Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

Чл. 470. (1) Ротационните разходомери за газ трябва да включват както пред, така и след себе си изводи за статично налягане, позволяващи измерване на загубите на налягане. Налягането, измерено преди разходомера, се приема за изходно налягане.

(2) Ротационните разходомери за газ могат да включват устройство за ръчно завъртане на буталата, което да е такова, че да не може да се използва за оказване на въздействие върху правилната употреба на разходомера.

(3) Лагерите на осите на ротационните бутала на разходомерите с размери G 160 и повече могат да са конструирани по такъв начин, че да са достъпни, без да се разрушават защитните пломби.

Чл. 471. (1) Турбинните разходомери за газ трябва да включват извод за измерване на налягането, който позволява, при необходимост индиректно, налягането непосредствено преди турбинното колело да се определи като изходно налягане.

(2) Ако преди ротора има стесняващо устройство на потока газ, разходомерът трябва да включва заедно с извода за налягане по ал. 1 друг извод за налягане непосредствено преди стеснението, за да може да се определя падът на налягане през стесняващото устройство.

Чл. 472. (1) Отворите на изводите за налягане на турбинните разходомери за газ трябва да са с диаметър поне 3 mm. Когато се използват изводи за налягане под формата на прорези, прорезите трябва да са с широчина поне 2 mm и напречно сечение по направление на посоката на потока на газа - с площ поне 10 mm2.

(2) Изводите за налягането трябва да имат запушалки, за да не допускат изтичане на газа.

(3) Изводът за измерване на налягането, използвано като изходно налягане, трябва ясно и неизтриваемо да е означен с "pr", а другите изводи - с "p".

Чл. 473. (1) Съгласно изискванията по чл. 458, ал. 2 скалната единица на брояча не трябва да надвишава следните стойности:

1. при G 16 до G 65 включително - 0,002 m3;

2. при G 100 до G 650 включително - 0,02 m3;

3. при G 1000 до G 6500 включително - 0,2 m3;

4. при G 10 000 и нагоре - 2,0 m3.

(2) Интервалът между цифрите на скалата на брояча не трябва да надвишава:

1. при G 16 до G 65 включително - 0,01 m3;

2. при G 100 до G 650 включително - 0,1 m3;

3. при G 1000 до G 6500 включително - 1,0 m3;

4. при G 10 000 и нагоре - 10,0 m3.

Чл. 474. (1) Грешките от измерване на разходомерите за газ се изразяват като относителна стойност чрез отношението в проценти на разликата между отчетения и действително преминалия обем през разходомера към действително преминалия обем.

(2) Грешките се отнасят за измерване на обеми на въздух с относителна плътност, равна на 1,2 kg/m3. При нормални атмосферни условия се счита, че околният въздух в лабораторията за изпитване удовлетворява изискването.

(3) Максимално допустимите грешки се определят за конкретна посока на движение на потока на газа.

Чл. 475. (1) Максимално допустимите грешки на диафрагмените разходомери за газ при проверка трябва да са в границите:

1. при стойности на разхода, по-големи или равни на минималния разход и по-малки от два пъти минималния разход - ± 3 %;

2. при стойности на разхода, по-големи или равни на два пъти минималния разход и по-малки или равни на максималния разход - ± 2 %.

(2) При проверка грешките на даден разходомер при стойности на разхода, по-големи или равни на два пъти минималния разход и по-малки или равни на максималния разход, не трябва да превишават 1 %, ако всички грешки са с един и същ знак.

Чл. 476. Когато максималните въртящи моменти, посочени върху диафрагмения разходомер за газ, съгласно чл. 456, ал. 2 и 3 се прилагат върху задвижващите валове, вариацията на показанието на разходомера при минимален разход не трябва да е по-голяма от 1,5 %, като се спазват изискванията на чл. 478, ал. 2.

Чл. 477. (1) Общата загуба на налягане на диафрагмените разходомери за газ при поток въздух с плътност 1,2 kg/m3, при стойност на разхода, равна на максималния разход, като средна стойност не трябва да надвишава средно:

1. при G 1,6 до G 10 включително - 200 Pa (2 mbar);

2. при G 16 до G 40 включително - 300 Pa (3 mbar);

3. при G 65 до G 650 включително - 400 Pa (4 mbar).

(2) Механичната загуба на налягане на диафрагмените разходомери за газ, т.е. загубата на налягане при поток въздух с плътност 1,2 kg/m3, при стойност на разхода между минималния разход и два пъти минималния разход, не трябва да надвишава:

1. при G 1,6 до G 40 включително - 60 Pa (0,6 mbar);

2. при G 65 до G 650 включително - 100 Pa (1,0 mbar).

(3) Стойностите по ал. 2 се отнасят за максималната стойност на механичната загуба на налягане.

Чл. 478. (1) При диафрагмените разходомери за газ, при които работното налягане надвишава 0,1 MPa (1 bar), се прилага изискването на чл. 477, ал. 2 за механичната загуба на налягане и не се прилага изискването на чл. 477, ал. 1 за общата загуба на налягане.

(2) Закрепването на допълнителните устройства не трябва да води до нарастване на механичната загуба на налягане с повече от 20 Pa (0,2 mbar).

Чл. 479. (1) Максимално допустимите грешки на ротационните и турбинните разходомери за газ при проверка не трябва да надвишават границите:

1. при стойности на разхода, по-големи или равни на минималния разход и по-малки от 0,2 пъти максималния разход - ± 2 %;

2. при стойности на разхода, по-големи или равни на 0,2 пъти максималния разход и по-малки или равни на максималния разход - ± 1 %.

(2) Грешките не трябва да надвишават половината от максимално допустимите грешки, когато са с еднакъв знак.

Чл. 480. Когато върху задвижващите валове на ротационните и турбинните разходомери за газ са приложени максималните въртящи моменти, посочени върху разходомера съгласно чл. 456, ал. 2 и 3, вариацията на показанието при минимален разход не трябва да надвишава:

1. при разход, равен на 5 стотни от максималния разход - 1 %;

2. при разход, равен на една десета от максималния разход - 0,5 %;

3. при разход, равен на две десети от максималния разход - 0,25 %.

Чл. 481. Разходомерите за газ се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 482. Към заявлението за одобряване на типа в техническото досие (приложение № 1) допълнително се прилагат:

1. номенклатура на частите с описание на материалите, от които са направени тези части;

2. размерен чертеж на важните за метрологичните характеристики компоненти;

3. скица на скалата и табелките с означенията;

4. където е приложимо - скица на допълнителните устройства по чл. 455;

5. където е приложимо - таблица, задаваща характеристиките на задвижващите валове по чл. 456, ал. 1.

Чл. 483. (1) При подаване на заявление за изследване типа на разходомер за газ се представят брой образци по преценка на лабораторията, която извършва изпитването на типа.

(2) Разходомерите трябва да са така избрани, че да са разпределени по целия обхват на измерване, като обхващат няколко размера DN, ако типът включва различни размери.

(3) Когато при изследване на типа се установява несъответствие на разходомерите за газ с изискванията на този раздел, могат да се изискат още образци.

(4) Образците на разходомерите за газ подлежат на връщане на заявителя.

Чл. 484. (1) Образецът/образците диафрагмени разходомери за газ трябва да съответстват на общите изисквания за разходомери за газ и на специфичните изисквания за диафрагмените разходомери за газ.

(2) Допълнително в целия обхват на измерване разликата между максималната и минималната грешка като функция на разхода не трябва да надвишава 3 % за всеки отделен разходомер.

(3) Образецът/образците диафрагмени разходомери за газ трябва да се подложат на изпитване за издръжливост. Изпитването се извършва:

1. за разходомери от G 1,6 до G 10 включително - при максимален разход на разходомера и с въздух, като за разходомери, на чиято табелка е посочен измерваният газ, изпитването може да се извърши изцяло или частично с този газ;

2. за разходомери от G 16 до G 650 включително - при максимален разход на разходомера с въздух или с газ, доколкото това е възможно.

(4) Продължителността на изпитването за издръжливост за диафрагмени разходомери за газ с цикличен обем, равен или по-голям от стойностите, посочени в приложение № 25, трябва да е:

1. за разходомери от G 1,6 до G 10 включително - 1000 часа, като изпитването може да се прекъсва, но трябва да завърши в рамките на 60 дни;

2. за разходомери от G 16 до G 650 включително - с такава продължителност, че всеки разходомер да измери обем въздух или газ, съответстващ на работа 1000 часа при максимален разход на разходомера, като изпитването трябва да се завърши в рамките на 6 месеца.

(5) При диафрагмени разходомери за газ с цикличен обем по-малък от стойностите, посочени в таблицата в приложение № 25, продължителността на изпитването за издръжливост трябва да е 2000 часа и то трябва да се проведе върху по-голям брой разходомери от този в чл. 483, ал. 1, съответстващ на описанието и характеристиките на разходомера.

Чл. 485. (1) След изпитването за издръжливост диафрагмените разходомери за газ трябва да съответстват на следните изисквания:

1. в целия обхват на измерване разликата между максималната и минималната грешка като функция на разхода да не надвишава 4 % за всеки отделен разходомер;

2. стойностите на грешките да не се отличават една от друга с повече от 1,5 % от съответните първоначални стойности, освен при минимален разход, когато при протичане на газа показанието на разходомера намалява;

3. механичната загуба на налягането да не нараства с повече от 20 Pa (0,2 mbar).

(2) Ако на изпитване са подложени най-малко 3 разходомера за газ, поне два от тях трябва да отговарят на изискванията по ал. 1.

Чл. 486. Когато заявлението за одобряване на типа се отнася до модификация на одобрен тип диафрагмен разходомер за газ, се установява съответствието на модификацията с изискванията на чл. 482 и чл. 483, ал. 3 - 5.

Чл. 487. (1) Изследването на образеца/образците ротационни разходомери за газ и турбинни разходомери за газ включва определяне на грешките на всеки разходомер чрез изпитване с въздух с плътност 1,2 kg/m3. Всеки резултат трябва да се разглежда отделно.

(2) Кривата на грешката на всеки от разходомерите трябва да е в границите на максимално допустимите грешки при първоначална проверка за обхвата от стойности на разхода, за които е заявено одобряването на типа.

(3) Разликата между максималната и минималната стойност на грешките за всеки от разходомерите не трябва да надвишава 1 % в обхвата от стойности между половината от максималния разход и максималния разход.

Чл. 488. (1) Образецът/образците ротационни разходомери за газ и турбинни разходомери за газ се изпитват за издръжливост с въздух или с газ.

(2) Изпитването за издръжливост при възможност трябва да се провежда при максимални стойности на разхода. Периодът на работа трябва да е такъв, че всеки разходомер да измери обем въздух или газ, съответстващ на 1000 часа работа при максимален разход, като общата продължителност на изпитването не надвишава 6 месеца.

(3) След изпитването за издръжливост разходомерите се изследват отново с въздух с плътност 1,2 kg/m3, като се използва същото еталонно оборудване, както при изпитването по чл. 487, ал. 1. При тези условия на изпитване:

1. стойностите на грешките при разходите по чл. 495, ал. 1 за всеки разходомер, с изключение на не повече от една, не трябва да се различават с повече от 1 % от грешките, получени при изпитването по чл. 487, ал. 1;

2. разликата между максималната и минималната стойност на кривата на грешката не трябва да надвишава за всеки разходомер, с изключение на не повече от един, 1,5 % в обхвата от стойности между половината от максималния разход и максималния разход.

Чл. 489. (1) Когато обемните разходомери за газ имат един или повече задвижващи валове, поне 3 разходомера от всеки размер G трябва да се изпитат с въздух с плътност 1,2 kg/m3 (съгласно чл. 474, ал. 2) за съответствие с изискванията на чл. 456, ал. 6 и чл. 480.

(2) Когато разходомерите имат няколко задвижващи вала, изпитването се провежда за вала, който дава най-неблагоприятни резултати.

(3) За разходомери с един и същ размер G най-малката стойност на въртящия момент, получена при изпитването, трябва да се използва като максимално допустима стойност на въртящия момент.

(4) Когато даден тип обхваща различни размери G, провеждат се изпитвания за въртящия момент само на разходомерите с най-малкия размер G, при условие че същият въртящ момент е зададен и за по-големите разходомери и задвижващият вал на последните има същата или по-голяма константа.

Чл. 490. (1) При ротационните разходомери за газ и при турбинните разходомери за газ с няколко стойности за минималния разход изпитванията по чл. 489 трябва да се провеждат само за най-малката стойност на минималния разход. Допустимите въртящи моменти за другите обхвати на разхода се пресмятат от тези резултати.

(2) Привеждането към другите стойности на минималния разход се извършва при следните правила:

1. когато разходът е постоянен, вариацията на грешката е пропорционална на въртящия момент;

2. когато въртящият момент е постоянен, вариацията на грешката за ротационни разходомери за газ е обратнопропорционална на разхода, а за турбинни разходомери за газ - обратнопропорционална на квадрата на разхода.

Чл. 491. (1) В удостоверението за одобрен тип на разходомерите за газ се посочват:

1. името и адресът на лицето, на което се издава удостоверението за одобрен тип;

2. типът и/или търговското означение на разходомера за газ;

3. основните технически и метрологични характеристики, като минимален разход, максимално работно налягане, номинален вътрешен диаметър на съединителните части, а в случаите на обемни разходомери за газ - номиналната стойност на цикличния обем;

4. знакът за одобрен тип;

5. срокът на валидност на одобряването на типа;

6. когато разходомерите са оборудвани със задвижващи валове, характеристиките на валовете по чл. 456, ал. 2 (когато има само един задвижващ вал) или характеристиките на всеки вал и формулата по чл. 456, ал. 3 (когато има два или повече задвижващи валове);

7. местата на поставяне на знаците за одобрен тип, знаците за първоначална проверка и пломбите (където е приложимо, под формата на снимки или скици);

8. списък на документите, придружаващи удостоверението за одобрен тип;

9. други специфични бележки.

(2) Удостоверението за одобряване на типа може да съдържа изискване за означаване на вида на газа върху табелката на разходомера.

Чл. 492. (1) Разходомерите за газ, представяни за първоначална проверка, трябва да са в работно състояние.

(2) Първоначалната проверка не гарантира правилното функциониране или точността на отчитане на допълнителните устройства по чл. 455 и чл. 456, ал. 1.

(3) Върху допълнителните устройства, които осигуряват съединенията по чл. 465, т. 3, не трябва да се поставят знаци за проверка или пломби.

Чл. 493. (1) Разходомерите, преминали първоначална проверка, трябва да носят знак за първоначална проверка и пломби на местата по чл. 465.

(2) Поставянето на знаци за първоначална проверка и пломби върху един разходомер за газ удостоверява, че разходомерът съответства на изискванията само на този раздел.

Чл. 494. (1) При първоначална и последваща проверка на диафрагмен разходомер за газ се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойност на разхода:

1. равна на минималния разход;

2. от порядъка 1/5 от максималния разход;

3. равна на максималния разход.

(2) Ако проверката се извършва при различни условия, трябва да се гарантират резултати, съпоставими с резултатите по ал. 1.

Чл. 495. (1) При първоначална проверка на ротационен разходомер за газ и на турбинен разходомер за газ се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойности на разхода, равни на:

1. минималния разход;

2. 1/10 от максималния разход, ако тази стойност е по-голяма от минималния разход;

3. 1/4 от максималния разход;

4. 2/5 от максималния разход;

5. 7/10 от максималния разход;

6. максималния разход.

(2) При последваща проверка на ротационен разходомер за газ и на турбинен разходомер за газ се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойности на разхода, равни на:

1. минималния разход;

2. 2/5 от максималния разход;

3. максималния разход.

(3) Стойностите на разхода по ал. 1 и 2 могат да са в границите на ± 5 %.

(4) Ако проверката се извършва при различни условия, трябва да се гарантират резултати, съпоставими с резултатите по ал. 1 или 2.

Чл. 495а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Срокът на валидност на последващата проверка на партида разходомери за газ, използвани за комунални цели, може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно приложение № 15а.

(2) Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на разходомери за газ не е изтекъл и са налице условията за групиране на разходомери за газ в партида.

(3) Разходомерите за газ могат да бъдат групирани в партида, когато:

1. имат едни и същи: производител, тип или модификация или допълнение на типа, означение на типа съгласно удостоверението за одобрен тип и знак за одобрен тип;

2. годината на производство на средствата за измерване не се различава с повече от една година;

3. имат едни и същи: означение, материал на мембраната, тип на коректора на температура (ако има такъв) и тип на коректора на налягане (ако има такъв);

4. се използват при еднакви работни условия и условия на околната среда;

5. датата на предходната проверка за всички средства за измерване се различава най-много с една година.

(4) При демонтажа и транспортирането на разходомерите за газ от извадката трябва да бъдат взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране трябва да е възможно най-кратък и общо да не надвишава един месец.

(5) Разходомерите за газ от извадката се продухват с въздух или с инертен газ и входът и изходът им трябва да се запечатат непосредствено след демонтажа им.

Раздел XIX.

Стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства

Чл. 496. (1) Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства са средства за измерване на спирачни сили на леки, лекотоварни и товарни автомобили при условия, имитиращи спирачния процес.

(2) Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства могат да определят и спирачната ефективност чрез измерване на осовото натоварване на автомобилите.

Чл. 497. Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства трябва да се състоят от:

1. ролкова система със задвижващи агрегати за предаване на спирачната сила чрез опорната повърхност на автомобилното колело;

2. устройство за измерване натоварването на ос на автомобила;

3. аналогови или цифрови отчитащи устройства за регистриране на измерваните сили;

4. система за обработване на данните от измерване и регистрирането им на хартиен носител;

5. печатащо устройство.

Чл. 498. Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства, оборудвани с автоматично или полуавтоматично устройство за настройване, не трябва да извършват измервания, преди да са настроени.

Чл. 499. (1) Периферната скорост на ролките трябва да е по-голяма от 2 km/h.

(2) Ролките трябва да са с диаметър по-голям от 165 mm.

Чл. 500. Обхватите на измерване на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства трябва да бъдат в границите:

1. при измерване на спирачните сили:

а) за леки и лекотоварни автомобили - от 0 до 8 kN;

б) за тежкотоварни автомобили - от 0 до 40 kN;

2. при измерване натоварването на ос:

а) за леки и лекотоварни автомобили - от 0 до 30 kN;

б) за тежкотоварни автомобили - от 0 до 200 kN.

Чл. 501. Относителните максимално допустими грешки на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства не трябва да надвишават:

1. ± 3 % - за грешка на показанията на спирачната сила;

2. 3 % - за грешка на повторяемост на спирачната сила;

3. ± 3 % - за грешка на показанията на натоварване на ос;

4. 3 % - за грешка на повторяемост на натоварване на ос.

Чл. 502. Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

Чл. 503. За изследване типа на стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства се представя един образец.

Чл. 504. (1) Изпитването се извършва с лостово натоварващо устройство, тежести и силомер най-малко в 5 точки от обхвата на измерване.

(2) Границите на грешката на устройствата трябва да са поне 3 пъти по-малки от тези на проверявания стенд.

Чл. 505. (1) Първоначалната и последващите проверки на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства включват проверка на:

1. диаметъра на ролките;

2. периферната скорост на ролките;

3. максимално допустима грешка на системата за измерване на спирачната сила;

4. максимално допустима грешка на системата за измерване натоварването на ос.

(2) Проверките се извършват с лостово натоварващо устройство, тежести и силомер най-малко в 3 точки от обхвата на измерване.

Раздел XX.

Алкохоломери и ареометри за алкохол

Чл. 506. (1) Алкохоломерите и ареометрите за алкохол са средства за измерване, предназначени за определяне концентрацията на етилов алкохол в смеси от вода и етанол.

(2) Масови алкохоломери са алкохоломерите, които измерват и показват отношението на масата на чистия алкохол, който се съдържа в сместа, към общата маса на сместа, наричана по-нататък "алкохолна концентрация по маса".

(3) Обемни алкохоломери са алкохоломерите, които измерват и показват отношението на обема на чистия алкохол, който се съдържа в сместа при 20°С, към общия обем на сместа при същата температура, наричана по-нататък "алкохолна концентрация по обем".

(4) Ареометрите за алкохол измерват и показват плътността на сместа от вода и етанол.

Чл. 507. (1) Алкохоломерите и ареометрите за алкохол се градуират при температура 20°С и в съответствие със стойностите от Международните алкохолометрични таблици съгласно приложение № 29.

(2) Алкохоломерите и ареометрите за алкохол се градуират за отчитане по свободната хоризонтална повърхност на течността.

Чл. 508. Алкохоломерите и ареометрите за алкохол са направени от стъкло и се състоят от:

1. цилиндрично тяло, дъното на което е с форма на конус или полусфера, за да не задържа въздушни мехурчета;

2. кухо цилиндрично стъбло, свързано чрез стопяване към горната част на тялото, със затворен горен край.

Чл. 509. Външната повърхност на всеки алкохоломер или ареометър за алкохол трябва да е симетрична спрямо неговата главна ос и при напречен разрез да не се наблюдават резки изменения.

Чл. 510. Долната част на тялото на алкохоломера или ареометъра за алкохол трябва да съдържа неподвижно закрепен към дъното на тялото запълващ материал за регулиране на масата на средството за измерване.

Чл. 511. Стъблото на алкохоломера или ареометъра за алкохол трябва да има скала, нанесена върху цилиндричен носител, неподвижно закрепен към вътрешността му.