Раздел I.
Общи изисквания
Чл. 36. (1) Осигуряването на безопасно и безаварийно функциониране на котлите е задължение на техните собственици. Те трябва да осигурят необходимия брой и с нужната квалификация обслужващ, поддържащ и ръководен персонал и писмено да определят техните права, задължения, отговорности и взаимоотношения, произтичащи от изискванията на тази наредба, нормативните актове за техническия надзор и инструкциите на котлите.
(2) Броят на обслужващия котлите персонал се определя в проекта или от органите за технически надзор.
(3) Един огняр или машинист може да обслужва повече от един котел, когато котлите са автоматизирани, управлението им е обединено в едно табло, което има уреди, даващи всички необходими данни и показатели за работата на котлите, и ако от работното му място има възможност да се наблюдават техните нивопоказатели или наблюдението е осигурено от обучен помощен персонал.
Чл. 37. (1) Обслужването на котлите се възлага на лица, които са навършили 18 години, притежават правоспособност съгласно Наредба № 1 за правоспособността и обучението на огняри и машинисти на парни и водогрейни котли (ДВ, бр. 26 от 1979 г.) и медицински освидетелствани, че са годни за тази професия.
(2) Когато правоспособността на лицата е придобита преди влизане в сила на наредбата по ал. 1 не може да бъде уредена от нея, видът и параметрите на котлите, които могат да обслужват тези лица, се определят от органите за технически надзор съобразно условията, при които е придобита правоспособността.
(3) Обслужването на котли, работещи с газово гориво, се извършва от лицата по ал. 1, които са преминали обучение за безопасна и безаварийна работа с газови съоръжения и са положили успешно изпит съгласно изискванията на Наредба № 21 от 1990 г. за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации (необнародвана), утвърдена със Заповед № 193 на председателя на Комитета по качеството от 26.IV.1990 г. (ДВ, бр. 57 от 1990 г).
Чл. 38. (1) Огнярите и машинистите на котли подлежат на медицински прегледи, както следва:
1. преди започване на работа по професията;
2. на възраст до 50 години - на всеки 10 години, а на възраст над 50 години - на всеки 5 години.
(2) Не се допускат да обслужват котли лица, които не са преминали посочените в ал. 1 прегледи и нямат медицинско свидетелство, че са годни за професията.
Чл. 39. Собственикът на котли е длъжен да организира обучение на огнярите и машинистите и изпит за проверка на знанията им, както следва:
1. при първоначално постъпване на работа;
2. при преминаване на работа от един тип котел на друг;
3. ежегодно за опресняване на знанията им - не по-малко от 8 учебни часа.
Чл. 40. Огнярите и машинистите са длъжни да носят със себе си свидетелството за правоспособност по време на обслужване на котлите.
Чл. 41. (1) Собственикът писмено определя отговорно лице за безопасна работа на котлите и другите съоръжения в котелната централа. Отговорното лице трябва да познава добре изискванията на тази наредба и БДС за котли и да извършва контрол за спазването им. Неговите разпореждания са задължителни за персонала на котелната централа.
(2) Отговорно лице за безопасната работа на котлите е прекият производствен ръководител (началникът на котелната централа или цех), а в негово отсъствие или ако няма такава длъжност - сменният ръководител или друго лице от състава на кадрите с най-висока квалификация и опит.
Чл. 42. (1) Органите за технически надзор извършват проверка на знанията по техника на безопасността за съответния вид котли на преките производствени ръководители и на отговорните лица за безопасната работа на котлите преди назначаването им на съответната длъжност и периодично - най-малко веднъж на две години.
(2) При допускане на груби нарушения на изискванията за безопасност и на производствените инструкции длъжностните лица, допуснали нарушенията, се подлагат на проверочни изпити от органите за технически надзор.
(3) Органите за технически надзор разпореждат с писмено предписание недопускане или отстраняване от работното им място на тези от посочените в ал. 1 и 2 лица, които при проверката или на проверочните изпити покажат незадоволителни знания.
