Раздел II. Транспортиране и разтоварване на животни

Чл. 110. (1) Собственикът на приют трябва да има едно или повече подходящи за транспортиране на животни превозни средства.

(2) Отделението за животните в превозното средство трябва да:

1. е отделено от шофьорската кабина;

2. е достатъчно голямо, за да може животното да стои изправено и да лежи в естествена поза;

3. има вентилация;

4. няма остри ръбове;

5. е оборудвано така, че да може да гарантира безопасен транспорт на животните и да е снабдено с аптечка за оказване на първа помощ на животните;

6. има конструкция, която както да не позволява на животното да избяга, така и да гарантира, че няма да се подава извън рамките на превозното средство глава или крайник на някое от транспортираните животни;

7. има подове, които са достатъчно здрави да понесат тежестта на животните, които се транспортират, и да имат повърхност, която не е хлъзгава, за да се намали до минимум вероятността от нараняване;

8. осигурява защита от атмосферните условия с достатъчна вентилация на превозните средства;

9. е изградено от материали и конструкция, които позволяват ефективно почистване и дезинфекция;

10. бъде ясно обозначено, че превозва животни и да са изписани името, адресът и телефонният номер на приюта върху външната страна на купето.

Чл. 111. Животните се залавят от екип на приюта в присъствието на ветеринарен лекар с ръце, примки, мрежи и други хуманни методи, а ако това е невъзможно, чрез употреба на упойващи вещества, чиято дозировка се определя от ветеринарния лекар.

Чл. 112. (1) Животните се разтоварват чрез специално оборудвана подвижна рампа, клетка или друго средство за пренос на животните, което позволява разтоварването да се извършва, без да се причинява стрес или физическо увреждане на животните.

(2) Когато животното е упоено, то се сваля на ръце и за пренасянето му до помещението за настаняване се използва преносима клетка, количка, дъска или други съоръжения за пренос на животни.

Чл. 113. Забранява се:

2. по време на товарене, разтоварване и придвижване:

а) животните да бъдат удряни, блъскани и ритани;

б) да се притискат чувствителни части на тялото на животното;

в) да се мачкат, усукват или чупят опашките на животните;

г) да се използват приспособления, които причиняват болка на животните;

д) животните да се преместват с механични устройства, както и да се повдигат или влачат за главата, рогата, ушите, краката, опашката или космената покривка;

3. преместването на животните с механични устройства, както и повдигането или влаченето за главата, рогата, краката, опашката или космената покривка и използването на електрически остен;

4. разтоварване на животните чрез влачене, хвърляне, изсипване от височина или друго действие, което причинява силен стрес, нараняване или болка на животните.

Раздел III.

(2) При получаване на сигнал за скитащо животно собственикът на приюта или упълномощен от него служител проверява дали животното е обявено за загубено и в този случай уведомява собствениците на животното.

(3) В случай че животното не е обявено за изгубено, собственикът на приюта или упълномощен от него служител осигурява залавянето му и транспортирането му до приюта, ако лицето, което е подало сигнала, не може само да направи това.

(4) Когато има опасност за живота на животното, собственикът на приюта или упълномощен от него служител трябва да се погрижи животното да бъде прието в рамките на 4 часа от подаване на сигнала.

(5) В случаите, когато животното е болно или агресивно, то трябва да бъде прието в рамките на 24 - 48 часа след получаване на сигнала, а в останалите случаи - в 7-дневен срок.

(6) В случай че в приюта няма места, собственикът на приюта или упълномощен от него служител може да се договори с този, който е намерил животното, или друго заинтересовано лице да поеме грижите за животното, докато се освободи място в приюта, или да се договори животното да бъде прието в друг приют.

(7) Ако животното е ранено, собственикът на приюта или упълномощен от него служител може да осигури подходящо лечение, транспорт за животното до ветеринарна клиника и след лечението да го върне обратно в приюта.

(8) Ако за животното има основателни подозрения за заразяване с бяс, собственикът на приюта или упълномощен от него служител трябва да уведоми Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС).

Чл. 115. (1) Собственикът на приюта или упълномощен от него служител приема животни, чиито собственици повече не могат да се грижат за тях, и спомага за намирането на нови собственици.

(3) Собствениците, които оставят животни в приюта, нямат право да осиновяват други животни от същия приют, с изключение на специални случаи и със съгласието на собственика на приюта.

(4) Собственикът, който оставя животно в приюта, трябва да предостави личните си данни и да удостовери, че е истинският собственик на животното и че е съгласен правата на собственост върху животното да преминат в ръцете на приюта.

(5) Собственикът по ал. 4 също така предоставя всички документи на животното, дава информация относно характера и навиците на животното и плаща такса за използване на услугите на приюта.

(6) Ако животното отговаря на предписаните от закона критерии за евтаназиране, собственикът на приюта може да откаже да го приеме и насочва собственика на животното към регистрирано ветеринарно лечебно заведение.

Чл. 116. По изключение, когато в приюта има възможност за настаняване и прием на котки, и при сигнал за безстопанствени такива, собственикът на приюта ги приема. При необходимост им осигурява подходящо лечение, кастрира ги, маркира ги по подходящ начин и след като се възстановят, ги връща по местата, от които са заловени.

Раздел IV.

Чл. 118. (1) Всяко новоприето животно първоначално трябва да се постави под карантина: за кучетата - 10 дни, а за котките - 14 дни, по начин, който не позволява контакт с други животни.

(3) По време на карантина персоналът на приюта проверява общото състояние на животните три пъти дневно и води запис на наблюденията и в случай на нужда уведомява ветеринарния лекар.

(4) Сроковете за карантина по ал. 1 не се отнасят за животните, които приютът обработва съгласно чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ (кастриране, обезпаразитяване, ваксиниране срещу бяс, маркиране и връщане по места на безстопанствени кучета и/или котки).

Чл. 119. (1) Всяко новоприето животно трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар в рамките на 24 часа след приемането му.

(2) Всички животни трябва да бъдат хранени в съответствие с нуждите им. Всяко изключение, свързано със здравословното състояние на съответното животно, се определя от ветеринарния лекар.

(3) Персоналът на приюта проверява общото състояние на животните в приюта не по-рядко от два пъти дневно и води запис на наблюденията, като в случай на нужда уведомява ветеринарния лекар.

(4) Всички забелязани отклонения от здравето и задължително когато се наблюдават симптомите по чл. 71, трябва да бъдат отбелязвани в досието на съответното животно и да бъде уведомяван ветеринарният лекар.

(5) Всички помещения на приюта трябва да бъдат почиствани ежедневно, помещенията със животни също така трябва да бъдат дезинфекцирани периодично. Изпражненията трябва да се почистват ежедневно.

Раздел V.

Чл. 122. (1) Собствениците на изгубени животни подават молба до собственика на приюта, за да получат обратно своето животно.

(3) Представянето на свидетелствата за собственост, описани в предходната алинея, е задължително в случаите, когато животното не разпознава човека, агресивно е към него/нея или се страхува от него/нея.

(4) Собственикът на животното трябва предварително да заплати разходите по настаняването на животното според актуалния ценоразпис на приюта.

(5) При получаване на животното си собственикът подписва декларация, че е истинският собственик на животното и че е получил животното си.

(6) Преди да напуснат приюта, котките и кучетата трябва да бъдат маркирани с микрочип или татуировка, ако нямат идентификация.

Чл. 123. (1) В случаите, когато собственикът не потърси животното си или ако животното е конфискувано или оставено в приюта, собственикът на приюта, управителят или упълномощен от него служител трябва да даде животното за осиновяване на друг човек, който поема задължението да се грижи по необходимия начин за него.

(3) Преценката по ал. 2 се прави на базата на наличие на предишен опит с животни на желаещия да го осинови, познания, условия на живот и предпочитания за вида животно.

(4) Преди да даде животното за осиновяване, собственикът на приюта, управителят или упълномощен от него служител може да провери дали кандидатът отговаря на условията и дали данните, които е предоставил, отговарят на истината, като направи посещение на обекта или дома, в който ще бъде настанено животното, по изричната покана и съгласие на кандидата за осиновяване.

(2) В случай на промяна на адреса собственикът на животното трябва да уведоми писмено собственика на приюта.

(3) Служител на приюта може да извършва проверки в дома на осиновителя след получаване на предварително съгласие от страна на осиновителя.

Чл. 125. Кучетата и котките трябва да бъдат кастрирани, преди да бъдат дадени за осиновяване, при условие че възрастта и здравословното им състояние го позволяват.

Раздел VI.

(2) В регистъра се попълват следните данни:

1. номер на животното;

2. описание и снимка на животното;

3. идентификационен номер на ваксината против бяс (ако животното има такава);

4. идентификационен номер на животното, ако има такъв;

5. заявление дали животното е намерено, конфискувано или дадено за отглеждане;

6. дата, час и място на залавяне;

7. име и адрес на човека, който е намерил/оставил животното;

8. дата и час на приемане на животното в приюта;

9. име на служителя, приел животното.

(3) Данните в регистъра трябва да бъдат защитени срещу изтриване или неправомерна промяна.

(4) Всяко животно трябва да има и лично досие, в което освен данните от регистъра по ал. 2 трябва да има и следните данни:

1. в случаите, когато животното е оставено от собственика - данни за първоначалния собственик, неговото съгласие правата на собственост да бъдат прехвърлени върху приюта и документацията на животното;

2. ако животното е конфискувано - копие от заповедта за конфискация;

3. здравословното състояние на животното при постъпването и предприето лечение;

4. ветеринарно лечение, кастрация, хронични заболявания и наранявания;

5. характер и поведение на животното (към други животни, хигиенни навици, хранителни навици, лаене, възможна агресия, страх и др.);

6. възможни наранявания, причинени от животното на хора или други животни.

Чл. 128. Временните приюти по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ трябва да отговарят на изискванията по чл. 101, ал. 1, т. 1, т. 3 - 5 и т. 8 - 10 и ал. 2, чл. 103 - 105, чл. 107 - 114, чл. 117, 120, 121, 124, 126 и 127.

Глава пета.

Чл. 129. (1) Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверки за спазване изискванията на наредбата, както и тези по чл. 178 ЗВД.

(2) Собствениците и управителите на животновъдни обекти осигуряват достъп на контролните органи до всички места, където се отглеждат животните, и им предоставят цялата документация, необходима за осъществяване на контрола.

(3) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел или по сигнал за нарушения.

Чл. 130. (1) При констатирани нарушения на изискванията по тази наредба контролните органи:

2. разпореждат спиране на експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца, когато нарушенията не бъдат отстранени в определения по т. 1 срок;

3. правят предложение до директора на РВМС, на чиято територия се намира обектът, да заличи регистрацията му и обезсили издаденото удостоверение;

4. налагат административно наказание и предприемат административни мерки по реда на ЗВД и ЗЗЖ.

(2) Мярката по ал. 1, т. 3 се налага само в случаите, когато нарушенията не бъдат отстранени след изтичане на 6-месечния срок по ал. 1, т. 2 или при доказани системни и/или груби нарушения на изискванията на тази наредба.

(3) След отстраняване на нарушенията контролният орган по молба на собственика отменя разпореждането за спиране на експлоатацията на обекта по ал. 1, т. 2.

(4) Обект, чиято регистрация е заличена, може да бъде регистриран отново по общия ред, предвиден в ЗВД.

Чл. 131. (1) Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ) извършват проверки по местонахождението си на обектите по тази наредба за дивите животни:

2. проверки по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на правилата за защита на животните, подадени от държавни органи, физически и юридически лица съгласно чл. 59, ал. 4, т. 2 ЗЗЖ.

(2) РИОСВ прилага предвидения:

1. контрол в глава шеста ЗЗЖ;

2. административнонаказателни разпоредби и принудителни административни мерки в глава седма ЗЗЖ.

(3) Собствениците на обектите по тази наредба, притежаващи диви животни, са длъжни при извършване на проверките да оказват съдействие на проверяващите лица съгласно чл. 60 и 61 ЗЗЖ.

Допълнителни разпоредби

1. "Земноводни" са видове земноводни животни от клас Amphibia.

2. "Водни костенурки" са видове костенурки, адаптирани за живот във водна среда, които прекарват част от времето на сушата.

3. "Временен приют" е обект, в който се настаняват за отглеждане кучета, обработени по чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ и които не са върнати по местата, от които са взети, и не са се явили до момента на настаняването лица, които да ги отглеждат като домашни любимци.

4. "Гризачи" са животни от видовете, принадлежащи към разред Rodentia, традиционно отглеждани като домашни любимци.

5. "Дистрес" е състояние вследствие неспособност или невъзможност за приспособяване към действието на дразнители.

6. "Дървесни гущери" са видове гущери, приспособени към живот, свързан с катерене по клони и листа, на дървета, храсти и друга растителност.

7. "Етологични нужди" са особености в поведението на животните, свързани с проявяването на характерното за всеки животински вид поведение към себеподобните, околната среда и други видове животни.

8. "Етолог" е експерт по поведението на животните - посочен в списък, одобрен от министъра на околната среда и водите.

9. "Зоохигиенни параметри" са изискванията за опазване здравето на животните и гарантиране на тяхното благосъстояние чрез създаване на условия за отглеждане и хранене, съответстващи на техните физиологични нужди.

10. "Кафезни птици" са видове птици, с изключение на хищните, традиционно държани в клетка като домашни любимци.

11. "Кошара" е оградена площ със стени и решетки, в която се отглеждат едно или повече животни. Свободата на движения на животните в кошарата е по-малко ограничена от тази в клетката.

12. "Микроклимат" е температурата, скоростта и влажността на въздуха, който заобикаля непосредствено животното, температурата на повърхността, капацитета на топлинна проводимост и влага на материала в непосредствената му среда.

13. "Нелетящи птици" са видове птици, традиционно отглеждани в клетки като домашни любимци, които имат недоразвити крила и не могат да летят, като например китайският пъдпъдък-джудже.

14. "Обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия" са зоомагазини и развъдници, като:

1. зоомагазин е обект за временно пребиваване на животни с цел продажба;

2. развъдник е обект за отглеждане и развъждане на домашни любимци с цел търговия.

15. "Пансиони (хотели) за животни" са обекти за временно настаняване на животни, без да има продажба и смяна на собственика.

16. "Помещение за продажба" е част от търговската площ на зоомагазина или развъдника, достъпно за клиентите.

17. "Помещения за настаняване на животни (помещенията или кошарите за живеене)" са местата, в които животните се държат извън часовете на излагане за продан в помещенията за продажба.

18. "Пор" е изкуствено селектирана порода на европейския пор Mustela putorius furo.

19. "Постеля" е материал (като дървесни стърготини, торф, слама и др.), покриващ пода на местата за живеене, изпълняващ хигиенна функция и създаващ комфорт на животните. Същият предоставя възможност на животните да се заравят и крият.

20. "Сухоземни гущери и змии" са видове гущери и змии, приспособени за живот на сушата или под земята, които могат да се катерят по растителност, скали и пр.

21. "Сухоземни костенурки" са видове костенурки, напълно приспособени за живот на сушата.

22. "Скални гущери" са видове гущери, приспособени към живот, свързан с катерене по камъни, скали, стени, дървесни стволове и други отвесни повърхности.

23. "Температурен оптимум" е, когато температурата в помещението е в диапазон, който позволява на животното да поддържа температурния си баланс, без да увеличава производството на топлина на тялото си и без да губи топлина.

24. "Терариум" е място за отглеждане на животните с климат, специално приспособен към изискванията им.

25. "Хищни животни" са животни, използващи за храна месо.

26. "Хванати в природата" са диви животни, родени и живели на свобода до момента на тяхното залавяне.

Заключителни разпоредби

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 юли 2009 г.

§ 4. В срок до 30 юни 2009 г. съществуващите обекти привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба.

§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

Приложение № 1 към чл. 6, т. 4

Предписания за температура в помещенията

Вид на животните	Оптимална температура
	в °С
Зайци
Морски свинчета
Мишки
Плъхове	20 - 25
Хамстери
Песчанки (Gerbillinae)
Котки	15 - 21
Кучета
Порови (Mustellidae)
Птици	10 - 24
Гълъби

Температурите в таблицата се прилагат за възрастни здрави животни.

За млади животни температурата може да бъде по-висока от посочената според преценката на ветеринарния лекар.

Температурата на помещенията трябва да бъде регулирана в съответствие с възможните промени в термичната регулация на животните, която може да се дължи на специални физиологични условия.

В съответствие с климатичните условия, преобладаващи в различните региони на Република България, може да се осигури вентилационна система, която има капацитет едновременно да топли и да охлажда доставения въздух.

I. ПТИЦИ

(1) Измерено от върха на клюна до върха на опашката. Ако перушината на опашката липсва, дължината трябва да бъде изчислена така, както би била изчислена при наличие на перушина. В случай на птици вдовици и сипки с оперение в период на чифтосване удължените пера се игнорират, но разстоянието трябва да бъде достатъчно, за да могат птиците да се движат, без перата на опашката им да влизат в контакт с пода или стените на клетката, освен ако това не стане случайно.

Широчината на площта трябва да бъде не по-малко от два пъти дължината на птицата или във всеки случай не по-малко от 45 см.

II. ПОРОВЕ (семейство Mustelidae)

(1) Възрастните златни хамстери не могат да бъдат отглеждани заедно.

(2) Размерът се отнася за минималната площ за сама женска за развъждане с малко.

Площ на гнездото за майката с малките

Вид	Минимална	Минимална	Минимална
животни	дължина,	широчина,	височина,
	сm	cm	cm
Златен хамстер	15	15	10
Малък
(джудже)
хамстер	14	11	10
Чинчила	30	25	20
Дегу	20	15	13

Като обитател на високите южноамерикански планини чинчилата е силно чувствителна към високи температури. Това създава сериозна опасност от топлинни удари за тези деликатни животни.

Търпимостта на чинчилата към други екземпляри от вида е спорна. Някои източници (RSPCA, 2006) съветват отглеждащите чинчили да ги държат самостоятелно или ако искат да се грижат за двойка, да запознават мъжкия и женския индивид много внимателно и постепенно. Други (Animal World, 2006) предлагат съвместното им отглеждане по двойки като най-подходящ вариант. При всяко положение съжителството на много животни в ограничено пространство е неблагоприятно.

V. ЗМИИ (клас Reptilia)

1. Площ за дървесни змии

(1) Измерено от върха на носа до върха на опашката.

За дървеснообитаващи змии различни размери от горепосочените могат да бъдат позволени, ако обхващат същия обем, какъвто е посочен в таблицата, при условие, че принадлежностите са осигурени така, че да дават възможност на змиите да използват целия обем.

2. Площ за змии, които живеят на земята

(1) Измерено от върха на носа до върха на опашката.

VI. ГУЩЕРИ (клас Reptilia)

1. Площ за гущери, обитаващи скали или дървета

1) Измерено от върха на носа до върха на опашката - сменена или регенерирана.

2) Приема се, че гущерът е полово незрял до времето, докогато достигне половината от дължината на възрастния индивид и преди да започне да показва признаци на междуполова конкуренция и липса на агресивност към индивидите от същия пол на вида.

3) Приема се, че гущерът е полово зрял, когато надвиши половината от дължината на възрастния индивид или ако преди това показва признаци на полова агресивност към индивидите от същия пол на вида си.

(1) Измерено от върха на носа до върха на опашката - сменена или регенерирана.

(2) Приема се,че гущерът е полово незрял до времето, докогато достигне половината от дължината на възрастния индивид и преди да започне да показва признаци на междуполова конкуренция и липса на агресивност към индивидите от същия пол на вида.

(3) Приема се,че гущерът е полово зрял, когато надвиши половината от дължината на възрастния индивид или ако преди това показва признаци на полова агресивност към индивидите от същия пол на вида си.

Високата предразположеност на влечугите към възпаление на устната кухина (стоматит) и заболявания на стомашно-чревния тракт, често предизвиквани от погълнати или вдишани малки частици от почва или пясък (Greenberg, 1996), изисква внимателно подбиране на настилката за хранещите се от земята видове - специален торф с достатъчна дебелина на слоя, за да задоволят естественото им поведение, свързано с ровене.

Необезопасени от пряк контакт с кожата на животните, електрически лампи и наличието на остри ръбове на предмети в терариумите са основните проблеми, свързани с безопасността на отглежданите в зоомагазините влечуги.

Препоръчително е да се осигурява достатъчно проветрение на обитаваното от животните пространство, специални средства - източник на ултравиолетови лъчи (необходим за синтеза на витамин D3 и метаболизма на калция). Може да се използва широкоспектърна флуоресцентна светлина.

Като една затворена система всеки терариум се нуждае от отстраняване на натрупаните от жизнената дейност на обитаващите го животни отпадъци и контрол на качеството на водата. Възможност за това дава използването на аквариумни филтри. Въпреки тези средства в зависимост от водното количество и броя на костенурките е необходимо и ръчно поддържане на хигиената (смяна на водата и почистване на стените на терариума) с различна честота.

Безопасност - в терариумите не трябва да има остър преход между сухата и водната площ, както и предпоставки за удавяне на животните. Електрическото оборудване трябва да е обезопасено. Не трябва да има пряк контакт на животните със силнонагряващи се повърхности.

Неблагоприятни социални ситуации следва да се избягват - вследствие на съвместното отглеждане на различни по размер животни или на различни видове костенурки, което е непрепоръчително.

Съвместно отглеждане на привидно сходни видове е неправилно поради засилената конкуренция между животните.

Признаци на заболяване, които са основание за внимание и осигуряване на ветеринарномедицинска помощ:

- промени в цвета и плътността на черупката;

- подути очи;

- изтечения от ноздрите и очите;

- гъбични инфекции.

Високата предразположеност на влечугите към възпаление на устната кухина (стоматит) и заболявания на стомашно-чревния тракт, често предизвиквани от погълнати или вдишани малки частици от почва или пясък (Greenberg, 1996), изисква внимателно подбиране на настилката за хранещите се от земята видове - специален торф с достатъчна дебелина на слоя, за да задоволят естественото им поведение, свързано с ровене.

Необезопасени от пряк контакт с кожата на животните, електрически лампи и наличието на остри ръбове на предмети в терариумите са основните проблеми, свързани с безопасността на отглежданите в зоомагазините влечуги.

VIII. ЗЕМНОВОДНИ (клас Amphibia)

(1) Измерено от върха на носа до върха на опашката.

(1) Измерено от върха на носа до върха на опашката.

(2) Измерено от върха на носа до края на гърба.

(3) От която 1/3 трябва да бъде суха повърхност и 2/3 вода.

(1) Измерено от върха на носа до върха на опашката.

(2) Измерено от върха на носа до края на гърба.

IХ. КУЧЕТА И КОТКИ

Площ за настаняване на кучета в кошари в зоомагазина

Тегло на	Минимална площ на пода на
кучето	кошарата за куче (в m2)

(в кg)	до 3 кучета	повече от
	(в m2)	3 кучета
		(в m2)
< 3	2,1	1,9
3 - 6	2,8	2,6
6 - 10	3,6	3,3
10 - 20	4,0	3,8

 

Например, ако общо 17 кучета се държат в заграждение, само 8 могат да бъдат едри породи и заграждението трябва да бъде с размер от поне 66 м2.