Наредба №41 от 10 декември 2008 Г. За изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни



страница3/4
Дата28.10.2018
Размер0.89 Mb.
1   2   3   4
Раздел XIII.
Минимални изисквания към зоомагазини и развъдници при отглеждане, размножаване и продажба на риби

Чл. 64. Различни видове риби или няколко индивида от един вид се отглеждат в един аквариум, когато поведението и хранителните им навици позволяват.

 

Чл. 65. (1) Аквариумът, в който се отглеждат риби, отговаря на следните изисквания:



1. да има плътно прилепнал стъклен или мрежест капак или стени, които се издигат на необходимата височина над повърхността на водата, така че да се предотврати изскачането на рибите от водата;

2. поне едната страна да е непрозрачна и закрита от погледи, освен ако вътрешните приспособления в аквариума осигуряват на рибите възможност да се крият;

3. количеството, дълбочината на водата и площта на нейната повърхност са подходящи за големината, броя и начина на живот на рибите;

4. да има места за криене и дъно, пресъздаващи в най-голяма степен естествената околна среда на всеки от видовете риба.

(2) Точка 4 на ал. 1 не се отнася за случаи, в които рибите се отглеждат за кратки периоди по време на карантина, опити за разплодна дейност и отглеждане на малките рибки.

 

Чл. 66. (1) Водата за отглеждане на риби има състав, киселинност, съдържание на соли и субстанции, които не причиняват вреда на рибите.



(2) Резки промени в състава на водата трябва да се избягват, освен ако рибите не са от видове, специално адаптирани към такива промени.

(3) Водата да се пречиства или се сменя изцяло или частично, преди съдържанието на отпадни продукти и остатъци от храна да достигне нива, които са вредни за рибите.

(4) Температурата на водата трябва да бъде подходяща за нуждите на съответните видове риби.

(5) Рибите трябва да бъдат хранени с храна, подходяща за вида, в такова количество и на такива интервали, че да поддържат нормално телесно тегло.

 

Раздел XIV.


Минимални изисквания към зоомагазини и развъдници при отглеждане, размножаване и продажба на кучета и котки

Чл. 67. (1) Клетките, в които са настанени животните (поединично или на групи) за предлагане за продажба, трябва да имат достатъчно площ, така че всяко животно да може да стои напълно изправено, да се храни, пие и спи, да се протяга и да ляга с напълно протегнати лапи, да се обръща без затруднения и всички животни да могат да легнат едновременно.

(2) Минималната височина на клетката е два пъти височината на животното до холката.

(3) Клетките се измиват и дезинфекцират ежедневно с дезинфектант с широк спектър.

 

Чл. 68. (1) Боксовете или помещенията за свободно настаняване на животните са най-малко с размерите, посочени в приложение № 2.



(2) Подовата повърхност трябва да е покрита с подходяща лесно сменяема и абсорбираща постеля, която осигурява комфорт на животните.

(3) Осигурява се в клетките прясна вода непрекъснато на разположение на животните, приспособления за игра, а за котките - съд с котешка тоалетна и приспособления за катерене.

 

Чл. 69. На котките и кучетата съобразно с тяхната порода и възраст се дава достатъчно количество пълноценна храна през определени интервали, съобразени с физиологичните им нужди:



1. до 4-седмична възраст - 4 пъти на ден;

2. от 4-седмична възраст до 4-тия месец - 3 пъти на ден;

3. от 4-тия месец до 7-месечна възраст - 2 пъти на ден.

 

Чл. 70. Котките и кучетата се продават ваксинирани съобразно схемите за ваксинация, посочени в лицензираните за употреба ваксини.



 



Чл. 71. Собствениците и гледачите в зоомагазина са длъжни да осигурят незабавно ветеринарномедицинска помощ на кучетата и котките, които показват отклонения от нормалното поведение и тревожни признаци за нарушено здраве и при всички случаи при наличие на следните признаци:

1. изтечения от носа;

2. възпалени очи и изтечения от очите;

3. кихане и кашляне;

4. повръщане;

5. обилна диария, особено когато има примеси от кръв;

6. куцота;

7. неспособност да се изправя, да ходи, да уринира и дефекира;

8. загуба на апетит;

9. загуба на тегло;

10. явна болка;

11. залитане и/или припадъци;

12. опадане на козина;

13. депресия или летаргия;

14. тръскане на главата и чесане на ушите;

15. прекомерно чесане;

16. отклонения от нормалното дишане;

17. ненормално движение на главата и очите;

18. повишена жажда и прием на вода.

 

Чл. 72. (1) Всяко куче и котка се маркира от ветеринарен лекар и им се издава паспорт.



(2) Маркировката на животните се извършва чрез поставяне на микрочип, преди да бъдат отбити и задължително преди да напуснат обекта на произход.

(3) Когато животните по ал. 1 се прехвърлят от един обект в друг преди отбиването им и не могат да бъдат маркирани предварително, те задължително се съпровождат от документация за произхода на животното и подробни данни за родителите.

 

Чл. 73. Развъдниците за кучета и котки изпълняват в допълнение и изискванията за отглеждане на животните по глава трета по отношение на:



1. гъстотата на настаняване на животните;

2. минималната площ за настаняване на животните;

3. осигурена площ за интензивно движение на животните и ежедневни разходки.

 

Глава трета.


ПАНСИОНИ (ХОТЕЛИ) ЗА ЖИВОТНИ

Чл. 74. Всеки пансион за животни трябва да има:

1. помещения и клетки за настаняване на животни;

2. приемно помещение за клиенти;

3. сервизни помещения за персонала;

4. помещение за изолиране на болни животни;

5. помещение за съхранение и приготвяне на храната;

6. помещение за почистване и дезинфекция на инвентара;

7. рецепция, архив и сервизни помещения за персонала;

8. съоръжения за настаняване на животни, проектирани, изградени и поддържани по начин, който предотвратява бягство на животните и осигурява доброто им здраве;

9. външни клетки със защита от неблагоприятните климатични фактори, от вредители и от нападения на други животни;

10. ефективна пожарогасителна система.

 

Чл. 75. (1) В пансионите за животни се настаняват само идентифицирани животни, които имат необходимите документи и регистрация, изисквани от законодателството.



(2) Грижите за животните по време на престоя им се съобразяват с основните изисквания на собственика на животното и се вземат предвид специфичните нужди на животните, на които е направена хирургическа интервенция или които изискват приемането на специални лекарства, хранене със специални храни, къпане и почистване.

(3) Кученца между 10 - 16-седмична възраст могат да бъдат настанени за през деня, ако са получили първата си ваксина поне осем дни преди настаняването и собствениците им подписват декларация, че са уведомени за риска от заразяване на кученцата с някоя болест.

(4) Кучета на възраст над 16 седмици трябва да бъдат ваксинирани съгласно изискванията за ваксинация, посочени в чл. 81.

(5) Кученца на възраст между 10 - 20 седмици, които са настанени за през деня заедно с други кучета, трябва да бъдат наблюдавани през цялото време от персонала.

 

Чл. 76. Собственикът или управителят на пансион за животни е длъжен да осигури:



1. безопасността на всяко животно, настанено в пансиона;

2. надзор и грижи за животните от квалифициран персонал;

3. воденето на документация по чл. 100;

4. всекидневно хранене, поене на всички животни;

5. преглед на животните преди настаняването им;

6. високо ниво на хигиена в обекта;

7. бърза и подходяща помощ от ветеринарен лекар на животните, когато е необходимо;

8. връзка със собствениците на животно, когато забележат, че животното е болно или наранено;

9. план за действие при извънредни ситуации;

10. договор за ветеринарномедицинско обслужване на животните с регистрирано ветеринарно лечебно заведение;

11. спазване на изискванията на чл. 9, т. 13.

 

Чл. 77. При настаняване на животно в пансиона собственикът му дава писмено съгласие за съвместно настаняване на животното му с други животни.



 

Чл. 78. Гледачите, които полагат грижи за настанените животни, са длъжни:

1. да хранят, да осигуряват вода и да надзирават всички животни;

2. всекидневно да почистват помещенията, да сменят постелята, редовно да почистват приспособленията за почистване на екскрементите и на съдовете за храна и вода;

3. да осигуряват всекидневни разходки на животните;

4. да съобщават на собственика или управителя при появата на някои от симптомите по чл. 71.

 

Чл. 79. (1) На всички животни трябва да бъде осигурено постоянно наличие на чиста вода.



(2) Купичките за храна и вода трябва да са устойчиви и да са направени така, че да могат лесно да се почистват и да не нараняват животните.

 

Чл. 80. (1) Всички кучета и котки трябва да бъдат хранени поне веднъж на ден, съобразно със състоянието, възрастта и размера на животното.



(2) Кученца и котенца между четири- и шестмесечна възраст трябва да се хранят поне два пъти на ден с балансирана храна. По изключение, когато кученца и котенца под четиримесечна възраст са оставени да пренощуват, те трябва да бъдат хранени поне три пъти на ден.

(3) Когато ветеринарният лекар, възрастта или здравословното състояние го изисква, животните се хранят съобразно лекарските предписания.

 

Чл. 81. (1) За да могат да бъдат настанени в пансион:



1. кучетата трябва да бъдат предварително ваксинирани срещу бяс, гана, хепатит, параинфлуенца и парвовироза;

2. котките трябва да бъдат предварително ваксинирани срещу вирусен ентерит и инфекциозен ринотрахеит;

3. кучетата и котките трябва да са обезпаразитени;

4. животните трябва да бъдат здрави.

(2) Направените ваксинации по ал. 1 трябва да са отразени в паспорта на животното, да са извършени в рамките на предшестващите 12 месеца и да е видно, че следващата дата за ваксинация не е пропусната.

(3) Животни, които не са обезпаразитени преди настаняването, трябва да бъдат обезпаразитени за сметка на собственика, като той бъде своевременно информиран.

 

Чл. 82. (1) Животни, които са болни или има съмнение за някое инфекциозно заболяване, не могат да се допускат в обекта.



(2) Ако по време на престоя на животното в пансиона възникне съмнение, че е заразено или болно, трябва да се потърси възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ и собственикът да бъде информиран.

(3) Съмнителното за заболяване животно или клинично доказани болни животни се изолират от останалите в отделно помещение.

(4) Всички животни, които са били в контакт със заразеното животно, се поставят под наблюдение.

(5) Местата за изолиране на съмнителните или заразените животни трябва да са отделени, а външните изолатори трябва да се намират поне на десет метра от някое от другите помещения в обекта.

 

Чл. 83. (1) Помещенията за настаняване на животните трябва да се почистват и да се дезинфекцират редовно.



(2) Всички помещения/изолатори и дворове трябва да се почистват поне веднъж на ден.

(3) Всички използвани постелки, приспособления и неизядена храна трябва да бъдат премахнати преди почистването и измиването.

(4) Използваните постелки и неизядена храна трябва да бъдат поставени в запечатани контейнери и по-късно да бъдат изхвърлени.

(5) След почистването местата за спане трябва да се подсушат.

 

Чл. 84. (1) Дезинфекцирането на помещенията за настаняване и на клетките трябва да се извършва всеки път, когато те се освобождават, или на всеки седми ден, като тогава дезинфекцията се извършва с медицински дезинфектанти.



(2) След дезинфекцирането съдовете трябва да се измият с оглед избягването на отравяне. При извършване на дезинфекцията трябва да се спазват инструкциите на производителя.

(3) Всички съдове, използвани за хранене и поене на животните, трябва да се почистват всекидневно.

 

Чл. 85. (1) В пансионите редовно се извършва контрол на вредителите - бълхи, кърлежи, мухи, комари и гризачи.



(2) Използваните за контрола на вредителите препарати трябва да са предписани от ветеринарния лекар и да се спазват инструкциите на производителя.

 

Чл. 86. Забранява се употребата на дезинфектанти, съдържащи фенол, в помещенията или за приборите за котки.



 

Чл. 87. (1) Кучешките и котешките колибки трябва да се заключват.

(2) Всички индивидуални колибки трябва да са снабдени с ключалки, които животните да не могат да отварят.

(3) Всички използвани методи за сигурност трябва да позволяват свободно влизане и излизане на животните и на персонала от сградите в случай на опасност.

 

Чл. 88. (1) Около всички обекти за настаняване трябва да има допълнителна ограда, предпазваща от бягство на животните, която трябва да:



1. е висока поне 1,8 метра;

2. е направена по начин, който не позволява на кучетата да копаят под нея;

3. е изградена по начин, непозволяващ катерене.

(2) Външните стени на обекта могат да служат като външна ограда, при условие че не позволяват бягството на животните.

 

Чл. 89. (1) На настанените в обекта кучета се осигурява всекидневна разходка, която може да бъде под формата на:



1. осигуряване на достъп на кучетата до зоната за разходка и упражнения поне два пъти дневно, и/или

2. осигуряване на минимум 10-минутна разходка на кучетата поне два пъти дневно.

(2) За кучета, които са настанени в ограждения с големина над двайсет метра, не се изискват допълнителни разходки и упражнения освен в случаите, когато престоят им е за повече от четири седмици.

(3) По време на разходките/упражненията трябва да се вземат мерки, за да се предотврати възможността за бягство на животните, както и нападения или наранявания от други животни.

(4) За по-активните или по-старите кучета може да се изисква повече или по-малко от общите упражнения.

(5) През деня кучетата могат да бъдат разхождани съобразно изискванията и след писмено разрешение от собственика.

(6) Кучетата не трябва да се разхождат извън рамките на сградите/обекта заради тяхната безопасност, освен ако:

1. са на каишка през цялото време;

2. са под надзора на пълнолетно лице;

3. не повече от две кучета могат да бъдат разхождани от един човек;

4. има писмено разрешение от собственика.

(7) Котките не трябва да бъдат разхождани с други котки освен с такива, с които се разбират, и след съгласието на собственика.

 

Чл. 90. (1) Помещенията за настаняване на кучета и котки трябва да бъдат проектирани, конструирани, обслужвани и поддържани по начин, който гарантира добро здравословно състояние и добри условия за живот на животните и предотвратява бягството им.



(2) Настаняването трябва да осигури защита от атмосферните условия (вятър, дъжд, слънце и други неблагоприятни климатични условия), вредители и безпокойство от други животни.

(3) Материалите за изграждане на помещенията трябва да се поддържат и почистват лесно, да осигуряват стабилност и да не са токсични.

(4) Подовете на местата за настаняване на животните в помещенията за кучета и котки трябва да бъдат направени от непромокаем материал за подпомагане на почистването и дренирането.

(5) Вътрешните повърхности на помещенията за кучета и котки трябва да бъдат направени от непромокаеми, солидни, подлежащи на миене материали, със заоблени ръбове при прехода между стените и пода, за да се улесни почистването и дезинфекцията.

(6) Подовете на помещенията за кучета и котки трябва да са наклонени, за да се позволява на отпадъците и водата да се оттичат. Трябва да се осигури отводнителен канал за оттичане на водата след почистване.

 

Чл. 91. (1) Кошарите трябва да са:



1. отделени или от плътни прегради, или от заварена или плетена мрежа;

2. напълно затворени с плътен покрив.

(2) Всички външни помещения за настаняване на кучета трябва да бъдат осигурени с пространство за спане, защитено от атмосферните условия, което да включва повдигнати легла.

 

Чл. 92. Когато кучешките кошари са разположени в закрито помещение, трябва да се поддържа подходяща температура, влажност и вентилация.



 

Чл. 93. В затворените постройки, където изкуствената вентилация е единствената възможност за достъп на въздух, се осигурява:

1. въздухообмен със скорост от 8 - 12 пъти на час;

2. уредите за вентилация не трябва да създават течение и трябва да разпространяват свеж въздух към всички помещения за настаняване;

3. температура в рамките на 15 - 27 °С.

 

Чл. 94. (1) Помещенията и оборудването за котки трябва да бъдат отделени от помещенията и оборудването за кучета с плътни стени.



(2) Котките се нуждаят от колкото се може повече свеж въздух, така че изграждането на ограждения от телена мрежа трябва да бъде важен фактор при помещенията за настаняване на котки.

 

Чл. 95. (1) Всички възрастни кучета трябва да бъдат настанени по едно в кошара, освен ако собственикът/ците не са дали писмено разрешение кучетата да бъдат настанявани заедно.



(2) До три кучета от едно семейство могат да бъдат настанени заедно, когато собственикът е подписал писмено, че кучетата са съвместими и нормално се отглеждат заедно вкъщи.

 

Чл. 96. (1) Размерите на кошарите за кучета трябва да отговарят на размерите, посочени в таблица 1 на приложение № 3.



(2) Една трета от площта на всяка кошара трябва да бъде водоустойчива.

(3) Всяка кошара трябва да разполага с повдигнато от пода отделение или съоръжение за спане за всяко настанено куче, както и да бъде оборудвана с индивидуални купи за храна.

(4) Кучетата със склонност към агресия се настаняват отделно от другите животни, разхождат се отделно и не се допускат в общите заграждения за разходка и упражнения.

 

Чл. 97. (1) Котките могат да бъдат настанени в клетки или комплекси с няколко отделения, които включват:



1. отделение за спане;

2. укритие, което може да бъде отделението за спане, ако е снабдено с непрозрачни стени, и да позволява на всяка котка да се отделя от другите котки, отглеждани в същия комплекс, и онези в съседните клетки/комплекси, и

3. пространство за разходка.

(2) Котките трябва да бъдат настанявани поотделно, с изключение на комплекси с няколко отделения, където съвместими котки от едно семейство могат да бъдат настанени заедно.

(3) Собственикът трябва да даде писмено разрешение котките да бъдат настанени заедно.

 



Чл. 98. (1) Клетките за краткосрочно настаняване на котки до 7 дни трябва да имат площ на пода поне 1 м2 и минимална височина от 1 м.

(2) На котките, които ще останат повече от 7 дни, трябва да бъде осигурено настаняване, което отговаря на следните критерии:

1. клетки с минимална площ на пода от 1,5 м2 и минимална височина 1 м; или

2. комплекси с няколко отделения, които имат минимална площ на пода от 0,8 м2, минимална ширина от 900 мм и минимална височина от 1,8 м.

(3) Комплексът по ал. 2, т. 2 трябва да се състои от поне две нива, включително повдигнато отделение за спане. По-високото/ите ниво/а трябва да бъде свързано с пода чрез рампа, стълб или стъпала.

(4) Размерите по ал. 2, т. 2 са само за една котка и допълнително подово пространство от един квадратен метър се осигурява за всяка допълнителна котка.

(5) Всяка котка трябва да има индивидуално пространство за спане, купа за храна и съд за котешка тоалетна.

 

Чл. 99. Пространствата за движение на открито трябва да отговарят на следните изисквания:



1. да са добре поддържани, да не са кални, оголени и прашни;

2. оградите трябва да предотвратяват преминаване и бягство на кучета от едно заграждение в друго и да се поддържат в такова състояние, че да предпазват от нараняване;

3. осигурена е площ на куче съгласно таблица 2 на приложение № 3;

4. осигурени са подходящи зони за почивка съгласно таблица 2 на приложение № 3;

5. служител от персонала трябва да бъде на такова разстояние от животните, че да ги вижда и чува във всяко заграждение по всяко време;

6. оградите на пространствата за движение на открито трябва да бъдат:

а) високи най-малко 1,8 м;

б) да бъдат изградени от тухли, бетон, дърво, желязо или подобни твърди материали или верижна мрежа, произведена от тел с дебелина 3,15 мм, така че да образува еднакви отвори от по 50 мм, или заварена мрежа с дебелина на телта 4 мм и с максимална големина на отворите 50 мм;

в) поддържани по начин, който да предотврати възможността кучетата да се измъкват;

г) снабдени със самозатварящи се и самозаключващи се порти или врати;

д) проектирани така, че да се предотврати възможността деца да прескочат в заграденото пространство;

7. да бъде осигурено помещение на закрито, предназначено за настаняване на животните в студено време, което е достатъчно за броя на кучетата, настанени в обекта.

 



Чл. 100. (1) Собственикът или управителят на пансион водят дневник, в който се вписва следната информация за всяко животно, прието за настаняване:

1. име на животното;

2. телефон и адрес за контакт със собственика или с лицето, което го представлява;

3. описание на животното, включващо:

а) пол;

б) порода;



в) цвят;

г) възраст;

д) данни за състоянието му при пристигане;

е) отличителни особености;

ж) данни за постоянната идентификация на животното, където е приложимо, или номера на микрочипа;

4. дата на приемане;

5. предполагаема дата на напускане;

6. предполагаем час за настаняване/напускане;

7. данни за медицински и диетични нужди, изисквания по отношение на къпането и на грижите за козината;

8. всякакви нашийници, каишки или принадлежности, внесени с животното;

9. ваксинационен статус;

10. лечение за дирофилариоза (кучета);

11. име и телефон за контакт с ветеринарния лекар на кучето;

12. всякакви промени в поведението на кучето по време на престоя в обекта.

(2) Дневникът се съхранява в продължение на най-малко 3 години от датата на последното вписване и се предоставя на контролните органи при проверка.

 

Глава четвърта.


ПРИЮТИ ЗА БЕЗСТОПАНСТВЕНИ ЖИВОТНИ

Раздел I.


Общи изисквания



Чл. 101. (1) Приюти за животни се регистрират в РВМС и трябва да разполагат със:

1. помещение за приемане на граждани и водене на картотека;

2. помещение за извършване на ветеринарномедицинска дейност (кастрации на животни, общи манипулации и първа помощ);

3. санитарно помещение за персонала;

4. помещение за съхранение и приготвяне на храна;

5. помещение за съхранение на оборудване за почистване и дезинфекциране на помещенията и приборите;

6. карантинно помещение;

7. отделни помещения за настаняване на здрави животни според вида и изискванията за отглеждането им;

8. помещение за болни или наранени животни;

9. помещение с ниска температура за трупове на животни (хладилна камера);

10. място за игра и разходка на животните.

(2) За осигуряване на здравните грижи за животните приютът трябва да има сключен договор за ветеринарномедицинско обслужване с регистрирано ветеринарно лечебно заведение или да разполага с такова в самия приют.

 

Чл. 102. Приюти, в които се настаняват безстопанствени кучета и/или котки, може да извършват и дейности съгласно чл. 47, ал. 1 и 3 ЗЗЖ - кастрация, обезпаразитяване, ваксинация срещу бяс, маркировка и връщане на животните по местата, от които са взети.



 



Чл. 103. (1) Територията на целия приют трябва да бъде оградена.

(2) Приютът трябва да бъде денонощно охраняван по някой от следните начини: жива охрана, алармен механизъм, видеокамери.

 

Чл. 104. (1) Стените и подовете на помещенията, в които са настанени животните, трябва да бъдат изградени от непропусклив и нехигроскопичен материал, който може лесно да бъде почистен и дезинфекциран. Те трябва да са устойчиви на издраскване и дъвчене.



(2) В затворените помещения за животни трябва да има достатъчно добра вентилация. В тези помещения стените и покривът трябва да са добре изолирани.

(3) Препоръчителната температура в тези помещения е между 10 °С и 20 °С и не по-ниска от 5 °С.

(4) В помещенията за болни и наранени животни температурата не трябва да е по-ниска от 15 °С.

 



Чл. 105. (1) Помещенията за настаняване на кучета може да се състоят от две отделения: вътрешно и външно (за игра и разходка), като общата квадратура отговаря на изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗЗЖ.

(2) Вътрешното отделение е не по-малко от 1,2 м ґ 1,8 м.

(3) Външното отделение е не по-малко от 1,2 м ґ 2,4 м.

(4) Ако няма външни отделения на помещенията за настаняване, приютът трябва да разполага с обособено място за игра и разходка не по-малко от 150 кв. м.

(5) В случай че повече от едно куче бъде настанено в едно помещение, всяко куче трябва да разполага с не по-малко от 1,5 м2 във вътрешното отделение и 2 м2 във външното.

(6) В помещенията за настаняване на кучета трябва да има подходящи играчки.

 

Чл. 106. (1) Помещенията за индивидуално настаняване на котки трябва да са с размери най-малко 1м ґ 1м ґ1,50 м, като общата квадратура отговаря на изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 2 ЗЗЖ.



(2) Когато котките се настаняват по групи, не повече от 12 възрастни или 15 малки трябва да обитават помещение с размери 3 м ґ 4,5 м ґ 2,50 м.

(3) Във всяко помещение за настаняване на котки трябва да има място за тоалетна, подходящо легло за всяка котка и подходящи играчки.

 



Чл. 107. (1) Не по-малко от 1/3 от пространството в помещенията за настаняване и 1/3 от помещенията за карантина трябва да са построени така, че да позволяват работа с агресивни животни и да позволяват тяхното индивидуално настаняване.

(2) Кастрираните кучета се настаняват за следоперативния период в самостоятелни клетки или помещения.

 

Чл. 108. В приюта трябва да има достатъчно персонал, обучен да работи с животните.



 

Чл. 109. (1) Управителят на приюта е отговорен за организацията на работата на приюта, за спазването на ветеринарно-санитарните предписания, за набиране на доброволци за работа в приюта, за спазване на изискванията за хуманно отношение към животните и за поддържане на документацията по чл. 44, ал. 2 ЗЗЖ.

(2) Лице, на което са наложени административнонаказателни санкции за нехуманно отношение, жестокост или особена жестокост към животни, не може да бъде управител на приют или да работи в приют.

 

1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница