Наредба №21 от 5 юли 2005 g. За безопасността на риболовните кораби

АВАРИЙНИ ПРОЦЕДУРИ, РАЗПИСАНИЯ ЗА ТРЕВОГИТЕ И УЧЕНИЯ

Чл. 153. Разпоредбите по тази глава се прилагат за нови и съществуващи кораби с дължина 24 m и повече.

Чл. 154. (1) Общокорабната система за аварийна сигнализация разпространява сигнал за общокорабна тревога, който се състои от седем или повече кратки звука, последвани от един дълъг звук, чрез корабната свирка или сирена и в допълнение посредством електрически звънец или ревун или друга равностойна предупредителна система, която се захранва от главния източник на електрическо захранване на кораба и от аварийния източник на електрозахранване по чл. 68.

(2) На корабите се държат ясни инструкции за всеки член на екипажа, които се следват в случай на авария.

(3) Планът за тревоги се окачва на няколко места на кораба и в частност в рулевата рубка, машинното отделение и в жилищните помещения на екипажа.

(4) Планът за тревоги съдържа подробно описание на сигнала за общокорабна тревога по ал. 1 и на действията, които екипажът предприема, когато се подаде този сигнал. Планът за тревоги съдържа информация за това как ще бъде дадена командата за напускане на кораба.

(5) Планът за тревоги определя задълженията на различните членове на екипажа, включително:

1. затваряне на водонепроницаемите врати, противопожарните врати, клапаните, шпигатите, задбордните отверстия на шпигатите, бордовите илюминатори, светлиците и други отвори на кораба;

2. пренасяне на оборудването на спасителните средства и другите спасителни съоръжения в тях;

3. подготовка и спускане на вода на спасителните средства;

4. обща подготовка на другите спасителни съоръжения;

5. използване на оборудването за комуникация;

6. определяне състава на пожарните команди, натоварени с борба с пожарите.

(6) За кораби с дължина, по-малка от 45 m, ИА "МА" може да позволи отклонение от изискванията по ал. 5, ако прецени, че поради малкия брой на членовете на екипажа не е необходим план за тревоги.

(7) Планът за тревоги определя лицата, които обезпечават поддръжката на спасителните и противопожарните средства в добро състояние и в готовност за незабавна употреба.

(8) Планът за тревоги определя заместници на ръководещите лица, в случай че те не са в състояние да изпълняват задълженията си, като се отчита, че различните аварийни ситуации могат да наложат различни действия.

(9) Планът за тревоги е готов преди отплаването на кораба. След като планът за тревогите е бил подготвен и настъпи промяна в състава на екипажа, която налага промяна на плана за тревоги, капитанът го коригира или изготвя нов.

Чл. 155. (1) Всеки член на екипажа участва най-малко в едно учение за напускане на кораба и в една противопожарна тренировка всеки месец. За кораби с дължина, по-малка от 45 m, ИА "МА" може да промени това изискване, при условие че се провежда поне едно учение за напускане на кораба и една противопожарна учебна тревога поне веднъж на всеки три месеца. Ученията за екипажа се провеждат в рамките на 24 h след като корабът напусне пристанището, в случай че повече от 25 % от екипажа не са участвали в учение за напускане на кораба и в противопожарни тренировки на този кораб при предишно учение. Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да допусне и други мерки, които са най-малко равностойни на описаните за тези класове кораби, за които те са неприложими.

(2) Учебната тревога за напускане на кораба включва:

1. свикване на екипажа на сборните места чрез общокорабната аварийна сигнализация и проверка дали са запознати с реда за напускане на кораба, определен в корабното разписание;

2. доклад до пунктовете за управление и подготовка за изпълнение на задълженията, описани в корабното разписание;

3. проверка дали екипажът е подходящо облечен;

4. проверка дали спасителните ризи са правилно облечени;

5. спускане на поне една спасителна лодка след необходимата подготовка за спускане на вода;

6. запускане и работа на двигателя на спасителната лодка;

7. задействане на спусковите устройства за спускане на спасителните салове.

(3) Всяка учебна противопожарна тревога включва:

1. доклад до пунктовете за управление и подготовка за задачите, описани в плана за противопожарни тревоги;

2. пускане на противопожарната помпа, като се използват поне двете водни струи, за да се покаже че системата е в изправност;

3. проверка на снаряжението на пожарникаря и на другите лични предпазни средства;

4. проверка на съответните свързочни средства;

5. проверка на работата на водонепроницаемите врати, противопожарните врати, противопожарните клапи и пътища за евакуация;

6. проверка на необходимите средства за последващо напускане на кораба.

(4) При организиране и изпълнение на учебните тревоги се спазват и следните разпоредби:

1. при всяка следваща тренировка, изисквана по ал. 2, т. 5, доколкото е възможно, се спуска различна спасителна лодка;

2. тренировките, доколкото е възможно, се провеждат, като се приема, че е налице действителна тревога;

3. всяка спасителна лодка се спуска на вода с определения й екипаж и се маневрира във водата поне веднъж на всеки три месеца по време на ученията за напускане на кораба;

4. доколкото е разумно, дежурните лодки, с изключение на спасителните лодки, които са същевременно и дежурни лодки, също се спускат на вода всеки месец заедно с определения им екипаж и се маневрират във водата; при всички случаи това изискване се спазва поне веднъж на всеки три месеца;

5. в случай, че ученията за спускане на вода на спасителни лодки и дежурни лодки се провеждат, когато корабът е на ход, тези учения поради възможните опасности се извършват само в закрити води и под ръководството на офицер, който има опит в такива тренировки;

6. аварийното осветление, изисквано за сборните места и местата за напускане на кораба, се проверява при всяка учебна тревога за напускане на кораба;

7. учебните тревоги могат да се приспособяват в зависимост от съответното оборудване, изисквано по наредбата; в случай, че на кораба има друго оборудване, което се носи на доброволни начала, то се използва при учебните тревоги и учебните тревоги се приспособяват по съответния начин.

(5) Обучението на борда на кораба за използване на корабните спасителни средства, включително на снабдяването им, се провежда колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от две седмици след като член на екипажа се качи на кораба. В случаите, когато даден член на екипажа е назначен на кораба на сменен режим на работа, такова обучение се провежда не по-късно от две седмици от първото му качване на кораба.

(6) Инструктажът за използването на спасителните средства на кораба и за оцеляване на море се провежда на същите интервали от време както учебните тревоги. Може да се провежда отделен инструктаж за различните спасителни средства на кораба, но в рамките на всеки два месеца се провежда инструктаж за цялото спасително оборудване и всички спасителни средства. Всеки член на екипажа преминава инструктаж, който включва, без непременно да се ограничава до:

1. действие и употреба на корабните надуваеми спасителни салове, включително предпазните мерки, отнасящи се до подковани обувки и други остри предмети;

2. проблеми при хипотермия, оказване на първа помощ при хипотермия и други съответни процедури при оказване на първа помощ;

3. специален инструктаж за използването на корабните спасителни средства при лоши метеорологични и морски условия.

(7) Обучението за използването на спасителните салове, спускани на вода с помощта на спускови устройства, се провежда на интервали не по-дълги от 4 месеца на всеки кораб, който разполага с такива спасителни средства. Винаги, когато е практически възможно, обучението включва надуване и спускане на спасителен сал. Спасителен сал може да е специален сал, предназначен само за учебни цели, който не е част от корабното спасително оборудване, като такъв спасителен сал ясно се означава.

(8) Датите на провеждане на учения по напускане на кораба и противопожарни тренировки, обучение за използване на останалите спасителни средства, провеждани на самия кораб, се записват в дневник според изискванията на ИА "МА". В случай, че цялостното учение, тренировката или обучението не се проведат в определеното време, в дневника се вписват обстоятелствата и учението, тренировката или обучението, което е проведено.

(9) Във всяка столова, помещение за отдих или във всяка кабина на екипажа се осигурява ръководство за подготовка. Ръководството за подготовка, което може да се състои от няколко тома, съдържа инструкции и информация на достъпен език и е илюстрирано, когато е практически възможно, за спасителните средства, с които корабът е снабден, и за най-добрите начини за оцеляване. Всяка част от тази информация може да бъде осигурена чрез аудио-визуални средства вместо чрез ръководство. Подробно обяснена е следната информация:

1. обличане на спасителните ризи и хидрокостюми, съответно както е подходящо;

2. събиране на определените сборни места;

3. качване, спускане на вода и отделяне от кораба на спасителните средства и дежурните лодки;

4. начини на спускане на вода от самото спасително средство;

5. освобождаване от спусковите устройства;

6. начини и употреба на средствата за защита в зоните за спускане на вода, където е подходящо;

7. осветяване в зоните за спускане на вода;

8. използване на цялото спасително оборудване;

9. използване на цялото оборудване за откриване;

10. използване на радиооборудването и спасителните средства - с помощта на илюстрации;

11. използване на плаващите котви;

12. използване на двигателите и техните принадлежности;

13. вдигане на спасителните средства и дежурните лодки, включително закрепването им в по-походно състояние.;

14. опасности при излагането на неблагоприятни атмосферни условия и необходимостта от топло облекло;

15. най-ефикасно използване на снабдяването на спасителните средства с цел оцеляване;

16. методи за изваждане от водата, включително използване на спасителните приспособления на хеликоптера (спасителни колани, кошове и носилки), брезентови панталони, прикрепени към спасителен пояс, и брегови спасителни апарати и корабни линометателни апарати;

17. всички други действия, съдържащи се в плана за тревоги и инструкциите за действие при аварии;

18. инструкции за авариен ремонт на спасителните средства.

(10) За кораби с дължина, по-малка от 45 m, ИА "МА" може да позволи намаляване на изискванията по ал. 9. Независимо от това на кораба има подходяща информация за безопасността.

Чл. 156. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" проверява дали екипажът на кораба е подходящо обучен да изпълнява задълженията си в случай на авария. Екипажът преминава обучение, което включва според случая:

1. видове аварии, които могат да настъпят, като например сблъскване, пожар и потопяване;

2. видове спасителни средства, с които корабите обикновено са оборудвани;

3. необходимост от придържане към принципите за оцеляване;

4. значението на обучението и тренировките;

5. член на екипажа да бъде готов за борба с всякаква авария и да бъде винаги запознат със:

а) информацията от плана за тревоги и в частност:

аа) конкретните задължения на всеки член от екипажа при всякаква авария;

аб) пункта за евакуация на всеки член на екипажа, и

ав) сигналите за свикване на екипажа на техните спасителни средства и противопожарни пунктове;

б) мястото на собствената спасителна риза на всеки член от екипажа и на резервните спасителни ризи;

в) разположението на таблата на пожароизвестителната система;

г) аварийните изходи;

д) последствията от паниката;

6. действия, които се предприемат при вдигане на хора от кораби и спасителни средства с хеликоптер;

7. действия, които се предприемат при свикване на екипажа на местата за качване в спасителните средства, включително:

а) обличане на подходящи дрехи;

б) обличане на спасителната риза; и

в) събиране на допълнителни предпазни средства, като например одеяла, в случай, че времето позволява;

8. действия, които се предприемат, когато е необходимо напускане на кораба:

а) как да се качат на спасителните средства от кораба и от водата; и

б) как да скочат в морето отвисоко и да намалят опасността от нараняване при контакта с водата;

9. действия, които се предприемат във водата, като например:

а) как да се оцелее при условия на:

аа) пожар или нефтопродукти във водата;

аб) ниски температури, и

ав) води, населени от акули;

б) как да се изправи обърнато спасително средство;

10. действия, които се предприемат на борда на спасителното средство, като:

а) бързо отдалечаване на спасителния съд на безопасно разстояние от кораба;

б) предпазване от студ или прекалена горещина;

в) използване на плаваща котва;

г) водене на наблюдение;

д) изваждане от водата и грижи за оцелелите;

е) улесняване на откриването от спасители;

ж) проверка на наличното снабдяване на спасителния съд и правилното му използване; и

з) оставане, доколкото е възможно, в района на бедствието;

11. главни опасности за оцелелите и основни принципи на оцеляване, включително:

а) предпазни мерки, които се вземат при студен климат;

б) предпазни мерки, които се вземат при тропически климат;

в) излагане на слънце, вятър, дъжд и вълнение;

г) значение на екипирането с подходящо облекло;

д) предпазни мерки в спасителното средство;

е) резултати от престояване във водата и хипотермията;

ж) опасността от обезводняване на организма;

з) предпазване от морска болест;

и) правилно използване на прясната вода и храната;

к) резултати от пиене на морска вода;

л) налични средства за улесняване на откриването от други; и

м) значение на поддържането на духа;

12. действия, които се предприемат при борба с пожар:

а) използване на пожарогасителни шлангове с различни струйници;

б) използване на пожарогасителите;

в) познаване разположението на противопожарните врати; и

г) използване на дихателен апарат.

РАДИОКОМУНИКАЦИИ

(2) Разпоредбите в тази глава не ограничават никой бедстващ кораб, спасително средство или човек да използва всички средства, с които разполага, за да привлече внимание, да оповести местоположението си и да получи помощ.

Чл. 158. (1) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да освободи частично или при определени условия отделни кораби от изискванията по чл. 161 - 165 и чл. 169, ал. 7, при условие че:

1. такива кораби отговарят на функционалните изисквания на чл. 159;

2. е взето под внимание влиянието, което такива освобождавания могат да окажат върху общата ефективност на дейностите по отношение на безопасността на всички кораби и плавателни съдове.

(2) Освобождаването по ал. 1 от прилагане на някое от изискванията по тази глава може да се разреши само:

1. ако условията по отношение на безопасността са такива, че правят цялостното прилагане на чл. 161 - 165 и чл. 169, ал. 7 неразумно или ненужно;

2. при изключителни обстоятелства, само за единичен рейс извън пределите на морския район или морските райони, за които корабът е оборудван.

(3) Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпраща всяка година в Международната морска организация след 1 януари доклад, в който са отразени всички изключения, издадени на основание ал. 1 и 2 през предходната година, и причините за издаването.

Чл. 159. Всеки кораб, докато е на море, трябва:

1. освен определеното в чл. 162, ал. 1, т. 1 и чл. 164, ал. 1, т. 4, буква "в" да предава сигнали за бедствие в посока кораб - бряг посредством най-малко две отделни и независими средства, като всяко от тях използва различни радиокомуникационни способи;

2. да приема сигнали за бедствие от посока бряг - кораб;

3. да предава и приема сигнали за бедствие в посока кораб - кораб;

4. да предава и приема съобщения за координиране на операции по търсене и спасяване;

5. да предава и приема съобщения от мястото на бедствието;

6. да предава и според изискванията на чл. 174, ал. 8 да приема сигнали за определяне на местоположението;

7. да предава и приема информация за морска безопасност;

8. да предава и приема съобщения с общо предназначение към и от брегови радиосистеми или мрежи според изискванията по чл. 169, ал. 8;

9. да предава и приема съобщения мостик - мостик.
Раздел II.

Изисквания към корабите

Чл. 160. (1) Корабът се снабдява с радиоапаратури, които могат да изпълняват функционалните изисквания по чл. 159 през целия му планиран рейс, и освен ако не е освободен по чл. 158 да изпълнява изискванията по чл. 161 и в зависимост от морския район или райони, през които ще премине по време на предполагаемия си рейс, изискванията на чл. 162 - 165.

(2) Радиоапаратурите отговарят на следните изисквания:

1. разположени са по начин, изключващ влиянието на вредни въздействия от механичен, електрически или друг произход върху правилното им функциониране и осигуряващ електромагнитна съвместимост и предотвратяване на вредното взаимодействие на апаратурата с друг вид обзавеждане и системи;

2. разположени са по начин, осигуряващ във възможно най-голяма степен безопасност и експлоатационна надеждност;

3. защитени са от вредното въздействие на водата, температурните колебания и други неблагоприятни условия на околната среда;

4. снабдени са с надеждно и постоянно електрическо осветление независимо от главния и аварийния източник на електрозахранване за осигуряване на достатъчно осветление на органите за управление на радиоапаратурата;

5. са ясно обозначени с позивния сигнал, опознавателните знаци на корабната станция и други използвани кодове при експлоатацията на радиоапаратурата.

(3) Органите за управление на УКВ радиотелефонните канали, необходими за безопасността на корабоплаването, се разполагат на навигационния мостик в непосредствена близост до мястото за управление на кораба, а където е необходимо, се осигуряват средства, позволяващи осъществяване на радиосвръзка от крилата на мостика. За да се удовлетвори второто изискване, на кораба може да се използва преносимо УКВ оборудване.

Чл. 161. (1) С изключение на разпоредбата по чл. 164, ал. 4, корабът се снабдява със следните устройства:

1. УКВ радиоапаратура, която е в състояние да предава и приема:

а) DSC на честота 156.525 MHz (канал 70); трябва да бъде възможно да се осъществява начало на предаването на сигнали за бедствие на канал 70 от обичайното място за управление на кораба, и

б) радиотелефонни съобщения на честоти 156.300 MHz (канал 6), 156.650 MHz (канал 13) и 156.800 MHz (канал 16);

2. радиоапаратура, която е в състояние да поддържа непрекъсната вахта посредством DSC на УКВ канал 70; тя може да бъде отделна или съчетана с изискващата се по т. 1, буква "a";

3. радиолокационен транспондер, който е в състояние да работи в честотна лента 9 GHz и който:

а) е разположен по начин, позволяващ лесното му използване;

б) може да бъде един от тези, които се изискват по чл. 134 за спасителни средства;

4. приемник, който е в състояние да приема съобщения на международната служба NAVTEX, ако корабът извършва рейсове в някой от районите, обезпечени с международна служба NAVTEX;

5. радиоапаратура за приемане на информация за морска безопасност от системата за усилено групово приемане на INMARSAT, ако корабът извършва рейсове в някой от районите в обхвата на действие на INMARSAT, но където не е обезпечена международна служба NAVTEX; корабите, които извършват рейсове изключително в райони, където се обезпечава предаване на информация за морска безопасност на къси вълни посредством автоматично буквопечатане, и снабдени с обзавеждане, позволяващо приемане на такава информация, могат да бъдат освободени от това изискване;

6. спътников авариен радиобуй (спътников EPIRB) съгласно разпоредбите по чл. 162, ал. 3, който е:

а) в състояние да предава сигнали за бедствие или чрез полярно-орбиталната спътникова система, работеща в честотен обхват 406 MHz, или ако корабът плава само в райони с INMARSAT покритие, чрез геостационарната спътникова служба на INMARSAT, работеща в честотен обхват 1,6 GHz;

б) монтиран на лесно достъпно място;

в) готов за ръчно освобождаване и може да бъде пренесен от един човек в спасителното средство;

г) в състояние да изплава свободно, ако корабът потъне, и автоматично да се задейства при изплаване;

д) в състояние да се задейства ръчно.

(2) До дата, определена от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация, корабите се оборудват с приемник, който поддържа вахта на радиотелефонната честота за бедствие 2182 kHz.

(3) Корабите, които не извършват рейсове единствено в район А1, се оборудват с устройство, което генерира радиотелефонния сигнал за бедствие на честота 2182 kHz.

(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да освободи от прилагане на изискванията по ал. 2 и 3 кораби, построени на или след 1.02.1997 г.

Чл. 162. (1) Всеки кораб, който извършва рейсове изключително в морски район А1, освен че удовлетворява изискванията на чл. 161, е оборудван с радиоапаратура, която е в състояние да започне предаването на сигнали за бедствие в посока от кораба към брега от обичайното място за управление на кораба по някой от следните начини:

1. на УКВ, използвайки DSC; това изискване може да бъде изпълнено от аварийния радиобуй по ал. 3 чрез поставяне му близо до или чрез дистанционното му задействане от обичайното място за управление на кораба; или

2. посредством полярно-орбиталната спътникова система на честота 406 MHz; това изискване може да се изпълнява от спътниковия авариен радиобуй, изискван съгласно чл. 161, ал. 1, т. 6, посредством поставянето му близо до или посредством дистанционното му задействане от обичайното място за управление на кораба; или

3. ако корабът извършва рейсове в райони, намиращи се в обхвата на действие на средновълнови брегови станции, обзаведени с DSC - на средни вълни с използване на DSC; или

4. на къси вълни с използване на DSC, или

5. чрез геостационарната спътникова система INMARSAT; това изискване може да бъде изпълнено от:

а) корабна земна станция INMARSAT, или

б) спътников авариен радиобуй, изискван от чл. 161, ал. 1, т. 6, посредством поставянето му близо до или посредством дистанционното му задействане от обичайното място за управление на кораба.

(2) УКВ радиоапаратурата по чл. 161, ал. 1, т. 1 трябва също да бъде в състояние да предава и приема радиосъобщения с общо предназначение чрез използване на радиотелефония.

(3) Кораби, които извършват рейсове изключително в морски район А1, могат да бъдат снабдени вместо със спътниковия авариен радиобуй, изискван по чл. 161, ал. 1, т. 6, с авариен радиобуй, който:

1. предава сигнал за бедствие, използвайки DSC на УКВ канал 70, и може да се определя местоположението му посредством радарен транспондер, работещ в честотен обхват 9 GHz;

2. е монтиран на леснодостъпно място;

3. е готов за ръчно освобождаване и може да се пренася от един човек на спасителен съд;

4. изплава свободно, ако корабът потъне, и автоматично се задейства при изплаване;

5. се задейства ръчно.

(4) Независимо от разпоредбата по чл. 159, т. 1 ИА "МА" може да освободи нов риболовен кораб с дължина 24 m и повече, но по-малка от 45 m, експлоатиран само в район А1, от прилагане на изискванията по чл. 161, ал. 1, т. 6 и ал. 3, ако е оборудван:

1. с УКВ радиоинсталация по чл. 161, ал. 1, т. 1;

2. допълнително с УКВ радиоинсталация по ал. 1, т. 1, която може да излъчи чрез DSC сигнал за бедствие в посока кораб-бряг.

Чл. 163. (1) Всеки кораб, извършващ рейсове извън пределите на морски район А1, но оставащ в пределите на район А2, в допълнение на изискванията по чл. 161 е оборудван и със:

1. средновълнова радиоапаратура, която е в състояние да предава и приема съобщения за бедствие за безопасност, на честоти:

а) 2,187.5 kHz чрез използване на DSC;

б) 2,182 kHz чрез използване на радиотелефония;

2. радиоапаратура в състояние да поддържа непрекъсната вахта посредством DSC на честота 2,187.5 kHz, която е възможно да бъде отделно или съчетана с апаратурата, определена в т. 1, буква "а";

3. средства за започване на предаването на сигнали за бедствие в посока от кораба към брега посредством радиосистема, различна от работещата на средни вълни, с помощта на:

а) полярноорбиталната спътникова система на 406 MHz; това изискване може да се изпълни от спътниковия авариен радиобуй по чл. 161, ал. 1, т. 6 чрез монтирането му близо до или посредством дистанционното му задействане от обичайното място за управление на кораба;

б) на къси вълни с използване на DSC;

в) посредством геостационарната спътникова система INMARSAT; това изискване е в състояние да се изпълнява от INMARSAT корабна земна станция или посредством спътниковия авариен радиобуй по чл. 161, ал. 1, т. 6 чрез монтирането му до или посредством дистанционното му задействане от обичайното място за управление на кораба.

(2) Радиоапаратурите по ал. l, т. 1 и 3 могат бъдат задействани да предават сигнали за бедствие от обичайното място за управление на кораба.

(3) Корабът е в състояние да предава и приема и радиосъобщения с общо предназначение, използвайки радиотелефония или автоматично буквопечатане, посредством:

1. радиоапаратура, работеща на работни честоти в обхвата между 1,605 и 4,000 kHz или между 4,000 и 27,500 kHz; това изискване може да се изпълни, като тази функция се прибави към обзавеждането, изисквано по ал. 1, т. 1; или

2. корабна земна станция INMARSAT.

(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да освободи корабите, построени преди 1 февруари 1997 г., които извършват рейсове изключително в пределите на морски район А2, от изискванията по чл. 161, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 161, ал. 1, т. 2, при условие че поддържат, когато е практически възможно, непрекъсната радиовахта на УКВ канал 16. Тази вахта се поддържа на обичайното място за управление на кораба.

Чл. 164. (1) Кораб, извършващ рейсове извън пределите на морски райони А1 и А2, но оставащ в пределите на район А3, ако не отговаря на разпоредбите по ал. 2, в допълнение на изискванията по чл. 161 се оборудва и със:

1. корабна земна станция INMARSAT, която е в състояние да:

а) предава и приема съобщения за бедствие и безопасност, използвайки автоматично буквопечатане;

б) излъчване и приемане с приоритет на съобщение за бедствие;

в) поддържа вахта за приемане на сигнали за бедствие в посока от брега към кораба, включително тези, които са насочени към точно определени географски райони;

г) предава и приема радиосъобщения с общо предназначение, използвайки радиотелефония или автоматично буквопечатане;

2. средновълнова радиоапаратура, която е в състояние да предава и приема съобщения за бедствие и съобщения за безопасност на честоти:

а) 2,187.5 kHz с използване на DSC;

б) 2,182 kHz с използване на радиотелефония;

3. радиоапаратура, която е в състояние да поддържа непрекъсната вахта с използване на DSC на честота 2,187.5 kHz, която може да бъде отделна или комбинирана с изискваната по т. 2, буква "а";

4. средства за излъчване на сигнали за бедствие в посока от кораба към брега посредством радиосистема, работеща по някой от следните начини:

а) полярноорбиталната спътникова система на 406 MHz; това изискване може да се изпълни от спътниковия авариен радиобуй по чл. 161, ал. 1, т. 6 чрез монтирането му близо до или посредством дистанционното му задействане от обичайното място за управление на кораба;

б) на къси вълни с използване на DSC;

в) посредством геостационарната спътникова система INMARSAT; това изискване е в състояние да се изпълнява от INMARSAT корабна земна станция или посредством спътниковия авариен радиобуй по чл. 161, ал. 1, т. 6 чрез монтирането му до или посредством дистанционното му задействане от обичайното място за управление на кораба.

(2) Всеки кораб, извършващ рейсове извън пределите на морски райони А1 и А2, но оставащ в пределите на район А3, ако не отговаря на разпоредбите по ал. 1, в допълнение на изискванията по чл. 161 се оборудва и със:

1. средновълнова/късовълнова радиоапаратура, която е в състояние да предава и приема за целите на бедствие и безопасност на всички честоти за бедствие и безопасност в обхвата между 1,605 и 4,000 kHz и между 4,000 и 27,500 kHz:

а) с използване на DSC;

б) с използване на радиотелефония;

в) с използване на автоматично буквопечатане;

2. оборудване, което е в състояние да поддържа вахта с използване на DSC на 2,187.5 kHz, 8,414.5 kHz и на поне една от DSC честотите за бедствие и безопасност 4,207.5 kHz, 6,312 kHz, 12,577 kHz или 16,804.5 kHz; всяка от тези DSC честоти за бедствие и безопасност трябва да е в състояние да се избере по всяко време; това оборудване може да бъде отделно или комбинирано с оборудването по т. 1;

3. средства за излъчване на сигнали за бедствие в посока от кораба към брега посредством друга радиокомуникационна система, различна от късовълнова, работеща по някой от следните начини:

а) полярноорбиталната спътникова система на 406 MHz; това изискване може да се изпълни от спътниковия авариен радиобуй по чл. 161, ал. 1, т. 6 чрез монтирането му близо до или посредством дистанционното му задействане от обичайното място за управление на кораба;

б) посредством геостационарната спътникова система INMARSAT; това изискване е в състояние да се изпълнява от INMARSAT корабна земна станция или посредством спътниковия авариен радиобуй по чл. 161, ал. 1, т. 6 чрез монтирането му до или посредством дистанционното му задействане от обичайното място за управление на кораба;

4. средновълнова/късовълнова радиоапаратура, работеща на честоти в обхвата между 1,605 и 4,000 kHz и между 4,000 и 27,500 kHz, чрез която се предават и приемат радиосъобщения с общо предназначение, чрез използване на радиотелефония или автоматично буквопечатане; това изискване може да се изпълни, като тази функция се добави към оборудването, изисквано съгласно т. 1.

(3) Радиоапаратурата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 и ал. 2, т. 1 и 3 трябва да бъде в състояние да започне подаване на сигнали за бедствие от обичайното място за управление на кораба.

(4) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да освободи корабите, построени преди 1 февруари 1997 г., които извършват рейсове изключително в пределите на райони А2 и А3, от изискванията по чл. 161, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 161, ал. 1, т. 2, при условие че поддържат, когато е практически възможно, непрекъсната радиовахта на УКВ канал 16. Тази вахта се поддържа на обичайното място за управление на кораба.

Чл. 165. (1) Корабите, които извършват рейсове във всички морски райони, се снабдяват с радиоапаратурата и оборудването, изисквани по чл. 164, ал. 2, като оборудването по чл. 164, ал. 2, т. 3, буква "б" не се приема като алтернатива на оборудването по чл. 164, ал. 2, т. 3, буква "а". Последното трябва винаги да бъде осигурено. Корабите, които извършват рейсове във всички морски райони, освен това спазват изискванията по чл. 164, ал. 3.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да освободи корабите, построени преди 1 февруари 1997 г., които извършват рейсове изключително в пределите на морски райони А2, А3 и А4, от изискванията по чл. 161, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, при условие че поддържат, когато е практически възможно, непрекъсната радиовахта на УКВ канал 16. Тази вахта се поддържа на обичайното място за управление на кораба.

Чл. 166. (1) Корабът, докато е на море, поддържа непрекъсната вахта на следните радиоканали и честоти:

1. чрез DSC на УКВ канал 70, ако корабът е снабден с УКВ радиоапаратура, в съответствие с изискванията по чл. 161, ал. 1, т. 2;

2. чрез DSC на честотата за бедствие и безопасност 2,187.5 kHz, ако корабът е снабден със СВ радиоапаратура, в съответствие с изискванията по чл. 163, ал. 1, т. 2 или чл. 164, ал. 1, т. 3;

3. чрез DSC на честотите за бедствие и безопасност 2,187.5 и 8,414.5 kHz, а също и на поне една от DSC честотите за бедствие и безопасност 4,207.5, 6,312, 12,577 или 16,804.5 kHz в зависимост от времето на деня и географското местоположение на кораба, ако корабът е снабден със средновълнова/късовълнова радиоапаратура в съответствие с изискванията по чл. 164, ал. 2, т. 2 или чл. 165; тази вахта може да се поддържа от сканиращ приемник;

4. с корабна земна станция INMARSAT в съответствие с изискванията по чл. 164, ал. 2, т. 1 за оповестяване от спътникова система за бедствие в посока от брега към кораба.

(2) Всеки кораб, докато е на море, поддържа радиовахта за приемане на излъчваната информация за морска безопасност на подходящата честота или честоти, на които се предава такава информация за района, в който плава.

(3) До дата, определена от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация, всеки кораб, докато е на море, поддържа, когато е практически възможно, вахта на УКВ канал 16. Тази вахта се носи на мястото, от където корабът обикновено се управлява.

(4) До дата, определена от Комитета по морска безопасност на Международната морска организация, всеки кораб, докато е на море, поддържа, когато е практически възможно, вахта на радиотелефонната честота за бедствие 2182 kHz. Тази вахта се носи на мястото, от където корабът обикновено се управлява.

Чл. 167. (1) През цялото време, докато корабът е на море, има захранване с електрическа енергия, достатъчно за обезпечаване на работата на радиоапаратурата и за зареждане всички батерии, използвани като част от резервен източник или източници на електрическо захранване за радиоапаратурата.

(2) На всеки кораб се осигурява резервен източник или източници на електрическа енергия за захранване на радиоапаратурата, осигуряваща комуникациите при бедствие, и за целите на безопасността в случай на повреда на главния и аварийния източник на електрическа енергия на кораба, като:

1. резервният източник или източници на енергия са в състояние едновременно да захранват УКВ радиоапаратурата по чл. 161, ал. 1, т. 1;

2. в зависимост от морския район или райони, за които е обзаведен корабът, или средновълновата радиоапаратура, изисквана по чл. 163, ал. 1, т. 1, средновълновата/късовълновата радиоапаратура по чл. 164, ал. 2, т. 1 или чл. 165, ал. 1, или корабната земна станция INMARSAT по чл. 164, ал. 1, т. 1, както и всички допълнителни товари по ал. 4, 5 и 8 за минимален период от:

а) на новите кораби:

аа) 3h;

аб) 1h, ако аварийният източник на електрическа енергия напълно отговаря на всички съответни изисквания по чл. 66, включително изискванията за захранване на радиоапаратурите, и е в състояние да работи в продължение на най-малко 6 h;

ба) 6h, ако няма авариен източник на електрическа енергия или той не отговаря напълно на всички съответни изисквания на правило чл. 66, включително изискванията да захранва радиоапаратурата;

бб) 3h, ако аварийният източник на електрическа енергия отговаря напълно на всички съответни изисквания по чл. 66, включително изискванията да захранва радиоапаратурата;

бв) 1h, ако аварийният източник на електрическа енергия напълно отговаря на всички съответни изисквания по чл. 66, включително изискванията да захранва радиоапаратурата, и е в състояние да работи в продължение на най-малко 6 h;

3. не е необходимо резервният източник или източници на енергия да захранват самостоятелни късовълнови и средновълнови радиоапаратури едновременно.

(3) Резервният източник или източници на енергия не зависят от задвижването на кораба нито от корабната електрическа система.

(4) Там, където освен УКВ радиоапаратурата две или повече от радиоапаратурите по ал. 2 могат да се свържат към резервния източник или източници на енергия, те могат да захранват едновременно в продължение на период, определен в съответствие с ал. 2, т. 2, букви "а" или "б", УКВ радиоапаратурата и:

1. всички останали радиоапаратури, които могат да се свържат към резервния източник или източници на енергия едновременно;

2. която и да е от другите радиоапаратури, която консумира най-много енергия, в случай че само една от останалите радиоапаратури може да се свърже към резервния източник или източници на енергия едновременно с УКВ радиоапаратурата.

(5) Резервният източник или източници на енергия могат да се използват за захранване на електрическото осветление в съответствие с изискванията по чл. 160, ал. 2, т. 4.

(6) Когато резервният източник или източници на енергия се състои от презареждаща се акумулаторна батерия или батерии:

1. се осигурява средство за автоматично зареждане на тези батерии, което е в състояние да ги презареди до минималния необходим капацитет за 10 h;

2. капацитетът на батерията или батериите се проверява чрез използване на подходящ метод на интервали не по-големи от 12 месеца, когато корабът не е на море.

(7) Акумулаторните батерии, които представляват резервен източник на енергия, се разполагат и монтират така, че осигуряват:

1. най-висока степен на надеждност;

2. достатъчен срок на годност;

3. достатъчна безопасност;

4. температурата на батерията в заредено или незаредено състояние да остава в границите, определени в спецификацията на производителя;

5. когато са напълно заредени - поне минималното необходимо време за работа при всякакви метеорологични условия.

(8) Ако е необходимо радиоапаратурите, определени в тази глава, да получават непрекъснато информация от навигационното или друго обзавеждане на кораба, за да изпълняват правилно функциите си, се осигуряват средства за непрекъснато подаване на такава информация в случай на повреда на основните и аварийните източници на електрическа енергия на кораба.

Чл. 168. (1) Цялото оборудване по тази глава е от тип, одобрен от ИА "МА". В съответствие с изискванията на ал. 2 такова обзавеждане отговаря на определени експлоатационни изисквания не по-ниски от приетите от Международната морска организация.

(2) Оборудването, монтирано преди сроковете на приложение, определени от чл. 153, може да бъде освободено от пълно съответствие с изискванията на експлоатационни стандарти по преценка на ИА "МА", при условие че това обзавеждане е съвместимо с обзавеждането, отговарящо на експлоатационните изисквания, като се имат предвид критериите, които Международната морска организация може да приеме във връзка с такива стандарти.

Чл. 169. (1) Оборудването по тази глава се конструира така, че основните блокове могат бързо да се подменят, без да е необходимо калибриране и пренастройка.

(2) По възможност оборудването, там където е приложимо, се конструира и монтира така, че е леснодостъпно за проверка, техническо обслужване и ремонт на кораба.

(3) За правилната експлоатация, техническо обслужване и ремонт на оборудването се осигурява достатъчно информация предвид препоръките на Международната морска организация.

(4) За обезпечаване на техническото обслужване и ремонт на обзавеждането се осигуряват съответните инструменти и резервни части.

(5) Изпълнителна агенция "Морска администрация" проверява дали радиооборудването по тази глава е поддържано в състояние, осигуряващо изпълнението на функционалните изисквания, определени в чл. 159, и дали съответства на експлоатационните изисквания, препоръчани за такова оборудване.

(6) За кораби, извършващи рейсове в морски райони А1 и А2, изпълнението на функционалните изисквания се осигурява, като се използват такива методи като дублиране на обзавеждането, брегово техническо обслужване, обезпечаване на техническо обслужване и ремонт на море или съчетание от тях, което може да бъде одобрено от ИА "МА".

(7) За кораби, извършващи рейсове в морски райони А3 и А4, изпълнението на функционалните изисквания се осигурява, като се използва комбинация от поне два метода като обезпечаване на квалифицираното техническо обслужване и ремонт на електронното оборудване на море или дублиране на оборудването и брегово техническо обслужване, според това, какво е определила ИА "МА", като се вземат предвид препоръките на Международната морска организация. Независимо от това ИА "МА" може да освободи даден кораб от изискването за използване на два метода и да разреши използването на един метод, като вземе под внимание вида на кораба и начина му на експлоатация.

(8) При вземане на всички мерки за поддържане на оборудването в нормално работно състояние с цел обезпечаване на съответствие с функционалните изисквания, определени в чл. 159, не се счита, че повреда на оборудването, осигуряващо радиокомуникациите с общо предназначение, определени в чл. 159, т. 8, прави кораба немореходен или е причина за забавяне на кораба в пристанища, където няма леснодостъпни средства за ремонт, при условие, че корабът е в състояние да изпълнява всичките функции при бедствие и безопасност.

Чл. 170. На всеки кораб се осигуряват квалифицирани специалисти за осигуряване на радиокомуникациите при бедствие и за целите на безопасността, отговарящи на изискванията на ИА "МА". Специалистите притежават съответните свидетелства, определени в Радиоправилата, и някой от тях се определя да носи основно отговорност за радиокомуникациите по време на бедствие.

Чл. 171. В съответствие с изискванията на ИА "МА" и Радиоправилата се правят записи на всички произшествия, свързани с радиокомуникациите, които са от значение за безопасността на живота на море.