Наредба №7 от 23. 09. 1999 г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване


Раздел I Осветление на работните места



страница2/5
Дата14.03.2018
Размер0.77 Mb.
#62743
1   2   3   4   5
Раздел I

Осветление на работните места
Чл. 74. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2003 г., изм., бр. 88 от 2004 г.) (1) Работните места трябва да имат естествено и изкуствено осветление, което да осигурява безопасността и здравето на работещите. С приоритет се осигурява естествено осветление.

(2) Когато естественото осветление не е достатъчно или не е възможно да бъде осигурено, се прилага смесено или изкуствено осветление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Цветовете на използваното изкуствено осветление не трябва да възпрепятстват или да влияят на възприемането на знаците и сигналите за безопасност и здраве при работа.

Чл. 75. При съществени различия в изискванията към осветлението на близко разположени работни места се изпълняват изискванията за преобладаващия вид работни места, а за работните места с по-строги изисквания се прилага смесено (естествено и изкуствено) осветление или система от комбинирано (общо и местно) изкуствено осветление.

Чл. 76. Осветителните инсталации в помещения, където има работни места, и в проходите и местата за преминаване на работещи се разполагат така, че да не създават риск от злополуки, дължащи се на вида и изпълнението на инсталацията и качеството на осветлението.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) В помещения, на работни места и на транспортни пътища, на които при авария в осветителната система работещите са изложени на риск от злополуки, се осигурява аварийно осветление с необходимия интензитет.

Чл. 78. (1) В процеса на експлоатация се поддържат проектните, количествените и качествените показатели на осветителните уредби и на устройствата за осветление.

(2) Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания.



Чл. 79. Допълнителните изисквания към осветлението на подземни обекти, на жп гари, летища, пристанища и др. се регламентират в специфични отраслови или фирмени правила.

Чл. 80. (1) За съответен отрасъл, подотрасъл, ведомство, търговско дружество или предприятие могат да се утвърждават по-строги изисквания към осветлението.

(2) За конкретни помещения, дейности, работни места или оборудване, за които се предявяват специфични изисквания към осветлението, се прилагат специално разработени за тях норми.



Чл. 81. Производствени съоръжения, готова продукция и др. се разполагат в сградата или извън нея така, че да не влияят върху осветеността на работните места.

Раздел II

Производствен микроклимат
Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2008 г.) През работното време температурата на работните места, на които постоянно работят хора, трябва да отговаря на установените норми и да се съобразява с използваните методи на работа и физиологичните изисквания.

Чл. 83. В големи производствени помещения (халета) и на други места, където през студения и преходните периоди на годината е технически невъзможно да се осигурят изискванията по чл. 82, се вземат допълнителни мерки за затопляне на работещите (отоплени помещения или кабини, топли въздушни душове, осигуряване на специални работни облекла и др.).

Чл. 84. Изборът на отоплителните източници и системи се съобразява с изискванията и характера на работата и работното помещение и с нормите и изискванията за безопасност и здраве и пожарна безопасност.

Чл. 85. При работа в помещения, в които по технологични причини се поддържат отрицателни температури, на работещите се осигурява специално работно облекло и се въвежда подходящ режим на работа.

Чл. 86. При работни места с наднормени стойности на температурата се прилагат технически и организационни решения за ограничаването на вредното й въздействие.

Чл. 87. Температурата в зони за почивка, помещения за дежурства, съблекални, бани, умивални, тоалетни, столови и стаи за оказване на първа помощ трябва да е подходяща за предназначението им.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) При наличие на високо ниво на слънчева радиация на работното място се прилагат мерки за предотвратяване на неблагоприятните въздействия. Тези мерки се съобразяват с характера на извършваната работа и спецификата на работното място и се прилагат и по отношение на прозорци, капандури и стъклени прегради.

Чл. 89. Производствени процеси и работно оборудване, които предизвикват недопустими промени на температурата на работното място, се изолират в отделни помещения или се предприемат мерки за ограничаване на въздействието им.

Чл. 90. При повърхностна температура на технологични съоръжения, по-висока от 55°С, се прилагат конструктивни решения, възпрепятстващи допира до горещата повърхност.

Чл. 91. (1) Материали, нагрети в хода на технологичния процес, когато могат да оказват вредно въздействие върху здравето или безопасността на работещите, се изолират или изнасят от производствените помещения. Манипулирането с тях се извършва по дистанционен начин извън зоната на големите топлинни натоварвания.

(2) За охлаждане на силно нагрети материали и изделия се предвиждат и проектират специални помещения или места. Когато това е технологично невъзможно, се осигуряват мерки за отвеждане на отделената топлина.



Чл. 92. Командни и други органи на нагревателни пещи и друго подобно оборудване, с които се манипулира ръчно, не се допуска да имат температура, по-висока от 45°С.

Чл. 93. Работните отвори на нагревателните пещи и на друго подобно оборудване се осигуряват с устройства или приспособления, предпазващи от топлинно облъчване.

Чл. 94. При дейности, при които се получава прегряване на работещите, се осигуряват:

1. стаи или кътове с нормален микроклимат и условия за рационално охлаждане;

2. рационален питеен режим с оглед компенсиране на загубите на течности и минерални соли.

Чл. 95. В производства, характеризиращи се с голямо влагоотделяне и относително ниски температури на въздушната среда, се осигуряват вентилационни инсталации за обезмъгляване.

Чл. 96. При наднормени стойности на скоростта на движение на въздуха се вземат мерки за нейното ограничаване - вентилационни системи, въздушни завеси, паравани, прегради, врати, остъкляване и др.

Раздел III

Прах, токсични и други вредни вещества
Чл. 97. Не се допускат концентрации на вредни вещества във въздуха на работната среда над съответно определените пределно допустими концентрации.

Чл. 98. (1) В зависимост от вида и степента на вредност на веществата се осъществява непрекъснат или периодичен контрол за съдържанието им във въздуха на работните места.

(2) В процеси, при които се осъществява непрекъснат контрол, се осигурява сигнализация за наличие на концентрации, по-високи от допустимите.



Чл. 99. При избор на производствени процеси и при модернизиране на действащите се извършва предварителна оценка на риска от въздействие на вредни вещества върху работещите, като се предпочитат безвредните, по-малко вредните и с по-малка степен на риск.

Чл. 100. Ограничава се до минимум съдържанието на примеси в суровините, които в процеса на производството могат да доведат до отделяне на вредни вещества в работната среда.

Чл. 101. (1) За всяко предприятие и работно място се води картотека за използваните опасни вещества и тяхната характеристика.

(2) За всяко опасно вещество се разработва инструкция или указание за безопасна работа.



Чл. 102. Производствените процеси, при които се използват опасни вещества, по възможност се организират като максимално механизирани и автоматизирани.

Чл. 103. При вероятност от създаване на опасни концентрации на токсични газове в работната среда се осигуряват автоматични газоанализаторни и газосигнализаторни системи, свързани с аварийна вентилация и сигнализация.

Чл. 104. Пътищата за транспортиране и технологично обработване на опасни материали се маркират съгласно изискванията и се оптимизират.

Чл. 105. Манипулирането и опаковането на прахообразни, токсични и други вредни материали се извършва предимно автоматизирано или механизирано, като се осигурява:

1. минимална височина на свободното падане;

2. мерки за ограничаване попадането им в работната среда;

3. спазване на установените норми и изисквания.



Чл. 106. (1) Формирането на вторични източници на замърсяване на работната среда се предотвратява чрез подходящо редовно почистване на технологичното оборудване, работните места и производствените помещения.

(2) При почистването не се прилагат сухи способи (измитане, изчеткване, изтупване и почистване със сгъстен въздух).

(3) За ограничаване на вторичното прахово замърсяване се предвиждат мерки за:

1. подобряване на повърхностите, където са възможни отлагания;

2. оросяване;

3. рекултивиране на вътрешнозаводски терени и депа за твърди отпадъци;

4. използване на вакуумни устройства за почистване на работното място и работното оборудване;

5. мокро почистване и др.



Чл. 107. Осигурява се ползването на лични предпазни средства (ЛПС) от работещите при:

1. краткотраен контакт с вредни вещества, който не може да бъде предотвратен;

2. аварийни ситуации с повишено прахоотделяне;

3. почистване и ремонт на работни места и оборудване, смяна на филтри на пречиствателни инсталации;

4. разрушаване на прахоотделящи материали и други подобни работи.

Чл. 108. При наличие на контакт на работещите с токсични и други вредни вещества се извършва периодичен контрол за:

1. концентрациите на вредни вещества във въздуха на работната среда;



2. съдържанието на вредни вещества в биологичните течности на работещите и на специфичните показатели за тяхното въздействие.

Чл. 109. При използване на прахообразни суровини и материали се прилагат методи и средства за предотвратяване на прахоотделяне чрез съответна технология или третиране.

Чл. 110. При прилагане на способи за мокро обезпрашване се използват средства и методи за повишаване на мокрещата способност на водата.

Чл. 111. При обработване на изделия, които могат да отделят прах, се избягват сухите методи на обработка.

Чл. 112. Технологичните съоръжения за транспортиране на прахоотделящи материали трябва да осигуряват спазване на нормите и на изискванията за работните места и помещения.

Чл. 113. Транспортът и товаро-разтоварните работи на прахообразни материали се извършва по начин, който предотвратява разпрашаването им във въздуха.

Чл. 114. Прахообразните материали се пресяват на закрито. При сеене за разделяне на фракции на ситата се монтират плътни обвивки с възможност за свързване към аспирационно устройство.

Чл. 115. Бункерите за насипване на прахообразните материали се снабдяват с приспособления, сигнализиращи нивото на насипния материал или степента на изпразването им.

Чл. 116. При изпразването на силози и бункери, съдържащи прахообразни материали в насипно състояние, се използват дозиращи устройства, изключващи неравномерното постъпване на материали, свличане или свободно падане, свързани с отделяне на прах.

Чл. 117. При рециркулация на въздух съдържанието на праха в рециркулационната струя се допуска да бъде в границите до 10 % от пределно допустимата концентрация (ПДК) за работна среда.

Чл. 118. Отделянето на вредни вещества във въздуха от открити повърхности (галванични вани, вани за почистване, съдове с разтворители, масла, прясно боядисани или лакирани повърхности и др.) се ограничава чрез монтиране на бордови аспирационни системи, капаци, изолиране в отделни помещения, използване на пенители и др. или чрез промяна в организацията на технологичните процеси.

Чл. 119. При невъзможност за предотвратяване отделянето на вредни вещества в работната среда се вземат необходимите технически мерки (екраниране, воден душ, местна и общообменна вентилация, системи за очистване на въздуха и др.) за осигуряване поддържането на възможно най-ниски концентрации във въздуха в границите на ПДК.

Чл. 120. При транспортиране, складиране, съхраняване, манипулиране и използване на суровини, материали и продукция, които съдържат вредни вещества, се отчитат специфичните им характеристики и се осигурява безопасност и опазване на здравето на работещите, в т. ч. предотвратяване на взривове, самозапалване, несъвместимост, отделяне на токсични вещества, изолиране.

Чл. 121. Токсични или агресивни течни и втечнени вещества се транспортират и съхраняват в специални съдове с необходимата здравина и устойчивост на химично въздействие. Когато се използват стъклени съдове, се предвиждат мерки за предпазването им от счупване. Складирането им се извършва по възможност в съдовете, в които са транспортирани.

Чл. 122. Отпадните продукти се отстраняват своевременно от работното място и се съхраняват в съответствие с необходимите изисквания.

Чл. 123. При промишлени технологични процеси, свързани с постоянно прехвърляне на големи количества течни или прахообразни опасни вещества, се спазват следните изисквания към приемните съдове:

1. приемащият съд да бъде с по-голям обем, за да се избегне необходимостта от превключване към други съдове;

2. да са снабдени с индикаторни устройства за следене на напълването им;

3. в зависимост от опасността да са снабдени със системи за пречистване на излизащия от тях въздух, в който се съдържат токсични вещества, и за изхвърлянето му на подходящо място;

4. технологията на прехвърлянето да осигурява безопасност и опазване на здравето на работещите.

