства отговарят на следните изисквания:

1. конструирани са така, че напълно снабденото спасително средство или дежурната лодка, което обслужват, могат да бъдат спуснати на вода безопасно при неблагоприятен диферент до 10° и крен към който и да е борд не по-малък от 20°:

а) когато спасителното средство или дежурната лодка са натоварени с всички лица съобразно пътниковместимостта им; и

б) когато няма хора в спасителното средство или дежурната лодка;

2. не зависят от друго средство освен от земното притегляне или от съхранена механична енергия, която е независима от енергийното захранване на кораба за спускане на спасителното средство или дежурната лодка с пълно натоварване и снабдяване, а също и в празно състояние;

3. задействат се от едно лице от място на палубата на кораба и от място вътре в спасителното средство или дежурната лодка; спасителното средство се вижда от лицето на палубата, което работи с пусковия механизъм;

4. спусковото устройство е конструирано така, че се нуждае от минимална редовна поддръжка, като всички части, изискващи редовна поддръжка от страна на екипажа на кораба, са лесни за достъп и поддържане;

5. спирачките на лебедката на спусковото устройство издържат:

а) статично изпитване с пробен товар не по-малък от 1,5 пъти по-голям от максималния работен товар; и

б) динамично изпитване с пробен товар не по-малък от 1,1 пъти по-голям от максималния работен товар при максимална скорост на спускане;

6. спусковото устройство и неговите принадлежности с изключение на спирачките на лебедката издържат на изпитване със статичен пробен товар най-малко 2,2 пъти максималния работен товар;

7. конструктивните елементи и всички блокове, въжета, звена, връзки, закрепващи елементи и всички други приспособления, използвани в оборудването за спускане, се проектират с коефициент на сигурност не по-малък от минималния на базата на предвиденото максимално работно натоварване и най-голямата здравина на материала, използван в конструкциите; за всички конструктивни елементи на спусковото устройство и лебедката се прилага минимален коефициент на сигурност 4,5, а за проволките, поддържащите вериги, звена и блокове - минимален коефициент на сигурност 6;

8. всяко спусково устройство, доколкото е практически възможно, е годно за използване при условия на обледеняване;

9. спусковото устройство на спасителната лодка вдига спасителната лодка заедно с нейния екипаж;

10. приспособленията на спусковото устройство позволяват безопасно качване в спасителното средство в съответствие с изискванията по чл. 140, ал. 4, т. 3 и чл. 137, ал. 3, т. 1.

(2) Спусковите устройства, използващи лебедка и проволки, отговарят на следните изисквания:

1. проволките им се изработват от устойчиво на корозия стоманено въже, неподатливо на усукване;

2. в случай на многобарабанна лебедка, освен ако не е монтирано подходящо компенсационно устройство, проволките се разполагат така, че се развиват от барабаните с еднаква скорост при спускане и се навиват на барабаните равномерно с една и съща скорост при вдигане;

3. спусковото устройство на дежурна лодка е снабдено с достатъчно мощен двигател на лебедката си така, че дежурната лодка да може да се вдига от водата при пълно натоварване с хора и снабдяване;

4. осигурен е ефективен ръчен механизъм за вдигане на спасителното средство и дежурната лодка; ръчките на ръчно задвижвания механизъм или колелата не се завъртат от движещите се части на лебедката при спускане на спасителното средство или дежурната лодка или при вдигането им от двигателя;

5. когато балките на спусковото устройство се вдигат посредством двигател, се монтират крайни изключватели, които автоматично прекъсват захранването, преди балките да достигнат крайното си положение, за да се избегне претоварването на проволките или конструкцията, освен ако моторът е проектиран така, че да предотвратява подобно претоварване;

6. скоростта на спускане на спасителното средство или дежурната лодка във водата е не по-малка от получената по формулата S = 0,4 + 0,02H, където S е скоростта на спускане в m/s, а H е височината, измерена в метри от нока на балката до водолинията, когато корабът е празен;

7. максималната скорост на спускане се установява от ИА "МА", като се вземат предвид моделът на спасителното средство или дежурната лодка, защитата на хората от влиянието на прекалено големи сили и здравината на спусковото устройство с оглед инерционните сили при аварийно спиране, и се предвижда приспособление като неразделна част от спусковото устройство, което не позволява надвишаването на тази скорост;

8. спусковото устройство на дежурна лодка вдига дежурната лодка при пълно натоварване с предвидените за нея хора и снабдяване със скорост не по-малка от 0,3 метра в секунда.

9. спусковото устройство е снабдено със спирачки, които спират спускането на спасителното средство или дежурната лодка и ги задържат надеждно при пълно натоварване с хора и снабдяване; когато е необходимо, челюстите на спирачките се предпазват от контакт с вода и масло;

10. ръчните спирачки са винаги със затегнати челюсти, освен ако операторът или механизмът, задействан от оператор, не ги държат в положение "изключено".

(3) В случаите, когато спасителното средство изисква спусково устройство и е проектирано за свободно изплаване, освобождаването му от мястото му на съхранение е автоматично.

(4) Спусковото устройство за лодки, пускани по метода на свободното падане с използване на наклонена плоскост, отговаря и на следните изисквания:

1. разполага се така, че хората вътре в спасителното средство не усещат влиянието на прекомерно големи сили по време на спускането;

2. представлява твърда конструкция с ъгъл на рампата и дължина, достатъчни, за да осигурят преминаването на спасителното средство на безопасно разстояние покрай кораба;

3. защитено е добре от корозия и е конструирано по начин, предотвратяващ искрене, предизвикано от статично електричество или удар по време на спускането на спасителното средство.

(5) Устройството за спускане и вдигане на пързалки за качване в спасителните средства отговаря и на следните изисквания:

1. пързалката може да се поставя в работно състояние от едно лице от мястото за качване;

2. пързалката може да се използва при силен вятър и в открито море.

(6) Спусковото устройство за спасителен сал отговаря на изискванията на ал. 1 и 2 освен по отношение на използването на земното притегляне за изнасяне на устройството извън борда, качване от мястото за съхранение и вдигане на натоварения спасителен сал. Спусковото устройство е устроено по начин, предотвратяващ преждевременното освобождаване по време на спускане, и освобождава спасителния сал, когато е на вода.

(7) Траповете за качване в спасителните средства отговарят на следните изисквания:

1. осигурени са с ръкохватки, гарантиращи безопасното преминаване от палубата до горната част на трапа и обратно;

2. осигурени са със степенки, които:

а) са изработени от твърдо дърво, без чепове или други дефекти, гладко обработени и без остри ръбове и трески или от подходящ материал с равностойни качества;

б) имат неплъзгаща се повърхност посредством надлъжно набраздяване или чрез нанасяне на одобрено неплъзгащо се покритие;

в) дълги са най-малко 480 mm, широки 115 mm и с дебелина 25 mm, като се изключи неплъзгащата повърхност или покритие;

г) разпределени са равномерно на разстояние не по-малко от 300 mm и не повече от 380 mm и са закрепени така, че винаги да остават в хоризонтално положение;

3. осигурени са с две цели странични въжета от манила, с обиколка не по-малка от 65 mm и:

а) всяко въже е непрекъснато без снадки под най-горното стъпало;

б) могат да се използват и други материали, в случай че размерите, съпротивлението на разкъсване, устойчивостта на метеорологични условия, разтягането и способността за задържане са най-малко равностойни на тези на въжето от манила;

в) всички краища на въжетата от манила са осигурени срещу разплитане.