Наредба №5 от 3 ноември 2016 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "гръдна хирургия"



Изтегляне 488.47 Kb.
страница2/3
Дата06.02.2018
Размер488.47 Kb.
#55377
1   2   3
Операции с "голям" обем и сложност (II група):

3.3.3.1.1. Пулмонектомия или частични резекции на белия дроб;

3.3.3.1.2. Атипични резекции на белия дроб за тумори, кисти и були;

3.3.3.1.3. Енуклеация при доброкачествени белодробни тумори или кисти;

3.3.3.1.4. Обемредуцираща белодробна резекция - едностранна или двустранна;

3.3.3.1.5. Бронхотомия за чуждо тяло;

3.3.3.1.6. Отстраняване на вродена или придобита трахеоезофагеална фистула;

3.3.3.1.7. Видеоасистирана торакална хирургия за спонтанен пневмоторакс с булектомия и/или булорафия, атипични клиновидни резекции, фенестрация на перикарда и др.;

3.3.3.1.8. Операции за вродени деформации на гръдния кош;

3.3.3.1.9. Частична резекция на гръдната стена без оформяне на огромни дефекти, налагащи реконструкция;

3.3.3.1.10. Торакопластика;

3.3.3.1.11. Торакофренотомия;

3.3.3.1.12. Оментопластика и миопластика при емпием, включително постпулмонектомичен емпием;

3.3.3.1.13. Трансторакални и абдоминални операции при болести на диафрагмата;

3.3.3.1.14. Резекция на шиен, интраторакален или епифренален дивертикул;

3.3.3.1.15. Операция на Торек;

3.3.3.1.16. Операции на терминалния езофаг с абдоминален достъп, чревни анастомози или ентеростомии;

3.3.3.1.17. Операции при ретростернални струми;

3.3.3.1.18. Хемоторакс (декаютаж, реоперация, ревизия);

3.3.3.1.19. Оперативна обработка на критични съдови структури с директен шев.

3.3.3.2. Операции със "среден" обем и сложност (III група):

3.3.3.2.1. Торакотомия за сърдечен масаж;

3.3.3.2.2. Торакотомия за отворена белодробна биопсия;

3.3.3.2.3. Експлоративна торакотомия с биопсии за стадиране;

3.3.3.2.4. Торакотомия за спонтанен пневмоторакс с абразия на плеврата или плевректомия;

3.3.3.2.5. Торакотомия за симпатектомия;

3.3.3.2.6. VATS диагностични биопсии на бял дроб, плевра, медиастинални лимфни възли и формации; талкова плевродеза, санация и дебридман на емпиемна кухина и други;

3.3.3.2.7. Предна медиастинотомия;

3.3.3.2.8. Прескаленна биопсия по Daniels;

3.3.3.2.9. Медиастиноскопия;

3.3.3.2.10. Поставяне на интраплеврален тръбен дрен със или без троакар при пневмоторакс и плеврални изливи;

3.3.3.2.11. Дрениране на медиастинума;

3.3.3.2.12. Резекция на шийно ребро, резекция на едно ребро или на повече ребра самостоятелно;

3.3.3.2.13. Цервикална езофагостома;

3.3.3.2.14. Гастростомия;

3.3.3.2.15. Трахеостомия;

3.3.3.2.16. Операции за липом на шията;

3.3.3.2.17. Операции при срединни и латерални кисти и фистули в шийната област.

3.3.3.3. Операции с "малък" обем и сложност (IV група):

3.3.3.3.1. Кожно-мускулна биопсия на ниво шия и гръден кош;

3.3.3.3.2. Първична обработка на рана на шия и гръден кош;

3.3.3.3.3. Инцизия на абсцес, фурункул или флегмон на шията и гръдната стена;

3.3.3.3.4. Корекция и пластика на вициозни цикатрикси на шията и гръдната стена;

3.3.3.3.5. Промивка на плевралната кухина при поставен интраплеврален катетър с инстилиране на медикаменти или ензими.

