Раздел II Допълнителни изисквания към придвижващо се работно оборудване, самоходно или несамоходно

(2) В случаите, когато такова блокиране не може да бъде предотвратено, се вземат всички възможни мерки, за да се избегнат неблагоприятните последици за работещите.

1. наличие на защитно устройство, което не позволява работното оборудване преобръщайки се да се завърти на повече от четвърт оборот;

2. гарантиране на достатъчно и безопасно пространство около работещите, ако преобръщането може да продължи повече от четвърт оборот;

3. прилагане на друго устройство с еквивалентно въздействие.

(2) Защитните устройства по ал. 1 могат да бъдат неразделна част от работното оборудване.

(3) Мерките по ал. 1 не се изискват, когато работното оборудване се стабилизира по време на съответните операции или когато е проектирано така, че преобръщането му не е възможно.

(4) Ако съществува риск при преобръщане работещите да бъдат премазани между части на работното оборудване и земята, се монтира система за задържане на работещите.

Чл. 211г. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Виличните кари повдигачи с един или повече работещи на тях, използвани в различни от предвидените в нормативните актове и в инструкциите на производителя условия, се приспособяват или съоръжават така, че да се ограничават рисковете за работещите, произтичащи от преобръщане на кара, чрез една или повече от следните мерки:

1. ограждащо предпазно устройство за водача;

2. устройство, предотвратяващо преобръщане;

3. устройство, което осигурява да остане достатъчно пространство за работещите между земята и съответните части на кара в случай на преобръщане;

4. устройство, задържащо работещите към седалката, така че да бъдат предпазени от премазване при преобръщане;

5. друго устройство с еквивалентно въздействие.

1. да има устройство за предотвратяване на пускане в действие от неупълномощено лице;

2. да има подходящо устройство за намаляване на последиците от сблъскване, когато върху един релсов път едновременно работят повече от едно самоходно работно оборудване;

3. да има устройство за спиране и установяване в неподвижно състояние; когато изискванията за безопасност го налагат, трябва да има аварийно устройство със същите функции, което се задейства от лесно достъпни органи за управление или от автоматични системи;

4. когато пряката видимост на водача е недостатъчна да осигури безопасност, се инсталират допълнителни устройства за подобряване на видимостта;

5. да бъде снабдено с осветление, подходящо за извършваната работа, с оглед безопасността на работещите при използването му през нощта, или на места с недостатъчна осветеност;

6. да бъде съоръжено с подходящи пожарогасителни устройства в случай, че самото работно оборудване или теглен от него товар може да създаде опасност от пожар и достатъчно близо няма подходящи пожарогасителни средства;

7. когато е дистанционно управлявано, да спре автоматично, когато излезе от обхвата на контрол и в случай на допир до обект извън изпълняваната програма;

8. (нова - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) когато е дистанционно управлявано и при нормалните условия на използване може да предизвика рискове от сблъскване или удар, се осигурява с устройство за предотвратяване на тези рискове освен когато е снабдено с друго подходящо приспособление, което контролира тези рискове.

(2) В случаите, когато самоходно и несамоходно работно оборудване се движи в работна зона извън определените пътни маршрути, се установяват организационни правила за безопасност.

(2) Когато е необходимо присъствието на работещи в работната зона на самоходното оборудване, се предприемат необходимите мерки за тяхната безопасност.

(2) Стълбите се поставят по безопасен начин, гарантиращ тяхната стабилност и непозволяващ отместването им по време на използването им.

(3) Преносимите стълби се опират на стабилна, устойчива, с подходящи размери и неподвижна основа така, че стъпалата да останат в хоризонтално положение.

(4) Висящите стълби се закрепват по безопасен начин, непозволяващ люлеещи движения.

(5) Стълбите за достъп са с необходимата дължина и се издигат над платформата за достъп така, че да осигуряват здраво захващане на работещите, които ги използват, освен когато са взети други мерки за осигуряване на здраво захващане.

Чл. 215б. (1) Слизането и изкачването на работещи по наклони, по-големи от 20°, се извършва по стълби, обезопасени с парапети.

(2) Изкачването на работещите по стълби на височина, по-голяма от 10 m, се допуска при условие, че стълбите са съоръжени с площадки за отдих, разположени във височина на разстояние не по-голямо от 10 m.

(3) Когато стълбите служат за достъп до площадка с много работещи или има интензивно движение по тях, се използват отделни стълби за изкачване и слизане.

(4) Стълбите трябва да имат достатъчна якост, да са обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и според предназначението им.

(2) Еднораменните стълби в работно положение се поставят с наклон спрямо хоризонталната равнина от 70° до 75° (разстоянието от основата на стълбата до вертикалната линия, спусната от горната опора, е равно на 1/3 до 1/4 от разстоянието от основата на стълбата до горната опора) с цел предотвратяване на нежелано преместване (подхлъзване) на опорите.

(3) При силно хлъзгав под и в случаите, в които е невъзможно осигуряването на единичните стълби против плъзгане и обръщане, вместо единични стълби се употребяват двураменни стълби или стълби с площадка.

(4) Когато мерките по ал. 1 не могат да се приложат, единичните стълби се осигуряват срещу подхлъзване чрез придържане от човек пред стълбата или встрани от нея.

(2) При използване на единични стълби с дължина, по-голяма от 5 m, се вземат мерки срещу деформиране (подпиране в средата и др.).

(3) Висящите метални стълби с дължина над 5 m се оборудват с предпазни метални обръчи с вертикални връзки помежду им.

Чл. 215д. (1) Стълбите се поставят спрямо зоната на обслужване така, че работата да се извършва удобно и безопасно.

(2) Стълбите не се поставят на пешеходни пътеки, съобщителни пътища, до незаключени врати, отварящи се към стълбата, и други места, където могат да бъдат блъснати или съборени от преминаващи хора или превозни средства.

(3) Когато изискването на ал. 2 не може да бъде спазено, се вземат мерки за предотвратяване на блъскането на стълбата чрез ограждане, предупредителни надписи и табели, организиране на охрана и др.

Чл. 215е. При използването на сглобяеми или удължаващи се стълби се осигурява неподвижността на отделните елементи един спрямо друг, както и на опорите им съгласно чл. 215в преди изкачване по тях.

Чл. 215ж. (1) Стълбите се използват така, че работещите да могат по всяко време да се захващат здраво и да имат здрава опора.

(2) Ръчното пренасяне на товар по стълба не трябва да препятства постоянното сигурно захващане на ползващите я.

1. удължаване (наставяне) на единични или двойни преносими стълби освен в случаите, когато това е предвидено от производителя;

2. използване в работно положение на двураменни стълби, както и на такива с площадки като единични;

3. пренасяне на товари при движение по стълба освен когато е невъзможно или нецелесъобразно пренасянето им по други, по-безопасни начини - чрез въже, подемни устройства, директно подаване от ръка на ръка и др.;

4. преместване на стълба с работещ или предмети, намиращи се на нея;

5. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2008 г.) преместване на двураменна стълба с неприбрани рамена или чрез усилието на намиращия се на нея работещ;

6. заставане върху стълба на един крак, като другият виси встрани или е стъпил върху друг предмет;

7. стоене под стълба, на която се работи;

8. поставяне и оставяне на инструменти и др. на стъпалата на стълбата;

9. подхвърляне на ръчни електрически инструменти, продукти и др. на лице, намиращо се на стълба;

10. стълбата да има за долна и/или горна опорна точка стъпало;

11. подпиране на единична стълба в наклонено встрани положение;

12. движение и работа по стълби, когато стъпалата им са покрити с вещества или материали, улесняващи подхлъзването;

13. заемане от лицето, извършващо работна операция от стълба, на положения, които могат да я изведат от положение на равновесие;

14. работа от стълба на височина по-голяма от 3 m от основата на стълбата от лице, което не е закрепено посредством предпазен колан към здрава и сигурна конструкция.

Раздел IV

(Нов - ДВ, бр. 88 от 2004 г.)

Специфични изисквания при използването на скелета
Чл. 215и. (1) За скелетата се извършват изчислителни проверки за устойчивостта и стабилността им, когато липсва документацията на производителя или в нея не са обхванати замислените структурни конфигурации.

(2) Изчисленията по ал. 1 могат да не се извършват, когато скелетата се монтират при спазване на конфигурациите, предвидени от производителя.

(2) Платформите на скелето трябва да съответстват по размери, форма и разположение на работата, която се извършва, и да са с необходимата носимоспособност, като позволяват безопасни работа и преминаване.

(3) Платформите на скелето се монтират така, че:

1. съставните им части да са неподвижни по време на използването им;

2. да няма опасни пролуки между тях и средствата за колективна защита за предотвратяване на падания.

(4) Не се допуска използване на ръчни колички за хоризонтално транспортиране на товари по платформите на скелета, които не са предназначени и оразмерени за целта.

(2) Носещите елементи на скелето се обезопасяват срещу приплъзване чрез закрепване към опорната плоскост чрез приспособления против приплъзване или чрез друго равностойно по ефективност приспособление.

(3) Подвижните скелета се обезопасяват срещу внезапни премествания чрез подходящи застопоряващи приспособления.

(4) Подложките, върху които се монтира скеле, се проектират и изпълняват така, че да не се превишава допустимото натоварване на основата.

1. разчитане на плана за монтиране, демонтиране или реконструкция на съответното скеле;

2. безопасността по време на монтажа, демонтажа или реконструкцията на съответното скеле;

3. мерките за предотвратяване на риска от падане на лица или предмети;

4. мерките за безопасност при влошаване на климатичните условия, което може да окаже неблагоприятно въздействие върху сигурността на съответното скеле;

5. допустимите натоварвания;

6. рисковете, които могат да възникнат вследствие на работите по монтиране, демонтиране или реконструкция на скелето.

(2) Квалифицираното лице и съответните работещи по ал. 1 се ръководят от плана по чл. 215к, ал. 1, както и от включените в него инструкции.

1. въжената система съдържа най-малко две отделно закрепени въжета, като едното служи за средство за достъп, за слизане и за опора (работно въже), а другото служи за резервно средство (обезопасяващо въже);

2. работещите са снабдени с предпазен колан, закрепен към обезопасяващото въже;

3. работното въже е снабдено с предпазни средства за изкачване и слизане и има самоблокираща система, която предотвратява падането на ползвателя в случай, че той изгуби контрол над движенията си;

4. обезопасяващото въже е снабдено с подвижна система, предпазваща от падане, която следва движенията на работещия;

5. необходимите за работа инструменти и приспособления са прикачени към колана или към седалката на работещия, или към друго подходящо средство;

6. (доп. - ДВ, бр. 24 от 2013 г. ) подходящо планиране и постоянно наблюдение на работата от лице/лица, предварително определено/и за всяка конкретна работа така, че в случай на авария да може да се окаже незабавна помощ на работещия;

7. работещите са получили подходящо специализирано обучение за извършваната работа и за съответните спасителни процедури.

(2) Оценката на риска обхваща всички аспекти на трудовата дейност в предприятието.

(3) Необходимите измервания се извършват съгласно изискванията на съответните нормативни актове и с периодичността, определена от работодателя за оценката на риска.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2000 г., бр. 40 от 2008 г.) Необходимите измервания се извършват от звена и специалисти на работодателя и/или от упълномощени от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" юридически и физически лица.

(5) Документите за установяване на съответствието с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, вкл. резултатите от проведените измервания, се включват в документацията по оценката на риска.

Чл. 218. Работната поза и местоположението на работещите по време на работа и при използване на работното оборудване се съобразява с ергономичните принципи.

Чл. 219. Трудовата дейност се извършва при оптимална организация на работните движения и работната поза с цел предотвратяване на продължителното статично мускулно напрежение и ограничаване на двигателно-монотонната дейност.

Чл. 220. Свързаните с трудовата дейност психосоциални фактори се контролират и подобряват чрез прилагане на специфични за всеки вид труд профилактични програми за намаляване на психичното напрежение и стреса по време на работа.

Глава осма

ВОДОСНАБДИТЕЛНИ И КАНАЛИЗАЦИОННИ СИСТЕМИ
Чл. 221. (1) Предприятията и обектите в зависимост от характера на извършваната в тях работа се осигуряват с необходимите количества вода за производствени, питейно-битови и противопожарни нужди.

(2) Забранено е свързването на водопроводни инсталации за питейна вода с инсталациите за вода с промишлено-технологично предназначение.

(3) При наличие на водопроводни инсталации от различен тип е недопустимо използването на промишлени води за питейно-битови нужди.

Чл. 222. (1) В предприятията се изграждат необходимите канализационни системи и съоръжения.

(2) Отпадни води, съдържащи агресивни, токсични вещества, петролни и други вредни продукти, се отвеждат в самостоятелна канализационна система и се осигурява тяхното пречистване или неутрализация.

(3) Забранено е смесването в обща канализационна система на отпадните води по ал. 2 с битово-фекалните отпадни води преди тяхното пречистване или неутрализация до концентрации съгласно действащите норми.

(4) Отпадните води се пречистват и неутрализират по технологии и със съоръжения съгласно проект, съгласуван със съответните компетентни органи.

(5) При канализациите за химически замърсени води се изграждат необходимите съоръжения съгласно изискванията за безопасност и опазване на здравето на хората, околната среда и противопожарна охрана.

Глава девета

БОРБА С ПОЖАРИ
Чл. 223. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2003 г., изм., бр. 24 от 2013 г. ) Работодателят създава организация за осигуряване на пожарната безопасност в предприятието по реда на Наредба № Iз-2377 от 2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр. 81 от 2011 г.).

Чл. 224. (Отм. - ДВ, бр. 37 от 2004 г.).

Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2003 г., бр. 24 от 2013 г. ) (1) Работодателят е длъжен да осигури:

1. условия за безпрепятствено придвижване на работещите по пътищата за евакуация и през евакуационните изходи;

2. обозначаването със знаци на евакуационните пътища и изходите;

3. евакуационно осветление;

4. поддържането на електрическите инсталации в обекта, така че същите да не създават предпоставки за възникване на пожар.

(2) В зависимост от големината и експлоатацията на сградите, съдържащото се в тях работно оборудване, физическите и химичните свойства на използваните вещества и материали и максималния брой на хората работните места се оборудват с подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене и когато посочените обстоятелства го изискват - с пожароизвестителна система.

(3) Неавтоматичните пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене трябва да са лесно достъпни, прости за използване и да са обозначени на подходящи места с установените постоянни знаци за безопасност и здраве при работа.

(4) Изискванията по ал. 1 - 3 се изпълняват в съответствие с изискванията и по реда на Наредба № Iз-2377 от 2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

(2) Отпадъците се събират и обработват на определени и означени за това места съгласно производствените, санитарните и противопожарните изисквания.

(3) Материалите, суровините и готовата продукция се съхраняват на определени за това места, като се спазват изискванията за безопасност на труда и в съответствие със санитарните, противопожарните и технологичните изисквания.

Чл. 230. За осигуряване на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-битови помещения съгласно изискванията на нормативните актове.

Чл. 231. Когато производственият процес изисква работещите да ползват специално работно облекло и във връзка с безопасността, здравето или благоприличието не е подходящо да се преобличат на друго място, се осигуряват лесно достъпни, с достатъчно място, капацитет и с възможност за сядане съблекални.

Чл. 232. В съблекалните всеки работещ разполага с шкафче, което се заключва. Когато характерът на извършваната работа го изисква (работа с опасни субстанции, влага, замърсяване и др.), шкафчетата за работните и за обикновените дрехи са отделни.

Чл. 233. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Когато не се изискват съблекални, за всеки работещ се осигурява място с възможност за заключване за личните му вещи и облекло.

Чл. 234. Когато характерът на работата и здравословните и безопасните условия на труд го изискват, за работещите се осигуряват необходимите душове с топла и студена вода. Размерите на душовите помещения се съобразяват с броя на работещите и осигуряват условия за измиване съгласно хигиенните изисквания.

Чл. 235. Когато не се изискват душове, съгласно чл. 234 се осигуряват подходящи умивалници с топла и студена течаща вода в близост до работните места и съблекалните.

Чл. 236. Когато помещенията с душовете или с умивалниците са отделни от съблекалните, между тях се осигурява топла връзка.

Чл. 237. (1) (Предишен текст на чл. 237 - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Близо до работните места, помещенията за почивка, съблекалните, душовите помещения и умивалните се осигурява необходимият брой тоалетни с умивалници.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) На работещите се осигурява достатъчно количество питейна вода и по възможност подходящи безалкохолни напитки.

1. технологичният процес налага чести и продължителни прекъсвания на работата;

2. на работното място или в помещенията има постоянно присъствие на повече от определено количество хора;

3. за осигуряването на безопасността и здравето са въведени режими на труд и почивка.

1. лесно достъпни;

2. достатъчно просторни;

3. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) съобразени с броя на едновременно ползващите ги лица;

4. (доп. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) снабдени с обзавеждане, съобразено с характера на необходимите почивки и с маси и столове с облегалки.

(2) На работещи в офиси или други подобни помещения, осигуряващи възможност за релаксация, през време на почивките не се осигуряват стаи за почивка.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) В стаите и местата за почивка е забранено пушенето.

Чл. 241. За бременните и кърмачките се осигуряват подходящи условия да почиват в легнало положение.

Чл. 242. В зависимост от големината на предприятието, вида на работата и честотата на трудовите злополуки се осигуряват една или повече стаи за първа помощ.

Чл. 243. (1) Стаите за първа помощ се обзавеждат с необходимите средства и оборудване за оказване на първа помощ и трябва да са лесно достъпни при използване на носилки.

(2) Стаите за първа помощ се означават с установените знаци.