Наредба №39 от 26 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт по профилактика и контрол на вътреболничните инфекции
Изтегляне 3.29 Mb.
|
|
* Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби; * Диагноза на лекаря. L5 Некротизиращ ентероколит при педиатрични пациенти Следва да отговаря на следните критерии: Поне два от следните признаци, без друга установена причина: повръщане, балониран корем или забавена евакуация на стомашно-чревно съдържимо и повтарящо се микро- и макроскопско доказване на кръв във фекалиите и най-малко едно от следните условия: * Пневмоперитонеум; * Чревна пневматоза (раздуване на чревната стена); * Непроменяемо "ригидни" чревни бримки. L5 Стрепто- или стафилодермия при пациенти Ј 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: Пациентът има пустули и едно от следните условия: * Лекарят поставя диагнозата; * Лекарят започва съответна антибиотична терапия. L5 Инфекция след циркумцизио на новородени Ј 30-дневна възраст Следва да отговаря на един от следните критерии: 1. Пациентът има гнойна секреция в областта на циркумцизията; 2. Пациентът има най-малко два от следните признаци в областта на циркумцизията, без друга установена причина: * Зачервяване * Оток или * Болка при натиск и културелно доказване на причинители в материал от мястото на циркумцизията. 3. Пациентът има поне един от следните признаци на мястото на циркумцизията, без друга установена причина: * Зачервяване * Оток или * Болка при натиск и културелно доказване на представител на обичайната кожна флора (коагулазо-отрицателни стафилококи, коринебактерии и др.) от мястото на циркумцизията и лекарят поставя диагнозата или започва съответна терапия. L7 Омфалит при новородени Ј 30-дневна възраст Следва да отговаря на един от следните критерии: 1. Пациентът има зачервяване и/или серозна секреция от пъпа и най-малко едно от следните условия: * Културелно доказани микроорганизми от дренажна течност или аспират с игла; * Културелно доказани микроорганизми в кръвта. 2. Пациентът има зачервяване и гнойна секреция от пъпа. Раздел ХII План за управление на взрив от ВБИ Поведението при взрив се планира предварително и включва следните фази: 1. Подготвителна (проактивна) фаза, при контрола на предполагаем или потвърден взрив 1.1. Определят се събитията, които насочват за вероятен епидемичен взрив (раздел XIII). 1.2. Определят се отговорностите и компетенциите на екипа по контрол на взрива, вкл. говорител (за връзки с обществеността), лица и институции, които ще вземат участие, както и пътища на комуникация (кой кого информира и т.н.). 1.3. Определят се видът и обемът на лабораторните изследвания и се уточнява изпращането на пробите. Лекарят/специалистът по контрол на инфекциите и клиничният микробиолог определят кои микробиологични изследвания да бъдат извършени от лабораторията, обслужваща болницата, и кои материали трябва да се изпратят в референтна лаборатория. Идентичността на причинителите при засилена поява на инфекции се доказва чрез изпращане на съхранените изолати за потвърждаване и типизиране в Националния център по заразни и паразитни болести. Предварително подробно се уточнява обменът на данни между лаборатория и отделението/клиниката. 1.4. Уточнява се редът за информиране и сътрудничество с други служби, които ще вземат участие. 1.5. Всички мерки по тази точка се регламентират със заповед на ръководителя на лечебното заведение, като се посочват лицата, отговорни за отделните дейности. Заповедта подлежи на ежегодна актуализация. 1.6. Връзки с обществеността Взривовете от нозокомиални инфекции са събития от особен обществен интерес и привличат вниманието на медиите. Това важи особено за случаите, когато са засегнати голям брой пациенти, налице е тежко клинично протичане или събитието вече е съобщено от медиите. Валидно е основното правило, че информация за възникнал взрив в дадено лечебно заведение се предоставя от определен със заповед на ръководителя на лечебното заведение за целта говорител от болницата, за да се избегне погрешна или противоречива информация. Препоръчително е работата с медиите да се съгласува с РИОКОЗ. 2. Реактивна фаза при контрола на предполагаем или потвърден взрив Ефективното контролиране на взрива изисква следването на алгоритъм от 10 стъпки: Стъпка 1: Установяване на събитие, насочващо към вероятен епидемичен взрив При съмнение за взрив от ВБИ се информират ръководителят на екипа по контрол на инфекциите и клиничния микробиолог. Незабавно се събират и документират следните данни: - момент и място на появата на събитието, - имена на засегнатите пациенти, - вид на причинителя/ите, - наличие на рискови фактори, които са могли да благоприятстват НИ (интервенции, операции), - клинични, лабораторно-медицински и патолого-анатомични резултати на засегнатите пациенти, - обстоятелства, при които се е стигнало до появата на отключващото събитие (настанените в стаята и т.н.), - налични резултати от микробиологични изследвания на обкръжаващата среда. Стъпка 2: Оценка на ситуацията на базата на наличната информация и решение за създаване на екип по контрол на взривове Ръководителят на екипа по контрол на инфекциите изяснява доколко става въпрос действително за епидемичен взрив и уведомява ръководителя на лечебното заведение. Ръководителят на лечебното заведение взема решение да бъде създаден екип по контрол на взрива. Стъпка 3: Проучване на случая, съобщаване при потвърждаване на епидемичния взрив С помощта на наличната до този момент информация екипът по контрол на взрива извършва оценка на ситуацията и установява доколко действително е налице взрив и съществува спешна нужда от действие или инфекциите са били налице още при постъпването в болницата. Формулират се и се допълват липсващи факти. В подробности трябва да се провери: - Какви инфекции са се появили? (Как?) - Какви причинители са били изолирани? (вид, резистентност) - Какви пациенти са засегнати? (Кой?) - Какви пространствени и времеви връзки съществуват? (Кога? Къде?) - Какви лица са включени допълнително? (установяване на случаите) - За какви технически системи, респ. среди (вода, въздух, хранителни продукти и др.) става дума (характеристики на причинителите) Съставя се дефиниция на случая, която се използва за откриване на нови случаи на ВБИ. В нея се включват данни за симптоматиката при засегнатите от инфекцията, данни за причинителя, определя се периодът на възникване и разпространение, както и пространствената взаимовръзка между случаите. Използват се въведените категории на случаите ("потвърден", "вероятен" или "възможен" случай) съгласно Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, издадена от министъра на здравеопазването. Дефиницията трябва да различава случаите на инфекция от случаите на колонизация. Тя може да се променя във времето, напр. след получаване на допълнителни данни. Събраните данни се нанасят в специално изготвени за целта формуляри или в обобщен табличен вид за съответния взрив. Те трябва да включват: - лични и анамнестични данни (т.е. възраст, пол, причина за хоспитализацията и водеща диагноза, дата на хоспитализацията, данни за минали хирургични намеси, предварително приемани антибиотици); - клинични данни (т.е. начало на симптоми и признаци, честота и времетраене на клиничните прояви, свързани с НИ, лечение, използване на медицински уреди и пособия); - други данни, които могат да са от полза. Събраните данни позволяват да се изчисли поразеността (attack rate) сред пациентите и персонала, изложени на съответна експозиция (изкуствена белодробна вентилация, катетеризация, операции и др.). Данните от описателното проучване се анализират с цел да се: - формулира хипотеза за типа на инфекцията (екзогенна, ендогенна) - идентифицира източникът и пътят на предаване на инфекцията - предложат мерки за контрол. Стъпка 4: Преценка на ситуацията и определяне на мерките Екипът по контрол на взрива предприема оглед на място за преценка на ситуацията, извършва наблюдение и оценява спазването на протоколите за различните медицински дейности (инжекционни техники, катетеризация и т. н.). Вземат се допълнително материали за микробиологично изследване, по преценка, и се определя планът за действие. Събира се информация с цел установяване на възможни източници на инфекция и преценка на риска от по-нататъшното предаване на пациенти и персонал, както и установяне на отклонения от определените хигиенни изисквания. Стъпка 5: Определяне на мерки за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на инфекцията След анализа на събраната информация се определят спешни мерки за ограничаване на по-нататъшно разпространение на инфекцията, като се вземат предвид видът, характеристиките и познатите пътища за предаване на причинителите. На този етап информацията за взрива е все още непълна, но пациентите и персоналът трябва да бъдат защитени възможно най-бързо. Такива мерки са: - информиране на персонала относно поведението при появилата се епидемична ситуация, като се обърне изрично внимание на дезинфекцията на ръцете; - целева дезинфекция на обекти от болничната среда; - евентуална изолация на засегнати пациенти; - евентуално временно затваряне на отделения или стационари след предварително съгласуване с РИОКОЗ. За прилагането на отделните мерки задължително се регламентират отговорностите в рамките на екипа по контрол на взрива. Съответните отговорници трябва да разпоредят необходимите спешни мерки и да следят за тяхното прилагане. Стъпка 6: Установяване на източника на инфекция и факторите на предаване В допълнение към Стъпка 4 лекарят/специалистът по контрол на инфекциите проверява за потенциални източници и фактори за предаване на инфекция, техническите системи, други конструктивно-функционални и организационни предпоставки и документира резултатите. На този етап може да се наложи извършването на нови микробиологични изследвания на: - непряко засегнати пациенти, - медицинския персонал, - вода, въздух, хранителни продукти, лекарствени средства, - медицинска апаратура и пособия, - обкръжаващата среда. За установяване идентичността на причинителите и проучване на потенциалните пътища и източници на инфекция доказаните болнични причинители задължително се съхраняват и изпращат за потвърждение и типизиране в референтната лаборатория на НЦЗПБ.Това изискване важи както за произхождащи от пациенти изолати, така и за изолирани от външната среда микроорганизми. В случаите, когато не се установи фактор на предаване на инфекцията, се извършват аналитични епидемиологични проучвания - проучвания случаи-контроли, кохортни проучвания. Стъпка 7: Оценка на събраните данни и определяне на целенасочени противоепидемични мерки Според получените от стъпка 6 резултати за възможни източници и пътища на предаване на причинителя на инфекцията предприетите мерки за превенция и контрол могат да се променят или конкретизират. Наблюдава се по-нататъшното развитие на инфекциите в рамките на взрива (увеличение, задържане, намаление или пълно преустановяване на инфекциите). При явно намаление или пълно преустановяване се определят критериите, на базата на които взривът се счита за приключил. На този етап се определя писмено дали и на какъв интервал от време следват контролни изследвания. Стъпка 8: Преустановяване контрола на взрива и определяне на гарантиращи сигурността мерки Ако са изпълнени определените критерии за ликвидиране на взрива, след съгласуване с РИОКОЗ той се обявява за приключил. Писмено се определя периодът от време, през който е необходимо прилагането на целенасочени мерки за надзор, при какви условия могат да бъдат възобновени рисковите работни процеси, при какви предпоставки затворените отделения могат да възстановят дейността си. Стъпка 9: Заключителен анализ и оценка, констатирани пропуски и определяне на бъдещи стратегии за превенция След приключване на взрива БКВБИ извършва ретроспективен анализ на взрива, който има за цел да отговори на въпросите: - своевременно ли е разпознат взривът - ефикасно ли е работил екипът по контрол на взрива - правилни и необходими ли са били предприетите спешни мерки - появили ли са се други заболявания въпреки предприетите мерки - било ли е обезпечено ефикасно изясняване на причините чрез хигиенни, микробиологични и епидемиологични проучвания и изследвания - установени ли са източниците на инфекция - кои стратегии за превенция са се оказали подходящи - кои стратегии за превенция е трябвало да бъдат модифицирани или отново определени - какви са допълнителните разходи, произтичащи от взрива Стъпка 10: Заключителна документация Документирането на взрива служи за база при разработването на хигиенни стандарти и оптимизирането на стратегии за превенция на последващи взривове. Раздел ХIII Примери за случаи, които насочват към взрив от ВБИ 1. Инфекции, които дори при единична поява могат да представляват повод за анализ от гледна точка на ВБИ Инфекции, проявяващи се по време на болничен престой: - ТОРС; - легионелоза; - аспергилоза; - коклюш; - инфекция със Streptococcus pyogenes (група А); - епидемичен конюнктивит. 2. Инфекции, при които при поява при двама или повече пациенти може да се допусне епидемиологична връзка 2.1. Инфекции с причинители с особена и множествена резистентност - Methicillin-резистентни Staphylococcus aureus (MRSA) и S. epidermidis (MRSE), - Vancomycin-резистентни ентерококи (VRE), - S. pneumoniae, - E. coli, - Klebsiella spp., - Enterobacter cloacae, - Citrobacter spp., - Serratia marcescens, - Acinetobacter baumannii, - Pseudomonas aeruginosa, - Stenotrophomonas maltophilia, - Burkholderia cepacia, - Candida spp. (инвазивна кандида инфекция) - И други. 2.2. Инфекции с редки причинители Сепсис с еднакъв причинител (еднаквост по вид и резистентност) Инфекции с причинители, предавани по кръвен път (напр. HBV, HCV, СПИН и други). 2.3. Причинители на гастроентерит (напр. Clostridium difficile, ротавируси, норовируси и др.) Раздел ХIV Правила за миене на ръце Ефективното миене на ръцете продължава поне 1 - 3 мин. Необходимо е да са осигурени отделно място за миене, достатъчно широк умивалник, вода, течен сапун и кърпи за еднократна употреба. При миене на ръцете патогенните бактерии могат да попаднат върху предмети на външната среда или върху самия човек и облеклото му. Препоръчва се миенето на ръцете с обикновен сапун и вода да продължава не повече от 1 минута, освен в случаите на много силно замърсяване. При контаминиране на ръцете със замърсители, напр. крем, косми, остатъци от хранителни продукти, остатъци от лекарствени продукти - те внимателно се отмиват, като се избягва опръскване. Кранчето на чешмата не се отваря рязко, ръцете са ниско долу в умивалника, а тялото е на разстояние. След измиването ръцете се подсушават добре и се извършва хигиенна дезинфекция. При контаминация с кръв, телесни течности, екскрети и секрети се ползва памучен тампон или хартиена кърпичка, напоени с дезинфектант, и замърсяването се избърсва. Изчаква се кожата да изсъхне и ръцете се измиват и подсушават отново. След това се извършва хигиенна дезинфекция. При антисептичното миене на ръцете сапунът се втрива в сухи ръце около 30 секунди. Добавя се вода до образуване на пяна, след което ръцете основно се изплакват с течаща вода. Подсушаването се извършва с еднократна хартиена кърпа или суха стерилна неотделяща власинки кърпа. Раздел ХV Хигиенна дезинфекция на ръце Максимален ефект на хигиенна дезинфекция се постига чрез разпределяне върху ръцете на 3 мл кожен дезинфектант, който се втрива за 30 сек. в ръцете в последователност от 6 стъпки (техниката за дезинфекция на ръцете е представена по-долу). Ако ръцете са видимо замърсени с прах или органична материя, преди да се пристъпи към дезинфекция с антисептик на алкохолна основа, ръцете се измиват с вода и сапун, след което внимателно се подсушават. Не е необходимо миене на видимо чистите ръце преди и след хигиенната дезинфекция. Миенето на ръцете уврежда кожата много повече от дезинфекцията. Сапуните и детергентите повишават рН на кожата, редуцират липидното съдържание, увеличават трансепидермалното отделяне на вода и могат да благоприятстват разпространението на микроорганизми. Антисептиците дразнят кожата в по-малка степен, особено ако съдържат омазнители, които играят ролята на защитен филм. Хигиенна дезинфекция на ръцете се препоръчва: Преди чисти дейности: - работа с опаковки със стерилни материали, за да се предпази опаковката от контаминиране с болестотворни микроорганизми; - преди подготовка на инфузии, инжекции, лекарствени продукти, които са произведени стерилни; - преди работа с инфузионни системи и дренажи, като вкарване на лекарствени продукти в тях; - преди манипулации по пациента, напр. хигиена на устата и др.; - преди поставяне на ръкавици при смяна на превръзка и инвазивни процедури; - преди работа с храни; - преди работа с чисти предмети: принадлежности за обгрижване на болния, чисто бельо; - преди влизане в изолационни помещения; - преди влизане в зоните на операционните зали; - преди опаковане на стерилни материали. След нечисти дейности: - след сваляне на ръкавици; - след директен контакт с контаминирани предмети: мръсно бельо, отпадъци, използвани принадлежности, дихателни апарати - маски и шлангове; - преди напускане на изолационно помещение. Техника за дезинфекция на ръцете - Стандартен метод за втриване на дезинфектант с цел хигиенна дезинфекция на ръцете по CEN/EN 1500 1. стъпка:Лицето на едната длан в лицето на другата длан; 2. стъпка: Лицето на дясната длан в гърба на лявата длан и лицето на лявата длан в гърба на дясната длан; 3. стъпка: Лицето на едната длан в лицето на другата длан, но с раздалечени и преплитащи се пръсти; 4. стъпка: Гърбът на пръстите в лицето на срещуположната длан при сключени пръсти; 5. стъпка: Кръгово втриване на десния палец в затворената лява длан и обратно; 6. стъпка: Кръгово втриване в срещуположни посоки на върховете на пръстите на дясната ръка в лицето на лявата длан и обратно; Дезинфектантът се втрива в голите (без пръстени, гривни и пр.) и сухи ръце енергично, в продължение на 30 секунди и по гореописания начин, до китките. Движенията на всяка от стъпките се повтарят по 5 пъти. След приключване на 6-ата стъпка отделните стъпки се повтарят до достигане на необходимото време. При нужда може да се вземе още дезинфектант. Необходимо е ръцете да останат влажни през цялото времетраене на процедурата. Раздел ХVI Хирургична дезинфекция на ръцете При хирургична дезинфекция се препоръчва следването на двуфазен подход: 1. Първа фаза Кратко миене с течен сапун, максимум 1 минута, защото след миене се покачва броят на микроорганизмите. Не се използват четки, за да не се наранява кожата. Следва изплакване с течаща вода, като ръцете се държат над нивото на лакътя; подсушаване с чиста кърпа без власинки (хартиена салфетка), която не е нужно да е стерилна. Ноктите и върховете им внимателно се изчеткват еднократно със стерилна четка и течен сапун в началото на работния ден. 2. Втора фаза Дезинфекция на ръцете: взема се антисептик за ръце в достатъчно количество - 15 - 25 ml и най-малко 1 мин. старателно се втрива върху цялата повърхност на основата на ръцете, китките, частта на ръцете до над лакътя. Внимава се действието на дезинфектанта да е достатъчно, особено в така наречените зони на "сянката", в които най-често попадат палците и върховете на пръстите. Повторно се взема същото количество дезинфектант и най-малко 2 мин. се втрива по цялата повърхност на основата на ръцете, китките и частта на ръцете до под лакътя. През цялото време на втриването на дезинфектанта ръцете се поддържат мокри (т.е. в продължение на 3 до 5 мин.). След това ръцете се оставят да изсъхнат, като се държат нагоре и не се подсушават. Избягва се всякакъв допир. Със сухи ръце се поставят стерилни ръкавици. Каталог: pictures pictures -> Доклад за дейността на омбудсмана на pictures -> Имплантологията на 21 век pictures -> Конкурс за 2014 година 25 000 balkan documentary center pictures -> Наредба №1 от 9 февруари 2015 Г. За изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравните заведения pictures -> Сесар Милан или Сийзър Милан – както предпочитате – e име, познато на мнозина от седемте сезона на риалити шоуто на National Geographic „Говорещият с кучета” pictures -> Japanese Style Decorating with Asian Colors, Furnishings & Designs pictures -> Как изглежда канадското ескимоско куче pictures -> DE/vision live in sofia – gift list pictures -> Български зъболекарски съюз национален форум по Дентална медицина гр. Банско – 14-16. 10. 2016 год Изтегляне 3.29 Mb. Сподели с приятели:
|