3.3.3.4. Оперативни интервенции, подходящи за "еднодневна" хирургия:

3.3.3.4.1. Прескаленна биопсия по Daniels;

3.3.3.4.2. Предна медиастинотомия;

3.3.3.4.3. Биопсии и екстирпации на формации на гръдната стена;

3.3.3.4.4. Талкова плевродеза посредством видеоасистирана торакална хирургия;

3.3.3.4.5. Симпатектомия посредством видеоасистирана торакална хирургия;

3.3.3.4.6. Биопсии на бял дроб, плевра и медиастинум посредством видеоасистирана торакална хирургия.

3.3.3.5. Спешни оперативни интервенции:

3.3.3.5.1. Операции с "много голям" обем и сложност, високоспециализирана хирургия (I група):

3.3.3.5.1.1. Реконструктивни и пластично-възстановителни операции на трахео-бронхиалното дърво;

3.3.3.5.1.2. Частични белодробни резекции, разширени или конвенционални;

3.3.3.5.1.3. Операции при плеврален емпием;

3.3.3.5.1.4. Операции при усложнени диафрагмални хернии;

3.3.3.5.1.5. Пластично-възстановителни операции на гръдната стена;

3.3.3.5.1.6. Екстирпация/сутура на хранопровода.

3.3.3.5.2. Операции с "голям" обем и сложност (II група):

3.3.3.5.2.1. Фиксиране на гръден капак;

3.3.3.5.2.2. Пулмонектомия;

3.3.3.5.2.3. Атипична резекция на бял дроб;

3.3.3.5.2.4. Сутура на белия дроб при персистираща хеморагия и голяма паренхимна пропускливост;

3.3.3.5.2.5. Сутура на миокарда и други критични съдови структури;

3.3.3.5.2.6. Операция при коагулирал хемоторакс;

3.3.3.5.2.7. Операции при травматична диафрагмална херния;

3.3.3.5.2.8. Шийна езофагостома и гастростомия;

3.3.3.5.2.9. Езофаготомия и екстракция на чужди тела;

3.3.3.5.2.10. Торакотомия или стернотомия като оперативен достъп;

3.3.3.5.2.11. Фенестрация на перикарда, дефинитивна хемостаза и аеростаза посредством видеоасистирана торакална хирургия.

3.3.3.5.3. Операции със "среден" обем и сложност (III група):

3.3.3.5.3.1. Трахеостома;

3.3.3.5.3.2. Сутура на трахея;

3.3.3.5.3.3. Сутура на хранопровод;

3.3.3.5.3.4. Лигиране на торакален проток;

3.3.3.5.3.5. Поставяне на един или повече интраторакални аспирационни дренажи със или без троакар;

3.3.3.5.3.6. Дренаж на медиастинума;

3.3.3.5.3.7. Фенестрация на перикарда със субксифоидален достъп;

3.3.3.5.3.8. Обработка на гръден дефект;

3.3.3.5.3.9. Диагностика при гръдна травма посредством видеоасистирана торакална хирургия.

3.3.3.5.4. Операции с "малък" обем и сложност (IV група):

3.3.3.5.4.1. Първична хирургична обработка на рана на шията и/или гръдната стена;

3.3.3.5.4.2. Херметизираща превръзка при открит пневмоторакс;

3.3.3.5.4.3. Крикотомия;

3.3.3.5.4.4. Плеврална пункция - диагностична и терапевтична;

3.3.3.5.4.5. Перикардна пункция.

3.4. Изисквания към организацията на дейността и вътрешните и външни взаимодействия.

3.4.1. Прием на болни.

3.4.1.1. Приемът на болни в отделението/клиниката по гръдна хирургия се осъществява чрез диагностично-консултативен кабинет (приемен кабинет). Неговото устройство отговаря на изискванията на раздел III, т. 2.1.1.

3.4.1.2. Приемният кабинет разполага с телефонна или друга връзка с отделението/клиниката по гръдна хирургия и е оборудван със: апарат за кръвно налягане, стетоскоп, негативоскоп, хирургични инструменти и превързочни материали за амбулаторни превръзки, дренажи, лекарствен шкаф.

3.4.1.2.1. При постъпване на спешно болен хирургът в приемния кабинет е задължен да приеме документацията и указанията от насочващата структура и/или от придружаващото медицинско лице, да снеме анамнеза, да осъществи основен клиничен преглед и да назначи необходимия обем спешни биохимични и инструментални изследвания. При уточнена диагноза или продължаващи диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в хирургичната клиника/отделение. В историята на заболяването се отразяват назначенията за по-нататъшната диагностика, лечение, предоперативна подготовка и др. Осъществяват се спешни консултации с анестезиолог, кардиолог и други специалисти според спецификата на заболяването или възрастта на пациента.

3.4.1.2.2. При постъпване на пациент в планов порядък хирургът назначава необходимите допълнителни изследвания и консултации (кардиолог, анестезиолог и други специалисти), проверява документацията от осъществените изследвания в доболничния етап, подготвя документацията за хоспитализация (история на заболяването, други задължителни формуляри).

3.4.1.2.3. Спешно или планово постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка.

3.4.2. Предоперативен период.

3.4.2.1. Клиничният преглед на хирургичния пациент е специфична диагностична процедура, която има две цели:

3.4.2.1.1. Клиничен диагностичен преглед (КДП) - изяснява характера на заболяването, неговата органна локализация и топика, влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от оперативна намеса (показания за операция), нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания резултат и изход. Клиничният диагностичен преглед включва следните основни компоненти:

3.4.2.1.1.1. анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, неговата органна локализация, характер, разпространение в съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за операция;

3.4.2.1.1.2. физикален преглед, насочен към уточняване на органната локализация на заболяването, неговото разпространение и/или ангажиране на съседни органи и структури, стадии на онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно състояние или спешни индикации за операция;

3.4.2.1.1.3. назначаване и провеждане на биохимични, микробиологични, вирусологични и други специализирани лабораторни изследвания, насочени към уточняване на основното заболяване и неговите усложнения;

3.4.2.1.1.4. назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на основното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния необходим лечебен обем на операцията, възможните варианти на оперативно или алтернативно нехирургическо третиране на заболяването;

3.4.2.1.1.5. провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за спешност.

3.4.2.1.2. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) - представлява основно задължение на хирурга и анестезиолога при уточнени показания за операция и взето решение за извършване на планова или спешна хирургическа намеса. КПООР уточнява общото състояние на пациента, наличието на придружаващи заболявания, шансовете да понесе необходимата анестезия и хирургична намеса, в резултат на което се уточняват оперативният риск и факторите, които го повишават. Клиничният преглед за оценка на оперативния риск включва следните основни компоненти:

3.4.2.1.2.1. анамнеза, насочена към уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване на общото състояние от основното заболяване, имащи значение за правилна оценка на оперативния риск, за вида и обема на предоперативната подготовка с цел максимално подобряване на кондицията на болния и осигуряване на успешен безпроблемен завършек на хирургичната намеса;

3.4.2.1.2.2. физикален преглед, насочен към установяване на данни за здравното състояние на пациента, за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното заболяване или от минали страдания;

3.4.2.1.2.3. назначаване и провеждане на биохимични и други лабораторни тестове, на инструментални изследвания и консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравното състояние на пациента с оглед правилната оценка на оперативния риск.

3.4.2.1.2.4. Стандартният КПООР включва задължителни консултации с кардиолог, а за деца до 18 години - и с педиатър. Този процес завършва с преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на АSA (Аmerican Society of Anaestesiologists) или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средствата за тяхното провеждане.

3.4.2.1.2.5. Окончателната преценка на оперативния риск се прави от хирурга-оператор - при условия на спешност и/или от лекарски хирургически колегиум. Тази преценка се съгласува с анестезиолог, а при наличие на специфични причини - и с други специалисти-клиницисти (лекарски консилиум).

3.4.2.1.2.6. Заключителната оценка на оперативния риск се съобщава и обсъжда с пациента и неговите близки. При отказ от операция заради висок оперативен риск е необходимо информираното съгласие на пациента, както и препоръки за възможното поведение и лечение, информация за риска за живота, за възможните усложнения, прогноза за изхода от болестта, евентуална препоръка за оперативно лечение само в условия на спешност.

3.4.2.2. При индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава се изисква назначаване и провеждане на лечебни мероприятия - подготовка за операция с цел осигуряване на оптимално здравно състояние на пациента и снижаване на оперативния риск. Подготовката за операция включва назначените от консултанта и от хирурга лечебни, физиотерапевтични и други средства и мерки по отношение на:

3.4.2.2.1. предстоящата анестезия - клиничен преглед и подготовка на пациента за анестезия в съответствие с Наредба № 10 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение";

3.4.2.2.2. антиалергична подготовка при анамнестични данни и след предходно тестуване;

3.4.2.2.3. кардиологична подготовка, лечение на сърдечно-съдови заболявания, профилактика на кардиологични усложнения; тромбоемболична профилактика и лечение;

3.4.2.2.4. антибактериална профилактика и лечение, саниране на придружаващи заболявания и усложнения с възпалителен характер, профилактика на сепсис;

3.4.2.2.5. друга специфична подготовка, свързана с предходно заболяване на орган или система (дихателна, урогенитална, нервна и др.) или с ендокринно заболяване (захарен диабет, тиреотоксикоза и др.).

3.4.2.3. Всички факти и заключения, установени в резултат на КДП и КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за оперативно поведение (включително алтернативни способи), възможните рискове, странични явления и усложнения (интра- и следоперативни), необходимостта от анестезия и използване на кръв и кръвни продукти с техния допълнителен риск и възможни усложнения, както и очакваният изход от болестта и от операцията се съобщават и обясняват на болния по достъпен и разбираем от него начин - устно и в писмена форма, съгласно разпоредбите на Закона за здравето.

3.4.2.4. Резултатите от КДП и КПООР се вписват в "Предоперативна епикриза", която е част от "Историята на заболяването" (ИЗ). Предоперативната епикриза при спешни състояния се попълва от хирурга-оператор, който обосновава показанията за спешна операция и вероятния ѝ вид. При планови операции предоперативната епикриза се докладва и обсъжда на лекарски колегиум и взетото решение и оценката на оперативния риск се вписват от лекуващия лекар.

3.4.2.4.1. Предоперативната епикриза включва титулна част (трите имена, възраст, дата и номер на ИЗ), предоперативна диагноза, данни от анамнезата и физикалния статус в подкрепа на основното и придружаващите заболявания, резултати от биохимичните, инструменталните и други изследвания; списък на проблемите, покачващи оперативния риск, и необходимите профилактични мерки; оценка на оперативния риск; препоръки за предстоящата операция - обем, избор на поведение, интраоперативна диагностика, профилактични мерки. При онкологични заболявания се отразяват предоперативният стадий на болестта, оценка на операбилността и хистологична диагноза.

3.4.3. Операции.

3.4.3.1. Всички пациенти с потвърдени показания за хирургична намеса подлежат на включване в оперативна програма. Оперативната програма може да бъде дневна или седмична. Тя подлежи на корекция при възникнали спешни операции, включвани в дневната програма с приоритет, или при други обективни обстоятелства. Оперативната програма се съставя от началника на отделението/клиниката на базата на доклади от лекуващите лекари след предоперативно обсъждане на лекарски колегиум. При спешни операции показанията се потвърждават, а срокът и операторът се определят от началника на отделението/клиниката или от ръководителя на дежурния екип.

3.4.3.2. На всички болни, подложени на оперативна намеса в операционната зала, се осъществява предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от хирургичния и анестезиологичния екип. Същото се отнася и за амбулаторните операции, чийто обем според хирурга-оператор изисква участие и контрол от анестезиолог.

3.4.3.3. Избор на метод за обезболяване. Местното обезболяване се извършва от хирурга-оператор при наблюдение на общото състояние от анестезиологичен екип, ако това е необходимо. Всички други видове анестезия се организират и провеждат от анестезиологичен екип съгласно изискванията на Наредба № 10 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение". Тези изисквания важат и при извършване на амбулаторна и еднодневна хирургия. Изборът на анестезия принадлежи на анестезиологичния екип, като се вземат предвид видът на операцията, очакваният обем на хирургичната намеса, предполагаемата кръвозагуба, при отчитане на общото състояние на болния, предоперативните заболявания, спешното състояние, оценката на общия и оперативния риск.

3.4.3.4. Изборът на оперативен метод се базира на следните принципи:

3.4.3.4.1. Да не доведе до по-голямо увреждане на болния.

3.4.3.4.2. Теоретично и практическо владеене на оперативните техники.

3.4.3.4.3. Да доведе до решаване на болестния проблем, т.е. до излекуване, или да се облекчи състоянието на болния.

3.4.3.4.4. Да има условия за интраоперативно доуточняване на диагнозата и за справяне с възможните хирургични усложнения.

3.4.3.4.5. Изборът на операция при амбулаторна и еднодневна хирургия се решава по индивидуализирани показания, при стандартизиран протокол на лечение, при осигурени мерки за безопасност на пациента.

3.4.3.4.6. За интраоперативно доуточняване на диагнозата за дефинитивно вземане на решения относно вида и обема на хирургическата намеса хирургическият екип трябва да разполага с необходимото оборудване и да владее диагностични техники.

3.4.3.4.7. При спешни състояния хирургическият екип прецизира решенията си в три степени:

3.4.3.4.7.1. решение за предприемане на животоспасяваща намеса;

3.4.3.4.7.2. покана към консултант;

3.4.3.4.7.3. транспортиране на болния в клиника/отделение по гръдна хирургия с диагностични и терапевтични възможности за решаване на конкретния медицински проблем.

3.4.3.5. При извършване на хирургически намеси с голям обем и сложност хирургичният екип трябва да има условия за взаимодействие с хистологична лаборатория и лекар с придобита специалност по обща и клинична патология.

3.4.3.6. Оперативната находка, видът на приложената операция, както и евентуалните интраоперативни компликации се отразяват в оперативен протокол. Оперативният протокол има титулна част и в него се описват оперативната диагноза, видът на операцията, избраният оперативен достъп, установената оперативна находка, извършените интраоперативни диагностични процедури, обосновката за избрания оперативен подход, техническите етапи на извършваната хирургическа намеса, резултатите от интраоперативните патоморфологични изследвания, възникналите усложнения и взетите спрямо тях мерки, поставените дренажи и условията при завършване на операцията. Препоръчително е използването на схеми при сложна интраоперативна находка.

3.4.3.7. В ИЗ операторът и анестезиологът отразяват назначенията за следоперативни изследвания и необходимите лекарствени продукти, техния обем и дозировка.

3.4.4. Следоперативен период.

3.4.4.1. Хирургическият екип осигурява постоянно наблюдение в следоперативния период на локалния статус и общото състояние на болния, на количеството и вида на отделяните през дренажите секрети, на жизнените показатели и резултатите от лабораторните изследвания. При поставяне на пациента в отделение за интензивно лечение следоперативният контрол и мониторирането се извършват съвместно от анестезиолог-реаниматор и лекар с придобита специалност по гръдна хирургия.

3.4.4.2. Следоперативното наблюдение, грижите и изписването на пациентите след еднодневна хирургия се извършват от оперативния и анестезиологичния екип. Същите екипи осъществяват наблюдение и контрол за състоянието на пациента.

3.4.4.3. Хирургът-оператор провежда хирургическото наблюдение, което включва срока за отстраняване на дренажи, сонда, катетър и други. Той извършва контрол на хирургическата рана и определя вида на необходимата превръзка, както и условията за изписване, домашно наблюдение и контрол след изписването - краткосрочен или дългосрочен контрол. При показания той определя необходимостта от диспансеризация, рехабилитация и др.

3.4.4.4. Болни със септични състояния и усложнения задължително се изолират в септични стаи, обслужвани с отделни инструменти и материали за превръзка, с допълнителни дрехи (препоръчително за еднократна употреба) на персонала и ръкавици, с отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали.

3.4.5. Отделението/клиниката по гръдна хирургия разполага задължително с вътрешнокомуникативни връзки (стационарни или/и мобилни телефони) между кабинети, манипулационна, превързочни, операционен блок, отделение за интензивно лечение, приемен кабинет, както и инсталация за повикване в болничните стаи (светлинно-информационна, светлинно-блокираща, звукова, комбинирана). Чрез сигнализиращите системи и постоянното наблюдение от медицинските сестри трябва да се осигури бърз контакт на лекар и хоспитализиран пациент при възникнали спешни състояния.

3.4.6. Еднодневна хирургия се изпълнява в обособени хирургични отделения към болници или към лечебни заведения за извънболнична помощ, с разкрити легла за лечение и наблюдение до 48 часа, включващи операционна зала и инструментариум за еднодневни операции, стаи с легла за няколкочасов престой и наблюдение на пациентите след анестезия и хирургическа намеса, стая за персонала, склад, сервизни помещения. Звеното може да ползва хирургичен и анестезиологичен персонал от основните хирургични отделения (клиники), както и от общите обслужващи звена.

3.4.7. Амбулаторните процедури от обхвата на медицинската специалност "Гръдна хирургия" се изпълняват в лечебни заведения за болнична помощ, комплексни онкологични центрове и лечебни заведения за извънболнична помощ с легла по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение, съгласно изискванията на Националния рамков договор за медицинските дейности.

3.5. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността.

3.5.1. Количествени показатели за осъществяване на дейността в отделението/клиниката по гръдна хирургия - минимални (задължителни) изисквания за годишен обем на медицинските дейности:

3.5.1.1. най-малко 300 операции годишно, като 50 % от тях трябва да са с "голям" и "среден" обем и сложност;

3.5.1.2. използваемостта на леглата не трябва да е по-ниска от 200 дни на година;

3.5.1.3. преминалите болни на едно болнично легло не трябва да са по-малко от 40 за една година;

3.5.1.4. средният болничен престой не трябва да е по-висок от 6 дни;

3.5.1.5. предоперативният престой не трябва да превишава 2 дни;

3.5.1.6. оперативната активност не трябва да е по-ниска от 60 %.

3.5.2. Критерии и показатели за качество на осъществяваната медицинска дейност:

3.5.2.1. следоперативните усложнения не трябва да са повече от 1,5 %;

3.5.2.2. леталитетът не трябва да е по-висок от 1,1 %.

В. Трето ниво на компетентност.

Дейности по специалността "Гръдна хирургия" от трето ниво на компетентност се извършват в отделения/клиники по гръдна хирургия на болници за активно лечение, в отделения/клиники по хирургия и сърдечно-съдова хирургия на болници за активно лечение и в отделения на комплексни онкологични центрове, които отговарят на изискванията на този стандарт.

3.1. Устройство и оборудване на помещенията - специфични здравни изисквания - прилагат се разпоредбите на раздел "Б. Второ ниво на компетентност", т. 3.1.1 - 3.1.8.8.

3.1.1. Операционна зона (зала, зали, блок) към отделението/клиниката по гръдна хирургия с трето ниво на компетентност разполага и със следната апаратура и оборудване:

3.1.1.1. операционни маси - 3 броя, отговарящи на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси;

3.1.1.2. операционни лампи - 3 броя - основни, осигуряващи концентрирано осветление на операционното поле;

3.1.1.3. сателитно осветително тяло, включително подвижна лампа;

3.1.1.4. електрокаутер, при възможност ултрасижън и/или лигашур;

3.1.1.5. апаратура за видеоторакоскопска хирургия и медиастиноскопия;

3.1.1.6. система за аспирация - централна, както и чрез допълнителна вакуумна помпа;

3.1.1.7. анестезиологичен апарат, анестезиологични изделия съгласно изискванията на Наредба № 10 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение";

3.1.1.8. необходими медицински изделия, специфични за дейността гръдна хирургия;

3.1.1.9. ползваната апаратура подлежи на периодичен контрол за качество, изправност и безопасност;

3.1.1.10. използваната стерилизация за нуждите на хирургичните специалности е централна и локална; всяка операционна зона трябва да разполага с възможност за локална стерилизация.

3.1.2. Допълнителни условия за осигуряване на високо качество на медицинските дейности.

3.1.2.1. Лечебното заведение, в което е разположено клиника/отделение по гръдна хирургия от трето ниво на компетентност, трябва да разполага със:

3.1.2.1.1. клинична лаборатория от второ или трето ниво на компетентност на територията на лечебното заведение;

3.1.2.1.2. микробиологична лаборатория в структурата на лечебното заведение или по договор на територията на населеното място;

3.1.2.1.3. лаборатория по патофизиология на дишането;

3.1.2.1.4. структура за бронхоскопия и езофагоскопия;

3.1.2.1.5. структура по образна диагностика с възможности за стандартни рентгенови изследвания, контрастни изследвания, ехография и изследвания на съдовете;

3.1.2.1.6. апарат за компютърна томография (КТ), както и апарат за магнитнорезонансна томография (МРТ) на територията на населеното място, като се осигури 24-часов достъп, включително в условията на спешност;

3.1.2.1.7. лечебното заведение трябва да разполага с възможност за достъп до структура по обща и клинична патология - за цитологични, патохистологични и експресни хистологични изследвания, на територията на населеното място;

3.1.2.1.8. вирусологична лаборатория в структурата на лечебното заведение или по договор на територията на населеното място;

3.1.2.1.9. отделение/клиника за интензивно лечение от трето ниво на компетентност в структурата на лечебното заведение.

3.2. Изисквания за персонал:

3.2.1. В структурата работят най-малко шестима лекари, от които най-малко трима трябва да са с придобита специалност по гръдна хирургия.

3.2.2. Началникът на клиниката/отделението трябва да притежава специалност по гръдна хирургия и най-малко 10-годишен опит след придобиване на специалността, както и да извършва предимно (>50 %) операции с "много голям" и "голям" обем и сложност в областта на гръдната хирургия. Освен посочените изисквания началникът на клиника трябва да притежава образователна и научна или научна степен.

3.2.3. За качествени медицински грижи за болните се препоръчва съотношение 1:2 между лекари и медицински сестри в клиника/отделение по гръдна хирургия или минимум 12 специалисти по здравни грижи. Препоръчително е допълнителното повишаване на квалификацията с участие в продължаващо медицинско обучение. Старшата медицинска сестра трябва да е с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи".

3.2.4. Другите специалисти, участващи в лечебния процес, като анестезиолози, специалисти по образна диагностика, специалист по обща и клинична патология и специалисти по инвазивна диагностика, трябва да отговарят на изискванията, регламентирани в съответните медицински стандарти.

3.2.5. Допълнителни условия за осигуряване на високо качество в областта на гръдната хирургия - прилагат се разпоредбите на раздел "Б. Второ ниво на компетентност", т. 3.2.1.4.

3.3. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността.

3.3.1. Изисквания за вида и обема медицински дейности. В структурата от трето ниво на компетентност се извършват всички видове оперативни интервенции в областта на гръдната хирургия; планова и спешна "много голяма", "голяма" и "средна" торакална хирургия съгласно определените по сложност групи - I, II и III, както и еднодневна торакална хирургия.

3.3.2. В клиниката/отделението по гръдна хирургия от трето ниво на компетентност се диагностицира и лекува следната патология:

3.3.2.1. посочените в раздел "Б. Второ ниво на компетентност", т. 3.3.2;

3.3.2.2. С 15 - Злокачествени новообразувания на хранопровода; С 33 - Злокачествени новообразувания на трахеята; С 34 - Злокачествени новообразувания на бронхите и белия дроб; С 37 - Злокачествени новообразувания на тимуса; С 38 - Злокачествени новообразувания на сърцето, медиастинума и плеврата; С 39 - Злокачествени новообразувания с други и неточно определени локализации на дихателните органи и гръдния кош.

3.3.3. Описание на диагностично-лечебни процедури (списък на операциите) в областта на гръдната хирургия, които се извършват в отделението/клиниката по гръдна хирургия от трето ниво на компетентност:

3.3.3.1.

Изтегляне 488.47 Kb.

Сподели с приятели:
1   2   3



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание