Наредба за формиране и управление на музейните фондове раздел І общи положения чл. (1)

1. собствеността върху които е придобита от друг музей или от физическо или юридическо лице чрез прехвърлителни сделки при условията и по реда на ЗКН;

2. за които е отнето по съответния ред от музея правото на ползване;

3. които са откраднати, загубени или унищожени;

4. за които по съответния ред е установено, че са загубили това си качество.

(2) Директорът на музея разпорежда отписването на движимите културни ценности от съответния музеен фонд чрез отразяване в инвентарните книги. За всяка движима културна ценност се отбелязва в инвентарната книга и основанието по ал. 1, т. 1 – 4 за нейното отписване, като за случаите по т. 3 отписването се извършва въз основа на писмена декларация на директора на музея относно обстоятелствата, при които тя е открадната, загубена или унищожена.

(3) Преди отписването на движими културни ценности по ал. 1, т. 3, когато те били обект на кражба, умишлено унищожаване или повреди, директорът на музея е длъжен да уведоми незабавно органите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата.

(4) Движимите културни ценности, за които по съответния ред е установено, че са загубили това си качество, могат да бъдат бракувани по предложение на комисия, назначена от директора на музея. Комисията съставя протокол за брак по образец съгласно приложения №14, който се утвърждава от директора на музея, и предлага начина за ликвидация на вещите. Ликвидацията се извършва от комисия, назначена с писмена заповед на директора на музея, която съставя акт за ликвидация съгласно приложение № 15.

(5) Бракуването на вещи по ал. 4 в националните, регионалните и общинските музеи се съгласува с министъра на културата, който определя свой представител в комисията по ликвидацията

(6) Протоколът за брак и актът за ликвидация подлежат на вписване в графа „забележка” на инвентарната книга, след което се предават за съхранение в научния архив на музея.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:

1 тематичният обхват на музея се определя от характера на неговия основен фонд.

2.репрезентативен метод е вид проверка на предварително определена част от основния и обменния фонд, извършена на принципа на случайния избор на движими културни ценности.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.34, ал.6 от Закона за културното наследството.

Приложение № 1 към чл.4, ал.3

СЪСТАВ НА ОСНОВНИТЕ ФОНДОВЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ МУЗЕИ

1. палеонтологични, които съдържат останки от изкопаеми животни и растения и техните вкаменени отпечатъци;

2. минералогични и петрографски образци;

3. зоологически материали, които включват препарирани животни, скелети, черепи, кожи, раковини, спиртни и формалинови препарати и др.;

4. ботанически материали, които включват хербаризирани растения, образци от растения и др.
ІІ. Състав на основен фонд на историческите музеи:

1.археологически културни ценности, които отразяват материалната и духовната култура по българските земи и се определят като:

а) архитектурни фрагменти - капители, колони, фризове, корнизи, мозайки и др.;

б) статуи, надгробни плочи, плочи с изображения и надписи,

в) украшения и накити - гривни, пръстени, обици, металически части от колани;

г) съдове от метал, стъкло, камък, глина и др.;

д) оръдия - земеделски и занаятчийски, изработени от камък, кост, метал;

е) оръжия;

ж)стари домашни потреби и облекло;

з) скъпоценни камъни;

и) монети, печати и др.,

2.етнографски културни ценности, колекции и технически комплекси от епохата на османското владичество, Възраждането до наши дни, характеризиращи развитието на производството, обществените отношения, икономиката, културата и бита на населението, които се определят като:

а) оръдия на труда;

б)домашни потреби, части и комплекти облекло, украшения;

в)образци от продукцията от домашните занаяти, занаятчийството, фабричната промишленост и селското стопанство;

г) образци от суровини, полуфабрикати, готова продукция и др.,

3. икони, щампи, църковна утвар, надгробия, фрагменти от стенописи, миниатюр.

4. предмети и документи, свързани с:

а) исторически събития за живота на народите, населявали нашите земи;

б) борбите на българският народ за национално освобождение;

в) живота и творчеството на видни политически и обществени дейци, бележити личности в областта на науката, културата, изкуството, техниката, икономиката, военното дело и др.;

5. писмени културни ценности - ръкописи, архиви, старопечатни книги, книги с автографи, редки издания;

6. оригинални фотоматериали - негативи и позитиви, диапозитиви и диаленти, киноленти, видео и дигитални записи, звукозаписи, отразяващи важни факти, събития, процеси и явления от обществения живот;

7. архитектурни модели и снимки, чертежи, планове, щампи, рисунки, картини и др., изобразяващи съществуващи или вече изчезнали исторически и архитектурни паметници на културата;

8. монети, банкноти, печати, ордени и др.

9. модели и макети, създадени в процеса на научната, художественотворческата и изобразителната дейност, които се явяват оригинали за следващите производства или за построяването на съответните обекти.

1. документални материали, ръкописи и оригинални предмети, характеризиращи творчеството на писатели, литературоведи, художници, композитори, дейци на театралното и музикалното изкуство, киноизкуство и др.;

2. произведения на художествената литература с бележки и поправки на автора, с автографи на писатели и оригинални илюстрации към тях;

3. оригинални произведения на изкуството и авторски повторения - живопис, графика, скулптура и други;

4. лични вещи, свързани с творческия процес - палитри, четки, стативи, инструменти и др.;

5. звукозаписи, фотоснимки, киноленти, видео и дигитални записи, характеризиращи състоянието и развитието на литературата и изкуствата и творческия процес на творците.

1. произведения на живописта – изображения изпълнени върху различни основи в маслена, акрилна, акварелна, темперна, пастелна, дигитална, смесена и др. техники;

2. скулптура – произведения изпълнени от гипс, мрамор, стъкло, камък, бронз или друг метал, дърво, бетон, порцелан, глина, художествени обекти и инсталации и други материали;

3. графика – произведения изпълнени с молив, въглен, креда, туш, пастел, дигитална, смесена техника и други;

4. печатна графика – произведения изпълнени в техниките: офорт, акватинта, суха игла, гравюра на мед или друг метал, литография, дърворез, линорез, сериграфия, силиграфия, дигитална, смесена техника, клишета за отпечатъци или щампи и други;

5. художествена фотография и видеопроизведения, изпълнени в стандартна и дигитална техника -фотоси, негативи, видеокасети, електронни носители и други;

6. икони, фрагменти от стенописи, църковна утвар, ръкописи с миниатюри и други;

7. декоративни изкуства – произведения изпълнени в керамика, порцелан, стъкло, метал, хартия, дърво, текстил, синтетични и други материали.

8. произведения на неконвенционалното изкуство.

VІІ. Състав на основен фонд на техническите музеи:

1. механизми, машини, технически съоръжения, апарати, прибори, инструменти, свързани с времеизмерване, геодезия, астрономия, измервателна, изчислителна, канцеларска, битова, фото и кино техника, оптични прибори и инструменти, физични уреди и апарати,съобщителна – телеграфна, телефонна, радио и телевизионна техника, звукозаписваща и звуковъзпроизвеждаща техника, осветление и др.

2. модели и макети, създадени в процеса на техническото и технологично проектиране и явяващи се оригинали за следващи производства.

3. образци от промишлени изделия.

4. писмени културни ценности: ръкописи; редки издания на техническа тематика, техническа документация-планове, чертежи; оригинални фотоматериали-негативи и позитиви, диапозитиви, киноленти, звукозаписи, видеозаписи и др.

5. лични вещи на водещи имена в областта на науката и техниката и др. свидетелства за научно-техническото развитие на страната.
VІІІ. Състав на основен фонд на селскостопанските музеи:

1.зоологически материали – препарирани селскостопански животни, скелети, кожи, черепи, и колекции от вредители по селскостопанските култури и др;

2.ботанически материали – хербаризирани културни растения, плевели и др.;

3.материали, свързани с въвеждането на нови култури, сортове, породи, селскостопански животни и други;

4.образци от селскостопанската техника;

5.документи и материали, свързани с развитието на селскостопанското образование и наука;

6.веществени материали и ръкописи на видни селскостопански дейци;

7.оригинални художествени произведения на селскостопанска тематика;

8.оригинални фотоматериали – негативи, позитиви, диапозитиви и диаленти, кино ленти, видео записи и звукозаписи, свързани с развитието на селското стопанство.

Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1

Наименование на музея
ВРЕМЕННА РАЗПИСКА

№……………..
за постъпило дарение на движима вещ

Дата №……………… 20…………………г.
Подписаният (та) ………………………………………………………………………

(име, презиме, фамилия, длъжност в музея)

(име, презиме, фамилия, адрес на притежателя на движиматавещ)

следните движими вещи:

1. …………………………………………...............................................

……………………………………………………………………………………………….......

2. ………………………………………………………………………...

…………………………………………………………………………………………………...

3. ………………………………………………………………………...

…………………………………………………………………………………………………...

4. ………………………………………………………………………...

……………………………………………………………………………………………….......

1. 
   Документи, придружаващи предадената вещ
   

2. 
   Историческа справка за движимата вещ
   

ПРИЕЛ: ………………………. ПРЕДАЛ:…………………..

(подпис и печат) (подпис и печат)


Горните движими вещи са върнати на притежателя:
ПРИЕЛ: ………………………. ПРЕДАЛ:…………………..

(подпис и печат) (подпис и печат)

1.Временна разписка се издава от заверен кочан и се подписва от материално отговорното лице на музея, получило движимите вещи.

2.Временната разписка се издава в два екземпляра – първият за лицето, което предава движимата вещ на музея, вторият остава в кочана, който се съхранява от материално отговорното лице.

3.В документа са прави кратко описание на движимата вещ. Задължително се посочват точните имена и адрес на предаващия. В случай, че движимата вещ се придружава с документи, същите се прилагат към временната разписка, като се описват подробно.

4.Ако дарението не се приема от музея, вещта се връща на предаващия, който се подписва на екземпляра от кочана, че я е получил обратно, както е отбелязано в долния ляв ъгъл на временната разписка.

Приложение № 3 към чл. 9, ал. 2

…………………………………….. ………………………………………..
…………………………………….. ……………………………………….. Наименование и адрес на музея
Идентификационен протокол ОДОБРЯВАМ:
№……............ дата………………… ДИРЕКТОР:………………………………

АКТ

№………………………..

на новопостъпили движими културни ценности

Подписаният (та)……………………………………………………………………........................................

(име, презиме, фамилия, длъжност в музея)

……………………………………………………………………………………………………………………………

ПОЛУЧИХ долупосочените движими културни ценниости, ПРЕДАДЕНИ от……………………………………………………………………………….........................................................

(име, презиме, фамилия, л.к.№, издадена от….. ЕГН, адрес)

…………………………………………………………………………………………………….............................

№ по ред	Инвентарен №, шифър	Наименование на движимата културна ценност, автор	Кратко описание на движимата културна ценност – състояние, тегло, материал, размери и др.	Брой (с думи)	Цена (в лв.)
1	2	3	4	5	6

Приложения към акта:

2. Документ за извършена експертиза

ПРИЕЛ…………………………………. ПРЕДАЛ……………………………
УКАЗАНИЕ
за попълване и ползване на акта

за приемане - предаване на новопостъпили движими културни ценности

1. 
   Актът се съставя в музеите при приемане - предаване на новопостъпили движими културни ценности за включването им в музейните фондове. Категорично се забранява приемане - предаване на новопостъпили движими културни ценности без съставяне на акт.
   
2. 
   Актът се съставя от длъжностно лице на музея, което приема движимите културни ценности. Длъжностното лице подписва акта, че е приело движимите културни ценности по вид, количество, размери, тегло, карати /ако са скъпоценни камъни или благородни метали, след заключението на експертиза/
   
3. 
   На акта се нанасят съответните данни от оценителния протокол и експертизата, номер и дата на същите.
   
4. 
   В графа 2 се нанася инвентарният номер на движимата културна ценност. В графа 4 се прави кратко описание на движимата културна ценност.
   
5. 
   В графа 6 се попълва цената в лева на движимата културна ценност, определена в идентификационнния протокол.
   
6. 
   Към акта се прилага историческа справка, разкриваща произхода на движимата културна ценност, чие притежание е била, за какво е служила и др. Същата е неразделна част от акта.
   
7. 
   Движими културни ценности, съставляващи един комплект – сервиз, гарнитура, костюм и др., в акта се записват с един номер, като съставните им части се дават в дробно число.
   
8. 
   В случаите, когато в музея постъпва колекция с голямо количество еднообразни движими вещи /археологически/, в акта се записват по предметно отделните значителни предмети, а еднотипните /стрели, части от керамика, монети и др./ по групи и броя материали за всяка група. В този случай към акта се прибавя и колекционен опис.
   
9. 
   В случаите, когато предаваните движими културни ценности са повече от полетата в образеца се прави приложение - опис с номерация от едно към безкрайност, което съдържа посочените позиции в акта и е неразделна част от него за всеки един от екземплярите му. В акта се вписват броят на поредните номера и страниците на описите.
   

Приложение №4 към чл.9, ал.3

Приложение №5 към чл. 12, ал. 1

ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ИНВЕНТАРНАТА КНИГА ЗА ОСНОВЕН ФОНД

Графа 1 Пореден инвентарен номер. Този номер се дава на всяка движима културна ценност при записването й. При инвентиране на голяма колекция се поставя един инвентарен номер за цялата колекция, след като движимите културни ценности, влизащи в колекцията, са вече вписани в колекционния опис. Отделните движими културни ценности, влизащи в състава на колекцията, получават цифрени обозначения в индекс.

Номерацията се води от едно до безкрайност, без да има предвид годината на записването. Не се допускат промени на инвентарните номера. Освободените инвентарни номера (в случай на отписване) не могат да бъдат повторно използвани за записване на движими културни ценности.

Графа 2 Дата на записване. Отбелязва се датата на записването в инвентарната книга.

Описанието на портретните фотографии (снимки и негативи) започва с името и фамилията на лицето. След това се дават данни за типови признаци на портрета – глава, бюст, цял ръст и т.н. Вписването на снимки и негативи с групови изображения започва с общото наименование на групата, след което се изброяват заснетите в групата лица.

Вписването на снимки и негативи, изобразяващи различни събития, производствени процеси, пейзажи, отделни експонати и др. Започва с наименованието на сюжета. При описание на снимки и негативи се посочват по възможност времето и мястото на снимката и нейният автор.

В последователен ред се дават сведения за формата на движимата културна ценност (например: амфора, глинена с цилиндрична форма и остро дъно и т.н.), за материала, от който е направен движимата културна ценност (например: желязо, злато, емайл, орехово дърво, кафяво-червена глина и т.н., хартия, тонирана черно, матова, бронз, памучна тъкан, мрамор) и др. За снимките се описва техният вид: оригинална (черно-бяла, цветна), диапозитив, цветен, негатив, диалента и др. Изписват се надписите и датите, ако има такива.

Размер и тегло. Дават се мерките в дължина, ширина и тегло. Кръглите сферични предмети се измерват само по диаметър (елипсовидните по най-дългия диаметър). Движимите културни ценности от скъпоценни камъни и метали се дават в карати, монетите – в грамове. В случаите, когато ценният метал представлява неголяма част от материала (монограм, плоча, винетака и др.), металът не се претегля, а се измерва в дължина и ширина и се дава общото тегло на движимата културна ценност.

Вписването в инвентарната книга на благородни метали, скъпоценни камъни или предмети, украсени с тях, се извършва веднага след заключението на експертизата. Същата трябва де е подписана и подпечатана с официалния печат на организацията, от името на което се извършва.

При костюмите се посочват най-характерните размери (ширина в раменете и талията, дължина и др.).

Състояние. Отбелязва се състоянието на движимата културна ценност, като се изброяват всички констатирани дефекти – пукнатини, разкъсвания, счупени части, петна. За скъпоценните камъни и метали се дават точните им размери и се посочват местата на празните гнезда; данните се подписват и датират от лицето, което инвентира движимата културна ценност. Следващите изменения се нанасят от ежегодната проверка на консервационната комисия, като наново се датират и подписват.

По какъв начин е открит – при прекопаване на лозе, запазен като домашен спомен, открит случайно и т.н. Времето (ден, месец, година) на намирането и трите имена на откривателя. Исторически сведения за движимата културна ценност – къде, кога и от кого е изработен, къде е битувал и др.