Чл. 43. Собственикът на котлите изработва производствена инструкция за работата в котелната централа въз основа на инструкциите на производителя на котлите, указанията в проекта и съобразно особеностите на конкретната котелна централа, която се връчва срещу подпис на персонала за изпълнение и която трябва да съдържа най-малко следното:
1. общи изисквания (на наредби, БДС, инструкции и др.);
2. общи задължения на персонала;
3. ред за пускане и спиране на котела и спомагателните съоръжения и обслужване по време на работа;
4. обслужване, проверка и контрол на нивопоказателите, уредите, средствата за безопасност и автоматиката, захранващите устройства и др.;
5. действия при аварийни спирания на котлите и при възникване на аварии или злополуки.
Чл. 44. Собственикът на котли извършва контрол на състоянието на метала на елементите на котлите, изработени от нелегирани стомани, които работят при температура 400*С и повече, и на елементите, изработени от легирани стомани и работещи при температура 450*С и повече, съгласно одобрена от органите за технически надзор инструкция.
Чл. 45. (1) Нивото на водата в парните котли трябва да бъде под постоянно наблюдение от определено лице от обслужващия персонал. Забранява се да се възлагат на огняра (машиниста), който контролира нивото на водата в котела, задължения, невключени в производствената инструкция.
(2) Забранява се да се оставя котел без постоянно наблюдение от обслужващия персонал до прекратяване на горенето и отстраняване на горивото от пещта, а при котли със зидария - и до пълно понижаване на налягането в котела до атмосферното налягане.
Чл. 46. За обслужване на котли с височина над 2 m се монтират стълби и площадки, съответстващи на изискванията на БДС 9869-72. Площадки и стълби на машини и съоръжения. Изисквания по техника на безопасността.
Чл. 47. (1) Котлите се монтират в сгради, отделени от другите сгради, и в помещения с леки негорими покриви. Допуска се, ако това е предвидено в конструкторската документация, котлите да се монтират в котелни централи от полуоткрит тип - в райони с изчислителна температура на външния въздух не по-ниска от -30*С и в котелни централи от открит тип - в райони с изчислителна температура на външния въздух не по-ниска от -20*С, а котлите утилизатори - на открито в райони с изчислителна температура на външния въздух не по-ниска от -35*C. За изчислителна температура на външния въздух се приема средната температура на въздуха през най-студената петдневка на годината за района, в който се монтират котлите, по данни на метеорологичната служба.
(2) При монтиране на котлите в централи от открит или полуоткрит тип в проекта се предвиждат мерки против въздействие на валежите върху облицовката (зидарията) на котлите и против замръзване на водата в тръбопроводите, арматурата и елементите на котлите по време на работа и при спиране. Всички измерителни уреди, устройства за регулиране и управление на работата на котлите, захранващите устройства, съоръженията за водоподготовка (без деараторите) и работните места на обслужващия персонал трябва да се намират в помещения с положителни температури. Около котлите се поставят ограждения срещу преминаването на външни лица.
(3) В сградите на котелните централи се допуска изграждането на служебни помещения и работилници за ремонт на съоръженията на централата, които да са отделени от котелното помещение с пожарозащитни стени и да не са разположени над котлите. Вратите в пожарозащитните стени се отварят към котелното помещение.
(4) За сгради и помещения, в които са монтирани котли с газово гориво или с газово запалване, се спазват изискванията на Наредба № 21 от 1990 г. за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации.
Чл. 48. (1) В котелното помещение трябва да има часовник и съобщителна връзка с ръководството на предприятието или със собственика на котела и с производствените места за потребление на парата, а котлите утилизатори - и с мястото, където е монтиран източникът на топлината.
(2) В котелното помещение е забранено да се съхраняват материали и предмети и да се допускат лица, чиято работа не е свързана с безопасното функциониране на котлите. Котелното помещение трябва да е добре осветено и чисто, а изходите му да са свободни.
Чл. 49. В котелната централа се води сменен дневник, чиято форма се съгласува с органите за технически надзор, в който се:
1. записват резултатите от проверките на техническото състояние на котлите, котелните съоръжения, нивопоказателите, предпазните клапани, захранващите устройства, средствата за автоматика, измерителните уреди, а така също времето и продължителността на продухванията на котлите и други данни, посочени от ръководството на предприятието, собственика на котлите или органите за технически надзор;
2. записва и подписва от обслужващия персонал предаването на котлите и спомагателните съоръжения от смяна на смяна, което трябва да става след проверка на техническото им състояние;
3. записват разпорежданията на прекия производствен ръководител или на заместващото го лице за пускане и спиране на котлите, а така също и други негови разпореждания от важен характер;
4. подписва ежедневно прекият производствен ръководител или неговият заместник, че е извършил проверка на записите в сменния дневник.
Чл. 50. Собственикът на котли е длъжен да ремонтира и поддържа в такова състояние котела и неговите съоръжения, което да съответства на изискванията на тази наредба, БДС за котли и на изискванията на документацията на производителя на котела.
Чл. 51. В котелните централи се води ремонтен дневник, в който обслужващият персонал записва заявките за извършване на ремонт или отстраняване на повреда. Записват се и всички почиствания и промивки на нагревните повърхности. Ремонтният дневник се проверява и подписва ежедневно от отговорното техническо лице за безопасната работа на котлите.
Чл. 52. Сведенията за извършените ремонтни работи, след които е извършен преглед от органите за технически надзор, включително и данните за използваните материали, тръби, други полуфабрикати и за заварките, се вписват в ревизионната книга на котела независимо от другите съставени документи.
Раздел II.
Проверка на средствата за измерване, уредите за безопасност и захранващите помпи
Чл. 53. Средствата за измерване на котлите подлежат на държавно изпитване и проверка по реда на Наредба № 4 на Комитета по стандартизация, сертификация и метрология за държавно изпитване и държавна проверка на средства за измерване (ДВ, бр. 71 от 1991 г.).
Чл. 54. (1) Собственикът на котли най-малко веднъж на 6 месеца прави проверка на работните манометри на котлите с помощта на контролен манометър. Допуска се при липса на контролен манометър проверката да се извърши с проверен работен манометър с еднаква скала и клас на точност с тези на проверяваните манометри. Резултатите от проверките се записват в отделен дневник.
(2) Обслужващият персонал най-малко веднъж на смяна проверява изправното действие на манометрите на котела с помощта на триходовите кранове. При изключване на манометъра от пространството с налягане стрелката му трябва да заеме нулево положение.
Чл. 55. (1) Проверката за изправното действие на нивопоказателите с пряко действие се извършва чрез тяхното продухване, както следва:
1. за котли с работно налягане до 1,6 МРа включително - най-малко два пъти на смяна;
2. за котли с работно налягане над 1,6 МРа до 4,0 МРа включително - най-малко два пъти в денонощие;
3. за котли с работно налягане над 4,0 МРа - в срокове, определени в производствената инструкция.
(2) Проверката за изправното действие на нивопоказателите с непряко действие се извършва по ред и в срокове, посочени в производствената инструкция. Най-малко веднъж на смяна техните показания се съпоставят с показанията на нивопоказателите с пряко действие.
Чл. 56. (1) Проверката за изправното действие на предпазните клапани с пряко действие се извършва чрез тяхното продухване.Това се прави при всяко пускане на котела в работа, а по време на работа, както следва:
1. за котли с работно налягане до 1,6 МРа включително - най-малко веднъж на смяна;
2. за котли с работно налягане над 1,6 МРа до 4,0 МРа включително - най-малко веднъж на денонощие;
3. за котли с работно налягане над 4,0 МРа - в срокове, определени в производствената инструкция.
(2) Проверката за изправното действие на импулсните предпазни клапани се прави по ред и в срокове, определени в производствената инструкция.
(3) Проверката на изправното действие на предпазните клапани на котли с работно налягане над 1,6 МРа се извършва в присъствието на отговорното лице за безопасната работа на котлите.
Чл. 57. Изправността на резервните захранващи с вода устройства се проверява чрез краткотрайното им пускане в действие, както следва:
1. за котли с работно налягане до 1,6 МРа включително - най-малко веднъж на смяна;
2. за котли с работно налягане над 1,6 МРа до 4,0 МРа включително - най-малко веднъж на денонощие;
3. за котли с работно налягане над 4,0 МРа - в срокове, определени в производствената инструкция.
Чл. 58. Проверките за изправното действие на защитите, сигнализациите и блокировките се извършват в съответствие с техническата документация на съответните уреди, а ако няма такава - съгласно производствената инструкция, изработена от собственика на котлите.
Чл. 59. Датата, часът и резултатите от проверките, извършени съгласно чл. 54, ал. 2, чл. 55, 56, 57 и 58, се вписват в сменния дневник на котелната централа.
Раздел III.
Воднохимичен режим и химичен контрол
Чл. 60. (1) Изискванията към воднохимичния режим на промишлените котли и към качеството на захранващата вода, котловата вода и парата на котлите с налягане до 8,0 МРа се определят от БДС 15207-81. Техника на безопасността. Котли парни. Изисквания към качеството на захранващата вода, котловата вода и пара за котли с налягане до 8 МРа, а за котли с по-високо налягане - съгласно техническата спецификация на производителя или паспорта на котела.
(2) Качеството на водата за захранване и допълване на водогрейните котли трябва да отговаря на следните изисквания:
1. съдържание на разтворен кислород - не повече от 50 mg/kg;
2. обща твърдост - не повече от 50 mgekv/kg;
3. съдържание на диспергирани вещества - не повече от 5 mg/kg;
4. рН - от 8,0 до 9,5;
5. съдържание на свободен въгледвуокис - не се допуска.
(3) На обработка на водата с цел изпълнение на изискванията на ал. 1 и 2 подлежат котли с номинална топлинна мощност 0,51MW и по-голяма.
Чл. 61. Воднохимичният режим и химичният контрол трябва да осигуряват:
1. получаване на чиста пара;
2. недопускане на отложения на соли върху нагревните повърхности на котела;
3. предотвратяването на всякакъв вид корозия по металните повърхности на котела от страната на флуида;
4. добро техническо състояние и изправност на водоподготвителните инсталации.
Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1996 г.)
Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Поддържането на воднохимичния режим и обслужването на водоподготвителната инсталация се извършват по инструкция, изработена от собственика на котлите.
Чл. 64. Обслужването на водоподготвителни инсталации и химичният контрол на котли с обща топлинна мощност над 4,7MW се извършват от лица с не по-ниско от средно образование и притежаващи квалификация по химическа специалност.
Чл. 65. (1) В котелната централа се води дневник за водоподготовката и воднохимичния режим, в който лаборантите вписват резултатите от анализите на водата и парата, режима на продухването на котлите и извършените операции по обслужването на инсталацията.
(2) При всяко спиране на котела за ремонт, но не по-рядко от веднъж в годината се проверява състоянието на вътрешните нагревни повърхности на котела и в дневника се записват видът и дебелината на накипа, на утайката, наличието на корозия или други нарушения на нагревните повърхности.
(3) Дневникът се проверява и подписва ежедневно от отговорното лице за безопасната работа на котлите.
Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1996 г.) Допустимата дебелина на накипа върху нагревните повърхности се определя от производителя на котлите. Когато такава дебелина не е определена, собственикът на котлите спира тяхното функциониране при достигане на дебелина на накипа 0,5 mm.
Сподели с приятели: | 
