ИНВЕНТАРНА КНИГА ЗА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ – ПРИРОДНИ ОБРАЗЦИ, В ОСНОВНИЯ ФОНД

Приложение№7 към чл. 12, ал.3

Приложение № 8 към чл. 12, ал.4

ЗА КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ – ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, В ОСНОВНИЯ ФОНД

Попълването на графите става по следния начин.

1. 
   Инвентарен номер. Вписва се съответен инвентарен номер на движимата културна ценност. Нанасянето на инвентарните номера започва последователно от едно до безкрайност. Инвентарните номера на описаните движими културни ценности не могат да се използват повторно за вписване на други.
   

3. 
   Стар инвентарен номер. Тук се записва номерът, под който се е водила движимата културна ценност в предишната документация на същата художествена галерия. При положение, че творбата носи инвентарен номер на друг музей, както и на друга организация, същият се вписва в тази графа, но обезателно се отбелязва, че това е инвентарен номер на съответен музей или организация, чието притежание движимата културна ценност е била по-рано.
   
4. 
   Автор. Тук се нанася името на автора движимата културна ценност в следния ред: фамилно име, собствено, бащино. Ако авторът е известен с бащиното си име, същото се вписва първо, независимо от това, че не е неговото фамилно име. Ако авторът има псевдоним, под който е популярен и с който подписва творбите си, този псевдоним се вписва най-напред като фамилно име. Под името на автора се нанася годината на раждането му, ако е починал – също и годината на смъртта му. В случай, че авторът е неизвестен, в тази графа се пише “неизвестен автор”, като се указва приблизително епохата (периода), през която движимата културна ценност е създадена, като се съди по стилните (да се замени със стилистичните) й особености или други ориентировъчни данни. В този случай посочването на епохата (периода или школата) следва да се базира на протокол на експертна комисия, назначена със заповед на директора на галерията. В случаите, когато авторът е неизвестен, но върху творбата той се е подписал с инициали, които не могат да бъдат дешифрирани със сигурност, в тази графа се вписват инициалите на автора, а под тях се пише “неизвестен автор”, като се отбелязва епохата (периода или школата) на създаване на творбата, въз основа на протокол на експертна комисия.
   
5. 
   Наименование на движимата културна ценност. В тази графа се вписва оригиналното наименование на движимата културна ценност , дадено й от автора, или наименованието, с което е била изложена за първи път. В случай, че липсват, поставя се наименование, което да съответства най-много на сюжета, и което е одобрено предварително с протокол на експертна комисия. Под наименованието на движимата културна ценност се поставя годината на нейното създаване, според автора или други източници, които изискват наемната датировка.???? При липса на точна датировка посочва се приблизително времето на създаването, като вписването става въз основа на протокол на експертна комисия.
   
6. 
   Техника и материал. За живописните творби се отбелязва основата, върху авторът е рисувал, например платно, дъска, шперплат, картон, хартия, ламарина, стъкло, кожа, пластмаса и пр., както и видът на боите, които са употребени, например: маслени бои, темпера, гваш, акварел и пр. Ако е приложена смесена техника, в такива случаи се отбелязва “смесена техника” и се добавя пояснение за употребените материали при тази техника, например: “темпера и маслени бои”, “акварел и гваш” и т.н. За скулптурните творби се отбелязва материала, от който е изработена (отлята, излята) скулптурата, например: глина, теракота, гипс, гипс патиниран, цимент, железобетон, мозайка, бронз, алуминий, дърво, стъкло, майолика и др. За графичните творби се отбелязва техниката, в която е изпълнена графиката, например: литография, офорт, суха игла, дърворез, линолеум, смесена техника и пр. Рисунките, които е прието да се причисляват към графиката, се вписват в тази графа с определението “рисунка”, след което се добавя съответно, според случая “с въглен”, “с креда”, “с пастел”, “със сангин”, “с молив”, и пр. Ако е употребен инструмент за нанасяне на материала се отбелязва примерно: “рисунка с перо и туш”, “рисунка с клечка и туш”, и пр. Материалите акварел, гваш, темпера и маслена боя, които обикновено се нанасят с четка, също се отбелязват така: “рисунка с акварел”, “рисунка с гваш” и пр. Смесената техника се отбелязва примерно така: “рисунка с перо, туш и акварел”, “рисунка са акварел и гваш”, “рисунка с акварел и сангин”, “рисунка с акварел и пастел” и пр. (Забележка: творбите, изпълнени с акварел, темпера, пастел и маслена боя и пр. върху хартия, картон, платно и др. се завеждат в книгата като графики – рисунка само ако имат характер на такива. Сложно изградените, колоритно и тонално творби с посочените материали се записват като живописни произведения. Движимите културни ценности, за които е трудно да се определи към какъв жанр да се причислят /графика или живопис/, се представят за определяне пред експертна комисия).
   
7. 
   Размери. На живописните творби, рисувани на платно, опънато на подрамка, се отбелязват размерите на платното, като се измерва само лицевата страна, върху която е рисувано. Подгънатите части на платното, чрез които то е заковано на подрамката не се вземат под внимание. Ако творбата е рисувана върху платно, което е без подрамка, то тогава се измерва цялата му ширина и дължина, включително и крайните части, които са определени за подгъв при опъването върху подрамката. При отбелязването на размерите на живописните творби, рисувани върху други материали (дъска, картон, хартия и пр.), се вземат размерите на плоскостта, върху която е рисувано, независимо от това, че краищата в някои случаи могат да бъдат непокрити с живописен слой. При вписването на размерите на творбите най-напред се описва размерът на височината, а след това на хоризонталната част (широчината). Измерването става от средата на горната страна, до средата на долната страна на картината, а също така от средата на лявата до средата на дясната страна на картината. При вписването на размерите на творби, рисувани върху дебели основи (например иконите), след височината и ширината се посочва и размерът на дебелината на картината. За измерване на скулптурните творби се отбелязват крайните точки, по които се вземат основните размери – височина, широчина. Скулптурните творби, поставени върху подложки от друг материал (кубчета и др.) се измерват без тези подложки, дори ако са закрепени здраво и трайно към тях. Ако съответната скулптурна глава или фигура има подложка, създадена от автора монолитно и представляваща един неразделен художествено осмислен детайл от творбата, то в този случай височината на творбата се измерва заедно с тази подложка. Редът, по който се вписват размерите на скулптурните творби е следният: височина, ширина. При графичните творби се измерва височината и ширината на оригиналния лист хартия, върху която са отпечатани или рисувани (както при живописта), а така също и размерите на изображението върху листа. При графиките в техниката на литографията, офорта и др. се измерва височината и ширината по размерите на плочата, които личат върху листа след отпечатване, независимо от това, че в някои случаи художникът не е запълнил с изображение цялата площ на тази плоча или литографския камък. При графичните творби, където няма ясно геометрично очертани на изображението, а така също няма следи от плочата (както при рисунките), като основни размери на височината и широчината се посочват разстоянията между най-крайните точки на изображенията горе и долу, ляво и дясно.
   

9. 
   Описание на творбата. При живописните, скулптурните и графичните творби се описва накратко сюжета, като се отбелязват два три характерни детайла, които помагат да се отличи описваната творба от други такива с подобен сюжет. При портретите например може да се изтъкне позата на протретувания, някоя подробност от тоалета му, цвета на фона и пр. При отбелязването на характерни детайли следва да се посочва къде се намират в картината например: “горе в ляво”, “долу в дясно”, “близо до десния край на картината”, “на преден план”, “в далечината” и т.н. Определянето кое е в ляво или дясно при описването на фигурите и предметите в картината са прави от позицията на описващия (зрителя). Ако авторът се е подписал и отбелязал годината на създаването на творбата, тези данни също се включват в описанието. Например: “долу в дясно”, подпис на автора “Н. Петров 1909 г.”.
   
10. 
    Състояние. Описва се състоянието на запазеност на творбата при постъпването й в галерията. Ако творбата е добре запазена, в графата се записва само “запазена”. В случай, че съществуват повреди те се описват, като конкретно се посочват по-съществените от тях, например: “скъсване на платното горе в дясно”, “голяма драскотина долу, близо до левия ъгъл на картината”, “напукване на масления слой на три места в областта на челото на потретуваната фигура”, “картината е силно замърсена”, “пропукване на гипса в областта на шията”, “отчупване на част от дясното ухо” “измачкване на картината в горния ляв ъгъл” и т.н. При наличието на много повреди, които трудно се подават на подобно описание, те се отбелязват обобщено. Например: “творбата е в много тежко състояние”, “множество олющвания и напуквания на масления слой”, “платното е скъсано на множество места”, “голям брой драскотини, особено в горната част на платното”, “фигурата е напукана на много места и липсват отделни парчета” и т.н. Ако личат следи от реставрацията те също се отбелязват.
    

15. 
    Национален музеен фон – вписва се номера от Националния музеен фонд.
    
16. 
    Забележка. В тази графа се отбелязват всички изменения, настъпили в движимата културна ценност след нвентирането, извършени проверки, отписване, при консервиране и др.
    

Приложение №9 към чл. 12, ал. 5

Приложение № 10 към чл.9, ал.6