Раздел IV

Вентилация на работните места в помещенията
Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Производствените и спомагателните помещения и затворените работни места се проветряват с естествена или механична вентилация, осигуряваща необходимия въздухообмен в съответствие с характера и интензивността на работа, физиологичните потребности на работещите и установените норми за скорост на въздуха, температура и относителна влажност.

Чл. 125. (1) В работните помещения, в които има отделяне на прах, токсични и други вредни вещества, се осигурява принудителна вентилация.

(2) При източника на отделяне на вредни вещества се устройва местна (локална) вентилация.



Чл. 126. (1) При използване на система с принудителна вентилация се осигурява ефективното и надеждното й функциониране и поддържане.

(2) Където за опазване на здравето на работещите е необходимо, всяко непредвидено прекъсване на вентилацията се известява от система за контрол.



Чл. 127. (1) При използване на климатична или на вентилационна инсталация не се допуска работещите да бъдат подложени на вредни въздушни течения.

(2) Отлагания и замърсявания, които създават непосредствена опасност за здравето на работещите, незабавно се отстраняват.



Чл. 128. В случаите, когато е възможно аварийно отделяне на силно токсични вещества или създаване на взривоопасни и пожароопасни концентрации в работните помещения или места, се осигурява автоматично задействаща се аварийна вентилационна система.

Чл. 129. При технологични процеси, свързани с употребата, получаването или съхранението на токсични вещества, или при възможност за създаване на взривоопасни смеси в зависимост от съществуващия риск се изпълняват едно или повече технически решения:

1. автоматично включване на вентилационните системи с началото на технологичния процес;

2. автоматично задействащи се вентилационни, сигнализиращи, аварийни, пожароизвестителни или пожарогасителни системи;

3. изключване на производствения процес и сигнализиране;

4. неутрализиране на вредностите.

Чл. 130. Местните смукателни инсталации, обслужващи съоръжения, които отделят силно токсични газове и прах, и общообменните вентилационни инсталации в работни помещения от категория на производство А и Б се инсталират така, че да се включват автоматично заедно с технологичното оборудване и да блокират включването му при неизправност на вентилацията.

Чл. 131. При производства с отделяне на токсични вещества, болестотворни микроорганизми, рязко изразени неприятни миризми, възможни резки увеличения на взривните и лесно запалимите вещества вентилационната система се устройва без рециркулация на въздуха.

Раздел V

Намаляване на шума на работното място
Чл. 132. (1) При избор на машини, оборудване, инструменти и технологии се дава предпочитание на тези, които генерират по-малко шум, като се спазват установените норми и изисквания.

(2) В съпроводителната документация на работното оборудване се посочват параметрите на шума.



Чл. 133. При реконструкцията и модернизацията на производствените сгради и помещения се планират и изпълняват архитектурно-строителни решения за поглъщане и изолация на шума с цел недопускане разпространението му в съседни работни помещения и сгради.

Чл. 134. При наличие на наднормени нива на шум на работните места в зависимост от технологичните възможности се прилагат технически решения за неговото ограничаване чрез екрани, кожуси, покрития, ограждания, звукопоглъщаща обработка на стени и тавани, изолиране, дистанционно управление на машини и съоръжения, звукоизолирани кабини за персонала и др.

Чл. 135. Най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска.

Чл. 136. При работа в условията на шум над установените норми и когато са приложени всички изисквания за намаляване нивото на шума, работещите ползват антифони (външни или вътрешни).

Чл. 137. В случаите, когато е невъзможно по технологичен път или чрез прилагане на технически решения да се постигнат установените норми за шум, се разработват рационални режими на труд и почивка, намаляващи експозицията и вредното му въздействие.

Чл. 138. За шумните производства се обзавеждат стаи за периодичен отдих на работниците с ниво на шума не повече от 65 dB(А).

Раздел VI

Предотвратяване на вредното въздействие на производствените вибрации на работните места
Чл. 139. При изграждане на нови промишлени сгради или при реконструкция и модернизация на съществуващите се провеждат необходимите архитектурно-строителни мероприятия за предотвратяване разпространението на вибрациите.

Чл. 140. При въвеждане в производството на машини, съоръжения и ръчни инструменти се дава предпочитание на тези, които генерират по-малко вибрации, като се спазват установените норми.

Чл. 141. (1) Машини и съоръжения - източници на вибрации, се монтират по проекти, гарантиращи механичната надеждност на строителната конструкция на сградите и съоръженията и на отделните им елементи.

(2) За ограничаване нивото на вибрациите машините и съоръженията се монтират на отделни фундаменти и/или се прилагат технически решения за намаляване нивото на вибрациите.

(3) Ръчни машини и инструменти - източници на наднормени стойности на вибрации, се комплектоват с виброгасящи съгласно установените изисквания ръкохватки.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2008 г.) Частите на вибриращото оборудване, които са в контакт с ръцете на работещите, се изработват с ергономична форма, осигуряваща оптимално мускулно напрежение.



Чл. 142. При използване на полезния ефект на вибрациите работещите трябва да бъдат предпазени от вредните им въздействия.

Чл. 143. В съпроводителната документация на работното оборудване се посочват параметрите на създаваните вибрации.

Чл. 144. Периодично, както и след всеки ремонт, се извършва проверка и измерване на вибрационните характеристики на оборудване, което генерира вибрации. Измерванията, предприетите мероприятия и резултатите се записват в документацията по оценката на риска.

Чл. 145. При работа с вибриращо оборудване, ангажиращо горните крайници, производствената дейност се извършва при температура на въздуха не по-ниска от 16°С, влажност 40 - 60 % и скорост на движение на въздуха не повече от 0,3 m/s. При работа през студения период на годината в неотоплени помещения или на открито при средни дневни температури, по-ниски от +10°С, се предвиждат специални помещения за периодично затопляне с температури на въздуха над 22°С, относителна влажност 40 - 60 % и скорост на движение на въздуха не по-висока от 0,3 m/s.

Чл. 146. На работещите, подложени на вибрации, се осигуряват:

1. виброизолиращи ЛПС;

2. условия за медицинска профилактика.

Раздел VII

Работа в условия на нейонизиращи лъчения в работната среда
Чл. 147. На работни места с наличие на полета и лъчения не се допуска превишаване на максимално допустимите стойности на интензитета им или на установената продължителност за пребиваване на работещи в тях.

Чл. 148. Производствените процеси и работното оборудване, които са източник на електростатично поле, се експлоатират така, че интензитетът на електростатичното поле в работната среда да не надвишава 25 kV/m.

Чл. 149. (1) При наличие на електростатични полета се прилагат едно или повече технически решения:

1. заземяване на металните и токопроводимите части на машините и съоръженията;

2. използване на токопроводими подови настилки в помещенията и на токопроводими обувки и облекла от работещите;

3. изравняване на потенциалите между отделните части на съоръженията и на помещението;

4. използване на неутрализатори или йонизатори на въздушната среда;

5. намаляване на специфичните обемни и повърхностни съпротивления на материалите чрез въвеждане на антистатични добавки, електропроводящи пълнители, антистатични бои, препарати и др.;

6. поддържане на висока относителна влажност в работната среда;

7. оптимизиране на технологичните процеси чрез намаляване скоростите на транспортиране на течности, използване на релаксионни електростатично заредени резервоари, намаляване на турбулентността на движение на течни диелектрици;

8. използване на предупредителна сигнализация или блокировка;

9. използване на средства за колективна и индивидуална защита - подови настилки, облекла и обувки.

(2) При работа в условия на електростатични полета задължително се осигурява изпълнението на всички специфични изисквания в съответните нормативни актове.

Чл. 150. За ограничаване въздействието на електромагнитните полета на работните места, по пътища за движение на хора и транспортни средства се изграждат постоянни или временни заземени екраниращи устройства.

Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2004 г.) Производствените процеси и работното оборудване, които са източник на постоянно магнитно поле, се използват така, че магнитната индукция на работното място да не превишава 60 mТ (еквивалентно на 600 G), осреднено по време в течение на работния ден, а максималната стойност на плътността на потока на магнитното поле да не превишава 2 Т независимо от времето на облъчване.

Чл. 152. Източниците на нискочестотни електрически и магнитни полета се монтират така, че максималнодопустимата стойност на интензитета на електрическото поле да не превишава следните стойности:

1. при честоти от 0 до 100 Нz - Emax = 25 kV/m;

2. при честоти от 100 Нz до 4 kНz - Еmах = 2,5.10 на степен (6)/f, V/m, където f е честотата в Нz;

3. при честоти от 4 kHz до 60 kНz - Еmax - 625 V/m.



Чл. 153. Максималнодопустимата стойност на плътността на потока на магнитното поле трябва да отговаря на следната зависимост:

Вmах = 60/f, mТ, където f е честотата в Нz.



Чл. 154. За лица, работещи с имплантирани кардиостимулатори, максимално допустимата плътност на потока на магнитното поле трябва бъде по-малка от следните стойности:

1. Вmах = 0,1 mТ при f = 50 Нz;

2. Вmах = 1,0 mТ при f < 6 Нz.

Чл. 155. За защита на работещите от електрически и магнитни полета на работни места, проходи и пътища се използват предпазни екрани във вид на козирки, навеси, прегради и др.

Чл. 156. Извън действието на постоянните екрани се използват временни или преносими екраниращи средства.

Чл. 157. Изискванията за безопасна работа в условия на сложни модулирани електромагнитни лъчения, за които няма установени изисквания, се определят по указания на съответния компетентен орган.

Чл. 158. При работа в условия на електромагнитни лъчения от радиочестотния и микровълновия обхват се спазват установените норми съгласно БДС 14525-90 и БДС 17137-90.

Чл. 159. Работните места в условия на електромагнитни полета в честотния обхват от 10 МHz до 300 МHz се устройват така, че интензитетът на магнитното поле да не надвишава 0,16 А/m.

Чл. 160. Работно оборудване, което е източник на електромагнитни лъчения, се снабдява със защитни екрани, осигуряващи намаляването на излъчената енергия до стойностите на установените норми.

Чл. 161. При защитно екраниране на излъчващите съоръжения се спазват следните изисквания:

1. излъчващите елементи се екранират поотделно, като генераторът се екранира с общ екран;

2. работният елемент (индуктор, кондензатор) може да бъде в общ екран с генератора, ако технологичният процес позволява това; в противен случай се извършва поотделно екраниране на фидерните линии и работния елемент, като генераторът отново се екранира с общ екран;

3. при честоти на излъчваното електромагнитно поле под 10 kНz се използват екрани от стоманена ламарина, а при честоти над 10 kНz - всякакви магнитни и немагнитни проводящи материали (стомана, алуминий, мед и др.);

4. екранирането може да се извърши с плътен материал или с метална мрежа, като конкретните изисквания към ефективността на екраните се определят по изчислителен път.

Чл. 162. За всяка лазерна система в инструкцията за експлоатация се включват изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа.

Чл. 163. (1) За работа с лазерни устройства се допускат само лица със специална квалификация и с положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

(2) Лицата, които обслужват лазери и лазерни системи, преминават курсове за безопасна работа един път на две години и при всяка промяна на условията или подмяна на лазерната система.

(3) За всяка лазерна система се определя отговорно длъжностно лице.

Глава шеста

ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАБОТНОТО ОБОРУДВАНЕ


Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> TPOOUT -> BG TPOOUT=NORMATIVE%20DOCUMENTS -> Labour -> Ordinances
Ordinances -> I общи положения Ч
Ordinances -> Първа общи положения ч
Ordinances -> І общи положения Ч
Ordinances -> Наредба за работното време, почивките и отпуските
Ordinances -> I общи положения Ч
Ordinances -> Наредба №11 от 21. 12. 2005 г за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея
Ordinances -> Наредба №3 от 19. 04. 2001 г за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
Ordinances -> I общи положения Ч
Ordinances -> I организация и провеждане на задължителните предварителни медицински прегледи на работниците


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница